Как да се науча да не влизам в депресия

[Мегатрон]

Как да се науча да не влизам в депресия
Депресията е много гадно нещо.
Депресията в общия случай е чувство на меланхолия, тъга, отчаяние, безпомощност и унилост, което може да трае от няколко часа до няколко дни.

[Supercell]

Искам да споделя тук някои идеи от мотиватора Тони Робинс относно депресията.
Всеки път когато човек чувства че бъдещето му е несигурно  или за него "няма бъдеще", и не може да се измисли решение и изход от ситуацията, той се депресира.
Когато "синият лист " ( виждането на човека за това как трябва да изглежда дадена зона от живота му) , силно се различава от реалността, и той чувства че  това е извън контрола му, е налице условие за " емоционална болка". Робинс казва следното : Има едно основно нещо което отличава щастливите хора от останалите  и това е постоянното чувство на прогрес. Независимо в какво положение се намира човек в момента, ако има ясна визия за щастливото бъдеще което иска за себе си и усеща че се придвижва към него,  той няма да се чувства депресиран и ще успее да се справи с периода на криза в живота му. Тук искам да направя паралел и с идеите на Норбеков. Основната идея която се залага там е, че  ще успееш да се измъкнеш от хроничните болежки и несполуки в живота, ако имаш истинска мечта и силен стремеж да я постигнеш. Оздравяването става по- пътя към мечтата. Според Робинс има 6 основни човешки нужди - това са сигурност, разнообразие, връзка/любов, значимост, растеж и допринасяне. Първите четири, той ги определя като нуждите на личността , а последните две се отнасят към душата и те са тези които носят истинско удовлетворение от живота. Всяко нещо във вселената или расте или умира, няма средно положение. За това и човек има постоянната нужда да се развива, дори и да постигне "идеалния живот според представите си" , това ще го радва за известно време, но скоро отново ще почуства неудолетвореност. Това което вземаш в живота никога не те прави щастлив за дълъг период. Този в който се превръщаш - те прави или много щастлив или много нещастен. Следващата много важна нужда е свързана с допринасянето. " Животът не е относно "мен" , той е относно "нас" .Няма нещо , което да носи по - голямо удовлетворение от това да допринасяш за това живота на другите хора да става по-добър. Тук отново искам да акцентирам върху това, че когато човек се чувства депресиран , той е изключително фокусиран върху себе си и своя живот .Веднъж , когато започнем да мечтаем , тази мечта започва да влияе на живота ни, дава ни вдъхновение, дава ни енергия. Какво е необикновен живот според вашите представи ? Трябва да се изясни това, на този етап от живота, къде сте и къде искате да отидете ? Как мога да открия дарбата която имам и да дам от себе си на света ? Кое ще ви даде смисъл ? Защото не може да сте удовлетворени , без усещане за допринасяне.
Искам да споделя и вижданията на Робинс относно депресията и използването на лекарства за нея, с което естествено не искам да казвам кое е правилно и кое не, всеки може сам да прецени за себе си, тук просто излагам още едно виждане върху проблема. Нашите емоции повлияват на химическия , състав в организмът ни. Чрез антидепресантите човек временно променя химическия статус в организма си, оттам се променя и неговия умствено/емоционален статус, но докато той продължава да се фокусира върху нещата които го карат да се чувства зле, то тялото му имайки много по - силен ефект ще продължава да "презаписва"  над тези лекарства. Робинс казва че нашият умствено/ емоционален статус се контролира от три основни фактора. Това са физическият ни статус, това върху което се фокусираме съзнателно или несъзнателно, и езикът , който ползваме за да комуникираме със себе си.  Например човек който е депресиран : Физическият му статус е следният : Главата наклонена надолу, раменете долу, приведен, погледът долу, дишането плитко. Това са външните признаци. В съзнанието си може да се фокусира например върху следното : " не мога да осигуря пари на семейството си " Езикът който ползва за да комуникира със себе може да е "Аз съм ужасен баща".  И обратият случай когато човек е щастлив, той е изправен, диша  равномерно и дълбоко, раменете са изпънати на горе, главата е "горе", има и усмивка на лицето. В съзнанието си може да се фокусира например върху : "Най - накрая постигнах целта си" И езика който използва да комуникира със себе си " Горд съм със себе си". Тези три фактора физическия статус, фокуса и езикът, непрекъснато си взаимодействат и се синхронизират и определят нашата вътрешна интерпретация , съответно и нашия емоционален статус. Отново Мирзакарим Норбеков и Тони Робинс разкриват една и съща идея. Че най - лесният и бърз начин да промениш емоционалния си статус е чрез радикална промяна във физическият статус, защото над него имаме волеви контрол, докато е практически невъзможно постоянно да контролираме мислите и емоциите си. Промяната във физическия статус, задължава нашия мозък да мисли по друг начин и да се чувства по различен начин. Тук бих искал да добавя едно допълнение от себе си. Освен тези три фактора, голямо значение за статуса може да има и силен физически дискомфорт или болка. Знаем че продължителния "лош" статус в който се чувстваме безпомощни, стресирани и депресирани , влияе на нашето здраве негативно. Когато дълго време сме в това състояние могат да се появят хронични болести, болки или симптоми. Един вид нашето физическо здраве започва да се синхронизира със емоционалния ни статус. По този начин имаме още повече причини да се чувстваме зле. Всичко което попадне в нашето съзнание, автоматично се филтрира от "негативния статус", попадаме в затворен кръг. Робинс казва, емоцията създава движение , но и движението създава емоция, затова колкото повече се движим през деня, толкова по - добре се чувстваме. Ако по цял ден сме затворени в една кутия и лежим - нормално ще има условия за депресия. Също така искам да спомена , че нашият фокус се контролира от въпроси. Робинс казва" Мисленето не е нищо друго освен процеса на задаването на въпрос и отговарянето му , проблема е че тези въпроси през голяма част от времето се задават автоматично, на подсъзнателно ниво. Ако искаме да контролираме фокуса си , трябва да си задаваме съзнателни въпроси. Отговорите които ще получим , ще зависят от качеството на въпроса , който сме задали. Пример за "лош" въпрос е " Как може все на мен да ми се случва ? "  Не се случва все на теб, но понеже си задал такъв въпрос, мозъка е като компютър , той трябва да даде отговор : " Защото го заслужаваш , идиот такъв ! " Пример за качествен въпрос може да бъде " Как мога да сваля килограми и процесът да ми доставя удоволствие ?
Като за финал искам да споделя следната идея . Ние всички имаме "наша история", и да тя може да е вярна, но въпросът е дали тази история ни дава сила или ни отнема, карайки ни  да се чувстваме жертви , които нямат контрол над ситуацията ? Стресът не се създава от случките в живота ни , а от значението което им придаваме, а ние имаме възможността да променяме значението им.  Това началото ли е , или е краят ? Господ наказва ли ме или ме награждава ? Значението оформя живота ни , а ние имаме бърз контрол над него.

