Как се справих /справям/ с проблемите си

[Шашмагюл*]

  Така де... колкото и да се рових назад в миналото си, не съм попадала на такова инфо като своето, относно децата. Хапането несъзнателен тормоз, щипането и прочие, всичко, което на вас доставя удоволствие, а на детето сълзи.
Чакам филм от БАП, даже бих препоръчала да е задължителен за гледане от всяка родилка или болниците, които наистина са загрижени за бебетата, които се раждат в тях, да пускат задължително този филм в един от трите или пет дни престой на майката в него. Хм... макар че е спорно дали майката трябва да го гледа или съпругът с фамилиите....

Между другото, съвсем сериозно мисля да сформирам група, опа, не толкова сериозно де, ама... бих сформирала група на вторите деца. 

Значи да беше един да ми пренебрегва малката дъщеря с извинението, че е малка и не разбира, щях да го приема като случайност. Обаче в моето обкръжение като се почне от родителите на мъжа ми, самият той, та се стигне до собствената ми майка... няма един, на който да не се е случвало за голямата да купи нещо, а за малката съвсем нищо или ако купи, да е нещо изключително малко в сравнение с това на голямата...
По принцип ако бях на халоперидрол и акинетон, щях да съм достатъчно неадекватна, за да подмина този момент.
Нали ви казах бе, преди пет, шест години, на 14 февруари или около този празник попаднах на този форум, а на връх 14 февруари реших, че спирам тия хапчета... и как ги спрях, така почнах пак да вдигам скандали, че тъпчат голямата с глупости.
 
Кой каза, че състоянието ми било хронично?
 
Друго какво ми хрумна.... ааа, та за мъжа ми. Може ли да се прибере вкъщи и първото, което да направи е да подаде на голямата подарък - старото си протмоне да си играе, а на малката - нищо, ама като ви казвам нищо, имам предвид точно това.
Оправдах всяко негово идиотско поведение с факта, че прекомерното количество работа през годините му е изпило мозъка.
 
но пък се оказва, че моята фаза на артеросклероза е най - лека. Сякаш.
?
Нямала съм граници, спирачки?!
 
На мене ми се струва, че април тази година или миналата един куп идиоти, включително Тодоров и някакъв свирчо, си правиха стабилен бъзик с мен миналата година, всъщност. Ама такъв, на който не му беше нито мястото, нито времето.
Та....  не ми се рови, за да си създам адекватно мнение, сега, когато съм адекватна.
.... по тази причина, понеже и аз не съм сигурна какво се случва в терапевтичен процес, и как се гледа на натрапливостите... ами не споделяйте всичко.
Може да вземете пример от мен: Докато мислите ви са само мисли, то те са мисли на някой друг, който се опитвате да разберете.
 
Защото аз лично забивах над картини, абсолютно зациклях. Днес осъзнах, че картинната ми памет е повредена. Имаше специализирано понятие - фото памет, зрителна памет или нещо подобно. От там и малко по - трудно запомням думи.
Тръгвам да рисувам и за разлика от едно време на момента ми изчезва зрителната представа как изглеждат устните ми щом отместя поглед от огледалото и погледна върху листа.

[Шашмагюл*]

И така де... откакто се наспивам добре, спирачките ми са една идея лабави, обаче се усещам, че е време да се правя на високомерна, недостъпна и студена, че усмивката ми от коцкарите се приема все още като погрешен сигнал за сваляне.  Лабави, лабави, ама като трябва да набия такива, набивам спирачки, както трябва.
Зад цялото шибано състояние се е криело недоспиването и то покрай отглеждането на двете ми деца.
В последните две години се изюрках да ги гледам, да уча какво ли не, пак с цената на максимум 3-4 часа сън...  на тоя Тодоров някой да се намери да му каже, че "травмите са големи" понеже не спях.
Сега... си спя като пън по шест осем часа и се чувствам чудесно.
 
Намалила съм цигарите на около 10, пия по две, три кафета на ден.
Просто смених средата.

[Шашмагюл*]

 ;DМежду другото ми хрумна, че макар да казвам, че Ошо, пък и другия Ошо са нефотогенични... аз никога не бях си представяла, че ще ми допадне и някой като онзи Ван Бюрен, в чиято страна се подвизавам... 

И аз се чудя как да го кажа... Психотерапията е ефективна, точно тази, която повтарям като развалена плоча. Но! не ми е ясно дали психотерапевтите наистина разбират пациентите си или са като всички останали, на мнение, че те са нормалните, пък ние неизлечимо лудите.

