Как се справих /справям/ с проблемите си

[Шашмагюл*]

... та като се сетя за секциото и упойките... холън джизъс, когато първият път ти се е наложило секцио, втория път за нормално раждане не щях и да помисля.
 
За такива случаи, единични, да, съгласна съм.


Но ми е болно, като родител, да си спомням за деца, които са си сложили свръхдоза.
Да, и три кутии ударно съм пушила в най- пиковите си моменти, но... въпреки всичко, ако някой, който каже, че последните ми заключения, че сме някакъв вид атоми, са лоши, нечовешки... дет се вика с три кутии на ден от време на време, все още съм тук, нали, не съм много добре, но съм тук.

Правете каквото си искате, вие там, Силните... аз такова нещо не мога да приема за нормално.

Толкова и по този въпрос. Знам, че е само 9.30 и не трябва да мисля за толкова тежки неща, но... от как залегнах пак на леглото и мисля, и котки току ми мяучат на прозореца, че и мяукащо коте играчка вчера купих на малката в опити да й покажа, че ми е също толкова ценна, та откак пак изплющях, съм като едно въртящо се колело на каруца, докато не си мина пътя, който съм намислила, писмено де, не е от значение колко е часа.

Освен това...  Новогодишните празници наближават.
 

А аз смятам, че ако ще се кланям на някой е на Слънцето.
И не го свързвайте с Ра... нали сме учили, че благодарение на него сме живи.
По съвсем материалистичен, земен начин ги чувствам нещата.
И е доста по-добре, и доста по - леко, отколкото с тия божествени отклонения.
Пак съм добра.
Макар да мисли някой, че вярващите са добри... луди са, много е лесно да оправдаеш лошите си действия чрез господ.
Докато като изхождам от идеята, че за мен е полезно да съм добра, понеже съм си го доказала математически, физически, химически, тогава, когато го чувствам със сърцето си... Съм по - набожна от набожните, в цялото си неверие.
Оставила съм си една идея вяра. За мен баща ми се появява вечер, когато видя ей това съзвездие стрелец или стрела, със стоящото съзвездие до него сърце, сутрин като изгрее слънцето... по подобие на една стара градска песен, но преработена като за баща ми. И най - вече дядо ми, който... значи аз по - добър човек от дядо ми не съм виждала. Имал си е един недостатък, то по традиция, ама... наистина знаеше как да се отнася с деца без да ни пренася несъзнателни преноси.

[Шашмагюл*]

Та... по повод на това, според мен човек трябва да прави това, което му е по сърце. Въобще тия работи със забулване, зачерняне... повръща ми се като си представя.
По - чиста се чувствам, тогава, когато като си помисля за тях посвиря на китара, отколкото да се затръшкам и заблъскам, съзнавайки че само се разболявам така.
Въобще отказвам да следвам някакви отживелици.
Изпълват ме със страх.
Като правя нещо, което аз съм си наумила е съвсем друго.
Истина е, че Шопен например като е писал нотите, най - вероятно се е изливал по същия начин, но на мен тези мелодии ми донесоха успокоение. Гледам през призмата на времето и мога да кажа само това, че такива мелодии са за специални случаи, но аз си ги обявявам лично за себе си като за лечебни.
  Металика също... и другите там.
Всяко за случая си.
Да не съм чула обаче някой да казва лошо за музиката... както каза един друг Шашмагюл.
 

[Шашмагюл*]

Сега пиша от другото рс, понеже нали ви казах, диря по половин час кабелите къде съм си заровила и така си развивам невронните връзки.
Просто не обичам някой да ми налага какво да правя и това е.
 

[Шашмагюл*]

https://www.youtube.com/watch?v=CS9OO0S5w2k

[Шашмагюл*]

exsist and live
 
Мойта лудница би се казвала така.
Тоест психиатрия.

[Шашмагюл*]

Да де, беше по - добре да го напиша на български: "Съществувам и живея".

В заключение, за психотерапията:
за мен това е пътят, отказваш се от всякакви изкукали вярвания, слушаш психотерапевта като ти обяснява за сукателния рефлекс и се чудиш как да се зарадваш на децата си  ... минава време, разбираш всичко и ти минава и болестта.
Научаваш се да мислиш самостоятелно и постепенно го прилагаш в някоя земна професия, в услуга на хората.
После като се отстранят натрапливостите, компулсиите и прочие, става прекрасно.
За момент си помислих дали не греша в това, че дрънкам на китара... и ми се сгофняса всичко. Ами не греша. Не обичам да правя нещо за пред хората. Също.
Или го чувствам със сърцето си или не го правя.
И мисля, че това е най- добрият начин.
Като тъгувам тъгувам истински - нито повече, нито по - малко, отколкото чувствам.

