Панически атаки

[Rossi]

Здравейте, търса помощ и подкрепа, защото никой не ме разбира, когато попадна в моя свят. Наистина не знам как вече да се справям. Ходя на психиатър, на психолог и нищо не постигам. Дори не знам как да задам въпрос. Просто искам да се измъкна от тези сътояня и да се чуствам добре. По принцип нямам проблеми, имам объркани мисли. Самонаблюдавам се, притеснявам се и непрекъсната ме е страх да не умра. Ако някой може да ми помогне ще споделя повече подробности.

[t.todorov]

Разкажете ни за вашият свят

[Rossi]

А може ли да се разкаже - да се опише страхът, самотата, мисълта да не полудееш.
Поставена ми е диагноза хронична страхова невроза с елементи на агорафобия. Въпреки това се справям добре - работя на 2 места, имам чудесно семейство с 2 деца и куче и почти 30 годишен брак зад гърба си. Сега навлизам и във "възрастта на любовта" и паниките ми поизлезнаха навън. Чувствам се самотна, неразбрана, не правя нищо за себе си - нямам хоби, дори не се разхождам, мисля си, че не съм заслужила нищо за себе си, все едно се самонаказвам за нещо, не мога да открия какво. Пиша стихове, потъвам в тях и се чувствам добре. Трудно се пише тук, толкова неща набърках, че стана безмислено и дори и това ме тревожи. Търся алгоритъм да преживявам по-лесно ПА.

[karindar]

Роска, мисля си, че си правиш някаква равносметка и оттук засилваш проявите на страха.  Смятам, че си перфекционистка и се напрягаш допълнително от това, че постоянно се наблюдаваш и контролираш. Мисля си, че искаш на всяка цена да дадеш на близките си най-доброто, а от тук и изцеждаш силите си. Отпусни малко

[Rossi]

Когато съм в криза не мога да намеря начина на разпускане, давайте идеи... Пиша стихове и ако събера смелост ще ви покажа някои... За сега денят е нормален ...

[lotxen]

  Здравей Роси,само аз съм тук,и ти ме провокира да пиша,четейки те,макар че въобще няма да съм ти от полза,само и аз да си поначеша крастата с интернет общуване!Ние с една друга луда съфорумка с БАР ,се присламчваме към тези с ПА то!
 Еми Роси хич не те разбирам,и никога няма да разбера хората,които ги е страх от смъртта!Толкова ли са доволни от себе си,от живота си,че много им е мъчно да го загубят,като смъртта е сън!
 А и всички лекари и психолози ви дават гаранция ,че точно от страх за умиране е 100% невъзможно да се случи!

[Rossi]

Благодаря ти за включването, имам нужда точно от такова неангажиращо общуване. По повод смъртта - не мога да ти отговоря нищо, ако имах дори и зрънце отговор, защо се старувам, нямаше да се засечем тук...

[lotxen]

   Поне си честна и наясно със ситуацията си!
Не знам живота или психиката са по -сложни,но опита ли се,да прочетеш от първия лист темата"Въпроси към г-н Т.Тодоров"
Аз много й се кефя,защото там,на всеки въпрос от потребителите,Тодоров отговаря с точно зададени въпроси обратно,на които ако човек се сети и сам да се запита,му става много по ясно и леко,а когато трябва отговаря с всичко което науката практически се е доказала!
Горе долу с теб сме наборки,но аз съм сама с две кучета,и съм щастлива ,че нямам мъж,да го дундуркам!

[lotxen]

  Когато аз бях в криза/чиста лудост/-там по едно време ми дойде мисълта-абе каквото ще става-да става!До тогава все се притеснявах,страхувах,/не от смъртта,разбира се,аз обичам смъртта,и я искам,ама то не е въпрос на желание/,как ще стане в живота,в моя,в на близките,парите,кариерата,общественното положение,и чукнах дъното,разбрах,че не зависи от мен,и всичко прехвърлих на някой друг,например на съдба,на господ,на късмет,1Самия живот,на познатите ми хора,като го анализирах,като ги гледах как се пънат,и разбрах,че или се случва или не-минах на принципа-ще правя,каквото трябва,пък да става-каквото ще!
  Не бъди отговорна за всичко и всички,та дори и за себе си!Я виж,ти поне вече си отхвърлила деца и мъже,ами тез младите,мен пари да ми дават ,не се връщам на 20 години,даже и на 10 си спомням тормоза с училището и бележките!

[karindar]

Лотхен, ние се плашим от смъртта, защото симптомите, които изпитваме са ужасяващи. Това ни кара неистово да се стремим те да не се повтарят. Ужасен симптом е деперсонализацията и дереализацията. Сякаш се гледаш отстрани извън тялото и не можеш да се върнеш в него или пък потъваш вътре в себе си и не можеш да възприемаш нищо. Това са разбира се, крайни симптоми, невинаги се изпитват ,но са ужасно стряскащи.

[Шашмагюл]

Абе, Лотхен, ти знаеш ли, че мен хем ми се мре, хем ме е страх от смъртта през призмата на това, че чувствам голяма отговорност за децата?
 
Къде бяхте досега, бе?!
И може ли тамъън да реша да се махам от тук, почти да успея и всички, а най - вече набора  , да се появите в купом тук?!
Роска, я метни някое стихотворение.
 

[Rossi]

За вас момичета, защото знам, че ще ме разберете. Никога не съм показвала стихове на никого, затова моля, бъдете снизходителни:

Звезди, небе и отражения в реката
показващи преплетени ръце,
красиви думи, прошепнати в мрака
издаващи трепета в едно сърце...

Горещи длани, трескаво търсещи
трепка в мрака искра,
думи неказани, срещите бъдещи
разпръсват за миг самота...

[karindar]

Роска, ти си много романтично и емоционално момиче, това си личи по написаното. Поздравявам те! Може би това е успешния начин да показваме себе си като напишем едно - две стихчета . А, забравих да допълни, освен романтично и емоцинално бих добавила и крехко, и нежно

[Rossi]

Мерси, така ще контактуваме и ще си помагаме нали?

[Rossi]

И още нещо, което ме притеснява и това ще е последно за днес, за да не стана досадна. Когато не ми е добре, а това е почти всеки ден - за сега единствения начин малко да се отпусна е да си сипя едно питие, ако върви така ще се алкохолизирам. При вас как е?