страх от флуанксол

[popo]

И АЗ НЕЗНАМ САМО ИСКАМ ДА СЕ ОТЪРВА ОТ ТЕЗИ МИСЛИ ЗА ПОСТОЯННО ТЪРСЕНЕ КАТО ЧУЯ ИЛИ ВИДЯ НЕЩО,,ти си отдълго предполагам в форумите някой споделял ли ти е как се е оправил и дали хапчетата помагат да се излекуваш от това,предполагам като спра да търся като чуя нещо но моля те ако имаш мнение по този въпрос как да спра с това ровене записване че после ако искам да се сетя и не мога да не ме хваща паника,а да знам че го имам записано и дали всичко което съм записала или запаметила трябва да ги изхвърля че да спре всичко това

[Шашмагюл]

Моята теория за генетичната поява на ОКР и всички останали психични болести е следната: ако психичното разстройство е на генетична основа, хапчетата е трябвало да подействат. Ако обаче се дължи на проблеми с околната среда - в твоя случай побоищата от мъжа ти, няма хапче, което да ти помогне, докато не промениш взаимоотношенията ви или не ги прекратиш.
Тоест... според мен, съдейки четиригодишния си опит в този и другите два форума за психично болни, разговори с достатъчно хора с психичен проблем, симптомите, които искаш да пребориш с хапчета са следствие от отношението на мъжа ти и в случая твоето "хапче" ще е той да изчезне от живота ти или да продължи да е в него, но ходейки на терапия срещу алкохолизма му и агресията.
Имам познат, който има натрапливости, въпреки че пие хапчета. И моето мнение е, че е обсебен от родителите си, от едно комунистическо  авторитарно възпитание, в следствие от което той е потиснал всичките си истински желания и е под влияние на родителите си, без да го осъзнава. И няма начин това да се промени, докато той самият не промени малко възгледите си и не се осъвремени един вид. А натрапливостите идват от тази потиснатост. И в твоя случай, макар че е различен пак по тази причина се появяват.
Ти имаш и проблеми със сестрите си. Това също ти влияе. Въобще цялата обстановка около теб е кофти и затова си така.
Трябва във всички случаи да промениш нещо, за да спрат симптомите.
Единственият човек, който познавам и който по някакъв начин е увладял симптомите си, съм аз.  Което е спорно и зависи от гледната точка. Аз съм доволна, че симптоми, които преди стопирах с хапчета, сега стопирам с повече сън и храна.
Всъщност, познавам втори човек, който е преодолял тежко състояние, но за него няма да говоря, защото не мога да го докажа. Но пък аз винаги мога да изляза от анонимност, ако съм сигурна в човека отсреща, за да докажа, че не лъжа за проблемите си  и за начина, по който съм преодоляла част от тях. А аз бих била сигурна, ако срещата се направи чрез психиатър или психотерапевт.

[Шашмагюл]

И друго, когато за първи път изпадна в депресия и получи симптоми, в същото време отношението на мъжа ти какво беше?

[popo]

изпаднах за първи път в депресия когато направих аборта и след това ме болеше и доктора каза чее объркал и съм била извънмоточно бременна и каза операция даа махнат тръбата ми десет дена след аборта ми направиха и операция но не излезе това а просто възпаление ненужна операция просто се извиниха че са сбъркали,след 10 дни си взех детето и отидох в нашия апартамент които сега го взе банката,бяхме сами малкатта беше на 4 г получих силно сърцебиене 160 в минута и се изплаших че ще умра и ще уплаша детето,от там извиках веднага майка ми,и от там почна всичко страх ме беше да излизам сама да стоя сама все някои трябваще да е до мен да не ми се случи нещо,мъжа ми казваще спри да се лигавиш нищо ти няма,отидох на психи и тя ми изписа риватрил и пароксат след 3 месеца бях друга излизах оставах сама ии т.н,бях много добре но преди това всеки ден изпадах в паник атаки,това става 2008,след изневярата пак същото но аз си бях спряла антидепресантити от 3 месеца,пак атаки страх да не полудея не ми излизаше от главата това което направиха сестра ми и мъжа ми,и отново ривотрил и пароксат,една година се въстановявах,все за това мислих и виках оле ще полудея не можех да спра да мисля за това което направиха,съвзех се това става 2011 но след това постояно се страхувах и ги следях и мъжа ми ако си кажеше нещо с нея почвах да викам ти пак ли с нея с нея зад гърба ми просто се страхувах,така до 2013 след това спря да ми пука,а мъжа ми казваше---и ко да направя случило сее а за това че изпаднах пак в депресия пак казваше лигавщини вземай се в ръце станалото станало нямах никаква подкрепа като поисках да говарим за случката казваше-----ти няма ли да спреш махам се и т(н никаква подкрепа,и от 2013 добре и сега бях чула песен преди месец която ми напомнеи за друга 3 дни е търсих нее намирах и паника,казах майната му и една седмица бях добре сега от 2 седмици пак ме хванаха като чуя позната парче и да не знам на кого е и ме хваща паника и сядам да го търся това никога не ми сее случвало мисля се че ако нямам компютър и намап къде да ровя да търся няма да ме обхваща паника защота като чуя парче и като си кажа я да го намеря тогава ме хваща паника,и то паника от страх дали щее  открия тази песен,а мъжа ми казва пак стига с твойте глупости,надявам се че имаш мнение по въпроса при условие че имаш толкова опит с хора,и това натрапливи ли мисли и деиствия ли са така каза психито ми,защото като чета за окр не дават такива неща,ще чакам да ми пишеш мила и много съм ти рлагодарна

[Шашмагюл]

А аз ще се радвам ако най - после успея да помогна на някого реално. 
Че съм се заинатила нещо, че няма начин да няма начин, това, което съм си наумила да не стане. 

