Моята работа и паническите атаки

[rosarina1]

Здравейте. Дойде мигът и аз да се изкажа. Омръзна ми тоя страх, толкова ми е противен, че ако имаше такава магическа гумичка бих го изтрила. Както се казва писна ми. Като се започне от сутринта треперене в метрото, оглеждане за близка врата и пресмятане на ум ,колко още трябва да стискам зъби, за да  издържа без паническа атака, докато дойде време за слизане. После  на бегом до работата и тук идва лошия момент, трябва да седна на бюрото пред компютъра и да издържа 8 часа и да не изпусна паническото навън. Е, да, ама не мога да стоя на едно място и започвам да се размотавам насам натам, за да се разсейвам. Колегите ми ме упрекват постоянно ,че не съм концентрирана в работата. Е как да се концентрирам, когато мисълта по цял ден ми е в това дали ще устискам без ПА днес или  ще се щипя по ръката ,за да разкарам гадната мисъл и да прогоня страха. Когато за първи път получих ПА, помолих една пирятелка да ми удари шамар, мислех си ,че ще загубя съзнание, а тя горката така се притесни, че си помислила разни лоши неща за мен.
Когато успея да не получа ПА през деня се чувствам много горда от себе си и ми е леко. Когато обаче ги подкарам една след друга тогава небето се срива върху мен. И настъпва гадния момент, че трябва да  се прибирам у дома, както е сега, в най-тежкия момент, когато най-много ме е страх към 17-18 часа. Ето сега ме е обвзела една паника, че ужас. Затова реших да си излея всичко, дано ми отмине, дано , че метрото ме чака в обратна посока, а то не може да бъде спряно по желание, така че ПА май ме чака и там.......

[fen 1]

здравей! освен паниката виждам ,че те мъчи и агорафобия,която допълнително усложнява нещата.моят съвет е да пробваш да отвлечеш вниманието си докато си в метрото със музика или списание например. защото кото седиш нащрек предизвикваш паниката още повече. а и това,че седиш зад компютър според мен е предимство защото винаги можеш да релаксираш(има много техники и методи в нета).замисли си ,че има много страдащи,които работата им е по напрегната от физичиска гледна точка и не могат да си позволят ралакс.

[rosarina1]

Благодаря за подкрепата! Ще опитам, дано музиката ме разсейва, че тоя начин  на живот вече ми омръзна. Освен напрежението, което преживява един нормален човек, ние преживяваме и тоя ад.Наистина имам агорафобия и в метрото е най-силна, понякога получавам и пристъпи на работата , но в метрото най-много се страхувам.