Страх...Имам ли основание да се притеснявам?

Здравейте!Аз съм едно 24 годишно момиче,което иска да сподели една своя история за един свой страх.

И така, веднъж както си се разхождах по улицата един циганин, който минаваше по пътя с колело спря и слезе от колелото специално, за да ме огледа.

Помислих си това, защото както аз си вървех той се загледа в мен няколко пъти както си караше колелото. След това уж продължи по пътя, но в един момент спря ,слезе от колелото и се качи на тротоара по който аз вървех, но спря доста по-напред с цел да ме изчака да мина а той зад мене да ме оглежда. И така спря напред на тротоара и уж се правеше, че не ме забелязва....в смисъл такъв да не се усетя аз и да мина, но аз усетих че спря заради мен,уплаших се и реших да пресека от другата страна на пътя на другия тротоар.

Но в този момент той забеляза, че се готвя да пресичам и той най- нагло пресече преди мен и отиде на другия тротоар, там където аз се канех да пресека. И застана и пак чака да мина и ме гледа най-нагло.

Аз уплашена нямаше какво друго да направя и минах по този тротоар, при което той продължи да ме гледа нахално. Понеже много силно се уплаших реших да вляза в един магазин с цел нахалния циганин да се махне. Така и направих, влязох в един магазин, при което той след известно време забелязах че се махна.

Тогава по най-бързия начин излязох и се отправих към къщи. Преживях огромен страх. Тъй като минавах всеки ден по тази улица си помислих че и друг път ме е виждал и може би ме е набелязал и иска да ме следи. Още повече се притесних и от факта, че много цигани се занимават с проституция и през ума ми мина мисълта да не са мислили да ме следят и отвлекат с такава цел.

Моля дайте ми някакъв съвет, вие от форума какво мислите по въпроса, имам ли основание да се притеснявам?