И шума в ушите ми изчезна като започнах да се уча да ходя пак като царче.
 

[Шашмагюл*]

На другия компютър пък клавиатурата му я чистих вчера блъскайки я в бюрото и днес всеки клавиш прилича на мен, прави си каквото си поиска от време на време.
 

Това в случай, че се съмнявате, че някой влиза от два различни компютъра, да два са, но са на едно място.

С тая зависимост мисля да поприключвам.

И то не е толкова зависимост, колкото че наистина исках да измисля нещо, което да не събужда противоречия.
И смятам, че успях.

Иска ми се да се разбера с пситата, диагнозите да се пазят в тайна. Аз съм напълно здрава психически, но малко съм се пооляла и иначе в писане. Въобще не смятам да се крия, за да мога да си намеря работа. Ако не бях успяла, тогава щях да се скрия.
 
Така че не заради мен, аз по един или друг начин съм се "показала", а заради следващите.
Нали идеята беше и общество?
Манията ми няма граници в момента, знам.
 
Между другото... не знам дали казах, но... ако някой ме удари, ако мога да го набия ще го набия. Продължавам да смятам, че така е правилно.

[Шашмагюл*]

Обаче като си зададох въпроса: Защо дядо беше толкова спокоен, усмихнат и винаги готов да си играем?
Се сетих. Работата му беше спокойна.
Цял ден айляк по поляните, беше овчар.
 
С едно бурканче таковата, ферментирали и прецедени, приготвени специално кайсии... 

А баба ми горката, с 100-200 като нея урсузести, как да се прибира вкъщи усмихната.
 
Та за всичко си има обяснение.

Ходете на психотерапия, ПР-та, ще ви олекне.
Псита.... да си прочетете, че всичко е важно. Особено да криете диагнозите - щот са парлама, колкото и ние да сме в кюпа с болните.
Нищо ми нямаше, когато отидох при Прокопиева. Просто имах скорбут.

[Шашмагюл*]

Понеже нали това е нередактираната ми книга, там в пулс бг, когато говоря, че другия път ще се прекръстя на Гея... Да се счита, че мъжът ми е твърдия метал.  Докато аз все ветрове да ме веят, почти като пеперуда в тяло на... кошута се почувствах.  Нали кошута беше вид сърна, че малко вече трансмитерите ми от време на време изключват, за да се включат на друга вълна.  Всичко, което се чете, писано от мен, трябва да се чете с известна доза хумор.
 

[Шашмагюл*]

  Ми като Си Шашмагюлка, Шашмагюлка си.
Естествено, че поемеш ли отговорност, я поемаш както подобава.

На мене ми се струва, че имах предвид, от днес до... малко след овулацията ще помирувам малко, че наистина е време да си пооправя малко и вкъщи.
Благодаря ви за търпението... казах всичко с най - искрени чувства.
 
Любовта може да преминава в различни видове любов... което си е така, така си е.

[Cristo]

Маце, на тебе ти трябва един любовник, за да си изразходваш енергията

[Шашмагюл*]

  Извинявам се, но с това неспане просто пропуснах кроткия си период...този месец.
Като се сетя мъжа ми какъв е чевръст... и като гледам... 
Кристо... чадо. Този Тодоров ме зарази с български поговорки и в момента съм зациклила над една...
 
Скорбута обаче ми размина... чакам да се наспя, че с тия натрапливости просто не се живее. 

Освен това ми се изясни... почти всичко, обаче ако я карам така, ще го забравя и разбраното.
 

[Шашмагюл*]

Та така де, чада мои... откакто се върнах към мисленето към нещата като към случайности, които са случайности от изграждането на един голям Атом с идеални форми... си реших проблема с постоянното стряскане за всичко...
Същевременно... е крайно време да превключа на фаза земно същество със задължения, че карам на автопилот вече, което не е добре, друго си е на ръчна.
Със съвсем земни думи... един ден ми трябваше да се наспя, да има хора, които обичам около мен и... къщата светна на половина. Помагат ми... на майка ми все й разправям: като прибираш, да не вземеш да им смениш местата, че така все едно нищо не си направила... ама вече не й се сърдя толкова, че те мойте трансмитери си правят джумбиш с мене, пък тя със сума ти години по - така от мене, все пак.
 

[Шашмагюл*]

Значи... да ви кажа, като откачи човек става много интересно.  Добре, че откачам понякога.
И сега чувам: "Пий си хапчетата, не е само понякога."
 
Тоест мислено като че ли го чета.

[Шашмагюл*]

Обичам да гледам как някой радва децата ми. Също. Аз съм толкова тревожна личност, че трудно мога да се отпусна, за да им се зарадвам. Когато го направя... преди чувах в главата си: "Да не ги урочасаш" сега "А преносите, преносите"...