Аз колкото и да гледам назад в миналото, съм  на мнение, че и аз, и много други, чувстващи се по същия начин, сме омърсени от обстановката, хората, отношението. От около може би 2 години насам се чувствам с... ще го кажа в енерджи стил, понеже не ми идва друго на ум, чувствам се с чиста душа.

И за съжаление съм на мнение, че мога да ви помогна, обаче промяната на мислите е едно, а да се справиш с насилници около себе си съвсем друго.

Съвсем нормална съм, щом мога да обичам, щом се грижа, изпитвам щастие, макар щастието да е наполовина на това, към което се стремя....

На мнение съм, че дори онези, които смятат че управляват, онези с шизофренията, считащи че са президенти.... просто са хора, които по някаква причина не са спали със седмици или месеци като хората, в един момент организмът не издържа и постепенно започва да умира, с което съзнанието намалява до степен да не може човек да си даде сметка, че не е президент, но много му се иска да стане, за да спаси света.

Затова... това, което си говорихме с обявената за Горската фея по примера на филмчето Фантагиро, сън, вода, храна, нещо хубаво за себе си всекидневно са основни фактори за отсъствие на кризи. А кокото повече приятели, толкова по - добре.

Всъщност да нямаш подкрепа от никого, когато бориш ... посттравматичния стрес, ми се струва, че прави измъкването от това непостижимо, но... нещо, за което енерджитата са прави е, че "учителят ще те намери, когато му дойде времето"... С други думи, в един момент ще почнете да търсите помощ, където ви щукне, докато не я намерите... както в моя случай...
Че ми иде да направя луд и щастлив психотерапевта си е напълно обяснимо...  Все си мисля, че така не бях изпадала никога и надали ще се случи повече.
Но пък ми помогна. Дразня се само, че с идеите, които ми хрумнаха, в друга страна и пари щяха да ми дават.
Често виждам свои хрумки от форумите в телевизионни предавания, не точно същите, но със същата идея, а тя идеята е най - важна... когато си правил нещо много време, лесно може да направиш от "нешлифования диамант - шлифован".
Затова не е лошо щуротиите, които ви минават през главата по време на кризи да си ги записвате на листи и... като ви минат кризите да поразмишлявате дали не може да изкарате някой лев от тях, как, авторското право как да си защитите и т.н.
 
Някой ми беше казал, че от изкуството не трябва да се забогатява, не трябва да се цели това... това са пълни глупости да ви кажа. Че не трябва само парите да са цел, не трябва, но и те трябва да присъстват като цел.
Щото ако не печелите вие, ще печелят тези, които ви промотират....
 

[Шашмагюл*]

На малката ми дъщеря й показах нашите буквички. Един ден само, един час по - точно. Днес вече знае буквичките на всички. Е гати гена, бих казала. 
За да помни лесно човек, трябва да отсъстват травмиращи събития или ако има такива, да се подходи правилно, с разбиране.
Все си мисля тия немци като не се карат на децата си, как ги приучават на ред и дисциплина... тоест умувам коя е формулата за възпитание... И пак ми се струва, че се опира до личния пример, който дава родителят?
Може да се включите във форума като хора, които обичат психологията и случайно са попаднали тук... Или за да се научите примерно как да подхождате спрямо хората, за да сте добри предприемачи. Не е задължително да имате ПР, за да ви е интересна психологията.
Интересно как никой не се включи в дискусия след като темите, по които говоря са важни.

[Шашмагюл*]

  Вие питате, Шаш отговаря... Нали знаете, че телепатично ви усещам понякога... 

Та... само веднъж приятелката ви сподели ли ви, че я е заболяло, това е сигурен знак, че трябва да намалите темпото. Очите, не напразно казват, че са прозорец към душата, но ако не може да виждате, когато гледате... си е ваш проблем, може да е временен, може и за постоянно, зависи от вас.
"Бавно и нежно".... 

