ПР и междуличностните ни отношения

[anonymous]

Тъй като ми прави впечетление, че винаги зад един невротичен симптом, бил той ПР, ОКР или друго, стоят всъщност проблеми от отношенията ни с близките хора, смятам че е добре страдащите от някакъв проблем да споделят именно за своите междуличностни отношения.
По-конкретно - кои са хората, който игарят най-голяма роля в живота ви в момента?
Какви са вашите отношения с тях?
Какво можеше да бъде по-добре?
Имате ли конфликти с тях и ако да поради каква причина?
След появата на симптомите по какъв начин се измениха отношенията с тях?

Тук могат да се включат и бивши пацинети като redjon и Ema.  

Смятам, че тази тема може да бъде полезна най-малкото, защото всеки тук може да получи обратна връзка относно държанието си спрямо близките от неутрални хора и така, ако има скандали да разбере дали в него се корени причината или в другия...

[t.todorov]

Мисля си, че темата е много важна, но и много плашеща. Какво ли би станало ако вие опишете вашите размисли относно тази връзка и как е било при вас, какво обяснение си давате, какви изводи и взаимовръзки сте направил ... както се казва да дадете тон за "песен". Това ще е алгоритъма и за останалите. Така си мисля.

[anonymous]

В момента за мен с най-голямо значение е връзката ми с моята приятелка. Нашата връзка всъщност е доста сложна и променлива, всичко друго но не и скучна.

Едно от проблемните неща е, че тя често ми е споделяла, че се чувства ненужна и неуважавана от мен, едва ли не изпозлвана само за секс...
Това, обаче от моята гледна точка е неоснователно тъй като аз не се интересувам от нея само сексуално и показвам чувствата си всекидневно.

Нещата ескалираха когато преди 1 месец тя пожела да се разделим. Разделихме се временно и аз го изживях тежко. После разбрах, че тя го изживява още по-тежко и че всъщност именно раздялата и е показала колко силни чувства изпитва към мен. Така че пак се събрахме. 

На мен обаче от тогава ми залегна един страх, че пак ще поиска да се разделим и често от разни дребни неща започвам да се страхувам именно от това - примерно не достатъчно любвеобилен смс.

Често имам и неоснователни страхове, че ще и се случи нещо лошо и ще я загубя...

Друго което виждам като проблем е, че тя сякаш не може да се отпусне напълно в мое присъствие и да ми се довери и затова не ми споделя много много преживяванията си.

И в мен и в нея има ревност - често неоснователна и диспропорционална на реалната ситуация.

Въобще нещата не са особено по мед и масло както ми се иска.

Когато тя е била дете техните са се развели и тя се чувства изоставена от баща си и смята че той не се интересува от нея. Това според мен е оказало влияние върху преценката и за мъжете като цяло.

[Dimcho]

То и аз подлагам моята приятелка на какви ли не изпитания, аз ако бях на нейното място да съм изченал досега. Но тя направи много  и е герой или по-точно аз трябва да съм и благодарен, защото ме подкрепян иначе да съм станал някой мрънкащ алкохолик, очакващ следващата ПА.

[anonymous]

То и аз подлагам моята приятелка на какви ли не изпитания, аз ако бях на нейното място да съм изченал досега. Но тя направи много  и е герой или по-точно аз трябва да съм и благодарен, защото ме подкрепян иначе да съм станал някой мрънкащ алкохолик, очакващ следващата ПА.

Може би функцията на ПР е да запълни нещо в отношенията ви.

[Dimcho]

Какво би могло да бъде това нещо? Честно да си призная по-добре да го нямаше ПР-о .

[EvaRAngel]

 При мен ПР влоши ужасяващо личния ми живот . Направи ме ревнива и   мнителна . Започнах да развивам параноя . Можеби всичко тове е вследствие на загуба на самочувствие , което е неминуем резултат от "заболяването" .Непрекъснат страх , че ще загубиш човека , когото обичаш , като това в никакъв случай не помага . В крайна сметка трябва да погледнем по философски на живота ! Лошо е че другите немогат да осъзнаят какво точно означава ПР и до какво може да те доведе . Мен лично околните ме нападат и ми повтарят да се стегна . Има ли смисъл да обясняваш и търсиш съчувствие ? Ако бях здрава , сигурно и аз така бих реагирала , затова не се и сърдя вече . Пожелавам на всички успех и превъзмогване на ПР.

