Социална фобия - проваля ми живота...

[Amigos]

Здравейте. Първо да кажа , че съм мъж , възрастта не е от значение и страдам от така наречената "Социална фобия". От доста време насам " няколко години вече" нямам абсолютно никакво желание за контакт с хора очи в очи. Като цяло съм доста затворен човек . Когато излизам с някой/компания предимно седя , гледам и слушам. Доста рядко се включвам активно в разговор. Седя си по цял ден във нас с изключение , за ходенето до магазин и по работа . В момента щом стъпя навън повам да се потя , оглеждам се като луд наляво надясно като се разминавам с хората гледам надоло или почвам да си прехапвам усните и т.н. Тази фобия буквално ми проваля живота и не знам как да се справя. Когато говоря с някой не мога да го гледам в очите за дълго , не ме свърта да седя на едно място , потя се , нямам усет към това какво да кажа дори и в най-простите теми на разговор , като времето например. Ужасно е. Пробвал съм какво ли не , запознанства с нови хора , излизане с различни приятели , излизане с различни компании , но резултата е винаги един и същ и имам абсолютно същите "симптоми" които съм изписъл по-горе.

Искам да знам има ли други такива хора , как се справят с всекидневието и ако могат да ми дадът някой друг савет.

[Dimcho]

Здравей, Амигос, искам да ти кажа, че съм имал подобен на твоя проблем. Как се преборих с него? Правех това, което ме притесняваше, говорех на публични места, ходех на места, където има много хора, в магазините разпитвах подобно за всичко, което купувам. Сега имам и приятелка, с която се чувствам добре. Преди това беше немислимо. Така че, прави това от което се притесняваш, друга формула няма, ако ти се вижда свръх мъчително, отиди на психиатър и го помоли да ти изпише някое успокоително, което да ти помага да се изправиш срещу страха и притесненията. След това можеш да отидеш и на психотерапия, за да ти се изясни причината за тези притеснения.

[sillvi]

Аз също съм като теб,но съвет не мога да ти дам,защото каквото и да ти кажа лесно е на думи,да се изпълни е трудно.

[Мегатрон]

Аз също имам социална фобия. Имам малко приятели и някак си живота ми накуцва.
Истинските приятели са малко в този живот.

[anonymous]

Това което ще напиша може да обиди някои хора но на мен лично започва да ми се струва, че този форум е някак си излишен и безполезен. Хората влизат, правят регистрации, пишат за проблемите си и до там. То няма и да е как иначе, човек не може да се оправи четейки форуми. Според мен форумът може да бъде полезен с това, че човек може да полчуи информация за това как да се справи с проблема си-а именно психотерапия. Може да получи информация и за видовете терапии. Но до там. От там нататък всичко вече си е  в негови ръце и той трябва да се справя сам.

[Ema]

Това което ще напиша може да обиди някои хора но на мен лично започва да ми се струва, че този форум е някак си излишен и безполезен. Хората влизат, правят регистрации, пишат за проблемите си и до там. То няма и да е как иначе, човек не може да се оправи четейки форуми. Според мен форумът може да бъде полезен с това, че човек може да полчуи информация за това как да се справи с проблема си-а именно психотерапия. Може да получи информация и за видовете терапии. Но до там. От там нататък всичко вече си е  в негови ръце и той трябва да се справя сам.

 Браво, много добро попадение! Прав си!
 С риск да предизвикам малко повече писане, ще те подкрепя, защото съм съгласна с теб на 100%.
  Затова повтарям, че трябва да пишат  хора, които са решили проблемите си, за да се види от другите, че има справяне. И мнителността  и подозрителността в този случай е излишна, защото наистина има справяне с проблемите./под секрет ще кажа, че почти няма човек, който да е споменал, че има ефект от някакъв вид психотерапия или някаква техника като ЕМДР и  да не е нападнат от единствения пишещ психотерапевт тук. Хайде кажете при това положение как да избере човек психотерапията като единственото  лекарство, пък не дай си боже да не попадне на точната психотерапия и да има смелостта да търси друг вид такава?/
  А защо да не  пишат психотерапевти от различни школи, за да може всеки да избере тази, която най-много би му паснала?  Защо не да пише и някой психиатър,  лекуващ с  медикаменти, който да обяснява за ефекта и страничните действия на лекарствата?
  Само така един  форум може да е полезен. Човек трябва да получи възможно най-богата информация за всичко, което го интересува, че да избере какво да прави. Иначе едни и същи хора пишат по няколко форума едно и също, за да могат да получат информацията, която ги интересува.
  Аз много се радвам, че когато се разгоря спора във форума в началото на годината, доста хора  избраха психотерапията и една голяма част от тях вече забравиха за проблемите си. Явно   когато има различни мнения и гледни точки, има по голяма полза.
   Това е функцията на подобен форум-  да видиш какво пишат тези, които са били като теб, да получиш възможно най-пълната информация, която
да те стимулира да се замислиш и да направиш необходимите стъпки. Всичко друго е преливане от пусто в празно и губене на време.