[Шашмагюл*]

Значи... продължавам си с пътеписите, пък вие имате за задача да си дадете сметка кое се е променило у мен.
Днеска ми се случи следното: срещнахме се с едни познати, даже доскоро можеше да ги нарека приятели... И... жената ме зачеластри, макар че по - рано бяхме говорили пак по този въпрос, как съм била могла да правя скандали на мъжа ми във фейсбук.  Става въпрос за по - рано през декември, а и предходните две години долу - горе. И то с такъв тон, че ми се "събраха очите". Ама в преносен смисъл. Също така, преди това бях казала, че държа възможно най - скоро като се преселим тук да почна работа. На което тя отговори, че ми трябва език, а немския бил труден и дрън, дрън, дрън... След това последва и критиката за фейса. Значи за последното съм съгласна, обаче... иди разправяй, че в противен случай трябваше да съм се развела досега. Как да обясня на хората, че първо съм предлагала няколко пъти на мъжа ми като не му изнасям, да се разведем и второ, веднъж съм си събирала багажа, и трето след втората нервна криза, даже става въпрос за случая, за който съм писала, че му ударих ръката щото ми вря хапчета в устата, та го държа синьото две седмици.... мъжа ми държи да съм с него. Дали заради децата, дали щото евентуално държи на мен като на жена, все тая, но във всички случаи не се съмнявам, че децата са му най - важното в живота.
Обаче... тая жена взе да ми държи тон, когато бяхме на кафе, а не вкъщи.
Едно време... при такова държание, щях да се свия, да измънкам нещо... тоест едно време аз не злепоставях мъжа си, за разлика от него, който точно пред тях го е правел и то за глупости. Едно време щях да се човъркам защо съм такъв олигофрен, че да злепоставям мъжа си....
Първо, направо ми секна дъхът от държанието й, за секунди мигах и се чудех как може да е такава реакцията й, две минути след като седнахме на кафе... или пет, няма значение, това беше началото на разговора ни.
Накрая й казах, след като пуших една цигара отвън, понеже мъжът ми ми повтаряше да млъкна, когато тръгнах да обяснявам това или онова... накрая им казах, че за да съм в Германия въпреки всичко, значи мъжът ми е открил достатъчно вина у себе си, за да го има моето държание..............
И
разни други такива неща.
Обаче повиших леко тон. Ако бях продължила още, смятам, че щеше да се намеси полиция, щото останах с впечатление, че тук всяко повишаване на тон не остава незабелязано....
Та се вкарах в няколко коловоза, таковата филми. Дали тая целеше да ме извади от релси, или по - скоро ме усети като конкуренция за мъжа си.  Друго не ми хрумна всъщност.
Та... едно време щях да се свия. Сега не смятам да се виждам повече с тия хора. Те губят всъщност, защото... губят някой, който беше искрен в много отношения.
Смятам, че диагнозата ми е една от основните причини за промяната в отношението й... ама то всъщност да имаш ритуали преди пътуване нали беше на ОКР? Не съм сама в диагнозата си, ама тя явно не го знае.
Ако исках да я затапя, можех да го направя мигновено...
Съмнявам се, че е достатъчно детективски настроена, за да ме е проследила до тук.... ми... ако е така, чети си за ОКР-то, господ не съществува, обаче теорията ми може и да е достоверна... за намагнитизирането и размагнитизирането говоря.  Иначе... не ми е в кръвта да разбивам добри семейства. Обаче ако много ме ядосат, всичко правя.
Дреме ми на фантагирото да ви кажа... не ми се занимава с дребнави психопатни дейности като тази да разбиваш семейство, просто щото на жената също й трака дъската.

