evropea.com - форум за паническо разстройство
Януари 26, 2022, 10:43:30 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 5
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 5

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: [1] 2
  Изпечатай  
Автор Тема: Приключих с ПР!!!!!  (Прочетена 2711 пъти)
spider
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 112


Профил
« -: Юни 23, 2013, 03:39:24 »

Здравейте!

Искама да Ви разкажа как загубих близо четири години от живота си в борба с паническо разстройство заради разни "разбирачи" , "можачи" и "лечители" на психични състояния пръкнали се из нашата мила татковина. Всичко започна когато бях на 25 през далечната 2009г. Работех много във фирмата на родителите ми от както бях завършил висше. Всичко за мен вървеше повече от добре. Печелехме пари, имаше работа, а аз бях с най-прекрасното момиче за мен. Може, би стрес или прекалеи амбиции или кой знае какво, но карайки постоянно напред-назад из София в тежкия трафик тогава започнах да изпитвам задух и постоянна нужда да "пусна една вода". Тъй като по принцип консумирам много захар и кафе, реших, че е това е причината за тези неразположения. Спрях кафето, почти не ядях сладко, но проблема продължи. Взех си почивка в удобен момент, попътувах из България с приятелката ми и всичко беше наред уж. Но уви, лятото ми мина тежко, защото често не се чувствах добре. Нещата се влошаваха прогресивно, получавах атаки в разни задръствания, почти не спях. И така реших да потърся помощ. Моя близка е детски психотерапевт и работеше по това време и в една клиника за борба със зависимости, където имало един "Мноо добър" владеещ знайни и незнайни техники на психотерапията. И така започнах да работя с него с когнитивно-поведенческа терапия и нещата "си дойдоха на мястото". Атаките ставаха все по-чести и силни. Развих агорафобия, не можеш да карам, не се хранех. От 190 см. и 83 кг. каквото е моето телосложение станах 53кг. Представете си каква карикатура съм бил. Нещо средно между кол за домати и гръмоотвод. Издържах при него 8 месеца. През които загубих всякаква самоовереност, станах по страхлив от параноичен заек. Сринах се като човек. След поредния ни разговор в които аз му обесних, че не съм спал от три дни, а за последните две седмици съм спал 10 часа, той продължи да ме убеждава, че имам напредък. И логично получи поздрав за майка му и другите близки него роднини. След 10 мин. се свързах с друга клиника в която работи една дама психиатър от "св. Наум". След 2 часа бях при нея, предписа ми антидепресант и Ривотрил. Спах два дни. И бавно по бавно нещата се подобряваха. Започнах да работя по малко. И тъй като скоростта на лечението се определя от самия мен. За година и половина си върнах теглото започнах да излизам с колата (джипа всъщност), да се виждам с приятели. Всичко вървеше супер и правех всяка стъпка когато се чувствах готов за нея. Но ми се щеше по-бързо. И така открих един невероятен психотерапевт и иглотерапевт в едно. По-добър от комбинациата на нескафе. И ме направи не решето, щеше да ме откаже от цигарите, боките в кръста ПР и даже и един кариес щеше да ми затвори. И нещата тръгнаха пак надолу. И покрай едно леко земетресение в София обаче аз се постегнах, зарязах терапията му и започнах пак бавно нагоре. Включих през това време терапия с EFT и EMDR с чиято помощ започнах все по-рядко да мисля за ПА. И тогава (вече за последно) се подлъгах да пробвам поредния шаман по невероятна експресна психотерапия, който за 3 до 5 срещи щял да ме оправи. И така ме оправи, че още ме боли като се сетя. Първо ме накара да спра рязко антидепресантите, това не се прави. Но както и да е. Спрях ги. Започнаха пак ПА след ПА. Нямало проблем, така трябвало за да се науча да ги преодолявам. BULL-SHIT. Теглих му след един месец една, започнах пак антидепресанти и съм супер вече. И сега за да Ви докажа ще ви разкажа две неща. Първо последните няколко дни са много горещи. Хората със силно изразени панически атаки знаята когато стоиш на горещо по-дълго как получаваш ПА. Е аз три дни по 5-6 часа работя на горещо физическа работа. Получих само едно изгаряне на гърба, без ПА. И другото което е по-голямо доказателство за мен, че всичко свърши. Преди няколко месеца се наложи да претърпя малка операция и няколко дневен престой за лечение на възпаление за да ме подготвят за операция. Бях сам и без една тревожност.

