Смелост и страх

[poopo]

Можете ли, всеки от вас да даде определение,  какво за него е смелостта, и какво страха. Как си ги представя и  какви чувства изпитва. Направете  описание на двете противоположни чувства.

[Boyana]

Според мен смелостта е сила да преодолееш себе си, докато ирационалния страх е загуба на тази сили или може би по-точно казано отслабване на тази сила. А, когато говорим за нормалния житейски страх, то той е инстинкт да съхраниш себе си и своите близки. Такова е моето виждане за смелостта и страха.

[ru]

  Здрасти, poopo! Хубава тема. Лошото е, че не мога да ти отговоря подобаващо, защото, както знаеш, имам проблем с визуализациите. Въпреки това, обаче, искам да се включа. Първо искам да кажа, че за мен не може да има смелост без да е имало страх преди това т.е. двете понятия са свързани. Мисля, че ако просто правиш нещо, без да си почувствал заплаха, това е нищо, но ако го направиш, въпреки, че си усетил страх - това е смелост (понякога и глупост ). Смелостта за мен е победа над страха. Сега ще напиша какви асоциации възникват в мен при двете думи. Пиша ги на момента и след 1 час може да не мисля така .
Страх - тревожност, заплаха, проблем, неувереност, безпомощност, слабост, провал, загуба
Смелост - увереност, кураж, сила, победа, стабилност, надмощие, борба

[poopo]

"Смелостта за мен е победа над страха."

Точно така. Но за целта трябва да умееш да предизвикваш чувството "смелост" когато ти е най-необходимо. Потренирай малко като първо извикаш чувството "страх"  и после бързо го преборваш с чувството "смелост".Пиши резултатите.

[Boyana]

Как мислите, за да се победи един страх каква сила е нужна? Силата дали се "отглежда"  или просто тя си съществува във всеки то нас?

[poopo]

Разбира се, че съществува. Но след толкова време на негативни и плашещи мисли, тази  сила  просто е подтисната.Оказва се че се въртим в един кръг от който няма излизане, и  е време да бъде събудена и пусната в действие.Аз наистина нямам обяснение - чета  във форума как се търсят хапчета, които да преборят ПР. Мили хора, такъв медикамент НЯМА.Разберете, че силата е във вас самите. Никой не може да влезе във вас и да ви "оправи" мислите. Никой. Разберете, че без работа не може.За някои може да е трудно, за други -  не толкова, но важен е резултата нали? Тук чета също, как всички се оплакват и търсят начин да се оправят, на този етап не го намират....и т.н........Човек се разделя с ПР тогава когато той реши.Аз не ви предлагам "панацея" но ви предлагам един от най-новите безвредни и доказали своята ефективност начини за справяне с нея. А изборът е ваш.....

[Boyana]

Poopo, аз съм готова да започнем с конкретни действия. Оставяме лекарствата на страни. Нека направим конкретни предложения за упражнения. Например от утре с коя мисъл или по-точно, с какво действие да започнем да се борим и срещу кой страх? Как да ги стеренуваме? Дай някакъв пример за действие  и веднага съм тогова да го приложа.

[Dimcho]

Здравейте , колеги. И аз съм на старта .  . Мен много ме е шубе от това да се отдалечавам от къщи на повече километра и съм готов да боря  тоя страх. Обаче засега не зная как

[dnil]

С вас съм! Аз още не съм стигнала до хапчетата и ще се боря да не стигна. Мен ме е страх от припадане и понякога когато много ме заболи нещо - дори от смърт.

[ru]

Здравейте на всички! Днес малко късно се включвам. Димчо и Боянка, ако се съди по картинките, вие май наистина сте готови за старт . Правилно ли съм разбрала, че тук се заформя нещо като клуб на непиещите лекарства и борещите се със собствени сили ? Ако е така и аз съм с вас. Толкова за това, сега сериозно. Явно темата на poopo предизвика интерес и аз се радвам. Мисля, че всеки от тук присъстващите показва косвено по този начин, че търси изход на проблема  си. Според мен единственият начин да се пребориш със страха е като се изправиш срещу него. Когато те е страх да правиш нещо, просто трябва да започнеш да го правиш, за да се пребориш със страха от него. В този ред на мисли много ми хареса изказването на Мадлен Алгафари, която каза, че поговорката в случая не трябва да бъде " Който го е страх от мечки да не ходи в гората", а "Който го е страх от мечки да ходи в гората".

[poopo]

Направо не знаете, колко много се зарадвах, като прочетох постовете на всички ви. Вие сте страхотни.Факта, че сте готови да се борите е вече 40% печалба във ваша полза.И понеже очаквате нещо конкретно......Всъщност аз снощи го бях публикувала.....после го изпратих на лични на Бояна, защото все пак не знам как би реагирал доктора, ако попадне на този форум, и го ппрочете, но в края на краищата аз споделям това, което на мен ми се случи... И така, като начало, всеки от вас да си представи, ако днес една фея го докосне с вълшебната си пръчица, и повече няма панически атаки, нито паническо разстройство (това което всеки от вас иска), утре като се събудите  и знаете че вече сте други хора, освободени от ПР, каква ще бъде първата ви мисъл, как ще протече денят ви. Опишете го по часове. Успех.
има продължение.........

[Dimcho]

Еми, аз да взема да сложа началото.Ама, девойките да обещаят ,че няма да ми се смеят! Обещайте!
Първо, утре като се събудя искам да съм по-уверен в себе си с жените. Те малко ме плашат. Все си мисля, че ми се присмиват и че не гледат на мене сериозно като мъж. Искам да съм по-уверен и смел и да предизвиквам тяхното възхищение.
Второ, искам да стана малко по последователен , а не толкова импулсивен и хаотичен, абе отнесен.
Трето, искам нещо като обещая да го свърша, а не да се подмотвам с години и накрая нищо да не се случва и да ме смятат за несериозен.
Като начало, това . Не зная дали не изглеждам смешен, ама вече го написах, няьма да го трия. Нека това ми е първата смела крачса

[rache]

Първата ми мисъл ще бъде:А,колко леко дишам,колко свободна се чувствам!Та живота бил хубав,бе!!!После ще вляза в банята за сутрешния душ и няма да съм на щрек дали ще припадна!Ще си изпия кафето спокойно,без да се вслушвам във всеки удар на сърцето!Ще изляза на разходка и ще ходя дълго,без да се спирам!Ще се радвам на свободата си и ще се усмихвам.Дори ще седна сама в някое кафене,ще пия сок и ще си чета вестник!Ще се пребера уморена и няма да поглеждам часовника и да се озъртам кога ще се пребере съпругът, за да не съм сама!Вечерта дори ще изпия чаша-две вино и ще съм истински щастлива и доволна!
Ееех,мечти...Кога?

[poopo]

Ееех,мечти...Кога?  - УТРЕ
Не го приемай като мечти, а организирай точно по този начин да ти мине денят.Страхотно си се справила, защото аз направо не можах да реагирам в началото какво бих правила без ПР.Толкова дълго бях живяла с него, че се събуждах и заспивах с това.



Към Димчо - браво за смелостта, запази тези желания за малко по-нататък.Идеята беше, да опишеш първия ден без ПР, как ще протече, даже по часове.

[rache]

Не,не е утре,сега е!Аз го правя всеки ден,рооро,но в мене все нещо смята,пресмята,тиктака,брои!Брои минутите да се пребере някой вкъщи,брои ударите на сърцето,брои дните на седмицата(в почивните не съм сама) и т.н.Иначе излизам,но съм скована,скована от страх!Въпреки всичко не спирам,няма да се предаваме,я...!