Включвам на пътепис първите дни или защо прописах пак. При последното посещение на Христо Теодосиев, тоест, когато духаше ужасен вятър, следващите дни реших вместо на терапевт, да ходим при личния ми лекар, считайки че е достатъчно ерудиран, свестен и шеговит, за да ни е терапевтът, който ще ни помогне. Заразправях му.... викам му: Абе човек, според теб нормално ли е зимата, вкъщи към 30 градуса, печката надупена, децата на земята си играят, а срещу тях точно отворен прозорец, духащ в гърбовете им? И разни такива други изкривености на родата на мъжа ми... при което той ми каза, че бил разбрал кои са му дразнителите. Нооо ми каза също и че ако в Германия не се справя, значи за нищо не ставам.  ПРи което аз му се изхилих и му казах: И кво ако не се оправя, да ходя да се гръмна ли?  ПРи което пича ми се изхили. Нали ви казах, личният ми е чудесен общо взето с някои малки забележки.
Идваме тука.... и... или на първия или на втория ден се почва: Да не вземеш сега и тука да запушиш каналите, те и без това са зле. Един два пъти ми го казва моят любим, при което накрая му се сопнах, че ако не ми отпушва каналите на мивката, за чий ми е мъж, нали за това? Казах му и че сама мога да свърша тая работа... както и всяка друга естествено, обаче за децата след като са боледували имам нужда един ден някой друг да се тревожи за тях, за да се наспя просто, че иначе правя кризи.... Между другото, децата откакто са тук спят по много и спокойно. Особено малката, която докато си бяхме в София нощем се будеше с рев, както и сутрин беше обичайното....
Та... като за капак на втория ден вечерта правихме секс с мъжа ми, накрая взе да ми казва, че му изтръпват ръцете да стои над мен, свърши и стана да ходи в другата стая да спи, понеже децата се страхуват да спят сами.... Тогава се свих, понеже бях във вътрешен конфликт - хем беше изморен, хем обаче... на следващия ден просто му казах, че ако е много изморен не е нужно да правим секс, понеже... аз мога да се самообладавам и сама ако искам  , а иначе държанието му е било такова, че само дето не ми е оставил 200 евро на шкафчето, че да се почувствам пълноценна проститутка.
Разликата видяхте ли я?
Едно време щях да се почувствам олигофрен, че запушвам мивки, без да си дам сметка, че някои жени не знаят устройството на мивката какво е, чакат да им се смени крушката, не знаят как изглежда котлето, с което се топлят едва ли не..... Даже не знам дали не казах директно на мъжа ми, че ако една мивка не ми отпуши, за какво ми е тогава... 
Едно време просто... направих психоза, вместо да поставя мъжа си на мястото му. ЕДно време направих психоза, вместо да потърся адвокат за развод... Все още все едно ми бъркат в корема без упойка, когато си представя да ги нараня по някакъв дългосрочен начин. А след първата криза е бил идеален моментът за развод всъщност... макар че кой щеше да ми даде дъщерята, след като аз едва преди две години взех да идвам на себе си?
Едно време при подобно държание на това на тази ми позната, щях да започна да пелтеча и в крайна сметка вкъщи да се самоизям от самокритика, докато сега защитавам постъпките си, не сменям своето собствено мислене с това на някой, който считам за авторитет...

Разбирате ли ме?
Вече защитавам себе си.... за сметка на още едно приятелство, което не смятам да поддържам.
Това е зоната на комфорт, от която съм излязла, това е и пример за разрешен вътрешен конфликт - приятелство или самочувствие, гордост и прочие. Да ви кажа, някой, който ми срива самочувствието или каквото и да било не заслужава да ми е приятел.

На мен в София ми се караха, че се тревожа прекомерно за Германия, че такова мислене е пораженческо....  като виждам, че има шанс да си помня, както едно време преди да направя аборта....    не се тревожа толкова. Това, че не мога да рисувам като преди е просто щото... не съм запалила цигарка или щото постоянно някой ме разконцентрира. И тази ми каза едва ли не, че няма да мога да го науча за една година....  Ако имам всичко обяснено, няма начин да не се справя, да ви кажа, а също така.... аз досега не бях говорила никога на английски... не че се справих, но е важно че правя опити всъщност.

Каза ми, че и други деца боледували, ама другите не правили нервни кризи.... Аз пък да ви споделя една майка, която да е напълно в час не познавам, включително тази, която ми се прави на интересна днес.

 
Не е много за смях, обаче не е лесно да си майка.

[Шашмагюл*]

Знам, че пътеписа ми изглежда като изречения, събрани произволно от различни разказчета, без никаква обвързаност... тоест сменям темите като една биполярна.
 
Щом знам, можеше сигурно и по - добре да ви го разкажа, но....
първо тази ме издразни, второ аз и без това се чудех дали да не си огранича чудесиите във фейс да ми се виждат само от приятели.... каквото искате си мислете, не ме е срам от постъпките си, смятам, че бяха абсолютно оправдани, единственото, на което не мога да намеря разумен отговор е.... защо си причиних брака, защо допуснах някой да се отнася с мен така.

Да ви кажа ли, че... ама няма да ви обяснявам разни подробности от живота ми на второ дете. Сестра ми е чудесен човек, добре че съм чела Фройд, за да стигна до извода, че не сестра ми, а родителите ми са виновни за всичко, иначе трябваше да ненавиждам някой, който всъщност няма вина за това, че някой е разчитал на разбирането ми прекалено много и... така си карат и до днес, та се налага да си изстудявам отношенията с всичко живо по пътя си почти.

