Панически атаки

[Шашмагюл]

И сега какво, с ужас разбирам, че само аз не мога вече да си трия постовете?!
 
Има нови промени..........
Роси, какви са ти обърканите мисли?

Между другото, пак развъртях мисловната маса и си говоря постоянно с някой от вас, а тъкмо бях поуспяла да се отлепя.  

А пък нали все ме преследват заради него, какво няма да съм фиксирана! Това в кръга на шегата, ама и той е част от моите филми.  

[Шашмагюл]

Хехе, а аз съм ти много обидена. Освен на Тодоров, на никой друг нещо не мога да простя пренебрежението да пиша и да не ми отговаря.  Даже и в реалния живот така се ориентирам вече за хората.
 

[Шашмагюл]

Изчезвам, защото през седмица вече има по някой на гости вкъщи и.... голям контрол да не се заседявам тук. 

[Rossi]

И аз изчезвам за малко, отивам на работа и от там пак ще се включвам. Исках да ви се похваля, че си изгладих бяло потниче - обикновенно се обличам в сиво. Ще отида на фризьор и така...Можи би да споделяш безразборно, хаотично, дори и без смисъл - помага. До сксоро!

[lotxen]

  поздравления за желанието да се облечеш и разнообразиш,фризьор звучи добре
до скоро

[lotxen]

 Аз Фантаджиро,смятам за под моето достойнство да изтрия и ред ,от нещо което ми е минало през главата и съм написала,използвала съм възможността за редакция,че се дразня от правописни грешки,но за моя радост,вече и от това не се дразня,смятам го за успех,и не разбрах ,че наистина вече не може да се редактира и трие
Поздравления за модератора или на галено,както му /й/ казваш Админа!
 Не ми се обиждай,
Ти просто ,ако можеш,трябва да работиш,върху
-Воденето на мисловни моно или диалози
-и логореята/словоблудството

[Rossi]

Към Лодхен
Радвам се, че отвори темата за влюбването и ме върна 4-5 години назад в една красива за мен история. След като 25 години се опитвах да накарам мъжът ми да ми показва, че ме обича, че ме цени, че съм му нужна и аз един ден се влюбих в друг. Момче, доста по-малко от мен, неможеш да си представиш как летях, как пишех стихове, как се озарявах от усмивки, как исках да видя дали има още нещо в секса, до тогава мъжът ми бе единствен. Но всичко бързо приключи, естествено мъжът ми се усъмни, че щастието ми не се дължи на него, но не това бе проблема. Моето момче ме помоли да го забравя, каза ми че му преча да си изгради живота, обсебвала съм мислите, дните му, непрекъснато мислел за мен, атова му пречило да се влюби в друга и да помисли за себи си. Отдръпнах се и това беше.Така и не правих секс с него. Днес го намерих и му писах съобщение, може би не е редно, но така го почуствах в момента.Благодаря ти за този спомен.

[Шашмагюл]

Лотхен, аз мъдрувах, мъдрувах, пресмятах, ами това Хпджон в крайна сметка, уж ми се беше ядосал, ама не чак толкова, колкото можел, колкото знаел - Дънов, дзен и прочие... обяснявал.  Всъщност... основните хора, на които трябва да съм ядосана и бясна са хора от обкръжението ми, реалното. И по - специално на тези, които все смятат, че са безгрешни.
Пак ме удари на съвест.
Значи, направо си разбих сърцето между Хпджон и Тодоров.  Айде, малко любовни филми, че с тия преследвания направо ми се взе акъла.
Хпджон - приятел.
Ромуалдо - психотерапевт и муза.
Лотхен, психотерапевтът, при който ходя сега пък има очите и косите на героя от Фантагирото Ромуалдо.  Обаче ви гарантирам, че ако ходех при Тодоров, надали щях да изтърва положението чак толкова.
Оказа се, че когато не съм влюбена, съм в депресия. Когато пък се влюбя, изпускам контрола и полудявам. Угодия няма, обаче докато държа положението във влюбено състояние, депресията поне се заменя с еуфория.
Аз трябва, трябва вече да се изнасям от тук.

