evropea.com - форум за паническо разстройство
Декември 09, 2021, 12:53:32 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 3
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 3

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Re:Умора в слънчевия сплит
[Паническо разстройство]
Ari
Февруари 23, 2021, 06:26:18

Спонсорирани връзки

Страници: [1]
  Изпечатай  
Автор Тема: Страх от загуба на волеви контрол над тялото  (Прочетена 3420 пъти)
Dimcho
Sr. Member
****

Рейтинг: 3
Неактивен Неактивен

Публикации: 343



Профил
« -: Април 23, 2009, 08:37:38 »

Здравейте  девойки и младежи. Вчера четох внимателно какво се обсъждаше за НЛП и смятам , че там е разковничето някъде. Добре ама като се замисля си рекох, абе човек ти се тресеш от страх ,щото се боиш да не загубиш волевия контрол над тялото си. Точно от това най-много ме е шубе. Като ме блокира паническата атака , тогава нищо не управлявам, т.е. имам усещането, че не мога да управлявам тялото си/ то не е само усещане, а си е и истина/ и от това още повече се смразявам. И  така силно съм развил тоя страх , че той май е управляващия при мен. Опитах се да анализирам по новия метод и стигнах до тоя извод. Абе готов психоаналитик съм засега обаче само на самия мен. Весел ден колежки и колеги Grin
Активен
poopo
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 67



Профил
« Отговор #1 -: Април 23, 2009, 09:03:10 »

Здравей Димчо.Виждам, че доста хора са прегледали темата ти, но никой не се осмели да пише цял ден.Точно поради тази причина пуснах темата "смелост и страх". Когато в мислите си визуализираш какво представлява за теб смелостта, и какво страхът, е безкрайно логично и просто да можеш да ги приложиш. Т.е., когато си в пристъп на паника и целият се тресеш, страхуваш се че всеки момент ще умреш или ще полудееш, или че губиш контрола над тялото и психиката си, ....малкият трик от НЛП техниката е да "пуснеш смелостта".Ще напиша повече, когато видя отговорите  на колегите съфорумници. Smiley
Активен

Да имаш кураж не значи да не се страхуваш - това значи да те е страх и въпреки това да имаш воля да продължиш.
Monika
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 21


Профил Ел. поща
« Отговор #2 -: Април 28, 2009, 11:35:05 »

Здравейте!Аз имам паническо разстройство от 2 години,като в началото водещото беше срахът от смъртта.Страхувах се да заспя,мислейки че няма да се събудя.Непрекъснато си мислех за това и се терзаех,а когато започнеше да ми става лошо и се появеше тази натрапчива мисъл,си казвах "Много важно!Тъкмо ще се отърва от тия мъки."Постепенно спрях да мисля за това и страхът изчезна.Доста време се чувствах добре и мислих,че паническото разстройсто си е отишло,но стресът се беше загнездил сякаш вътре в мен,появиха ми се на нервна почва проблеми  със стомаха,започнах да се депресирам .Една вечер ,докато си седях на компютъра,държейки с дясната ръка мишката,ръката ми изведнъж отказа,опитах се да я размърдам,но я чувствах като желе.И друг път ми се е случвало ,макар и само изтръпване,затова не се притесних.Няколко дена по-късно,пак вечерта получих нова атака-сякаш мозъкът ми отказа за известно време.Загубих контрол над него.Точно тогава ако някой ме беше попитал как се казвам,едва ли щях да отговоря.Веднага след това се появи и мисълта ,че полудявам.Този страх ме е обсебил в момента и за нищо друго не мога да мисля Cry Cry :'(Отчаяна съм и мисля,че този страх е по-кофти от страха от смъртта,защото ако се примиря с това,че ще умра,не мога да се примиря,с това,че ще полудея и всички хора ще ми се смеят EmbarrassedНай лошото е,че започнах на моменти да се държа неадекватно,в смисъл  че на лекции н-р   колегите като ме питат нещо пелтеча и дрънкам глупости.Внимавам със всяка дума,която казвам,но се притеснявам да не ме помислят за луда и се чувсвам ужасно.Когато някой ме погледне и си задържи погледа за момент,си мисля че съм разкрита :oСигурно и в момента звуча като луда,но няма на кой друг да си излея душата.Няма ди ви говоря и за чувството на дереализация и деперсонализация.Попринцип знам,че от паническо разстройство не се полудява,нито се умира.Но все си мисля,че ако човек се поддаде на страховете си,може и да го погубят.Всичко е в нашето подсъзнание и знам,че докато не разреша конфликта вътре в себе си,няма да се оправя.Сякаш душата ми страда и не знам докога ще издържа така,може накрая наистина да се разболея от нещо неизлечимо или да полудея.Простете за целия този ферман и ако може да ми дадете някакъв съвет или да ме успокоите,защото няма на кого другиго да споделя,а и да го направя -никой няма да ме разбере.Целувки от мен и желая много здраве на всички!!!! Kiss
Активен
Rado
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 8



