Да споделя и аз..социална фобия(или нещо такова)

[gorki]

Здравейте.На 23г. съм момче.Страдам от така наречената социална фобия или нещо подобно още от ранна възраст след случка като дете в 7ми клас.След това в гимназията 5 години съм избягвал общуването-ходя сядам си на чина,минават часовете и се прибирам не говорех с никой ако не ме заговори.Като станах студент нещата се пооправиха,но така и не мога да се оправя напълно и понякога тия чувства се завръщат със страшна сила.Става въпрос за страха от общуване,от говорене пред много хора,от стоене в компания с повечко хора,понякога от елементарни човешки взаимоотношения-като разговор по телефона,дори срам от общуване и с най-близките.И като бонус имам и някакво гадно заекване(в лека форма),което основно се проявява като съм притеснен и допринася за стреса от говоренето пред много хора,а ако се очаква и да ме оценят е още по-зле.Изнасял съм някой презентации в университета с големи мъки-незнам дали си е личало,но отвътре какво ми е само тия,които са го преживели знаят.Едни от моментите,когато най-много се стягам е при събеседване с преподавател,интервю за работа,говорене с непознати по телефона или за нещо в сферата на услугите.Стана ли за малко по-дълго център на вниманието или ако ме заговори някой непознат на четири очи направо получавам панически атаки и се моля да свъши по-бързо.Вече крайно много ми е писнало от това и ми пречи да се развивам.С психиатри/терапевти/хапчета не съм пробвал.Спорта донякъде помага-плуване,фитнес,които практикувам.Работих като спасител на плажа 1 лято,надявах се,че от общуването с хора там ще се оправя-но уви.В доста конфликтни ситуации съм влизал-очи в очи,но това,че съм на работа ограничаваше разговорите до много тесен кръг от теми и не ми пукаше толкова.Проблема идва от непринудени разговри с непознати хора.Понякога докато се разхождам имам чувството,че всички са се вторачили в мен и ме преценят.Ако сме в компания и някой се смее за нещо винаги имам чувството,че се смее на мен.Не бих казал,че съм в депресия понеже имам желание да правя различни неща,но този ужас,който се появява от общуване,от оценка от др. хора,говорене с непознати и пред повечко хора,ужас кой какво ще си помисли(и в 99% от случайте съм сигурен,че си мислят негативни неща за мен),страх да не стана за смях,да не се издъня и така нататък направо ме убиват.Колкото и да се настройвам,че не ми пука сякаш идва отвътре и не мога да разбера на какво се дълржи това.

Много дълго стана,за което се извинявам.Исках просто да споделя.Който желае може да даде някой друг съвет кой как се е справил

[Dimcho]

Здравей, и аз съм със соц.фобия и ПА от време на време. От дете така я карам. Благодарение на приятелката ми, която ме кара да правя все неща, от които ме е страх и се потя целия, лека полека почнах да се измъквам, сега съм малко по-уверен. Най-се стягам като трябва да говоря пред много хора. Имам един трик обаче. Като заставам пред хората си представям, че сам сам и няма никой и си почвам да си говоря, приятел. И това взе да работи. Но съм голяма смешка понякога и за самия мен, явно цял живот ще има какво да се доизмайсторява с тая фобия. Прави си тренировки, това е спасението. Имаше периоди когато си мислех, че целия свят е вперил очи в мен, изчервявам се, абе кфти история.Най ми беше кофти като се изчервявах пред момичетата, ама сега приятелката ми ми помогна и не съм такъв смешко, както преди.Важното е да имаш близък до теб и той да те стимулира и да ти помага. А, и нещо друго, колкото повече говориш за притесненията и страховете си, толкова по уверен ставаш  към тях, поне при мен е така.