[Dimcho]

Нормално е ПР да влошава отношенията. Но аз съм благодарен на приятелката ми, че ме разбира. Мисля си, че жените са по-съпричастни. Ние мъжете май сме по-големи егоисти и страхливци.Ама това ни е заложено в природата.

[Шашмагюл]

Това е моят отговор към анонимус


Тъй като ми прави впечетление, че винаги зад един невротичен симптом, бил той ПР, ОКР или друго, стоят всъщност проблеми от отношенията ни с близките хора, смятам че е добре страдащите от някакъв проблем да споделят именно за своите междуличностни отношения.
- Анонимус, откакто съм в този форум, съм си говорила с най - различни хора. Досега не съм срещнала някой, който да има идеални взаимоотношения с половинката си и с родителите си и да има ПР или друго заболяване/състояние. Последните два месеца на село, далече от съпруга ми, затвърдиха мнението ми, че моето състояние/заболяване се дължи не малко на взаимоотношенията ми с него и околните тук, в Сфто. Два месеца почивка, а и след завръщането ми не прекарваме много време заедно, не се караме - карам се единствено на децата, успявам да си върша добре домакинските задължения и не се чувствам изморена. Мога да ти кажа, че скарванията ми с мъжа ми ме изтощаваха и ме изтощават. Също така съм на мнение, че човек трябва за известно време да се оттегли от заобикалящата го обстановка, да намери спокойно място, да се успокои и после завръщайки се, да може трезво да оцени кое го тормози, панира или каквото там.
По-конкретно - кои са хората, който игарят най-голяма роля в живота ви в момента?
- Винаги са родители или половинката... Не знам дали колегите в работата/съучениците могат да се включат тук.. Защото ако обстановката вкъщи е уютна, би следвало на работа да можеш да издържиш на напрежението? Тук не мога да кажа със сигурност, защото никога откакто съм женена, обстановката не е била уютна. Може би последните седмици са.
Какви са вашите отношения с тях?
- Шантави  
Какво можеше да бъде по-добре?
- Мисля, че хората с психични проблеми не са смели, страхуват се, срамуват се, имат много силно чувство за вина. Мисля, че това са основните чувства, които играят роля за ПР и повечето психични заболявания. Може да се добавят и още сигурно, но на мене тия са ми проблемните.
Имате ли конфликти с тях и ако да поради каква причина?
- Обикновено, мисля си, хората с ПР или друго заболяване неминуемо имат около себе си властна личност, която обича да контролира??? Другите да кажат.
След появата на симптомите по какъв начин се измениха отношенията с тях? - Станаха по - хубави.   Това е една от причините според мен за моите нервни кризи.... Невъзможността за промяна, последвана от тотално изпушване.

Тук могат да се включат и бивши пацинети като redjon и Ema.  

- Помоли админа да възстанови профила на хпджон На мен също ще ми е интересно да прочета тяхното мнение. /Какво като му е от време на време грубо отношението, то и г-н тодоров не миряса  /

Смятам, че тази тема може да бъде полезна най-малкото, защото всеки тук може да получи обратна връзка относно държанието си спрямо близките от неутрални хора и така, ако има скандали да разбере дали в него се корени причината или в другия...
[/quote]
- Причината обикновено е и у двамата. На мене жени са ми казвали, че не биха търпяли държанието на моя мъж. Но пък аз като си знам и аз какво чудо мога да бъда... Но определено съм попаднала на мъж с труден характер.   Макар че с отминаването на времето омеква..... Може би перспективата да живее с луда жена го е омекотила..... Или просто нямаме време да сме малко повече заедно......  

