Емоционална интелигентност

Това е написано точно в контекста на ПР, иначе би могло да се дискутира по много аспекти. Разнополюсни аспекти, които да са верни за различни ситуации.

Вероятно сте си казвали, "ех нетрябваше така бурно да реагирам". Или "трябва да спра, щото ще си влоша здравето", "или немога да продължавам при такива обстоятелства". На мен ми се е случвало да се разгневя (за нещо по-сериозно) като си казвам после, е не това беше последния път. Доста още пъти ми се е случвало, но като, че ли наистина имам малко по-голям контрол над емоцията си. Тук има хора, които изпитват проблеми с емоциите и хора, които са учили за тях, така че, бих се радвал да разбера дали ви се е случвало да си помислите тези неща при по-бурна реакция.

Вероятно понякога има смисъл да не скриваме емоциите, а друг път да ги прикриваме и да сме по-сдържани. Границата между двете, обаче, е доста тънка и това човек трябва сам за себе си да прецени. Когато съм в периоди с ПР, емоциите ми спадат почти до нула и изпитвам страх, често социален. Когато съм по-добре, нормално, съм по-настроен да опонирам или да нараня човек без да искам да го направя. И едното и другото са крайности за мен и ми се отразяват зле (особено в ПР случая). Живота поднася много предизвикателства, много несправедливост и несгоди, което довежда до съпротива (понякога остра от моя страна), но явното й проявление невинаги е добре за мен. Това да усетиш границата между двете, според мен си е интелигентност, която с времето се развива. Тя би изградила бариера срещу неправомерни атаки към личността ни (в някой случаи неможеш да останеш безучастен и не е редно, но все пак бъди емоционално сдържан).

Емоционална бариера, дори пред самите ПР атаки! Те ни притесняват, но дали острата съпротива, чрез емоция ще ги спре?