Приключих с ПР!!!!!

[EvaRAngel]

 Не спорете . Тук сме да си помогнем , а не да се дразним взаимно . За някой хора антидепресантите са решение , за други терапията , а за такива като мен - нито едното , нито другото . Относно серотонина , мисля че има връзка , защото атаките са признак че сме нещастни . Обаче , обаче несъм сигурна дали хормонът не достига защото сме нещастни , или сме нещастни , защото имаме липса на серотонин . А защо пък да не помислим че можеби има и нещо друго извън нашия мозък ,k оето прави уникален всеки от нас .

[t.todorov]

Ако трябва да сме честни, хпджон никога не е бил болен от нещо и никога не се е справял с нещо. Това му беше рекламната стратегия и роля. Явно я подема наново

[redjon]

защото атаките са признак че сме нещастни . Обаче , обаче несъм сигурна дали хормонът не достига защото сме нещастни , или сме нещастни , защото имаме липса на серотонин . А защо пък да не помислим че можеби има и нещо друго извън нашия мозък ,k оето прави уникален всеки от нас .

Напипала си част от проблема - между щастието и паниката има някаква, макар и не така права взаимосвързаност. Това се разбира в процеса на психотерапия от всекиго различно.

Относно серотонина - не си главоблъскай мислите с него - той няма нищо, абсолютно нищо общо с кризите и нито е причина, нито следствие от тях.

[EvaRAngel]

Тогава просто сме нещастни , а не депресирани . Много хора казват , включително терапевтите , че трябва да променим нещо и тогава тези кризи ще спрат . Вече несъм сигурна дали трябва да предъвквам този проблем непрекъснато . Как така лесно да се даде лек за една наранена душа ?

[redjon]

Тогава просто сме нещастни , а не депресирани . Много хора казват , включително терапевтите , че трябва да променим нещо и тогава тези кризи ще спрат . Вече несъм сигурна дали трябва да предъвквам този проблем непрекъснато . Как така лесно да се даде лек за една наранена душа ?

Не е възможно да се обясни всичко при тревожността с нещастието или потиснатостта (грешно определяна като депресия). Депресията е съвсем друга песен - тя няма нищо общо с тревожността (много рядко има някакво смесено разстройство, но в масовия случай хората бъркат понятията).

Що се отнася до промяната - спасението е само в нея. Промяната обаче трябва да е изведена умно и професионално. Иначе усилията отиват на вятъра. Предъвкването е част от тази работа, която е на вятъра.

Лесни лекове няма (в смисъл на хапчета или някакво действие) - трябва си воля, упоритост и труд за една успешна промята. Също така и няма наранени души. Има души, на които егото забранява по някакви причини да проявяват потенциала си. Но това вече е съвсем друга посока на разговора.

[EvaRAngel]

 Това не мога да го разбера . Защо егото да пречи на развитието на душата и потенциала и ? Много е сложно за дискутиране . Има вероятност при хора като нас егоцентризма да е толкова проявен , че това да действа като оръжие насочено към самите нас . Но пък има хора , страдащи от ПР , които съвсем не са толкова извисени като личности . Тук е въпросът ... ПР се проявява в следствие на преживян стрес , или в следствие на силно изразено чувство да контролираш всичко около себе си , но ... Но да неможеш !
 А ако паниката не е свързана със серотонина , защо тогава лекарите изписват антидепресанти , които от своя страна способстват достигането на серотонин до мозъка ?

[redjon]

Тук е въпросът ... ПР се проявява в следствие на преживян стрес , или в следствие на силно изразено чувство да контролираш всичко около себе си , но ... Но да неможеш !

Едно и също е. Желанието да контролираш всичко прави такъв стрес, че идея си нямаш. Стреса нсъщност идва оттам, че има желание за контрол, но на практика контрол човек не може да има над нищо. Поне не в смисъла на общоприетото разбиране за контрол над живота и събитията в него.

  А ако паниката не е свързана със серотонина , защо тогава лекарите изписват антидепресанти , които от своя страна способстват достигането на серотонин до мозъка ?

Отговарям ти кратко - защото това е бизнес за милиарди! Продажбата на антидепресанти е един от най-печелившите клонове на фармацевтичния, а и въобще, бизнес. Това са хапчета, които могат да се пият доживотно без да застрашат пряко живота на приемащият ги. Ако си производител то какво по-хубаво можеш да очакваш от това да можеш да продаваш нещо на някого за цял живот всеки месец?