[anonymous]

Това е моят отговор към анонимус


Тъй като ми прави впечетление, че винаги зад един невротичен симптом, бил той ПР, ОКР или друго, стоят всъщност проблеми от отношенията ни с близките хора, смятам че е добре страдащите от някакъв проблем да споделят именно за своите междуличностни отношения.
- Анонимус, откакто съм в този форум, съм си говорила с най - различни хора. Досега не съм срещнала някой, който да има идеални взаимоотношения с половинката си и с родителите си и да има ПР или друго заболяване/състояние. Последните два месеца на село, далече от съпруга ми, затвърдиха мнението ми, че моето състояние/заболяване се дължи не малко на взаимоотношенията ми с него и околните тук, в Сфто. Два месеца почивка, а и след завръщането ми не прекарваме много време заедно, не се караме - карам се единствено на децата, успявам да си върша добре домакинските задължения и не се чувствам изморена. Мога да ти кажа, че скарванията ми с мъжа ми ме изтощаваха и ме изтощават. Също така съм на мнение, че човек трябва за известно време да се оттегли от заобикалящата го обстановка, да намери спокойно място, да се успокои и после завръщайки се, да може трезво да оцени кое го тормози, панира или каквото там.
По-конкретно - кои са хората, който игарят най-голяма роля в живота ви в момента?
- Винаги са родители или половинката... Не знам дали колегите в работата/съучениците могат да се включат тук.. Защото ако обстановката вкъщи е уютна, би следвало на работа да можеш да издържиш на напрежението? Тук не мога да кажа със сигурност, защото никога откакто съм женена, обстановката не е била уютна. Може би последните седмици са.
Какви са вашите отношения с тях?
- Шантави  
Какво можеше да бъде по-добре?
- Мисля, че хората с психични проблеми не са смели, страхуват се, срамуват се, имат много силно чувство за вина. Мисля, че това са основните чувства, които играят роля за ПР и повечето психични заболявания. Може да се добавят и още сигурно, но на мене тия са ми проблемните.
Имате ли конфликти с тях и ако да поради каква причина?
- Обикновено, мисля си, хората с ПР или друго заболяване неминуемо имат около себе си властна личност, която обича да контролира??? Другите да кажат.
След появата на симптомите по какъв начин се измениха отношенията с тях? - Станаха по - хубави.   Това е една от причините според мен за моите нервни кризи.... Невъзможността за промяна, последвана от тотално изпушване.

Тук могат да се включат и бивши пацинети като redjon и Ema.  

- Помоли админа да възстанови профила на хпджон На мен също ще ми е интересно да прочета тяхното мнение. /Какво като му е от време на време грубо отношението, то и г-н тодоров не миряса  /

Смятам, че тази тема може да бъде полезна най-малкото, защото всеки тук може да получи обратна връзка относно държанието си спрямо близките от неутрални хора и така, ако има скандали да разбере дали в него се корени причината или в другия...

- Причината обикновено е и у двамата. На мене жени са ми казвали, че не биха търпяли държанието на моя мъж. Но пък аз като си знам и аз какво чудо мога да бъда... Но определено съм попаднала на мъж с труден характер.   Макар че с отминаването на времето омеква..... Може би перспективата да живее с луда жена го е омекотила..... Или просто нямаме време да сме малко повече заедно......  


[/quote]

Фатмагюл, това че след появата на ПР отношенията ви са се подобрили според мен е нещо много важно като факт - то показва причината за ПР в нейната същност.
Както би казал г-н Тодоров може би трябва да започнеш да си доставяш добрите отношения във връзката по други начини освен ПР, за да може то да изчезне.

[Шашмагюл]

Анонимус, с тия книги, които съм изчела и тия въпроси, които ме вълнуваха по време на първата и на втората криза, диагнозата ми съвсем не е толкова безобидна като едно просто и тъпо ПР. Всъщност това няма значение. Толкова много книги съм изчела, толкова много съм разсъждавала, че съм си ясна сама на себе си като бял ден. Аз съм откровена към себе си и не се самозалъгвам. Ясно ми е какво стои зад всеки един мой симптом... За съжаление обаче ниското самочувствие, страха, срама, вината са ми станали като втора природа. След втората криза самочувствието ми никакво го няма. Знам и какво ще ми кажеш евентуално, всеки човек е уникален търабъра, но не е там работата. За мене тия симптоми са навик.
В момента единствените ми реални проблеми са проблеми със зъбите и едно заекване и трудност при изговаряне на по - сложни думи, което преди се появяваше само, когато се налагаше да говоря с шефове или хора, на които се възхищавам много, но сега е почти постоянно независимо с кого говоря.
Усетих се, че, когато се притеснявам, не дишам правилно, всъщност застивам по някакъв начин и думите излизат накъсано..... Но нали се сещаш, че почти няма лечение на заекване.... Пси ми беше казала, че говоря прекалено бързо, мислите ми текат прекалено бързо и понякога заради това ми е трудно да говоря правилно.
Обаче, мисля, това няма лечение.... Поне не е открито.
Аз не се отчайвам. Имам цял живот да опитвам да преборя тези неща.
Всъщност предния пост написах, за да бъда полезна на някого, защото не всички може да са честни със себе си, че всъщност зад симптомите понякога може да се крие нужда от внимание, състрадание и т.н. и т.н.

