Как се справих /справям/ с проблемите си

[Шашмагюл*]

Съкровище, къде изчезна?!  За цели 10 часа се опитах да си представя какво ми предстои и бях готова да изпадна в депресия отново.

Преди два дни дъщеря ми ми изкара акъла, че е глътнала капачка от безалкохолно, та за половин ден бях изтръпнала... тъй като намерихме капачката към шишето и тя си обясни, че първо я глътнала после я изплюла, не ходихме на рентген, обаче... при първа възможност трябва да изкарам шофьорска книжка, да му се невиди, иначе винаги ще се чувствам зависима от нещо.

Гледай, гледай 4 мъже тук и аз... благодат.
 
Че двама от тях със сигурност много сапиосексуални.

Ти пък младеж... Значи сигурно трябва да изчакам 20-тина години, за да имаш и ти проблеми със зъбите, че да се чувствам спокойна въпреки разликата в годините?!
 

[Шашмагюл*]

Освен това да допълня за организациите, които може да се подвизават тук, че детето беше на два метра от мен и за секунди гледах само към скайпа и си говорех с мъжа ми, тъкмо бях усетила, че са в настроение за бели. С цели три деца се оправям денонощно, направо ще изискам орден "Супер майка"!
Наложи се преди около седмица да оставим децата при баба ми плюс всички около нея, за да отидем на свиждане на баща ми и дъщеря ми ден по късно пощипваше по дупетата и питаше "Ко имаш там?"...
Общо взето "похвалих" държанието й пред баба ми...
Едно време тази жена считах, че е любвеобвилна, сега не мога да я понасям, защото виждам едни черти, на които едно време не съм обръщала внимание. Взе да се заяжда тия дни с децата, уж, че се шегувала, като я скастрих отговорът беше"Е иначе какво да им говоря и ти като братовчедка си..."дрън - дрън.
Честно да ви кажа, ако седна да й разправям за Фройд, ще ме помисли за луда.
Така съвсем точно си отговорих на въпроса защо в детската градина част от спомените ми не са ми много детски. 

Намразила съм необразовани възрастни хора... и същевременно няма как да му се сърдиш на такъв човек като баба ми, защото... в същото време много работна жена, цял живот не се е спряла.

На майка ми й споделих мнението си за това и е съгласна с мен. В този случай става въпрос за несъобразителност. Това е жена, която в същото време ме гонеше като цербер да не взема да хайманосвам преди да съм пораснала достатъчно. 

Ей го на и до Варна миналата година не ми помогна да стигна, за да не би да си прелъстя тераписта. Ми... затова малко историята ми се лее, лее, лее тук.
 

Между другото точно това тъпо държание "Ко имаш у гащите" е било причина на времето да не съм обичала да си играя с по - малки от мен. Веднъж ми бяха поверили едно дете и аз... чудя се кво да го правя, какво да му говоря, викам, ще се гоним обикаляйки масата, после айде, като баба ми правя му кво имаш у гащите, то обаче тарикат, на свой ред ми прави същия номер и аз... Му казвам, че аз съм голяма и не трябва да ми прави така и същевременно съм в шах, че нещо не е у ред в цялата тази работа... Но толкова с осмислянето на тази ситуация в онзи момент. После това момче сума време разправяло на майка си, че ще се жени за мен. 

Та... каква генетика, бе хора, става въпрос за това, че ако не бях информирана за нищо, ако бях се оженила на около 16-20 години за първата си любов, въобще нямаше да се замислям за това защо съм така сексуална, а просто щях да си консумирам сексуалността. Иначе тя си ми е в норма, "куче, което лае, не хапе". 

Забелязах, че чрез медиите изкуствено се увеличава нуждата от секс, въобще в една връзка се набляга уж на това, направо... поколението след моето съвсем ще са го закъсали сигурно, защото отвсякъде бълва секс. Бях гледала един клип на някаква фолк дива, с онзи, дето бил поддържан жив чрез компютър, много известен, но не му запомних името, бил болен от онази болест, при която тялото може да забрави да диша, но ако му се подаде въздух е живо.. Ако не се лъжа - множествена склероза.

Отвратителен клип.

И какво се случва ако някое хлапе на 12 гледа този клип, а дори ако родителите му често си слушат Планета тв и въобще не обръщат внимание на клиповете?

Добре, че аз съм се ограничила до две снимки, в които съм със сутиен и китара, бе!
 

На преломна възраст се чувствам с по - девствено съзнание от когато и да било.