Профил
« Отговор #3 -: Април 29, 2009, 08:37:03 »

Моника, здравей! Явно преживяваш труден период. Деперсонализацията и дереализацията са те обхванали силно. Не се притеснявай, ще отминат. Когато почувсташ нещо подобно като симптом кажи на своите колежки и приятелки, че ти е паднало кръвното и се усамоти, за да не те притесняват и ти да се чувстваш спокойна. не изглеждаш странно отстрани, всичко това, което си написала звучи напълно нормално.  Затова и на твоите колежки кажи че имаш ниско кръвно налягане и от време на време ти се вие свят, и да не те тревожат, когато почувстваш това. Пак ти казвам, че това състояние ще отшуми. Дишай бавно и дълбоко, когато почувстваш,че ти става така.Пиши пак , ако имаш въпроси.
Активен
tin4e
Гост
« Отговор #4 -: Април 29, 2009, 07:11:48 »

Здравей Моника и добре дошла в "отбора".Щом сме тука (и то немалко),значи всички имаме проблем и то често сходни...Но ето,че ти си попаднала където трябва и това значи,че търсиш начин да се избавиш от своя..Е,вече си една крачка напред и щом имаш желание ще успееш и да се справиш. Съвети няма да ти давам (разбираемо,щом съм тука и аз имам точно твоя проблем),но ако все още не си прочела,влез в началото на сайта (в съдържанието),там ще откриеш всичко за твоя проблем и страх и ще се увериш,че няма от какво да се боиш.Успех ти желая и вярвам,че ще се справиш....
Активен
Monika
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 21


Профил Ел. поща
« Отговор #5 -: Април 29, 2009, 09:20:00 »

Много ви благодаря,че ми писахте.Наистина в такива моменти човек има нужда от подкрепа и затова смятам,че този форум е наистина полезен.Дай Боже на всички ни да се оправим , да се наслаждаваме на живота и да се радваме и на най-малките неща,загърбвайки страховете си.Успех на всички! Smiley
Активен
didkata
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 15


Профил
« Отговор #6 -: Април 30, 2009, 05:04:07 »

