Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.

[toni_d]

Привет на всички,мисля че имам същия този проблем,като по-малък не се проявяваше толкова силно,а и по-скоро от притеснение ме свиваше стомаха,почваше да ми се гади..и така.. проблема се засили през последните 3 4 години (да уточня че в момента съм на 25) най-вече преди 2 когато се разделих с приятелката ми и го приех твърде навътре..в какво се състои.. ами например ходя на работа с автобус,когато някой седне на с/у положната седалка особено ако е някое младо момиче и се втренчи в мен..почвам да се чудя на къде да гледам само да не ми се засече моя поглед с нейния имам чуството че вътрешно се разтрепервам.. и че ще изпадна в някаква истерия.. и ме побиват тръпки.Също така в големи компании в които хората които познавам са твърде малко и се притеснявам да не стана обект на внимание стане ли това просто изръсвам някой глупост не винаги но.. ми се е случвало предполагам знаете какво е а и нещо което Моника беше писала - понякога когато говоря в някаква компания примерно като си вкарам някаква такава атака сякаш съм извън тялото си и чувам собствения си глас.. и е супер гадно.. преди да започна сериозната си връзка с това момиче, нямах.. почти (говоря от периода от 18 до 21г) проблеми с момичетата имаше периоди в които всеки ден бях с различно момиче и т.н. но да не влизам в подробности. По време на връзката ми почти не се виждах с приятели и познати а отделях основно вниманието си в/у тогавашната си любов.Предполагам това някак си ме е отчуждило от останалите а после като добавим и кризата от раздялата.. още повече че в днешно време всеки разцъква пред компютрите,особено на мода са  сайтовете за запонанства,които мисля ,че на срамежливи хора като нас които самочуствието им е по-ниско от колкото трябва да бъде ни вреди..еие какво мислите по-въпроса?

другият път като седне момиче срещу теб разбери че тя е избрала да седи срещу теб винаги има избро да не сяда та когато седне не отбягвай засичането на погледите ви а е загледай. нрмално е след пълно себеотдаване и влагане на чувства да се почувастваш предаден и да ти трябва време да се излекуваш, всичко минава

[summerbg]

zdr,Nqkoi moje li dade savet kak da saberem smelost da potarsim pomosht.Zashtoto to e qsno 4e vsi4ki sme razbrali kade e problema,no vijdam 4e na vsqkade pishe 4e trqbva da se potarsi pomosht.A kak da stane tova kato nie se pritesnqvame da hodim do magazina kak da stignem do psiholog

[Шашмагюл]

-

[test]

Здравейте на всички от този форум радвам се ,че го има защото иначе незнам към кого да се обърна,а в момента нямам пари за да се обърна към лекър и психотерапевт,майка ми има сериозен проблем с алкохола категорично ми е казала ,че няма пари за лекари и т. н.Аз също имам сериозем проблем с общуването,когато съм сред хора дори и много близки изпитвам огромно притеснение от тях мълча постоянно не споделям нищо и обикновено всички ме питат за какво се притеснявам .Това че толкова се притеснявам много ми пречи при работата това е причина да ме уволняват навсякъде където отида да си търся работа .Аз съм на 25 год. искам да уча ,но нямам възможност .Завършила съм специално училище с профил дърворезба и рисуване .За съжаление от както завърших почти не съм рисувала заръди това ,че все търся работа- то все някакви дето не мога да ги върша почвам.Имам още много да разказвам за себе и за своите проблеми ,за своята самотност ,неразбирането на близките ми -те ме мислят ,че не съм добре понеже такъв им е манталитета .Ако някой иска да ми зададе някакви въпроси и да се запознае по-добре с мен ще се радвам.Ако никой не пише нещо за мен ще се включа по-нататък пак в темите ,чувствам се по-добре като виждам ,че не съм само аз.И последно забравих да кажа ,че съм пред уволнение -хванах се в промаркет като продавач-консултантка ,но ми казаха ,че ако не се променя,ако не стана по-отворена и да не се притеснявам ще ме махнат защота според тях притеснението ми пречи ужасно-и са много прави. Иначе работата не ми и харесва но в момента нямам избор.

Здравейте,
след като открих този форум, и се включих и аз в писането, не мисля че има смисъл да говоря и обяснявам колко общи неща открих в мене. Съдейки по-това, колко хора са се включили установявам че има доста хора с така наречената социална фобия, във каквито и да е варианти. Понякога тя се изразява просто в страх от едно общуване. Това са предимно по-емоционалните хора, които в съзнателна, или несъзнателна възраст са преживяли нещо, което ги е затворило.
Но това не означава че ние трябва да се отдадеме на притесненията си, и да седим вътре в черупките си. Напротив, точно обратното. Трябва да излизаме, да се срещаме с хора. Едно затваряне става погубно, както участничката plamenaf сподели вече, че притеснението и създава много проблеми дори и в работата. Понеже и аз се боря и вървя по-този път, и мисля че съм една идея напред, се включих в дискусията. Първото което ще кажа, за да може човек да се отпусне да общува, в началото това може да стане дори и в така наречената затворена среда, където хората значт че се притесняваш, разбират те, и са готови да ти помогнат. Но в никакъв случай това не трябва да са роднини, понеже те в редки случай, биха дали точно насоки. Те просто, ще прекратят дискусията с оценка от сорта, нищо ти няма. А най-важното при една психотерапия, е да няма оценки, критики, и т.н. понеже те биха повлияли отрицателно.
Но като за начало на такава терапия, бих казал че според мене, професия, където няма контакт с клиенти, или някакъв курс, е много добро начало. Грешно е да вярваме, че ако си дадем парите на някой самозван психолог, той ще ни помогне, и като с магическа пръчка всичко ще се оправи. Всеки сам трябва да си помогне, но понякога ние самите нямаме сили за това, и ни е необходима първо подкрепа от хора, разбиращи състоянието на човека (може психолози),  които да ни дадат насока и след това приятели, които да ни подкрепят в борбата!