Мъжа ми се жалва след теорията ми за паразитите.

 

Но иначе направи за мен един жест - прибра се веднага, когато му казах, тъй като се надявах, че баща ми като го чуе ще се събуди... Е не се случи, но пък, макар да не съм сигурна кога започнаха да се отчитат първите положителни резултати, но мисля, че почна да помръдва ръка, да отваря очи, след като ходихме на свиждане с мъжа ми....

И така де... в заключение мога да ви кажа, че генетика няма.


Децата са попивателни гъби.

А аз мога да напиша книга за отглеждане на дете,
да щриховам какво е нужно, за да преодолеете всякакви вариации на ОКР...
освен това ако наредя биполярните си мисли, успешно мога да се реализирам и в екшън продукция.
 

В моя случай ставаше въпрос за една голяма несигурност по отношение радостта ми към децата, но мисля, че ви е повече от ясно защо.

На мене ми се изясни и защо едно време въобще, въобще не обичах да си играя с бебета, за разлика от повечето ми връстници, та чак се чудех по някое време как ще стана майка, но...
 

Още нещо щях да пиша, ама... по - късно, че забравих....

Съвсем скоро преставам със "Споделям, че..."

 

[Шашмагюл*]

Оправям и справям поне тук, в моя район са синоними. 

Понякога се повтарям, но повторението е майка на знанието. 

След като успях да бъда напълно честна със себе си... смятам, че въпреки всичко тези ми спомени са внасяли дискомфорт у мен, но основният проблем е достъпът до информация, която не е била подходяща за възрастта ми. На мене ми е интересно дали на вас ви се е случвало подобно нещо като малки?

И... сетих се какво още щях да кажа. С две деца общо взето, периодично се поставям на мястото на лекарите. От моята адекватна преценка често зависи и животът им, бе хора. Зимните месеци, когато боледуват и вдигат температура, при условие, че знам за всякакви случаи, все пак се наемам първо да опитам без антибиотици, естествено, консултирайки се с чудесната ми педиатърка и... често успявам. 

Също така, всяко падане на мене ми минава през сърцето. Взех да се тревожа, че откакто баща ми е в болница, нямам симптоми, но когато вляза при него ако не ми хареса как изглежда, ми се подкосяват краката като за припадане.(веднъж бях припаднала, бях болна и бях спала цяла нощ и половината ден след това... та ми е чудно тези, които са припадали защо се страхуват от припадък, а просто не си вземат бележка, че когато се почувстват по същия начин, трябва бързо да седнат, да дишат дълбоко и по възможност ако са в градски транспорт бързо да слязат, да пият газирано и... толкова. Никога след това не съм се затревожила за здравето си, че нещо ми има. Най - често си мислех, че имам психичен проблем и все си мислех, че ще мога да се справя с него сама.)

Покрай историята с баща ми пък, разбрах, че когато влезеш в болница, не само качествената операция е от значение, а и следоперативните грижи от страна на мед. сестри, санитари и т.н.... Така че... ако аз имах правото да определям заплащането, долният праг на заплатите в болниците за каквито и да било служители ще е 1000лв.

От няколко дни гледам сутрешните новини и ми е интересно как се запълва времето с информация за нередности, обаче всичко опира само до констатацията им.

Гледах един репортаж за кметове, които си купували скъпи служебни коли, а същевременно безработицата в региона им била над 50%.

Това е трагедия. Хора се подиграват с хора и постъпват не по различно от животните, иначе се смятат за човеци. За мен е подигравка да имаш 50% безработица в региона си и да караш служебна кола за 50000.

[Шашмагюл*]

Шашмагюлчета мои и не толкова мои, сега какво ще правите, ще скъсате кабелите на апаратите за кръвно налягане да си мерите кръвното ли? С тая информация за Чернобил?
 
Какво се прави в такива случаи?

[Шашмагюл*]

Този пожар е от една седмица, така ли казаха по новините?
Е ли възможно някой да изчаква да кажа нещо... подходящо, за да хвърли подозрение, че знам всички тайни на света и така да скрива себе си?
Ето това е БАР. 
...да напиша нещо и след това да излезе информация, че нещото, което пиша хем е полезно, хем знам мнооого.
За да няма БАР, просто... трябва да спра да правя това, което обичам да правя тук... да философствам.
 