Monika zdravei mila...az sum na 17 i imam podoben problem...smisal imam panichesko rastroistvo i nai-golemiq mi problem e straha...da ne umra...kakvo da ti kaja nqma kakvo da ti obqsnqvam zashtoto ispitvash sushtoto...az ima s koi da spodelqm i ima mnogo hora koito me podkrepqt no nqma kak da mi pomognat i da iskam...strahuvam se i tova e nemoga da preodoleq straha si...ima momenti v koito se depresiram ujasno mn sqkash ne vijdam smisal da jiveq i t.n no prava strahotni usiliq da si pomogna sama na sebe si no ne stava...mislq che se prevrushtam v hipohondrichka imam strah ot vsichko...postoqnno obikalqm lekarskite kabineti,postoqnno isledvaniq koito ne sa nujni zashtoto poveche ot 10 specialista mi kazaha che nishto mi nqma na zdraveto a sichko idva ot glavata smisal ot vnushenie...posledniq put lekarkata me "izgoni" i kaza da ne idvam veche za gluposti...hodih na psiholog koito pomaga no mislq che psihiatar e nai podhodqsht za tova sastoqnie ako moje taka da se nareche...samo me e strah kakvi antidepresanti shte mi ispishe da ne stana po-zle...postoqnno mislq koga nai posle shte se izlekuvam i shte se opravq prosto jivota mi se prevurna v istinski ad...ti kakvi isledvaniq si pravila izobshto?pishi molq te ...pozdravi
« Последна редакция: Април 30, 2009, 05:12:18 от didkata » Активен
tin4e
Гост
« Отговор #7 -: Април 30, 2009, 07:44:47 »

Здравей Дидка! Страха от смърта го има всеки човек (предполагам),но то е и ,защото незнаем какво ни очаква...самата неизвесност е плашеща.Ако успееш някси да си промениш мисленето,нагласата ,сигурна съм ще преодолееш силният страх.Бих ти препоръчала една книга,която на мен лично много ми помогна и успя да ми въздейства: "Живот след смъртта"-се казва и е на Диипак Чопра
Активен
didkata
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 15


Профил
« Отговор #8 -: Април 30, 2009, 08:24:13 »

Zdraveite otnovo...blagodarq tinche za podkrepata...no si mislq che tazi kniga lichno na men shte mi navredi...shte mi povliqe zle i shte se depresiram poveche...vse pak shte proucha za neq...a straha go imam qvno ot PR zashtoto do sega sum imala 2-3 po silni krizi (za shtastie ne sa poveche) obache sa me isplashili do takava stepen che ei sega ako polucha pak PA napravo shte se poburkam...pozdravi
Активен
Monika
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 21


Профил Ел. поща
« Отговор #9 -: Април 30, 2009, 11:40:50 »

Здравей,Дидка!Наистина ни е много трудно от това,което преживяваме,особено в такава млада възраст,в която тепърва ни предстоят най-големите отговорности в живота.Аз също съм под постоянен страх и стрес и вече наистина ми писна.Иска ми се сега лятото да започна някъде работа,но се страхувам че няма да се справя.Имам възможност да замина да уча за 1 семестър в чужбина,понеже университета ми отпуска стипендия,но ме е страх да напусна страната.Въобще усещам че не мога да живея пълноценно,както бих искала,защото съм се поддала на тези страхове.Аз също съм обиколила хиляди доктори и кабинети и всичко ми е ок,освен че  ми се появиха и проблеми със стомаха от 1 година,но мисля че и това е на нервна почва и лек няма.Лека е единствено в нашите глави и начина на мислене.Въпреки всички гадости,които ни се случват трябва да се усмихваме,да се борим и да вярваме че ще успеем да надмогнем страховете си,защото за да достигнем върховете на живота,трябва да опознаем и неговите дълбочини.Аз мисля,че ще се справим,само трябва да го искаме от сърце и да имаме надежда. Smiley
Активен
Monika
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 21


Профил Ел. поща
« Отговор #10 -: Май 01, 2009, 12:04:12 »

Ето една полезна статийка за страха http://www.chudesa.net/?p=statia&statiaid=4657Аз доколкото успях да разбера от опита на Павлов,че когато се появят физическите симптоми и тялото страда,макар и разума да ни говори,че всичко с нас е наред,се изпращат сигнали към мозъка,че все пак има потенциална опасност за здравето ни  и че не сме добре.С течение на времето и мозъка започва да се настройва на тази вълна-че наистина не сме добре и замъглява нашата реална представа.Когато се появят физическите симптоми и страхът ни обхване,трябва да си повтаряме че сме си ок и че това,което изпитваме е от мозъка и няма да ни се случи нищо лошо.
Активен
Страници: [1]
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1