Благодаря за търпениетп на тези които имаха нерва да изчетат моите писания.
Желая успех на всички в борбата Ви.

Поздрави от мен!
Активен
EvaRAngel
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 68


Профил Ел. поща
« Отговор #1 -: Юни 25, 2013, 07:19:52 »

 Прочетох историята ти. Измъчил си се доста. Аз съм така от близо две години. Вече се отчаях и да търся помощ. Както съм писала, живея в чужбина , и немога да започна и терапия. Последния път като отидох на доктор, той ми предложи отново антидепресанти, които аз така и не пия. Най - ободрителното беше , че той смята , че до две години всичко ще отмине Smiley И аз така ... Ще чакам и толкоз! Иначе съм без лекарства и почти напълно сама. От инат нищо не взимам.
 Случи ли ти се нещо , което те промени? Напълно ли се чувстваш излекуван?
Активен
karindar
Full Member
***

Рейтинг: 4
Неактивен Неактивен

Публикации: 161



Профил
« Отговор #2 -: Юни 25, 2013, 10:09:49 »

И аз в началото не вземах никакви хапчета, а се борих сама, докато не се изнервих тотално и не си докарах допълнително симптоми. Не правя реклама на лекарствата, но те ми помогнаха в определени етапи в живота си да се чувствам отново нормален човек.
Активен
Dimcho
Sr. Member
****

Рейтинг: 3
Неактивен Неактивен

Публикации: 343



Профил
« Отговор #3 -: Юни 26, 2013, 05:51:36 »

Spider, поздравявам те за изводите, до които стигнал, има много верни неща в мислите ти, които и аз споделям.
Активен
raspberry230
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 50



Профил
« Отговор #4 -: Юни 26, 2013, 09:57:43 »

Здравейте! Не съм писала отдавна, но просто изчаквах да мине една година, откакто съм спряла антидепресантите, за да мога със сигурност да призная : "Справих се благодарение на психотерапия" . В " Бялата книга" съм написала кой ми помогна и къде можете да го намерите. Желая успех на всички! 
Активен
EvaRAngel
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 68


Профил Ел. поща
« Отговор #5 -: Юни 27, 2013, 07:42:06 »

 Аз незная кое е по - добре - с лекарства или без . Четох много за хора , които накрая толкова привикват с  медикаментите , че се нуждаят от терапия за да ги спрат . Толова дълго време си седя без лечение , че само ми остава надеждата че всичко само ще си отмине . Можеби всичо е съдба , ако ми е писано ще се оправя .
Активен
spider
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 112


Профил
« Отговор #6 -: Юни 27, 2013, 01:01:02 »

За привикването към медикаментите мога да кажа че е толкова силно колкото да привикнеш да пйеш кафето си с 3 захарчета а не 1 едно. До дамата която се е оправила с психо терапия мога ли да попитам защо сте вземала антидепресанти? А дали съм същия след ПР - дори по-добър и може би малко по-мъдър (малко). Психотерапиата е страхотно нещо но далеч не достатъчно.
Активен
spider
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 112


Профил
« Отговор #7 -: Юни 28, 2013, 01:31:33 »

Ева, не е никак хубаво да се лекуваш без SSRI антидепресанти. Естествения процес на преминаване на ПР е вседствие на множество панически атаки серотонина пада и се развива депресия. Тогава паническото разстройство отминава, но депресията е опасна, а и много често рецидевира след години.
Активен
redjon
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 92



Профил
« Отговор #8 -: Юни 28, 2013, 10:15:51 »

Браво, raspberry230! Много се радвам за теб! Щом ти можеш, значи всеки може!

Ева, не е никак хубаво да се лекуваш без SSRI антидепресанти. Естествения процес на преминаване на ПР е вседствие на множество панически атаки серотонина пада и се развива депресия. Тогава паническото разстройство отминава, но депресията е опасна, а и много често рецидевира след години.