[nikolai]

zdraveite i az mislq 4e imam socialna fobiq  i az kogato sum pred mnogo
 xora se pritesnqvam i taka natatuk i se borq ve4e dosta vreme s neq makar 4e na skoro razbrax 4e tova e bolest i kakto kazvash ti dimcho trqbva da  ima nqkoi blizuk 4ovek do teb da ti pomaga no e losho zashtoto s tova pritesnenie  trudno shte si xvanem nqkoq priqtelka
 puk i zatova si e dosta trdno da spodelish na nqkoi ve4e kogato sum pred mnogo xora sled kato se mine malko vreme i se ovladqvam ve4e i se darja normalno  daje i si govorq spokoino no trqbva da se mine malko vreme  i taka

[Шашмагюл]

Привет!/ Нали е ясно, че не съм психолог.../
Почти няма човек, който да не се притеснява, когато започва разговор с непознати или малко познати хора. Това е нормално, още повече ти се отпускаш след като мине известно време.
Как си разбрал, че социалната фобия е болест?

[nikolai]

neznam dali e bolest no znam 4e q imam tazi socialna fobiq pritesnqvam se  kogato ima mnogo xora  i li ako nqkoi kaje neshto za men   zatvoren sum sebesi trudno se otpuskam osobeno s momi4eta  i kato govorq se gledam  da ne sgafq  neshto a puk  i na men mi pisna ot tova pritesnenie zashtoto nemoga da jiveq normalno  priqtelite mi mnogo mnogo  ne mi obrashtat vnimanie  i tarsq nqkukav  na4in da se spravq stova  o neznam kak s psixiatur nqma kak da stane  probval sum s meditaciq  no ne moga da se koncentriram  ai ne e mnogo golqm efekta  taka4e ako nqkoi znae  kak shte e  dobre da kaje 

[Шашмагюл]

С медитация, миличък, само си губиш времето. Мога мигновено да ти пратя линк, в който един от най - уж изявените психолози, практикуващи медитация, пише, че ефектът от някои медитации е като при тревожно разстройство. Още повече, аз съм убедена вече, че източната философия, медитация като цяло е плод на болни умове, които са описвали най - вероятно развитието на болестта си. Съдейки по себе си и собствените си преживявания...
Социалната фобия няма как да мине без разговори. Само това оправя. Защо не се събирате с хора от форума и буквално да се учите един друг да говорите без да се притеснявате? Това не е например като събиране на биполярни или шизофреници, което може да крие далеч повече опасности?
Аз бих ти препоръчала този тук Тодор Тодоров/t.todorov/ - ами щом успя да помогне да се увладее толкова сериозно състояние като моето, защо да не може за социална фобия?/ Социалната фобия си мисля, че не е за психиатър, защото не ти бръмчи главата от налудности, ами просто имаш много, много ниско самочувствие/
Друго... вместо медитация, защо не се запишеш на спортни танци?  Има и жени... Знае ли човек.

[Шашмагюл]

Още една причина медитацията да не ти помогне - съдейки по себе си, аз също имах, а и още понякога, социална фобия, наред с всичко останало....
Определени събития от миналото ми сринаха самочувствието...
Определени хора много ме критикуваха...
Това няма как да се преодолее с медитация, защото си стои загнездено в съзнанието ти, едва ли не по навик. Ти не работиш над тези преживявания, а само над спокойствието, което в миг изчезва ако си подложен на стресова ситуация.
С психотерапевта ще работиш точно над тези моменти в миналото, които ти пречат и сега... Нещо такова.

[nikolai]

ms  za  vsi4ko koeto mi kazvash da moje i taka da e meditaciqta samo yspokoqva ako si nespokoen ili neshto podobno no v moeto polojenie nqma  kak da ytida na psixolog  vinagi sum si mislel 4e neshttata shte opravqt kato porasno  no eto 4e porasnax  nali
a te edin vid se vliojixa 4e shte zabravq  no ne  sushto taka  si mislex 4e  shte buda  dushata na kompaniqta da mogasi jiveq jivota kakto iskam  a vij dokade stignax

[Шашмагюл]

Ти на колко си години?
Не знам дали ще ти е успокоение това  , но винаги може и по - зле! Това е само социална фобия, бе човек!
 
Ако ти изпратя подредени част от симптомите си, ще спреш да си пишеш с мене.
Мой най - искрен съвет е да прекратиш четене на книжки за себепознание!
Вредят. Учат на съвършенство в някои отношения, което е вредно, особено пък ако живееш в България и си заобиколен от меко казано идиоти.
 