[Шашмагюл*]

Причините за психозите ми, освен всичко друго, са мислите, които са със скоростта на светлината , дотолкова, че чак някои от тях не може да ми ги улови съзнанието.
Затова съм получавала психоза, защото съм се страхувала от какво ли не, но тъй като бях хронично недоспала покрай децата, не съм можела да преценя адекватно имам ли реални основания да се страхувам или не.
Общо взето... обществото е навсякъде, вече не се чувствам сама. Ай ем нот алоун.
Съмцайс докато ай се шегувам, друг говори сериозно така.
 
Лунаата спи.
 
Уе ар ю, май френд?
 
Лунаата спи не ми харесваше, защото явно целенасочено са ме накарали да отида да си взема нещо от общежитието, за да могат да направят нещо на приятелката ми....
Добре, че съм се върнала бързо.

[Шашмагюл*]

Chaka Demus & Pliers - Tease Me
 

Нова терапевтична песен. За моментно увладяване на стреса... Застанете  пред огледалото в банята и се вживейте в ролята на... когото си поискате. Дет се вика психодрама вкъщи или самостоятелно терапевтиране.

Когато откачи човек, не му е скучно дори и сам.
 

Може да програмистите на администраторите да са приятели на онзи пенсионер - педофил на педофилите, беше май 67 набор и не помня как се казваше, ама... да го духате, ако сте вие... ама пък си ви обичам да му се невиди, надявам се да не сте го искали, просто с онзи тъпир да не е можело да постъпите по друг начин.

[Шашмагюл*]

  Та... и по време на двете психози е ставало така... не съм се усещала точно от какво се страхувам, защото не съм можела да осмисля мисловният модел, който ми е хрумнал, че може да е истина...
Параноя.
Обаче не е лошо да има параноя човек.
А наглеците не са наглеци, а фукльовци. Задачка за домашно да си я разкодирате... спецове.
 
И как да си обирам крушите и да се махам от този, този и този форум, как, че аз развих любовна привързаност към това да пиша и да си спомням за детските си мечти, как ще съм спецка. Да ви ги припомня ли?
 

[Шашмагюл*]

Ако знаете само преди два часа какви мъфини изпекох, а еклерите ми, и пилешките дробчета, няма да споменавам за шкембе чорбата, че буди неестествени асоциации,  , ами за това, че с шизофренно силно развитият ми нюх може да ме заведете на ресторант и след това вкъщи след няколко опита да имате... същите пилешки хапки като в ресторанта, както и всяко друго ястие, без да се налага да питам когото и да било за рецепатата, а?!
 

[Шашмагюл*]

... това в подкрепа на оставането ми на Земята, още за известно време.
 

Я каква кротушка станах, кротко иагне.

Подсмихвам се под мустак, че пак му изпуснах края на писането.

[Шашмагюл*]

Тези дни загубих баща си...
И общо взето се ровичкам в себе си какво още можеше да направя, за да го извадя... явно от някакъв вид депресия. Като прочетох за атеросклерозата... нищо чудно да е имал, както и аз да я имам в начален стадий, имам част от симптомите, включително преди години кръвоизлив в окото... два пъти през няколко години...
Смахнатото е, че ако отида на психиатър ще ми метне някаква пси диагноза, ако отида да си изследвам кръвта може нищо да не излезе, може да имам базедова, диабет, отгоре на всичко вече включвам в това и атеросклероза...
Изниква въпросче: Защо нито един психиатър не се сети да ме прати още при първите срещи на изследвания? Защо не ми биха диазепам, а междувременно да ми назначат пълни изследвания?
От цялата ми симптоматика остана само слабата памет... Не мога да се сетя дали спомените, които например имам от последните ми часове с баща ми са се случили предните дни, или в деня, когато падна...
Та да се върна към това, което исках да напиша... Хрумна ми, че може би трябваше да намеря начин да го накарам да се чувства полезен, първоначално насилвайки го да прави това или онова...  Пусто, като не съм свикнала да се налагам над някого... малко след дъжд качулка ми идват идеи, но както ви казах и на баща ми основна черта му беше една много голяма мекошавост, наред с това, че и да се ядосаше за нещо, бързо му минаваше и не се сърдеше...

Ако отнеса към себе си... Когато имате близък баровец... е много важно да го накарате да се почувства значим, полезен, да намери нещо, което му се отдава и да започне да го прави с удоволствие...

Също така... по мое мнение, много жени изземват функции на мъжете си, в стремежа си да се покажат като най - добрите, за да бъдат обичани и т.н.... И ако до едно време това дразни мъжете, после започва да им харесва и постепенно стават безотговорни, абсолютно все едно си отглеждаш дете вкъщи.... При мен и мъжа ми ситуацията е обърната... мъжа ми ми изземваше функции, по едно време, след психозата се почувствах направо безполезна, отгоре на всичко с едни мисли за смисъла на живота, или по - скоро безсмислието му...