[delicacy]

Хора, хапчетата не са отрова, те не са и панацея. Ето хората с високо кръвно взимат цял живот хапчета и никой от тях не се бори сам със себе си като казва - ами аз ще се оправя без хапчета, ще си сваля кръвното без хапчета. Същото е и с антидепресантите, също е и с хората взимащи инсулин при диабет. Явно ,ние хората с ПР сме така устроени, че на всяка цена искаме да изглеждаме в очите на другите като големи бойци и можем сами да се справим с всичко, и аз се включвам в тази категория, разбира се. И от психопрофила  ни идват и част от неприятностите. Човек не трябва да прекалява с нищо, не трябва да е краен, така смятам.

[Мая]

Ами не е  аналогично взимането на лекарства при диабет и депресивни и тревожни разстройства.
Едното е проблем с обективни критерии за диагностика диабета, другото е проблем при който няма такива - относителен е.  Още повече диабет тип 1 да се сравнявава с психични разстройства не го намирам за оправдано.

Вредата от лекарствата не е казано че се усеща на момента, тя може да дойде след 5, 10, или 20 години.
А дори и човек никога да не е пил антидепресанти, сега да ги почва, не е желателно примерно ако има ниско кръвно. Та ей такива неща, не е казано че вредата ще е смъртоносна,  това са си лекарства. Вредите може да са хронични НЕсмъртоносни и като се появят никой да не ги свързва с това че е пил или пие с години антидепресанти.

Депресия или нещо подобно не е равно на антидепресант, антидепресантите са само за частта от хората които имат нужда и вярват в тях. Другите с такива проблеми които не пият сериозни или никакви хапчета те не се измъчват с този си отказ, просто имат друг тип усещане за проблема си и други ресурси и потенциали за преодоляване.

[karindar]

Разбира се, всеки има право на избор да пие или да не пие хапчета. Това се определя от индивидуалната нужда, всеки човек има различни потребности, различни условия на живот и това е водещото. Няма правила да се взимат или да не се взимат лекарства. Има леки случаи, които се влияят от психотерапия. По тежките се нуждая от лекарства за да дойде човек на себе си дето се вика. M,dl e redjon bd,фармацефтичната индустрия трябва да се захранва от някъде.

[Ari]

Хубаво е на никого да не се налага да пие хапчета, но когато е притиснат и му се налага да се справя с хиляди отговорности, а не се чувства добре, то хапчетата идват на помощ.

[redjon]

То това е добре, което го казваш, Ари. Само че в случая с паниката и антидепресантите е все едно да опиташ да лекуваш кашлица с противозачатъчни - хапчета са, вярно, би трябвало да помогат ама надали

[Мая]

Аз лично нуждата от психотерапия или лекарства, ... не я виждам да е зависима  съответно от ?лекотата? или ?тежестта? на случая.
Има безспорно и безусловно тежки случаи но това е малък процент, ... според моите наблюдения масовия случай при който се взимат лекарства не е такъв.                                                                                                 

Мисля  че повечето хора в подобни състояния са склонни към драматизиране и преувеличаване на това което е в действителност, нада ли някой ще се изкара за лек случай. А и лек ли е тежък ли е,  почти всеки който посети психиатър ще си излезе с рецепта.

Кой е лек и кой тежък случай е относителна и неопределена работа, няма скала за измерване. Нуждата от лекарства или липсата на такава се определя  по скоро от  мисленето и убеждения на страдащия за проблема му.
Ако е убеден че е болен от болестта депресия или тревожно разстройство защото се е родил така с генетично нарушена биохимия, ще си взима съвсем спонтанно  лекарствата за да си лекува ?заболяването? или да вярва че го лекува. И да отиде на психотерапия надали ще има сериозен успех, тъй като тя работи на друг принцип от хапчетата.
Ако е убеден че генетичната му биохимия не е константа, ....а се моделира след това от преживяванията по време на жизненият му път, и чувствата и осъзнаванията   които раждат те лоши или хубави, ........съвсем спонтанно няма да прояви интерес и мотивация към лекарствата. Дори и да взима за известно време такива то ще да е просто щото така се прави, да опита да види. И ще продължи после с това което му говори вътрешния глас.

 

[elena8407]

Здравейте. Аз също минах през кошмара на ПА. Лекувам се с ципралекс 10мг. Около 8 месеца...От месец и половина започнах да ги намалявам,като за целта си взех капките за по лесно дозиране...един месец 8 капки,след това 6 за един месец....за сега нямам оплаквания и дано да ги спра без проблем...Пожелавам на всички ви успех!