[Шашмагюл]

В момента за мен с най-голямо значение е връзката ми с моята приятелка. Нашата връзка всъщност е доста сложна и променлива, всичко друго но не и скучна.

Едно от проблемните неща е, че тя често ми е споделяла, че се чувства ненужна и неуважавана от мен, едва ли не изпозлвана само за секс...
Това, обаче от моята гледна точка е неоснователно тъй като аз не се интересувам от нея само сексуално и показвам чувствата си всекидневно.

Нещата ескалираха когато преди 1 месец тя пожела да се разделим. Разделихме се временно и аз го изживях тежко. После разбрах, че тя го изживява още по-тежко и че всъщност именно раздялата и е показала колко силни чувства изпитва към мен. Така че пак се събрахме.  

На мен обаче от тогава ми залегна един страх, че пак ще поиска да се разделим и често от разни дребни неща започвам да се страхувам именно от това - примерно не достатъчно любвеобилен смс.

Често имам и неоснователни страхове, че ще и се случи нещо лошо и ще я загубя...

Друго което виждам като проблем е, че тя сякаш не може да се отпусне напълно в мое присъствие и да ми се довери и затова не ми споделя много много преживяванията си.

И в мен и в нея има ревност - често неоснователна и диспропорционална на реалната ситуация.

Въобще нещата не са особено по мед и масло както ми се иска.

Когато тя е била дете техните са се развели и тя се чувства изоставена от баща си и смята че той не се интересува от нея. Това според мен е оказало влияние върху преценката и за мъжете като цяло.

Ревността е безмислено чувство. Страха от загуба също. На мене ми се наложи да се примиря с абсолютно всеки страх от загуба на близки.... По време на кризата, а и предишната, ме беше страх от загубата им.. Всъщност и да   се страхуваш и да не се страхуваш---- нищо не можеш да направиш.
Просто се примирих, че живота е всичко друго, но не и хубав.

[anonymous]

Анонимус, с тия книги, които съм изчела и тия въпроси, които ме вълнуваха по време на първата и на втората криза, диагнозата ми съвсем не е толкова безобидна като едно просто и тъпо ПР. Всъщност това няма значение. Толкова много книги съм изчела, толкова много съм разсъждавала, че съм си ясна сама на себе си като бял ден. Аз съм откровена към себе си и не се самозалъгвам. Ясно ми е какво стои зад всеки един мой симптом... За съжаление обаче ниското самочувствие, страха, срама, вината са ми станали като втора природа. След втората криза самочувствието ми никакво го няма. Знам и какво ще ми кажеш евентуално, всеки човек е уникален търабъра, но не е там работата. За мене тия симптоми са навик.
В момента единствените ми реални проблеми са проблеми със зъбите и едно заекване и трудност при изговаряне на по - сложни думи, което преди се появяваше само, когато се налагаше да говоря с шефове или хора, на които се възхищавам много, но сега е почти постоянно независимо с кого говоря.
Усетих се, че, когато се притеснявам, не дишам правилно, всъщност застивам по някакъв начин и думите излизат накъсано..... Но нали се сещаш, че почти няма лечение на заекване.... Пси ми беше казала, че говоря прекалено бързо, мислите ми текат прекалено бързо и понякога заради това ми е трудно да говоря правилно.
Обаче, мисля, това няма лечение.... Поне не е открито.
Аз не се отчайвам. Имам цял живот да опитвам да преборя тези неща.
Всъщност предния пост написах, за да бъда полезна на някого, защото не всички може да са честни със себе си, че всъщност зад симптомите понякога може да се крие нужда от внимание, състрадание и т.н. и т.н.

Фатмагюл, не трябва да се самодиагностицираш по прочетена в книги информация. Единствено специалист може да определи диагнозата, колкото и добре да се себепознаваш.