Та... нещо като статийка.... Независимо дали мъж или жена чете това... Всеки един вкъщи трябва да си има задължения, които да са си само негови... Полезно е за създаване на хармонични взаимоотношения.
За баровчета да преповторя... трябва да ни карате да се чувстваме значими... И вместо да критикувате, търсете за какво да похвалите... Може нещо съвсем дребно да е, после евентуално баровчето ще си ги открие другите само... Например... при мен един от постовете, които ми въздействаха беше... да ми се припомни какъв боец съм била, когато е трябвало да защитавам по - слабите от мен.
 

[Шашмагюл*]

... освен това... досега винаги съм изпитвала носталгия по родния си край, която все повече я няма напоследък.
Преди с тая религия сякаш съм живяла в облаците. Не съм етикирала хората, не съм си давала реална сметка за много неща и съм била нечестна вътре в себе си, самозалъгвала съм се в много отношения за много хора...
Да ви кажа честно, тук често ми казват да млъкна, когато изказвам мнение, различно от отсрещното... Което обяснява и затварянето в себе си понякога, както и абсолютно, абсолютно всичко свързано с "Нормална ли съм?"...

Давам си сметка, че откакто спрях да говоря с абсолютно всички с изключение на децата си, откакто спря да ми пука толкова дали ще нараня някого с необаждането си, с неприсъствието си, направо ми светна пред очите въпреки всичко. Макар че имам едно усещане за разруха, поне съм на себе си. Още нещо, което изигра важна роля да си стъпя на краката беше това... да си огранича контактите с всички и същевременно да си доставям удоволствие.

Оказа се, че голяма част от близките ми ми влияят зле заради изграден от мен навик да се чувствам с по - ниско самочувствие пред тях, мрънкаща, всяко комплексирано държание, за което може да се сетите. Всъщност, когато съм разговаряла и разговарям с някого... съм подритвана леко по крака да мълча или пък ми се казва директно да го направя...

Откакто спрях да пазя взаимоотношенията си с тези хора заради майка ми на всяка цена, главата ми съвсем спря да гъмжи от мисли.

Не знам при вас как е, но аз съм много разочарована от хората, дори най - близките ми. Общо взето като ми минаха позитивните преносни неврози, всичко взе да се свежда до това да си намеря работа, когато се преместим и да си гледам децата.

Да не говоря, че се нагледах на свинско отношение спрямо жените, на длъж и на шир, че той мъжа ми в зависимост от това с кого го сравнявам, направо като принц може да ми изглежда в очите. 

[Шашмагюл*]

Взе да ми се привижда баща ми за някакви части от секундата... направо се чувствам как на стари години ще си халюцинирам. Получава се, когато местя погледа си и явно гледам с периферията на окото... Тогава формата например на дърво, може за части от секундата да изглежда като седнал мъж, когато дървото е усукано, мозъкът си проектира допълнително липсващото лице и дрехи... Нещо като да видиш форма на лице в небето. Игнорират се облаците, които не участват в картинката, там, където липсва например ясно очертание на лицето пък или пък ако косата липсва тук там, се добавят инстинктивно мислено. И така някои решават, че са преследвани от  дух.

Истината е, че ми е тъжно за него, защото толкова много приличам и визуално, и като характер на него... Когато не беше пил, понякога сме си говорели за какво ли не с часове. За малко да спра да си говоря с някого и се присещам за него... И все е един такъв усмихнат в мислите ми.

[Шашмагюл*]