[Шашмагюл]

Не съм ти видяла единия пост.
Значи... Лотхен, аз си дадох сметка, че с малко изключения, от 5-6 години живея в почти постоянен кошмар, с много, много малко изключения, да не говорим, че последните три години някъде почти не съм водила нормален разговор. Две деца и скандали с мъжа ми и себеподобните му.
И работното ми място, взаимоотношенията там също бяха подобни на тези вкъщи...
А и като имаме предвид моите захласвания да бъда добра и вселената ще ми отвърне със същото... Дрън - дрън та пляс! 
Психозата - първата нямаше начин да бъде избегната. Обаче... останалите можеше.
 
На себе си съм аз, обаче... Нали бях казала, че преди много години бях говорила с мъжа ми на тема изневяра... и му бях казала, че погледна ли настрани, значи го е закъсал.... еми наистина е.
Не знам как ще успея да си възстановя напълно желанието да бъда вярна.    Досега, щом се е стигнало до такова вътрешно усещане за един човек... винаги е следвала раздяла. Не мога да го понасям. Даже се чудя кого ли мога да понасям от тези, които са изиграли най - сериозна роля за тия перипетии...
Има друго обаче. Чувствам се уверена, че започна ли работа, ще се справя с нея, нещо, което липсваше от доста време насам като чувсто. 
Тодоров - влиза излиза мълчи.... на мене за пореден път ми иде да отида и да го нацелувам едно хубаво по тези изредените причини. Особено последната, тази с увереността.
 
 
И друго се чудя... Защо ми харесва толкова да говоря за чувствата си, за болестта си, не знам? Дали не е защото нищо друго не се случва просто, а? И въобще, има ли шанс така да си пренаредя живота, че въобще да забравя, че съм била болна?
Такива мисли ми се въртят в главата.
 

[Шашмагюл]

Та... накратко исках да кажа, че по принцип, ако изключим последните 5-6 години, никога не съм страдала от логорея, а затвореността се е проявявала май само, когато е ставало въпрос за любов.  Долу - горе нормална съм била, даже и достатъчно комуникативна, но не и прекалено.
Аз и сега... в зависимост от ситуацията, така мога да изглеждам, сякаш тези постове са писани от някой друг, а на мен никога нищо такова не ми е минавало през ума като това тук. 
И... логореята не ми е проблем. Проблем ми е, че ми се налага всеки ден да виждам и въобще да имам взаимоотношения с такива хора като тези идиоти и то не къде да е, ами в това, което ми се води дом.

Роска, обръщай си внимание на себе си. Не да избягаш от себе си, ами по - скоро ми се струва, че искаш да избягаш от монотонието, което съпътства един брак?
Мене всичко, което е свързано с изкуство ме вълнува. Май иначе по - можеше да устискам да не пиша тук, обаче няма начин в случая.
 

[Шашмагюл]

Пиши си, Роска, пиши си тук, на мене ми омръзна да чета само себе си, а същевременно доскоро четях все писания на депресии, окр, бар и т.н., та твоите кахъри са ми нещо като "комар да ме ухапе".
 
Аз се оттеглям, преди да си се оттеглила ти. Нужда от форума вече почти нямам. По - скоро по навик вече.
 

[lotxen]

  Леле Роси,аз не бих посмяла,време е минало!няма да преживея отказ,или безразличие

[Шашмагюл]

  Някак не се сдържах да не споделя, че явно обожавам да си кореспондирам с психотерапевти. Днес имах час и ми е едно въодушевено...
Лотхен, според мен Роската се уплаши или оттегчи от мен.
Ако не е, да я питам:Дали не може да си разнообрази живота, секса, но чрез/ със мъжа си, с обръщане на внимание на себе си, спорт, изкуство във всичките му нюанси?
 
  Понякога имам огромно желание да завърша психология или по - точно все повече и повече добивам подобно желание.
 

[Шашмагюл]

http://www.puls.bg/health/sex/news_17678.html

На ви разнообразие, новост... 

Срещу разширени вени, против сърдечни проблеми...

 

[Rossi]

Привет и от мен, не съм се уплашила просто работя на две места и не винаги имам време да пиша. Ама май истината е друга, пак ме тресе притеснение и от ден на ден се справям все по-зле. Обвинявам критическата, ама психиатъра е на друго мнение.
Може би е грешка, че когато не ми е добре, предпочитам да не контактувам, и без това съм с объркани мисли, а сега въобще не мога да ги подредя. Иначе и днес и утре съм на работа, така че трябва да се стегна и да се справя. Ще надничам тук...