ПР не е навик. Ако беше въпрос на навик то щеше да е нещо целенасочено изградено от човека и нещо, над което да е работено с месеци за да може да се утвърди като навик. Всички знаем колко трудно се създават нови навици или разрушават стари... а ПР се явява съвсем спонтанно в живота на хората.

За заекването... като дете заеквах, но благодарение на логопед вече нямам помен от това изобщо. Лечението ми продължи почти година, след което заекване никога не съм имал повторно.

[anonymous]

В момента за мен с най-голямо значение е връзката ми с моята приятелка. Нашата връзка всъщност е доста сложна и променлива, всичко друго но не и скучна.

Едно от проблемните неща е, че тя често ми е споделяла, че се чувства ненужна и неуважавана от мен, едва ли не изпозлвана само за секс...
Това, обаче от моята гледна точка е неоснователно тъй като аз не се интересувам от нея само сексуално и показвам чувствата си всекидневно.

Нещата ескалираха когато преди 1 месец тя пожела да се разделим. Разделихме се временно и аз го изживях тежко. После разбрах, че тя го изживява още по-тежко и че всъщност именно раздялата и е показала колко силни чувства изпитва към мен. Така че пак се събрахме.  

На мен обаче от тогава ми залегна един страх, че пак ще поиска да се разделим и често от разни дребни неща започвам да се страхувам именно от това - примерно не достатъчно любвеобилен смс.

Често имам и неоснователни страхове, че ще и се случи нещо лошо и ще я загубя...

Друго което виждам като проблем е, че тя сякаш не може да се отпусне напълно в мое присъствие и да ми се довери и затова не ми споделя много много преживяванията си.

И в мен и в нея има ревност - често неоснователна и диспропорционална на реалната ситуация.

Въобще нещата не са особено по мед и масло както ми се иска.

Когато тя е била дете техните са се развели и тя се чувства изоставена от баща си и смята че той не се интересува от нея. Това според мен е оказало влияние върху преценката и за мъжете като цяло.

Ревността е безмислено чувство. Страха от загуба също. На мене ми се наложи да се примиря с абсолютно всеки страх от загуба на близки.... По време на кризата, а и предишната, ме беше страх от загубата им.. Всъщност и да   се страхуваш и да не се страхуваш---- нищо не можеш да направиш.
Просто се примирих, че живота е всичко друго, но не и хубав.

Ами аз гледам на нещата по малко по-различен ъгъл. Вярно е, че сам по себе си страхът да загубиш някого е безполезен. Въпросът е защо го има при положение, че е неоснователен? Много хора имат приятелки, жени, връзки... но не всеки се страхува, че ще загуби жената до себе си.

Всеки един неоснователен страх като този е симптом, макар и създаващ доста по-малко неудобства от ПР. Като такъв той има своя символичен несъзнаван смисъл до който трявба да се достигне, за да изчезне страхът.

[Шашмагюл]

Виж, предположенията са на психиатри... Варианти - все хапчета. На лекарите не им се занимава с психотерапия, особено, когато не можеш да плащаш и си по каса. По принцип, ако успея и не направя трета криза поне в следващите 10-20 години, нямаш идея какъв герой ще съм... Защото диагнозите ми са все сериозни. А истината, за съжаление е, че прекалено много се влиая от обстановката, мнението на хората. Ако имаше кой да обърне внимание на това и да бъде просто човек, който би искал да опита да помогне на друг човек, ей така, защото може.... Да се навие да ме лекува, спирайки хапчетата ми месец, два след отминаването на кризата и продължавайки с психотерапия, все си мисля, че нещата биха се наредили.
Друго, което ми е проблем, че не зная какво ще работя от тук нататък, ако бях добра поне в едно от нещата, които имам като заложби щеше да е по - лесно, но както казах веднъж, знам от всичко по малко и от нищо по много.
Всъщност, тоя финансов проблем.... Ако го нямаше всичко щеше да е по - лесно. Бих казала дори, че от там започва и свършва всичко. 
Относно страха от загуба, не знам какво повече да ти кажа, чувстваш се несигурен - да не е липса на самочувствие? И какво ще рече "недостатъчно любовен смс" , ти ако не се лъжа си току що излязал от пубертета младеж:)))))))))))))) с най - добри чувства го казвам.
Мисля си, че любовта в тези години е най - хубава, макар и трудна, и тъжна понякога. После става едно такова еднообразно, че чак не е за разправяне.