evropea.com - форум за паническо разстройство
Май 28, 2022, 04:55:42 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 2
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 2

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Моят път с ПА (и краят му)  (Прочетена 744 пъти)
no_name
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 2


Профил
« -: Юли 16, 2013, 12:53:37 »

Здравейте... не знам защо пиша, зарекъл се бях никога повече да не влизам в сайтове в които се говори за ПР, но реших защо пък да не споделя моя опит, ако помогне на някой ще бъде чудесно.

Страдах от това нещо 2 години, сега съм на 22. Започнало е като при всички изведнъж, после стрес, после изследвания и т.н. няма защо да ви отегчавам с познатата история.

Фактът, че имах това нещо ме караше да се чувствам много депресиран и общо взето се затворих в нас, пих лекарства, ходих на психиатри - имаше известен ефект. В един момент разбрах, че много хора около мен имат подобни симптоми. Животът се стече така, че сега съм на отговорна позиция, отговарям за много хора и просто няма начин да имам ПА, защото това означава да не си свърша работата, а от там да ме уволнят.

Пия си на ден по половин хапче Серопрам, някой път получавам много леки паник атаки, но му тегля една майна, защото се сещам за времената, когато не можех да изляза от нас. Сега съм успешен, лидер съм в моята област и изобщо не ми пука за паник атаките, като по този начин те и не идват. На няколко пъти съм прибягвал до леки успокоителни, не съм пил Ксанакс и т.н. Но дори да се наложи - майната му и на това - много хора по света включително звезди пият лекарства, също имат паники и продължават напред, не се отказват.

Рано или късно ще умрем, неизбежно е... един ден може да се случи да ни се завие свят и да не е паника... и ще ни е за последно, но докато дойде този момент надявам се да решите като мен да не живеете в страх и да вземете всякакви решения, които можете - било то медитация, терапия, лекарства - без значение, само да се чувствате добре и да успявате в живота.

Не им отдавайте голямо значение, нещата са такива, каквито са - и другото - научете се да говорите спокойно за паник атаките, не е срамно, даже ще видите колко хора изведнъж ще кажат - "И аз съм така, какво ти помогна?". Но не се оплаквайте, не натоварвайте хората около вас.

Не изказвайте крайни мнения тип - "Аз не пия лекарства", или "Аз не ходя на психотерапевт, защото не съм луд", това са ограничаващи убеждения, такива които работят срещу вас. Просто приемете, че имате проблем и то реален (макар и често плод на мислите ни) и действайте в посока решаване на проблема. Не търсете проблеми в детството и т.н. това е най-голямата глупост. Всички сме имали кофти детство предполагам. Поставете си цел и мислете по какъв начин най-лесно ще я постигнете - с терапия ли, с лекарства ли и го направете. Не се порицавайте за това, че имате паник атаки, аз го правих дълго време и не е правилният път.

Наскоро една приятелка намери Ксанакса в джоба ми, който абсолютно никога не съм опитвал дори и ме попита какво е това - казах и в 2 приказки - случва се понякой път от напрежение да ми прилошее и това ме успокоява. Край на историята - преди никога не бях в състояние да призная на някой, че имам някаква слабост. Но сме хора и имаме слабости, приемете го спокойно и вземете това решение, което ще ви помогне. При мен смятам, че е съвкупност от терапия и лекарства, но наистина важното е да вървите напред, който и начин да изберете и никога не се срамувайте. Нека не умираме от страх 100 пъти всеки ден, а само един... когато дойде денят.
 

 
Активен
kendy
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 22


Профил
« Отговор #1 -: Юли 16, 2013, 02:22:15 »

Много добре казано, браво no_name. Ти си прозрял напълно логиката на неща, и логиката на живота. Животът е такъв какъвто е, не трябва да отричаме нито лекарствата, нито психотерапията, важното е да се справяме  с проблемите,  всеки както може, а не проблемите да ни ограничават да живеем нормално, пък макар и с лекарства. Супер е написаното, намерил си решението!
Активен
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1