Щях да ви казвам и че понякога ми се иска да се скрия в някоя стая, в която имам цигари, кафе, вода, храна и да не виждам и чувам какво се случва където и да било. Както китара и моливи и листи де....
След всичко това... омръзна ми да оценяват състоянието ми всъщност.
Съвсем нормална съм си вече.
Омръзна ми да бъда оценявана, което предизвиква желанието ми да се самоубия или скрия.
 
За мене си съм си прекрасна. А самообладанието е било най - умното, което съм направила за себе си.

[Шашмагюл*]

Това е кофтито на ПР-то като спреш да правиш панически атаки и почнеш да си говориш с хората.... виждаш какви са.

[Шашмагюл*]

Та... във връзка с горните щуротии в тази тема... ми мина през ума, че мъжът ми подсъзнателно или съзнателно имаше намерение да ме подтиска с държанието си. Сами може да разберете защо съпреживявах донякъде Фатмагюл, след като дори вчера трябваше да му напомня да е по - бавен и нежен, че ме боли. И това е всеки път бе, днес, вчера се сетих, че ако някой ми каже, че го боли, когато трябва да му е приятно, ще променя нещо още от първия път, ако ми дреме за този човек.... Мислех си, че може да е от постоянната му натовареност и липса на адекватна почивка...
Обаче като знам, че когато действа, обикновено мисли в повече от един ход, ми хрумна, че този човек наистина може и съзнателно да ми подбива самочувствието с подобни действия.
Знам ли и аз... знам само, че предишната му връзка е имала също проблемен секс. хм. Може и да не е съзнателно, ами просто онзи олигофрен баща му да му е орязал чувствителността.

[Шашмагюл*]

Преди явно съм смятала, че заслужавам подобно поведение.
Сега... го отдавам на това, че някой друг има проблем с възприятията си и държанието, както подобава.
Малко се разписах повече, но честно да ви кажа, и в момента се усмихвам нежно при мисълта да пребивавам някъде, където Димо Станчев е терапевт.
 
Наистина няма да ми се излиза от там, ако не ми се дават хапчета, ами чисто и просто бъда оставена на мира и най - вече той да идва да си говорим за психоанализа... даже бих си поръчала Тодоров, ама...  да речем, че съм малко ядосана на този ми ти Тодоров. 
Обаче пък той Тодоров, повече както съм казвала тип на сестра ми, докато Димо Станчев е абсолютния Ромуалдо. 
Между другото... те немските проверяващи... имаше един с бузи като на Тодоров и малката ми дъщеря, та... атака, дойде ми хубавото настроение...
 
За да разберете какво исках да кажа, трябва да погледнете спец темичката.

[Шашмагюл*]

  Как да го кажа.... Добре дошла следваща отложена нервна криза ли?

Ето го продължението на теорийката за магнитите и атомите. Абортът ми е чисто и просто част от неразмагнитизиран напълно магнит, с прекъсната моментна възможност да бъде възстановен.
Същевременно прераждането е възможно, толкова колкото е възможно неопределен брой планети, през определен период от време да застават в една линия... Може би прераждането е възможно да бъде изчислено чрез теорията за вероятностите, в неопределена среда, с неопределен брой частици, каква е вероятността тези частици да се засекат и да образуват едно и също вещество през определен период от време и през определен период от време да участват в състава пък на друго вещество.
 
Г-н Тодоров, бих го запяла като песен.... къде си брат, къде си брат...  не вярвам да си чел такава щуротия преди... освен това е достатъчно достоверна, за да успокои ПРтата и същевременно да накара такива от моето специално общественце да преосмислят дали си струва да ги няма на тоя свят.... Тодоров виж какви хубавини сътворих от обич. Може ли някой и за миг да си помисли, че съм същество, което е неспособно да обича?
Тодоров.... Тодоров, честно ти казвам, или ви казвам драги съфорумци, че... наистина ми омръзна да ме оценяват, и не ми се живее в среда, в която трябва или да се доказвам, или постоянно да се защитавам.
Не ми се живее особено, но да речем, че ще го бутам живота докато се размагнитизирам.... ама е малко спорно, щото все пак съм само в теориите още, а доказателствената форма... абе сякаш има доста логика в разсъжденията ми пък не знам.
 