[EvaRAngel]

 zdraveite ! Izvinete che pisha na latinica , no nesum v bg , kakto nqkoi veche znaqt . Chetoh za depresiqta . Az sum neina jertva cql jivot . Izglejda che taka sum se rodila . Prosto povredena . Vinagi sum bila autsaider i nikoi ne me e haresval . Vsichki me mislqt zaq stranna i arogantna . Ot dve godini neshtata suvsem izleznoha izvun kontrol i depresiqta prerastna v panichesko raztroistvo plus obsesivno kompulsivno raztroistvo . Jiveq s finec , a ot tam i neshtata se vloshiha . Neprestanno se pitam dali toi pravi neshto sreshtu men ili vsichkata mi paranoq idva ot zabolqvaneto . Iskam da se doverq tuk , zashtoto veche ne izdurjam da se chuvstvam vinovna za vsichko . Nemoga da napravq qsna precenka na sluchvashtoto se okolo men . Ujasno sum revniva i tova qvno go drazni . Az sum na 31 , a toi skoro ste stane na 30 . Golemi hora sme , a se durjim kato deca . Ot uhajvana i krasiva jena se prevurnah v edna gusenica , moleshta za negovoto vnimanie i lubov . Ne me dokosva katro jena , koeto oshte poveche zasili depresiqta i niskoto mi samochuvstvie . Vsqka nosht sedi v internet prostranstvoto i si pishe s nepoznati , koeto az priemam mnogo tejko i pravi krizi . Suvsem neznam dali sum prava ! Molqvi kajete  mi tova paranoq li e ili vseki chovek bi se podraznil ot podobno otnoshenie . Az se chuvstvam vinovna za vsichko . Toi mi kazva che sum nesposobna , slaa i strahliva . Imam sedem godishen sin , za koito spored priqtelq mi sum nai loshata maika na sveta ! Naricha me revniva paranocka i strahlivka ... Vuzmojno li e toi da e prav ? Trqbva li da opitam da go zadurja ili ne si zaslujava ?

[Шашмагюл]

Лично на мене финеца по описанието ти хич не ми харесва.  От седмица или две във форума влизат само четири човека. Не знам дали ще има някой, който да ти отговори. 

