Живея с депресия и агорафобия от много години.. съвет за лекарства, моля ви.

[kasanena]

Потърси ги, Бети, могат да ти помогнат!

[Шашмагюл]

Виж, ще ти кажа нещо. Аз уж не вярвам в господ, но все още се чудя как може да се създадат такива съвършени неща като природата и въобще, вселената в нейната цялост.
Моят опит сочи, че хора, които съзнателно са лоши, просто, защото имат силата - било физическа или парична, не свършват добре.
И никога не може да знаем дали пък наистина не съществува нещо отвъд, някъде си и тези идиоти някога да си получат заслуженото, двойно, тройно и четворно, а може и повече.
Даже това е моята тайна надежда, защото не вярвам ти да си търсила нещо различно в живота от любов?
Обади се на тези психиатри, ако ти откажат, потърси в нета асоциации, помагащи на жени, жертви на насилие и виж дали няма да откликнат на молбата ти за помощ.
В живота има и хубави неща, обаче, трябва време, за да се измъкнеш от състоянието си и да ги видиш.

[Шашмагюл]

Седя и си мисля, тия мъже, най - вероятно 90%, няма ли кой да ги освести, че всяка средностатистическа жена е програмирана  , да бъде слугиня, в по - малка или голяма степен и дали ще се отнасят зле или добре, ефектът все е един и същ. Даже, когато има домашен тормоз или пък пълен отказ от помощ в домакинството, при условие, че и двете страни работят, идва момент, в който жената развива психично разстройство и нищо, ама нищо не може да свърши като хората, защото е обезверена отвсякъде?!

Бетка, моята история е в доста по - лек вариант, но пък съм с много хубава диагноза, по - хубава от твоята. 

[Rossi]

Здравей Бетка, и от мен - една душица търсеща помощ и подкрепа тук. Твоята история е потресаваща, толкова неща да се случат и то на един човек. За съжаление не мога да ти помогна с нищо, само с уверението, че когато не ти е добре и искаш да споделяш, аз ще откликвам. На мен много ми помага, когато пиша тук, не се притеснявам от нищо и от всяко споделяне си крадвам зрънце за мен.

[Бетка]

Благодаря ви на всички, мили хора. Днес дъщеря ми ми все серопрам (не го бях пила от 4 години)  и съм малко по-добре, не че смятам да изляза навън, това е невъзможно, ще получа инфаркт или удар , а не ме е страх, просто е реакция на организма ми. Пет години домашен арест.. трудно е, най-трудното е че не мога да си намеря никаква работа, а и кой го е грижа за една 53 годишна вдовица в този свят... занимавам се да убия черните мисли, фотошоп, малко музика правя, пиша приказка, но много ми призлява от съсредоточаването и върви бавно, правя си илюстрации към нея, старая се с всички сили да си държа главата малко над водата... а как ми се иска да ида в една есенна гора и да усетя аромата на тревите, ама... това е.

[Шашмагюл]

Като майка на дъщеря, с мъж идиот, просто трябва да се вдигнеш на крака, най - малкото, за да й дадеш пример, че се грижиш за себе си, за да може след време тя самата да не забравя за себе си и живот и здраве като създаде семейство, да е умерена в изпълнението на задълженията си, така че да не кльохне в един момент и да повтори твоята история.

Аз имам две дъщери и се опитвам да спазвам също това.  Вече.
 

[Шашмагюл]

Ей, душици, мина ми през ума, че може да спрете да пишете тук, за да не товарите някой друг, което е грешка.
Никой не ме кара да влизам и да чета и пиша тук.
 
И също... си дадох сметка, че съм си наумила, че ще докажа, че имам само ОКР и най - често за малко се отказвам от целта си и после пак наново подхващам.
 

[karindar]

Никой не товарят, споделянето води към нови открития за душевността на човека.Така се намира решение. Повечето хора с ПР имат едни и същи проблеми, кризи на тревожност, трудно справяне с работа и личен живот. Някои живеят в социална изолация и не могат да споделят пред всеки каквото чувстват, така че да си общуваме спокойно и безпроблемно поне тук.

[Шашмагюл]

Спокойно и безпроблемно... Зависи. От време на време, за разнообразие може и да се караме, що пък не?!
 
Ядосването е за предпочитане пред апатията. Значи... в последната една година, може много лудост да излудувах, но се чувствам жива. И в края на краищата вече знам всичко за себе си. И къде са ми границите на полудяването. Повече от това, нема накъде. И съм доволно от себе си, новоизлюпено дете на науката.
 

[Шашмагюл]

Роска, няма да ми обръщаш внимание, винаги, явно, когато попадна на изнасилени, бити, и склонни към самоубийство, преживявам малък шок, защото в тези състояния хората са крехки и трябва изключително много внимание, нежност, за да се възстановят.


Бетка, самоубийството е възможно най - смахнатото решение, а и такъв ли пример ще дадеш на дъщеря си?! Защо не вземеш да си рискуваш живота... като просто излезеш и се разходиш до близката алея утре? Рискувай с разхлопването на сърцето, за да си осъществиш толкова лесните мечти просто да излезеш и да се поразходиш някъде. Слънцето,излизането на въздух са необходими.
 
Надявам се, че усещаш добронамерения хумор.

[Rossi]

Бетка, здравей, ще ти споделя моя опит за справяне с една криза на агорафобя, дано да ти е полезно с нещо. Този март месец така бях блокирала, че не излезнах от къщи 2 седмици, не ходих на работа, не правих нищо смислено. Първата крачка към овладяване на ситуацията, бяха лекарствата. Увеличих АД - аз пия Есцетил /диагнозата ми е ПР/по препоръка на психиатъра започнах да пия Теваквел 50- не е със зелена рецепта и струва 2-3 лева. После, се опитвах сама да изляза извън вратата на апартамента в първите дни по домашни дрехи и чехли, като удължавах престоя зад вратата т.е на стълбищната площадка. Това беше свързано със сърцебиене, премаляване, повръщане, но аз се опитвах много бавно да напредвам. Следващата ми крачка беше да се облека като за излизане и пак да стоя от външната страна на вратата. И за съжаление само до тук се справих сама - накарах мъжа ми да вземе отпуска и всеки ден ме водеше за ръка все по-далече от входната врата. Намери някоя приятелка, която да направи това за теб. Пиши когото не ти е добре...

[Dimcho]

ще кажа и аз нещо. Много е важно според мен човек да може да се доверява и на другите. Това е част от борбата със страха. Мисля че сме много мнителни и разчитаме винаги на себе си , гледаме да не се изложим и понякога се изолираме пак защото разчитаме само на себе си. Бетка , опитай всеки ден да слизаш до първи етаж, прави го това седмица - две и после крачка две навън и така до победата над страха. Аз трудно се задържах в затворени помещения -ресторанти ,барове , кина . Сега лека-полека забравих за тези страхове. Ама както и друг път съм казвал тук, моята приятелка много ми помага. Много свестен и добър човек е. Аз съм по-лошия в групата