Спайдер - серотонина няма нищо общо с паниката. А това, че след паниката следва депресия просто не е вярно. Има такива случаи, да, но това не е правило, нито закономерност. Но поздравления и за теб, че си се справил. Щом ти си могъл, значи всеки може! Сега следва само да оставиш хапчетата и ще си тип топ Smiley
Активен
EvaRAngel
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 68


Профил Ел. поща
« Отговор #9 -: Юни 28, 2013, 12:51:33 »

Аз бях в тежка депресия . Нямах желание за нищо . Постепенно станах мнгого по - позитивна ( е не толкова много ) , но  паническите атаки продължават . Всъщност при ПР се отделя твърде много адреналин , доколкото знам . Тялото се чувства заплашено без видима причина . Това разбира се пречи на социалния ми живот . Днес отново се случи на работното ми място и отново ме пратиха да си ходя . Голям срам , а разбиране нулево . A и как някой да те разбере без да го е преживял на собствения си гръб .  Често  виждам че околните мислят че се преструвам . Незнам как е при останалите , но при мен напира силното чувство да избягам . затова и е голям проблем работата . В дадени моменти става толкова неудържимо , че нищо друго няма значение .
Активен
spider
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 112


Профил
« Отговор #10 -: Юни 28, 2013, 02:30:51 »

Пич, как да разбирам "щом ти си се справил.."? А за връзката между серотонин, паника и депресия, прочети малко и пиши тогава. Поздрави!
Активен
raspberry230
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 50



Профил
« Отговор #11 -: Юни 28, 2013, 03:28:22 »

Спайдър, 5 години се справях с антидепресанти, но при всеки опит за спирането им след максимум два месеца всичко почваше с нова сила. След 4-месечна психотерапия вече година нямам нужда от тях. Мисленето ми е друго, устойчивостта ми на стрес е в пъти по-висока отпреди. Не всичко спря изведнъж, разбира се. При нужда посещавах психотерапевта си, но за последен път бях при него в средата на декември.
Редджон, благодаря! Аз избрах този път на справяне с ПР и не сгреших!  Smiley
Активен
redjon
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 92



Профил
« Отговор #12 -: Юни 28, 2013, 03:56:08 »

Пич, как да разбирам "щом ти си се справил.."? А за връзката между серотонин, паника и депресия, прочети малко и пиши тогава. Поздрави!


Извинявай, че не се представих - говорили сме си с теб навремето, аз съм hpjon. Не писах още една година в допълнение на предната година отпуска от форума - напълно умишлено - за да представя още по по-убедителен начин, че справянето с паниката може да стане трайно и завинаги и то без хапчета.

Вече се сещаш, че не просто съм чел много, а и писах много тук за връзка между серотонин, депресия и паника. Писах даже до омръзване на всички по-отдавнашни читатели - около 1000 мнения. Но в резюме - серотонина с паниката няма нищо общо. Адреналина е хормона, който прави кризите.

Редджон, благодаря! Аз избрах този път на справяне с ПР и не сгреших!  Smiley

Никой, избрал този път не е сгрешил. Много се радвам за теб Smiley
Активен
spider
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 112


Профил
« Отговор #13 -: Юни 28, 2013, 09:06:45 »

Имах подозрение че си ти. Аз също не писах около година, през което време изчетох доста за визиологиата на мозъка ,серотонина, адреналин и кортизол и т.н. Връзката между паниката и серотонина е че по време на всяка ПА серотонина намалява. Но ме заболя доста от това щом ти си се справил. Излезе че аз съм бил най-безднадеждния случаи тук.
Активен
redjon
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 92



Профил
« Отговор #14 -: Юни 28, 2013, 10:21:47 »

Имах подозрение че си ти. Аз също не писах около година, през което време изчетох доста за визиологиата на мозъка ,серотонина, адреналин и кортизол и т.н. Връзката между паниката и серотонина е че по време на всяка ПА серотонина намалява. Но ме заболя доста от това щом ти си се справил. Излезе че аз съм бил най-безднадеждния случаи тук.

Да знаеш, че безнадеждни случай с ПР няма. Има или незнание (от страна каакто на засегнатия, така и от страна на терапевти), или нежелание и липса на воля за промяна.
И не виждам защо трябва да те боли от това, че някой се е оправил. Радвай се на успеха на другите - само така има шанс и ти ще го вкусиш в пълния му блясък.
Активен
Страници: [1] 2
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1