Мисля, че може и да е ОКР. Обсесия - забравянето, ритуал - записването, компулсиите май бяха симптомите на паника? За ОКР съм чела най - малко, защото диагнозите ми варираха от страхова психоза до биполярно или шизофрения. А когато се усъмних, че диагнозата ми може да е ОКР, това беше някъде тези месеци, вече ми беше омръзнало да чета, а и друго беше по - важно:

Интересно е, че за Тодоров като психотерапевт не е толкова важна диагнозата или физическите симптоми, колкото това, което стои зад тях.

И си е прав, сто процента прав. 

Сега може да ти разкажа друго. В мен, а и в теб има два типа мислене, които си другаруват в главата ни съвместно. Нормално и болестно. Нормалното е, когато ми разказваш за живота си, за симптомите си и т.н. и звучиш логично, сравнително последователно.
Болестното е онова, със симптомите. Когато започнеш реално да действаш към разрешаване на основните ти проблеми, тези от живота ти, а не в главата ти, симптомите, един по един се смегчават. Още повече осъзнаваш кога се появяват и с помощта на психотерапевта си изнамираш нов начин на поведение, за да може да няма нужда от компенсиращи симптоми. Тоет започваш да дейтваш към реално разрешаване на проблемите, а не да си замазваш очите със симптоми.

Сега чак се усетих, че всъщност може и да не си прочела поста на Тодоров и като си ми задала въпроса какви са тези асоциации, аз реших, че се чудиш как съм познала, че пушиш, а ти си ме питала за друго:

Здравейте, само да ви подскажа, че по-горе има забодена тема, в която можете да задавате въпроси към мен.
Относно ситуацията около вас. Всяко търпение има своята цена, особено ако е продължило 14г., т.е. вие сте един много търпелив човек и всъщност страдате от това - способността да преглъщате своите нужди, за благото на другите.
Разбира се и в такива сложни ситуации може да бъде намерен изход. Първо обаче трябва да се нормализира ситуацията. Това означава да се допитате до себе си от какво имате нужда. Не детето, не мъжа ви, не семейството, а вие от какво имате нужда. Това може да се случи, с кратко психологично консултиране.
Има една неправителствена организация "СОС - Семейства в немилост", която работи с жени претърпели насилие, физическо и/или психическо, както и за деца. Включително има и защитени жилища. Можете да проверите, дали би ви било от полза. Работят безплатно.
Все пак основно е това какви решения и според какви свои мотиви ще вземете.
Останалото, като симптоми, лекарства .... са следствия.

[Шашмагюл]

https://www.youtube.com/watch?v=7iF-UFhjKO0

Ето с това от време на време си вдигам бойния дух.

[popo]

Здравей мила не си виждам публикацията затова ти пиша отново,права си в това което каза,но аз нямам средства за психотерапевт и трябва да си оставна с лекарствата,вече пия пароксат по 30 мг на ден а внего пише че лекува окр и натрапливости,говорих с един психотерапевт онлайн и той ми каза да си задам два въпроса "каква роля играят песните за мен"и " толкова ли са важни за живота ми"и да ти кажа като ме обвземе нещо казвам това не е важно,и се спирам не се получава винаги но успявам от време на време,иска ми се да питам ти как си излязла от всичко това и лекарствата помогнаха ли, и за тези асоциации знаеш ли дали психотерапевтите работят безплатно,извинявай ако пак съм се повторила но не намерих предното си писане и писах пак

[Шашмагюл]

Има една неправителствена организация "СОС - Семейства в немилост", която работи с жени претърпели насилие, физическо и/или психическо, както и за деца. Включително има и защитени жилища. Можете да проверите, дали би ви било от полза. Работят безплатно.

Цитирам ти Тодоров. Пише, че работят безплатно. Намери телефон и се обади,разпитай.

[Шашмагюл]

Имаш съобщение, роро.

[popo]

Здравей мила аз ги намерих тази фондация,ще се опитам да се свържа да видя какво ще стане

[popo]

Здравей мила,аз намерих тази фондация и ще се опитам да се свържа да ми кажат какво може да се направи.Благодаря ти

[Шашмагюл]

Оки. А съобщението прочете ли?
Не знам дали да не си изтриеш за всеки случай историята на компютъра. Даже, има една опция да изтриеш едно по едно влизанията си във форумите, за да не стане така да те проследи мъжът ти и да стане проблем и същевременно да не е очебийно, че се криеш, триейки всичко. 

[Шашмагюл]

Между другото, затворих си фалшивия фейсбук. Ти миличка ще си най - вероятно последната, за която ще си отвисявам постоянно във форума, докато има нужда. После вече ще е крайно време да се изнасям от  тоя виртуален дом. 

[popo]

Здравей миличка ще ми липсваш ако излезеш но ти си знаеш,а да ги изтрия не, мъжа ми изобщо не е наясно с тези форуми,той гледа филми само,днес се свързах с тази асоциация уредих си среща за четвъртък,само се притеснявам като им разкажа всичко,да не се свържат с социалните и да ми отнемат детето,знаеш ли дали има такава опасност

[popo]

И ако искаш ще ти дам истинския си профил,аз не се претеснявам да изляза от анонимност,само ти ако искаш разбира се,