[anonymous]

Аз ще препоръчам книгата на Фриц Риман  - Основни форми на страх. Има я в интернет в електронен вариант и в нея пише специално и за депресивния тип личност.

Иначе от моята гледна точка: депресията е като цяло спад в човека на неговата "енергия за живеене", на това което задвижва личността му към действие в живота и достигане на дадени цели. Тук човек не може да не се запита защо и е на психиката да "ампутира" жизнената енергия на човек? Дали защото ако нея я има може да последва нещо лошо... какво би било ако човек не бе изпаднал в депресия и продължаваше все по старо му... въобще защо е необходимо човек да е в това състояние. Да не забравяме и че депресията си е страдание и като такова може да се разглежда и като самонаказание за реални или въображаеми "грехове". А може да бъде и наказание за околните, които са принудени да живеят с депресиряния човек.
Въобще много може да се поразсъждава върху темата, но всеки трябва да го направи от своята гледна точка, през своята призма. 

[EvaRAngel]

 Ponqkoga mislq , che tova koeto me spoletq si e chisto nakazanie ! Nai - loshoto e che idva otvutre , znaesh go , no nemojesh da go spresh . Bi trqbvalo da bude tolkova lesno da izkontrolirash sam sebe si , no ne e . Depresiranite hora sa kato zatvornici v sobstveniq si kapan ! Donqkude az mnogo vqrvam v sudbata , i che nishto ne e sluchaino na tozi svqt . Mojebi vsichkoto stradanie bi dovelo sled sebe si neshto pozitivno , ta dori i kato nachin na mislene i svetogled .

[anonymous]

Ponqkoga mislq , che tova koeto me spoletq si e chisto nakazanie ! Nai - loshoto e che idva otvutre , znaesh go , no nemojesh da go spresh . Bi trqbvalo da bude tolkova lesno da izkontrolirash sam sebe si , no ne e . Depresiranite hora sa kato zatvornici v sobstveniq si kapan ! Donqkude az mnogo vqrvam v sudbata , i che nishto ne e sluchaino na tozi svqt . Mojebi vsichkoto stradanie bi dovelo sled sebe si neshto pozitivno , ta dori i kato nachin na mislene i svetogled .

Според мен решението би било в това човек да осъзнае поради каква причина се самонаказва. Само така ще може да прецени нещата но вече осъзнато, рационално, а не неосъзнато. Само така би могъл и да си прости сам на себе си или пък всъщност да си даде сметка, че реално нищо лошо не е направил. Тогава и самобичуването ще спре. 

[EvaRAngel]

  Obmislqla sum vsqkakvi varianti za spasenie , no uvi vsichki me vrushtat v purvonachalnata poziciq . Vseki chovek ima svoite grehove , edni po - golemi . a drugi - suvsem neznachitelni . A ako poglednem pod drug ugul neshtata , ne e li po - egoistichno , kogato darqvame lubov i razbirane , a kato nagrada poluchavame sebeizdigane ? Vchera osuznah , che na purvo mqsto trqbva da obichame sebe si , zashtoto tozi jivot e dar za nas . Vuzmojno e samobichuvaneto da idva ot grehove , izvursheni kum samiq sebe si .

[t.todorov]

С няколко думи, човек се научава да се "самобичува", или просто казано забранява си неща, които го удовлетворяват и изпитва удоволствие, поради няколко причини.
Ако на едно малко дете му се играе, но значимите върастни около него го наказват за това, по различни начини /рационални лишения, напр. няма да излиза навън, или емоционални лишения - оттегляне на обичта и насаждане на вина/, после порасналият възрастен ще предприема същите лишения спрямо себе си, когато му се "играе", тъй като е интегрирал старият си опит по определен начин и вече се държи, като сам родител на себе си, следвайки интегрираният опит от отношението на значимите възрастни към него. Подобни лишения го предпазват от чувствата на вина, които се появяват след удоволствие, или страх от липса на любов. Така удоволствието и удовлетворяването на някои потребности, автоматично води до силно неудоволствие, тревжност от появата на вина и пр. Така се предприемат мерки, в повечето случаи несънавано, удоволствието и удовлетворението на бъдат възпрепядствани. И така, нуждите на човек се сблъскват с несъзнаваните страхове от тяхното задоволяване, съпротивите, които "пазят" този механизъм стават все по-силни и човек на повърхността е в капана на една тревожност, която е размита и неопределена, рационално съзнава, как съботира собственото си удоволствие, но въпреки всичко това не променя нещата, защото това чувство е много по-поносимо, отколкото тези, които могат да се появят ако удовлетвори нуждите си. Така избирайки по-малкото зло, човек преживява "като че ли" живот пълен с лишения, които сам си е скроил. Депресията е защитен механизъм и в буквален превод означава "спад на психичната енергия, активност, спасение от тревогата в апатията. По този начин всички нужди се изтласкват, те няма опасност да се осъзнаят, съпротивите също намалят, тъй като те се изострят само при опасност и така човек потъва в депресията, където няма нужда от нищо, няма желания, страх и т.н. Разбира се това е най-лошият сценарий, до който малък процент хора достигат.