[Шашмагюл*]

... може би това, че работех в банка, в която отношението в началото беше прекрасно, ме е заблудило, че живея в Европа, а жените сме равноправни....
... като гледам какво се случва, тръпки ме побиват...
на мнение съм, че не напразно  скъпи моливи  в Германия струват 40 евро, в България... осемдесет лева.... И макар че цените са еднакви, заплатите са коренно различни. На мнение съм, че причината  за това е, че се цели всеки, притежаващ имоти, да ги продаде в безизходицата си... и в един момент ще стане така, че... българи ще живеят на квартира в България, чиито земи са собственост абсолютно на чужденци, защото повечето българи са без финансови възможности да закупуват земи.... което обяснява и спомените ми защо... се позволяваше изкупуване на селскостопанска продукция на безценица, нечовешки изисквания за кравефермите... ше ме извинявате, ама в моят истински собствен дом плочки се сложиха едва преди няколко години, а това беше някакво изискване някога назад във времето... тъжна картинка, а аз съм човек, и то мислещ, смятащ, че законите трябва да се спазват, понеже са хубави, ама... напоследък да ви кажа, бих изчистила част от родата на мъжа ми, че в крайна сметка в своя собствен етаж съм вложила и собствени средства, както и най - хубавите години от живота си... а за децата... бе как ще им оставя децата си, след като аз съм дала всичко от себе си за тях?

[Шашмагюл*]

  Днес казах на мъжа ми... че ме е накарал да се чувствам поне не само като проститутка, ами като елитна проститутка. Честно да ви кажа момичета и момчета, като го гледам колко неща прави за семейството, трябва да съм луда, за да не оценя това.
А и едва днес се присетих, че така изглежда най - вероятно бракът в сексуално отношение при 99 процента от населението.  С тоя къс хипокампус, ту се сещам, ту забравям важни нещица.
Чакайте, чакайте, не завзехте форума, като се прибера тия дни... имах време да си умувам какво ли не, та като се прибера сначале...
 


Сега да ви го кажа възможно най - сериозно.... ако ме беше послушал на времето да излезем на квартира или да си купим апартамент, вместо сегашното жилище... щяхме да бъдем или идеално семейство или близко до идеалното. Все още възприема критика, а това е само положителен знак.... От цялата работа основен извод е, че ако живеете с някого, свекървища, тъщи и всякакви такива подобия трябва да са на поне 2 часа път с кола от вашето жилище.
 

[Шашмагюл*]

Между другото, всеки, който разбира от психоанализа или инсулти, да ми каже ако може какво беше това изливане на течност в мозъка ми, точно на мястото, на което се намира хипоталамусът, или нещото, което е между очите?
- дали беше просто увеличено внимание и процеси, които преди са се случвали почти несъзнателно, нали се сещате как ви блесва погледът като се влюбвате, та процеси, които преди са се случвали неусетно, в онзи момент са били толкова дълго изтласквани и не са били усещани, че съм усетила всичко физически
- или съм изкарала инсулт на крак и постепенно съм се възстановила
- или е била спукана аневризма, от която боли глава, но най - често не било опасно това спукване на кръв, трупаща се незнам си къде из мозъка
- глист? 
Ама мене ме боли глава общо взето 3-4 пъти в годината.
?
Какво беше това?
Дали е логично, че дълго време съм ходила със свъсени вежди, тревожна, това е довело до кръвонасядане в тази област... с чувството на щастие съм разтегнала това място, течността окситоксин или нещо такова, тоест хормона на щастието, се е излял и аз съм се почувствала щастлива?
 
Не го правя, за да не му се видят постовете на онзи мушмурок. Просто имах много за казване в тези две години, а и в последно време самата аз съм си толкова интересна с мислите си, моментните асоциации, някои от които не съм чела никъде, ами сама съм си измислила, че... надали ще подхвана да чета книга, роман или друго подобно в скоро време. Интересна съм си сама на себе си.
Ама си е друго като се излея тук.
 

[Шашмагюл*]

По принцип... като се сетих какво количество рода са лекари в достатъчно разнообразие, колко музиканти има, колко пък имат склонности към рисуване, колко са управници, някои признати спортисти по един или друг начин, плюс това, че математиците са от страната на баща ми, на когото приличам, и чиято кожа имам в наследство... бе, що не го ===всички, които обиждате такъв ген, наричайки го болест, не знам, като тия, дето ви умуват лечение, са с моята болест?!
Администраторе, =...   на чист български майчин и бащин език, малко диалектичен обаче... онгъла е началото на България, така че  , още веднъж ===  .
Принципно, тогава форума освен БАР трябва да ми се казва "расови човеци", тоест, чистокръвни, или най - ново поколение, я === , че то ако не е моята рода да краси света, ще загинете у грузута и простотия, бе!