 

[anonymous]

Това което ще напиша може да обиди някои хора но на мен лично започва да ми се струва, че този форум е някак си излишен и безполезен. Хората влизат, правят регистрации, пишат за проблемите си и до там. То няма и да е как иначе, човек не може да се оправи четейки форуми. Според мен форумът може да бъде полезен с това, че човек може да полчуи информация за това как да се справи с проблема си-а именно психотерапия. Може да получи информация и за видовете терапии. Но до там. От там нататък всичко вече си е  в негови ръце и той трябва да се справя сам.

 Браво, много добро попадение! Прав си!
 С риск да предизвикам малко повече писане, ще те подкрепя, защото съм съгласна с теб на 100%.
  Затова повтарям, че трябва да пишат  хора, които са решили проблемите си, за да се види от другите, че има справяне. И мнителността  и подозрителността в този случай е излишна, защото наистина има справяне с проблемите./под секрет ще кажа, че почти няма човек, който да е споменал, че има ефект от някакъв вид психотерапия или някаква техника като ЕМДР и  да не е нападнат от единствения пишещ психотерапевт тук. Хайде кажете при това положение как да избере човек психотерапията като единственото  лекарство, пък не дай си боже да не попадне на точната психотерапия и да има смелостта да търси друг вид такава?/
  А защо да не  пишат психотерапевти от различни школи, за да може всеки да избере тази, която най-много би му паснала?  Защо не да пише и някой психиатър,  лекуващ с  медикаменти, който да обяснява за ефекта и страничните действия на лекарствата?
  Само така един  форум може да е полезен. Човек трябва да получи възможно най-богата информация за всичко, което го интересува, че да избере какво да прави. Иначе едни и същи хора пишат по няколко форума едно и също, за да могат да получат информацията, която ги интересува.
  Аз много се радвам, че когато се разгоря спора във форума в началото на годината, доста хора  избраха психотерапията и една голяма част от тях вече забравиха за проблемите си. Явно   когато има различни мнения и гледни точки, има по голяма полза.
   Това е функцията на подобен форум-  да видиш какво пишат тези, които са били като теб, да получиш възможно най-пълната информация, която
да те стимулира да се замислиш и да направиш необходимите стъпки. Всичко друго е преливане от пусто в празно и губене на време.

 

Радвам се, че намирам подкрепа. Аз мисля че форумът може да бъде вреден за страдащите по един много специфичен начин.
Да не забравяме че каквато и терапия да предприема човек рано или късно се конфронтира с това че трябва да промени живота си по някакъв начин. Тази промяна понякога е неприятна и съответния страдащ се стреми да я избегне. Точно в такъв момент той би се опитал да избяга от реалния свят влзиайки и четейки тук и надявайки се за някакво магическо решение.

[Ema]

 Значи промяната, за която говориш, не идва изведнъж. Тя не се случва защото си казва човек "сега ще се променя" и не е от днес за утре. Тя се случва в процеса на терапията и имаш подкрепата на психотерапевта. Началната промяна става бавничко и постепенно започваш да се изненадваш на  настъпващите промени. Не е страшно. защото започваш да се чувстваш добре. Нали това е целта в крайна сметка. Дори е много въодушевяващо и вълнуващо.
 
И още нещо - не знам дали си ходил на терапия, но понеже не е страшно, не е нужно да влизаш във форуми за да търсиш друго решение.

[anonymous]

Значи промяната, за която говориш, не идва изведнъж. Тя не се случва защото си казва човек "сега ще се променя" и не е от днес за утре. Тя се случва в процеса на терапията и имаш подкрепата на психотерапевта. Началната промяна става бавничко и постепенно започваш да се изненадваш на  настъпващите промени. Не е страшно. защото започваш да се чувстваш добре. Нали това е целта в крайна сметка. Дори е много въодушевяващо и вълнуващо.
 
И още нещо - не знам дали си ходил на терапия, но понеже не е страшно, не е нужно да влизаш във форуми за да търсиш друго решение.

Просто мисля, че много хора са с нагласата че някой трябва да даде наготово. Искат някой да им посочи точния за тях терапевт, точния начин и тн. И да же мисля че това може да е част от проблема им всъщност. Причината за симптомите да се крие в това че те очакват някой да "даде" но никой не дава.

[karindar]

А, някой давал ли си е сметката, че човек може да получава определени симптоми, вследствие на друго заболяване, да речем хипоглекимия, недостиг на внимание, астма и т.н.?Така че, колкото и психотерапия и обикновена терапия да се провежда, когато съществува основно заболяване, което не може да се излекува, симптомите на паника продължават да съществуват. Затова не трябва да съдим хората, защото всичко е твърде индивидуално. Когато се изостри основното заболявне, симптомите на страх отново изскачат. Рядко всичко е така изчистено, че симптомите на тревожното разстройство да са само вследствие на преживян инцидент или грешки във възпитанието или поведението.

[anonymous]

А, някой давал ли си е сметката, че човек може да получава определени симптоми, вследствие на друго заболяване, да речем хипоглекимия, недостиг на внимание, астма и т.н.?Така че, колкото и психотерапия и обикновена терапия да се провежда, когато съществува основно заболяване, което не може да се излекува, симптомите на паника продължават да съществуват. Затова не трябва да съдим хората, защото всичко е твърде индивидуално. Когато се изостри основното заболявне, симптомите на страх отново изскачат. Рядко всичко е така изчистено, че симптомите на тревожното разстройство да са само вследствие на преживян инцидент или грешки във възпитанието или поведението.

