Спрях лекарствата.

[no_name]

Така, втората ми тема тук - спрях антидепресантите преди повече от месец, чувствам се доста добре. Не съм имал паник атака от много време, но дори да имам, вече мисля по друг начин.

Оправен съм на 90% според мен, но има едно нещо, което не спира да ме тормози. То е буквално да се отпусна съвсем. Навън като съм сред хора, понякога се появява една несигурност, както ми беше в началото преди да се появят паниките. Сега няма паники, няма лекарства, животът е хубав, но някак си не мога да спра и да се... усмихна (буквално и преносно) за прогресът, който съм постигнал.

Това, което имам е някакво много леко притеснение, но си е останало от преди - като излизам например го усещам, или като съм в непозната ситуация. А не ме е страх от паник атаките, но явно на подсъзнателно ниво нещо е останало - това леко притеснение. Има ли как лесно да се справя с него?

[Шашмагюл]

Хах, давам ти мнение веднага. Пример с мен.
Първо, смятам, че ПР, БАР, ОКР... въобще всички психични проблеми биха могли да се нарекат вреден навик, който сме придобили някъде във времето по някакви собствени причини.
Второ, ти вече си се оправил, но... старите навици трудно се избиват. Трябва време и упоритост, кураж, ведрина, вяра в успеха и т.н., всичко, което до момента ти е помогнало да се "изправиш на крака".

Ще ти дам пример със себе си. Има суеверие според което бременна жена ако се уплаши или ако излъже и в същия момент се пипне за лицето, бебето след като се роди ще има тъмно петно на лицето. Та... спазвах това суеверие и си бях създала навик да не се пипам за лицето. Вярваш или не, вече повече от година от раждането, все още имам инстинкт, примерно при опасност от сблъсък с друга кола, докато се возя в нашата, да не се пипам за лицето... макар вече отдавна да не съм бременна.

Сам си направи сметка колко време е нужно, за да се оттървем от навици, които не са ни нужни. При някои може да е по - малко времето, при други повече... всичко е индивидуално.  Но все пак в един момент промяната се случва!