[EvaRAngel]

 Az se namiram v tejka depresiq , no izpitvam silen strah ot vsichko . Kajete doktor Todorov , oznachavali tova che sum vse oshte v nachalna faza na depresiq ? Veche zapochvam da se pitam , tova koeto se sluchva s men , depresiq li e ili chist realizum ? Nai - strashnoto e che mnogo hora se chuvstvat taka . A pri men nai - golemiqt ujas nqkak idva ot tova , che sum imigrant . Mojebi vseki si ima svoq prichina . Ponqkoga se zamislqm kakva puk sigurnost sum imala v Bulgariq ... Kakto i da e ,,, choveshkata dusha e slojen instrument , neobqten , opasen , no moje da bude i krasiv  ! Kajete kak da otkriem krasotata i svetlinata ? Az mislq che te sa nqkude dulboko v nas .

[t.todorov]

Не съм доктор, а психолог.
Възможно е депресия да се преживява след някаква загуба - блъзък, работа, страна...
Не разбирам, какво вие влагате в думите "красота и светлина". Иначе човек по много начини може да открие баланса си, да открие истинските си нужди и начините, по които здравословно да ги удовлетвори, да изгради такива взаимоотношения с другите, че да не страда от тях, нито те от него, с две думи ако има лимони да успее да си направи лимонада. Но всеки за себе си трябва да го направи, няма рецепта приложима за всички. Не ви познавам, за да ви отговоря, но пък вие се познавате. Важното е да изберете посоката си, а дали за помощни средства ще използвате психолог, книга, форум или нещо друго не е толкова важно.

[EvaRAngel]

  Abstrahiraneto ot okolnite , ta dori na samiq sebe si , si e chista mudrost za men . Osuznavam qsno , che imenno kogato prestanem da budem zavisimi ot mnenieto na okolnite , veroqtno ste namerim sebe si . No tova e tolkova neposilna zadacha ! Nie sme predi vsichko socialni jivotni i vseki ot nas ima nujda ot pohvala . Vqrvate li , che nqkoi hora sa absolutno sebedostatuchni ?
 Za men " krasotata i svetlinata " sa izraz na izkustvo po edin ili drug nachin , ili po skoro chovekut gi izrazqva chrez sutvorenoto ot nego . Krasiviqt um e tozi koito te plenqva !

[t.todorov]

" imenno kogato prestanem da budem zavisimi ot mnenieto na okolnite , veroqtno ste namerim sebe si ."

