Как да не правим децата тревожни?

[kasanena]

Децата скоро ще тръгнат на училище, много от тях обаче се страхуват от него. Страх ги е как да общуват, страх ги е как да се държат пред учителите, страх ги е като ги изпитват. Мислите ли, че човек се ражда тревожен или родителите го правят такъв? Може ли родителя да контролира себе си и да не оказва пагубно влияние върху децата си? И още нещо, дали здравословния страх ни прави по-социални или напротив, кара малките да бягат от общуването.

[Шашмагюл]

Родителите. Крушата в 99.9% от случаите не пада по - далеч от дървото.  Доказано.
В едно комунистическо общество никой нямаше и да подозира за шашмагюлестата ми душа.
 

[lotxen]

Да се изкажа и аз ,по въпроса,който вълнува Казанена,макар че имам чувството ,че тя още ги няма!
 Със сигурност 50% от психиката на детето е отражение на родителя,но пък те са двама ,и там става мешавица!
Но и 50% е детерминирано от гена,душата,характера с който се ражда детето!
В това му е интересното на възпроизвадството,в милиарди,милиарди комбинации и индивидуалност!

[stuck]

Всяко дете се ражда с определен темперамент и тип нервна система. Обаче вече зависи от средата в каква посока ще тръгнат нещата. Много е важно самите родители не какво говорят, а какво вършат и как се държат. Децата най-вече копират това, което виждат пред очите си. Тревожните родители могат да отгледат тревожно дете, особено ако по рождение е податливо. За това трябва да се подхожда отговорно към родителската роля.

[Dimcho]

Темпераментът и типа нервна система  дават зелена светлина да стане едно дете страхливо тревожно и напрегнато. Родителите са онези, който трябва да "чувстват" и да изберат точния метод за възпитание да бъдат по-строги и ли по-толерантни , така си мисля.

[Шашмагюл]

Темперамент... ако темперамент наричате количеството сън на едно бебе и колко яде, дали има колики... от там майката губи спокойствието си и на свой ред изнервя бебето... И така се заформя един кръг.
И типа нервна система... все си мисля, че няма такова понятие - има здраво физически или нездраво физически бебе.
А характерът се формира от взаимоотношенията вкъщи.
Няма такова нещо като генетика при психичните заболявания.
Има... възпитание.
 

[Шашмагюл]

Като излекуваме себе си, бе Кариндар, не знам дали го казах. От няколко дни обръщам внимание на малката си дъщеря и мине не мине идва до мене, гушка се и казва "Обичам те".
Като насочваме агресията към нейния първоизточник, я с тиган, я със заплахи с полиция... Ей такива ми ти работи.
 
Тук последните ми действия, от последните няколко месеца ги строиха изедниците почти кат войници.
 
Ама плиткоумие при мъж не знам как се лекува. Значи трагедията с колана от баща му, доколкото помня, още му действа.

[Шашмагюл]

Хроничните физически заболявания не са напразни.  А психичните... няма такива.

[karindar]

На децата им е нужна любов, така стават сигурни в себе си. То на всеки му е нужна любов, внимание, уважително отношение, но ние хората като че ли не обичаме да си правим труда и приемаме всичко за даденост - деца, мъже, жени. А, едно "обичам те"оправя всичко, няма тревожност, няма кризи, няма сълзи.

[Шашмагюл]

Мхм. Понеже съм в ремисия дългосрочна, котарака Тошо вече е вкъщи. 

[Шашмагюл]

Само като не съм добре, тогава не изпълнявам обещанията си, това имах предвид.
 

[Шашмагюл]

http://ttodorov.alle.bg/articles/school-for-parents/

Какво на мен ми направи силно впечатление:
- принципа “дай, за
да получиш” и взаимността в междуличностните отношения.

- здравата сексуалност се развива само ако в семейството не съществуват големи сексуални табута.

  А многото сексуални табута плюс противоречия от вида" вече е време да се криеш от баща си, когато се преобличаш" и в последствие след плаж" съблечи се, за да те изкъпя на душа и не ми плачи, никой не ти обръща внимание, че си гола"... могат да докарат някой до четиригодишно висене във форум за психично болни, както моята прекрасна и невероятна особа. 
Тодоров, Хпджон беше казал, че си написал с някого книга. Крайно време е да ми я пратиш на лично съобщение, защото иначе заплашвам с ново оспамване на форума.
Това щеше да е пост - реклама на Тодоров, ако не беше подплътен с моите прясно припомнени спомени за противоречивото възпитание на родителите ми.