Емоционална интелигентност

[temple One]

Не е важно какво не съм разбрал. Както писах преди, обичам да съм фокусиран и ако тази тема е кръстена "Емоционална интелигентност", значи писаното в нея би трябвало да се отнася до заглавието й. Казвам би трябвало, а не че трябва да е то1но така.

Хората с ПР имат проблеми в поведението и те нямат вина за това. Въобще чувството за вина при човек с ПР е изключено, няма виновен с ПР. Неможе да има. Проблема е, че тези хора трябва да спрат да се наблюдават отстрани. Би било добре да се държат по-интелигентно спрямо обкръжението. По-адекватно. Защото, когато знаеш, че се държиш адекватно ти получаваш повече контрол над ситуацията. Това е значението да знаеш повече. Паниките идват, когато човек незнае нищо. Той е силно стресиран и уплашен от нещо, тогава реакцията е да се защити. Да се включи алармата за тревога. Да, но в такива случаи трябва просто да се научим да сме по-търпеливи, по-уверени, че по-скоро ще се справим, отколкото да не се справим. Чуството за справяне е натрапчивост. Винаги обаче е добре да сме уверени, че ще успеем и дори да се разочароваме в последствие да добием максимална изгода като научим горчивия опит. Много е сложно и абстрактно, но според мен нагласата, опита и интелекта на хората определя поведението им. От поведението им те могат да добият самочувствие или да загубят такова...

[t.todorov]

Този термин е сравнително нов в употреба. Ако избегнем словосъчетанието означава доколко човек е наясно със своя емоционален свят.
Неслучайно се набляга на това, защото емоциите, преживяванията и чувствата изискват много по-фини "настройки", отколкото всички останали социални норми - ред, точност, време, успех и т.н.
Познанието на емоциите, или по-скоро адекватното познание е трудно, защото много често то е в противовес със социалните норми на дадено време и общество. Трябва да е ясно,че емоционалният свят не се е променил за хората от както сме човеци. А социалните норми се менят с много бързи темпове. Така човек трябва да успее да адаптира пра-емоционалната си интелигентност, към актуалната социална "интелигентност". Тук се случват някои разминавания, дали заради традициите във възпитанието, дали заради времето, което със своите социални изисквания подлага на проверка първичното възпитание .... но някъде човек къса връзката между своят емоционален свят и социалният "ред", който е научил по различни начини. Това дава основата на един вътрешен конфликт между рационално и емоционално, като чели емоциите стават врага, който "съсипва" социалният мир, общуването с другите и със себе си де, защото е придружено с голяма доза само-осъждане и вина.
В крайна сметка, в емоционалната интелигентност човек е притиснат да направи две неща:
 - да успява да дозира емоциите си според нормите
 - да успява да ги канализира в адекватна посока
С две думи сила и място. Много често дозирането е толкова трудно, че емоциите или са в положение на "експлозия", или са "преглътнати" /обикновено в някой симптом се превръщат преглътнатите/. И двата варианта не са за предпочитане.
Втората трудност е изцяло закачена за първата. Т.е. ако човек успее да дозира емоциите си, ще ги включи много по-богато в своя душевен свят. Ако не успее ще ги потиска в много ситуации, а в някои, които е усетил, като безопасни ще има експлозия. Тревожната аларма се включва винаги когато се усети съзнателно или несъзнателно заплаха. От преглътнатите, съзнателна заплаха не се усеща и не случайно за човек, при който се е включил механизма на тревога се споделя, че идва "изведнъж", без причина. Причина има винаги, но ако се търси в рационалното, едва ли ще се открие.

[temple One]

Интересен отговор. Включването на социалните норми като причина за разстройване от "дозата" ми харесва. Без да съм запознат с психоанализата на Дарвин, все пак той е казал, че оцеляват най-адаптиращите се видове. При хората най-добре са тези, които успяват да се настроят по-бързо към новите социални норми , без да е необходимо да са най-умните...