И също така, постоянно започваш да ровиш в себе си за грешки...
Научи се да бъдеш егоист.
Сякаш това е един от начините за преодоляване на социална фобия.

[nikolai]

na 19 godini sum da prava si tova e samo socialna fobiq no da a akoti kaja kolko pati sum se izlagal kolko sa mi se podigravali ne za fobiqta  ami  ligavqt se  prostotiii i taka  is e sum si povtarql kolko sum smotan i tn shtot ka se  izlojish nali se 4ustvash zle vse pak
 ai tazi fobiq pre4i da budesh sebesi po princip se otpuskam  no ne e rabota  ai zasebepoznanie  ne ne4eta takiva neshta

[Шашмагюл]

И медитацията... не знам дали тебе те е успокоила, но мене честно казано не. Така като се връщам назад само правех опити за излизане от тялото.  
Ти каква практикуваш?
***
Да си комуникирам с Тодоров действа много по - успокояващо и по - осъзнаващо, отколкото която и да е медитация. Малко съм пристрастна, но аз бях пред пълно полудяване.  
***
Аз съжалявам, че когато бях на 24 години не отидох на психотерапевт от страх да не ми поставят диагноза шизофрения.   След като се забавих и усложних положението си достатъчно, за малко да ми я поставят, за малко да си я причиня...
Шибана работа.
Сега като се връщам назад, е имало шанс след една задълбочена психотерапия и без никакви хапчета да си изживея остатъка от живота нормално. И може би не с този мъж, с който съм в момента.
***
Преди да пусна поста си, видях, че си писал... Ами на тебе ти предстоят най - хубавите години от живота ти и все още има предостатъчно време да си душата на компанията! Предполагам ще следваш висше? Удобен момент затова.
Имайки предвид, че ти пише пациент, смятам, че с една добра психотерапия до една година ще си много по - добре от сега. Макар че нямам никаква представа какво ти е реалното положение, все си мисля, че в общия случай това ще е достатъчно.

[nikolai]

emi da ti kaja neznam i az kva meditaciq   pro4etox v internet ne pisheshe kakva e 
 
ako iskash moje da si pogovorim po skype  smqtam 4e shte nie po ydobno  ako iskash
 skype mi niki_rapara

[Шашмагюл]

Ами не. Обещала съм си повече да не си причинявам сърцебиене и опции за кризи, защото всяко излизане от анонимност за мен е свързано със страх. Имам фалшив фейсбук, който ползвам за тази цел, ако искам да си говоря с някой. Има такава опция. Ще ти го пратя на лични и може би тия дни ще си поговорим малко.

[nikolai]

ok zna4i pri teb e seriozno  emi dobre kakto iskash i kogato iskash shte si pogovorim

[Todor.L]

Здравейте,
Казвам се Тодор Лалов и съм клиничен психолог. От една година се обучавам в Психоанализа към Международната Психоаналитична Асоциация и съм регистриран анализант в Българското Психоаналитично Общество.
Попадайки на този форум, реших да се включа по темата като изкажа и собствено мнение.
В днешно време има различни видове психотерапии и подходи за работа с психичното страдание. В България вече има утвърдени психотерапевти, практикуващи психоанализа, фамилна терапия, когнитивно- поведенческа терапия и т.н. Някои от подходите са по- продължителни във времето, докато други се стремят към по- бързи постижения.
Що се отнася до различните фобии и в частност социалната, мнението и опитът ми е, че психотерапевтичната работа може да доведе до трайно и постоянно подобрение в състоянието на човек и отношението му към останалите хора.
Наясно съм, че понякога човек се притеснява да потърси помощ, особено когато контактите с други хора се преживяват като заплашителни. За съжаление социалната фобия пречи до голяма степен на човек да бъде продуктивен, да изпитва удоволствие от живота и общуването с останалите, както и да намери вътрешен покой. Много фантазии, страхове и спомени от миналото биха могли да поддържат този вътрешен дискомфорт и именно психотерапията помага те да бъдат преработени, осмислени и преживяни.
Това е моето мнение. Много бих се радвал да чуя вашите мнения и опит.
Бих се радвал, ако имам възможността с нещо да бъда полезен.
Оставам отворен за комуникация.
С уважение,
Тодор Лалов