Принципно е малко по-трудно другите да ви разбират, когато пишете на шльокавица. Има толкова начини да напишете вашите неща на кирилица. Това не е нравоучение. Още първият път ми направи впечатление. Идеята която ми хрумва е как човек възприема заобикалящата си среда. Ако не бях написъл това, със сигурност на вас нямаше да ви направи впечатление че пишем на "различни езици". Много подобно е общуването между хората. Човек си мисли че пише разбираемо и ясно, но няма идея, как всичко, което казва се разбира от другите. В ролята на "тях" аз ви го казвам.
Ако говорим за зависимост от мнението на другите, това си е проблем. Ако говорим за корективната гледна точка на другите, това си е част от нещата. И тук има един основен въпрос - как понасяте критиката отправена към себе си? Явна, или косвена. Второ, ако я намирате за агресивен акт спрямо вас, как реагирате на подобна агресия? Ако я намирате за градивна, какво градите в себе си, след критиката?
Много наивно е очакването, човек, който и да е той, да се абстрахира от общуването с хората и най-вече с тези аспекти, което не му отърват ... трябва да медитирате, колко погрешни са били вашите преживявания, колко светлина има по света .... и други балонести неща.  Мен ако питате, пълни глупости.
Според мен, говоря от личен и работен опит, не абстрахирането от околните е разковничето, а точно обратното. Но тук едно нещо е важно - да няма зависимост от чуждото мнение. Както се казва да има дозирана корекция от обратната връка на другите значими около вас. Само че, за да не бъдем зависими от мнението на другите, трябва да имаме една основа, относно това кои сме ние, ззащо сме ние, как сме ние и т.н. Това е една твърда основа, върху която бихме могли да поемем и осмислим, какво ли е и мнението на другите за нас.  Така човек сам си преценява, какво ще вземе от чуждото виждане за нас и какво не. Така това не е зависимост, а допълване. Защото ако човек се доверява само на себе си и отхвърля всяка критика по свой адрес, е човек който си стиска дланта и продължава да не иска да покаже, какво има в нея, въпреки, че всички са отгатнали вече И в тази ситуация има два варианта: или ще продължи своята собствена заблуда, по най-различни начини, или ще посмее да си отвори дланта и да признае някои неща за себе си. Първото е по-лесно, а второто по-трудно. Но при всички положения човек винаги има ибор. Както и вие. Ако нямате някакъв договор да сте в чужда страна, вие можете да се върнете. Можете и да създадете разнообразни страдания по този повод. Но вие имате избор и като пълнолетен човек можете черно на бяло да прецените вашите плюсове и минуси. Както и вашите решения относно вашето бъдеще. Разбира се имате и избора да не го направите защото ситуацията е "толкова сложна". Но и при единия и при другия избор, който свободно имате на разположение, вие носите последствита от решенията си.
До тук вие давате фантазията, че като че ли, насила сте в чужбина. Но това е ваш избор. Може би е ясен факта, че в чужбина всеки се чувства неразбран, каквото и да направи и трябва да преживее този факт. Но имайки предвид, че толкова време пишете на шльокавица, как точно имате нужда вие да бъдете разбрана от другите? Това не е упрек, а по-скоро въпрос:
"Аз страдам от факта, че хората не ме разбират, или от факта че се държа така че да не бъда разбрана?"
А сега и сериозният въпрос: "Как се чувствам, когато нещата не стават така както ги искам?"
Изобщо в пътя от лекарствата, като патерици, до живот без тях има много неудобни въпроси. И това пак е въпрос на личен избор, дали човек ще си ги зададе, или ще попита другите, как им действат други лекарства.

[EvaRAngel]

 Otnosno kritikata:) Poema se tejko , osobeno ot narcis kato men . Istinata - Az sum narcis . Otnosno " shlokavicata " - gadno mi e da pisha na latinica , no drugiq variant e svurzan s chasove . Ne razpolagam s klaviatura na bulgarski . Za da napisha neshto na rodniq ezik e neobhodimo da izpolzvam "google translator " , no tova ne raboti tolkova lesno , osobeno za po - dulgi tekstove . Ne vednuj sum se izvinqvala za latinicata . No ot prochetenoto ot vas mi se struva che vsushtnost sum se izrazila dostatuchno pravilno , za da buda razbrana . da se vurnem na kritikata . Mnogo boli ! Koi obicha da bude kritikuvan ? I neka da ne zabravqme , che dori i Velikiqt Bethoven e bil ne malko kritikuvan , a puk kakvo da kajem za Van Gog ? Razbirate li kakvo imam v predvid ? Ako se vslushvame tvurde chesto v negativizma otpraven kum nas , v kraq na kraishtata tova ni prechupva i ograbva ...
 Otnosno pravoto na sobstven izbor .. Dali e taka ? Zamislete se ... Ne sme li podhuvrlqni ot sudbata kato prashinki ? ?Pomislete za mnojestvoto nepredvideni subitiq , koito ni vurhlitat ejednevno . A tova , oeto se sluchva s men , mislite li che mi haresva ? Prejivqval li ste panicheska ataka ? Az dori neznam dali e pravilno da go nareka taka . Tochnoto opredelenie e " kato probujdane ot koshmar " . Trae okolo minuta , no e dostatuchno da te susipe za mnogo dni sled poqvata si . Kaji rechi chista himiq . Mozukut e seriozno orujie , ako pitate men .
 Otnosno svetlinata i krasotata ... Te sa abstraktni . Az znaq kakvo sa za men . Ako slusham " Hungarian Rhapsody " i zapochvam da treperq ,,, i kojata mi nastruhva .... i chuvstvam che letq .. i me nqma tuk ,,, i useshtam chuvstva ,,i vulshebstvo i i .. i lubov ! Tova e to "Krasota i svetlina " ! Kakvo e za vas ?
 I da se vurnem na realnostta vse pak . nie sme socialni jivotni i trqbva da se pridurjame kum opredeleni normi na povedenie . Az nesum socialno jivotno i ne se pridurjam kum opredeleni formi na povedenie . V posledstvie az sum AUTSIDER ! I kakvo ? stradam , potuvam .. i pak stradam ! I vinata si e samo moq !
 I pak se izvinqvam za latinicata ,