Да си продължа обяснението на виденията на баща ми. Надали не сте гледали триизмерни картини, при които, за да се види образът, трябва да се съсредоточите върху картината и очите да се кръстосат някакси. Мисля си, че това се получава като се превключи на периферно зрение.
Ако си спомняте, разправяла съм, че едно време така си измислях модели за рокли, гледайки в стени, облаци и всичко, което е пред очите ми. Преди това бях гледала списание с триизмерни картини.
Тъй като от много време насам, периодично преди съм правела това, много лесно виждам подобни картини навсякъде.
Когато кажа на близките си за това, ме гледат малко особено. 
Дъщеря ми имаше ечемик, за който поверията гласят, че или е хванала очи или е гледала мъж като пикае... 
Истината била съвсем друга. Прочетох в интернет, пишеше, че се получавал от обърната и възпалена мигла, понякога от стафилококи. Погледнах очето, наистина имаше мигла, която се беше обърнала на обратно... Имаме си дълги мигли.  За три дни мина, като веднъж само го пипнах с пръст по - силно, така, както едно време баба ми пък правеше три пъти на кръст, чуквайки по окото... И за да избегна мистиката... Само веднъж съм чукнала, без да правя никакви кръстове и резултатите са излекуван ечемик...
Г-н Лалов изчезна някъде, но въпросът му "Чувствате се виновна или не, но смятате, че трябва да се чувствате така?" може да се приложи навсякъде и сами да си приложите психотерапия по този начин, за много неща... ако се научите да сте честни със себе си.
От друга страна, понеже нормалното е една субективна величина, която се определя от преобладаващото обществено мнение, да бъда подкрепена тогава, когато отправям критика към родители, близки, приятели, познати е равносилно на това децата ми да са една идея по - нормални от мен и с по - малко въпроси, на които търсят отговори.
Бих казала, че не съм перфектна майка, но съм добра и хиперотговорна. С изключение на последните две години, когато се бях отдръпнала, за да мога да си изясня всичко за себе си....
Това си има своите последствия, но важното е, че не са фатални. Говорят, адекватни са, интересуват ги много неща, сравнително контактни са и бързо създават приятелства.
Не знам казах ли, че след последните ми забележки, са по - внимателни към децата ми? 
Между другото, баща ми преди време е казвал на майка ми, че според него любовта им е толкова силна, че ще си заминат заедно от този свят... Да ви кажа честно, ако не беше си съкратил сам времето на тази земя, можеше и така да стане. Алкохолът, наркотиците, въобще всичко, липсата на което и употребата на което променя държанието, са нещо вредно. За алкохолът... бих казала на всеки БАР-овец задължително да има два дни в седмицата, в които въобще да не употребява алкохол, за да е сигурен, че контролира зависимостта си, а не тя него.
Независимо, че не са били перфектни родители, си мисля, че ако човек не се стреми към такава, единствена любов, животът сякаш се обезсмисля.
Кобилкина събирала група за пробуждане на божествената енергия чрез тантра... 
Май Гош, май Тош, това да не е обучение за гейши?
 

[Шашмагюл*]

И... пореден опит да измисля друго... развлечение, бе хора,различно от това да пиша в три форума.
Пак ще се пробвам да оставя свободно пространство друг да се изяви тук.

Мислех си да ви пиша тоя път за погребенията. Не знам при вас как е, обаче при нас след погребението си е малък банкет. Събират се известно количество хора, хапват, пийват, пък накрая и се позасмеят.

Много от традициите ни са сбъркани. Според мен... в деня на погребението въобще не трябва да има такива сбирки. На всички следващи важни дати - да, по колкото и както си поискат близките, обаче този ден би трябвало да премине след погребението тихо.

Аз на моменти за малко изключвам, че баща ми си замина завинаги.. И ме е яд на него, и ми е тъжно, опитвам се да се шегувам, както преди и да пресъздам вътрешното настроение, но е малко изкуствено всичко... в същото време понеже съм убедена, че надали има нещо след Края, не нося жалейка, тъй като бих го правила само за пред хората.

Единственото, което правя е... да запаля цигара и да я оставя да изгори сама, докато пуша втора на гроба му. За всеки случай.

Даже и една негова любима песен се опитвам да разработя....

Той и той не ги спазваше тези традиции...

Пробвайте да осъществите мечтите си. Животът поне по мое мнение е един и не си заслужава да си губите времето с ПР повече от една година.

Една година ви е достатъчна, ако ме послушате да си почетете Тодоров тук, едновременно ходейки при когото си искате, ама от БАП.

Като се върна назад и се сетя за психозите си.... Бих ви казала, че съм имала абсолютно лапешко(детско) държание дори тогава, но както мисля бях писала, тъй като съм възрастна, белите можеха и да са по - големи от малко излагация пред близки и не толкова... май понякога.

Общо взето... последните две години, вярвате или не, са едни от най - забавните в живота ми... изключвайки последния месец. Че и рождения ми ден наближава...
И миналата година "подаръкът" беше такъв... Аз и без друго не го празнувам вече.

Аз празнувам в делници.

Ми... на мене ми беше много забавно да пиша предимно разговаряйки със себе си.
 
Общо взето с тоя анализ на всичко, който дъпрам мислено си се забавлявам почти постоянно.