Напротив, тревожното растройство няма НИЩО общо с каквито и да е физиологични заболявания. Това е просто поради факта, че в основата на паниката не стоят физически, а психически причинители.
Разбира се сега някой краен натуралист ще каже: "Ама как така, нали тялото отделя адреналин." Това е така но не е цялата история. Отделянето на адреналина и всичките физиологични процеси около него са следствия, а не прични.
Има болести, които могат да наподобяват вимптомите на ПР но както и по-рано бях казал за толкова време или тези болести щяха да са си минали само от имунната система на тялото или щяхте да сте умрели.

Не търсете някакви болести и телесни причинители. Имам чувството че така се опитавте да избегнете истинския проблем и справянето с него.

[karindar]

Пример как паническата атака при астма няма как да бъде контролирана.
Страдащ от астма получава първата си паническа атака, когато изпитва първия си пристъп на астма, който застрашава животът му. Астмата периодично се активира. При всеки пристъп на задушаване, болният изпитва страх,че ще загуби живота си, така той започва да се самонаблюдава в очакване на следващия пристъп на астма.
Лечението на астмата не може да се повлияе. За да изчезнат пристъпите на паника трябва да изчезне и астмата. Защото астмата е реално съществуваща и болния се страхува и получава пристъпи на паника от реално съществуващо събитие. Така е при много болести. Даже много хора, преди смъртта си изпитват паническа атака.
Тези състояние трудно ще се повлияят от психотерапия. Как ще обясниш на един човек да не се страхува от задушаването при пристъп на астма? Как, когато това
състояние е животозастрашаващо?
Психотерапия може да балансира по някакъв начин ежедневието му, но не и да го направи безстрашен от евентуална заплаха за живота му.

[anonymous]

Пример как паническата атака при астма няма как да бъде контролирана.
Страдащ от астма получава първата си паническа атака, когато изпитва първия си пристъп на астма, който застрашава животът му. Астмата периодично се активира. При всеки пристъп на задушаване, болният изпитва страх,че ще загуби живота си, така той започва да се самонаблюдава в очакване на следващия пристъп на астма.
Лечението на астмата не може да се повлияе. За да изчезнат пристъпите на паника трябва да изчезне и астмата. Защото астмата е реално съществуваща и болния се страхува и получава пристъпи на паника от реално съществуващо събитие. Така е при много болести. Даже много хора, преди смъртта си изпитват паническа атака.
Тези състояние трудно ще се повлияят от психотерапия. Как ще обясниш на един човек да не се страхува от задушаването при пристъп на астма? Как, когато това
състояние е животозастрашаващо?
Психотерапия може да балансира по някакъв начин ежедневието му, но не и да го направи безстрашен от евентуална заплаха за живота му.

Това е различно. Страха за живота при астма е напълно оправдан и обективен. Той не е психична патология. Ако обаче се явява страх без астма примерно или без каквато и да е заплаха за живота това вече е ПР.

А относно астмата няма да се учудя ако и тя е на психическа основа. Такъв човек трябва да се запита какво го задушава в живота по принцип. Когато има болест на психическа основа тя не може да премине или преминава само врменно докато човек не се конфронтира с реалния си проблем.

[mihok]

 

[zlati]

здравейте, на 33 съм като цяло не съм много приказлив, но това никога не е било проблем, да се сдобия с приятели или да попадна в среда с непознати често дори съм бил в центъра на вниманието на купони и други такива. Имам проблем с общуването от няколко години който лесно преодолявах след първите 3-4 разменени фрази със събеседника си и дискомфорта и притеснението изчезваха след това. Преди това нямах проблем,  работата ми беше свързана с убеждаването на хора да купуват определен пакет интернет услуги и никога не съм имал проблем с комуникацията.  На следващата работа пак имах контакти с клиенти и съм имал панически атаки при случки в които трябваше да комуникирам с клиенти които ми бяха неприятни, като излъчване които са се изразявали най-вече в треперене и блокиране на мисълта за кратко. От година и нещо може и две насам обаче някак си това ескалира и прерастна в проблем... често когато комуникирам с непознати имам проблем да ги гледам в очите (получавам нещо като тикове в очите и смръзяване на лицето)... да не говорим ако тряба да съм сред повече хора или да отида в заведение където в компанията има и непознати тогава целия треперя и загубвам ума си тотално, и се налага да пия едно две, за да преудолея състоянието си 
Четох доста на последък и заключавам че имам в малка или голяма степен социална фобия. При последната ми работа имаше възможност да избягвам директен контакт с клиентите, но ми предстои да сменям работата (заради парите найвече) с място където ще се работи с клиенти и се притеснявам от ситуациите които може да възникнат и с клиентите и с колегите. От една страна ще е добре да се боря с проблема си с общуването, защото ще ми се налага да общувам, но от друга страна появата на симптомите направо ме хвърля в ужас