За кратко време развих силна страхова невроза

[kinng]

На 22 години съм и през мисля че развивам силна страхова невроза или паническо разстройство как е по съвременно. В началото всичко започна с панически атаки, които се изразяваха с чувство на тревожност и ускоряване на пулса до и над 150, но това в рамките на няколко минути. Не знаех от какво се ускоряваше пулса, но това ме шашна, но след две седмици овладях нещата, бях на кардиолози, кръвни изследвания всичко добре. Докато през юни започнах да имам постоянен пулс 90-100 ( който мерих постоянно) и не знам от какво беше това ме притесняваше, но си вършех нещата. Отидох и на ехография на сърцето проблеми нямаше, кръвно добре, докато в същия ден усетих някакво усещане в гърдите, но това усещане се преместяше, стигаше до корема, по ребрата, но тогава си помислих най-лошото това ме стресира, но все още си излизах навън спокойно, докато една натрапчлива мисъл( да не ми стане лошо, когато съм далече от нас) не ме стресира, бях навън и едва не припаднах, хванах такси и се прибрах. Това беше в края на Юни и от тогава не излизам спокойно, но лошото е, че когато излизах близвах алкохол за подкрепа и излизах навън. През това време симптомите се променяха, от едно схващане на ребрата, сега в този момент, когато ме хване страха и нервите имам чувството, че дясната ръка ще ми се схване и ще изгубя контрол над нея. При това положение пия бързо алкохол и нещата минават. Лошото е, че през целия ден изпивам по много алкохол дори стигам до около 500 гр твърд алкохол. Искам да спра да пия, но как да спра тези симптоми на страх, които са ужасни- имам чувството, че ще припадна. Когато излизам на разходка си нося алкохол, когато получа безпокойство и да съм спокоен, когато съм сам в къщи също получавам страх и пийвам алкохол. Това е лошо ще стана алкохолик, преди не съм пил така алкохол, но тази психична зависимост е гадна ще си направя друг проблем. Ядосвам се и заради алкохола и заради това, че не излизам навън по начина както го правих преди, след месец ми започва и последната година като студент при това положение не знам какво ще правя.
А като си спомням миналата година по това време бях сам на море.
Бях на доктори, на психиатър изписаха ми Сероксат , но поради този алкохол се въздържам да го пия, просто трябва да откажа алкохола, с който замискирах проявите на паника, които ги получавам всеки ден.
И друго в университета имам малко приятели, но тук нямам с кого да си отговоря с никой. Поради някои причини бях срамежлив и не успях до сега да създам приятелства, да има с кого да говоря, не съм имал приятелка. Нямаше да съм на това дередже. Сега съм толкова самотен, а при това положение не зная дали ще се видя с колегите си, като съм в това състояние. А имам толкова голяма нужда в този момент да съм сред хора, с които да изляза от тази дупка. Тук на практика само баба ми ме разбира, а майка ми чак не ми говори все едно, че аз съм виновен за някои неща. При това положение се чудя какво да правя.

От всичко това нервната система ми се срина и чак трудно спия. По няколко пъти скачам от леглото и имам чувството, че ще колабирам.

Чета, че при по леките случаи на страхова невроза прогнозите са добри, а при по тежките сериозни. А моят случай не мисля, че е лек. Има хора, които ги е страх от това да пресичат на светофари и някоя друга дреботия, но да ти става лошо чак като вървиш по пътя, да си сам в къщи не мисля, че е добре.

Всичко това се получи от мисълта за болести, от четене за болести, от някоя новина за някоя болест. Преди не беше така, но какво стана не знам.

Стана доста дълго и за сега ще спра. Ще е по добре с някого да споделиш за проблема, отколкото да няма с кого да говориш. Нямам търпение още утре да се оправя, да е така както беше в началото на юни.

[innna]

Здравей,
по-леко с алкохола. И на мен ми помага, но аз съм се ограничила до 1-2 бири на ден. Търси си положителни емоции и приятели с които да говориш. Не е задължително разговорите да са по проблема с ПР - просто говоренето помага. Успех!

[kinng]

Да права сте, трябва по леко с алкохола, но като се шашна направо се плаша и налитам на него. Приятели тук трудно ще намеря, просто повечето се познават от отдавна, а и тук в квартала съм като чужд пълно с наркомани. Да не бях толкова притеснителен в училище трябваше да го сторя това, сега ще е  много трудно. Единствения начин е, когато започне семестъра, но на този етап с тези множество фобии не знам какво да правя. И трябва да има с кого да говоря с тези проблеми, защото са сериозни. Преди 3-4 месеца съм се прибирал по тъмно, а сега дори на светло ми става нещо, което е гадно.

[дидо]

здравей,този филм го играя от 20 годишен...сега съм на 32..иди на психолог и се заеми сериозно с проблема докато е съвсем в началото и аз тогава решавах проблема с алкохол и така свикнах и няма отказване.....пия антидепресанти и алкохол няма да се отровиш но не е добре,не е решение трябва да се измъкнеш....започни да спортуваш помогнало е на доста хора и споделяй проблема си не го крий и не се срамувай не си виновен добре е хората с които излизаш или се виждаш да знаят за какво става въпрос така и ти ще си по спокоен....не допускай мисълта сега ще се изложа пред хората и т.н
успех....споко няма да умреш от това макар чуството да е точно такова

[delicacy]

Здравей, kinng! Алкохолът е гадна комбинация с паническото разстройство. По-добре отиди на лекар и да ти изпише антидепресант и транквилант, те не са така страшни както алкохолът.Алкохолът ще изчерпа силите ти и ще те върже за себе си. Това е още една беля върху психиката.