Ако някой има въпроси, ще се радвам ако мога да бъда от помощ!

Поздрави, с пожелания за лек и успешен ден!

[Желва]

Здравейте,

Направи ми впечатление, че често споменавате да се борим с притеснението си, като се изправяме пред предизвикателствата на срещите с външния свят. Нека посоча един по-различен избор. Самотата.

Според мен, когато боли при контакта с околните, е разумно да се постараеш повече време да оставаш сам. (Това е и донякъде очевидно - щом се опариш на печката най-напред дръпваш ръка, нали?) Има неадекватност между бурните събития в емоционалния свят и обичайно неутралните към преживяващия ги житейски ситуации. Защо да не си дадем почивка от тях, моментът определено е подходящ Има толкова неща, които човек може да прави, докато е сам. И да се научиш да обичаш да си сам, да цениш живота си, да си благодарен, когато си щастлив и да приемаш спокойно да се чувстваш нещастен - това помага да придобиеш чувство за достойнство. Освен това част от стреса се дължи на генерализирането на проблема: не искам да съм тук, това продължава, не мога да се измъкна от тези емоционални цикли, заслепяващо усещане за провал. Истината е, че животът трае доста дълго и ще ни се случват най-различни неща. Не можем да задържим хубавите моменти и една прекрасна вечер, в която си доволен от деня, в която има надежда за бъдещето, отлита безвъзвратно. Не можем да задържим и минутите на неудобство и срам, в които губим контрол. Затова нека имаме едно наум, че за всичко си има време, че всичко отминава и идва ред на ново преживяване. Защо тази самокритичност?

Да, тук идва въпросът, с какво се идентифицираме? И как се получава, че така прекаляваме с емоционалния откат? Отговорът на двата взаимосвързани въпроса е индивидуален. Как пък става така, че хем за да си отговорим, трябва да останем сами и да анализираме фактите, хем имаме чудесен "проблем", който настоятелно ни насочва към самотата. Честито!

Освен това страховете ни не са без основание. Интригите, осъждането, ненавистта към ближния не са научна фантастика. Затова, как да ви кажа, вярвам си без да си обръщам прекалено внимание. "От пейката, покрай която минах, ми се присмяха." Защо да не е вярно? Защото е неприятно ли? Ами нищо чудно да е така, още повече че много добре знам с какво мога да дам повод. Или, изказваш се. "Абе нещо... не ми се радват. Не, не ми се радват." Ами, да, какво се чудиш, след като си го усетил, точно такава е работата. ("Хм. И аз не им се радвам. Това проблем ли е?")

И за финал ще акцентирам върху един текущ избор на самотата, актуален избор за човек с нашия проблем. Да бъдем повече сами, за да се научим да отговаряме пред себе си. Да бъдем собствената си предана публика. Нека не избързваме с отъркването в множеството, само защото дотук не ни е бивало да се занимаваме с това.

[summerbg]

Da ostanem sami sas sebe si -neee stiga tolkova samota.Da si pochinat normalno obshtuvashtite hora.Vqrvam che vishki koito stradat ot takava fobiq ne6tto koeto iskat nai mnogo e da obshtuvat,bez pritesnenie.Samotat e bolka tishina,chuvstvo che ni6to ne si struva,nqma smisal.Jivotat minava pokrai nas,bez nie ni6to da sme vidqli ot nego...Trqbva da vlezem v jivota,da go izjiveem a ne da gledame otstrani kato na kino.Trqbva ,trqbva no e mnogoo trudno

[toni_d]

Освен това страховете ни не са без основание. Интригите, осъждането, ненавистта към ближния не са научна фантастика. Затова, как да ви кажа, вярвам си без да си обръщам прекалено внимание. "От пейката, покрай която минах, ми се присмяха." Защо да не е вярно? Защото е неприятно ли? Ами нищо чудно да е така, още повече че много добре знам с какво мога да дам повод. Или, изказваш се. "Абе нещо... не ми се радват. Не, не ми се радват." Ами, да, какво се чудиш, след като си го усетил, точно такава е работата. ("Хм. И аз не им се радвам. Това проблем ли е?")

))и аз съм така и аз си мисля че ми се подиграват като мина покрай някой, много странно чувство все едно го усещащ и дълго време смятах че ми се подиграват, докато един ден, когато се смееха се обърнах и им казах някои неща а те се изплашиха, оказа се че изобщо не са се подигравали смеели се за друго даже не са ме забелязали дори, на мен ми стана неудобно и няколко пъти го направих това и вече дори не се замислям
защо казваш че даваш повод за подигравки?човек може винаги да си намери такъв аз например се подигравах много преди и винаги си намирах повод и донякъде смятах че ми се връща
недей си мисли глупости не ти се подиграват на теб, не ставай за срам като мен просто подмини и недей си мисли че се подиграват точно на теб, няма такова нещо

[aanti]

Ох, умолявам ви за спешна помощ. Дъщеря ми е на 20, ще стане на 21 сега зимата. Тя се притеснява постоянно да общува с другите, от това да не се изложи, ако каже нещо грешно. Не е чак сама да не може да ходи или до магазина, но е достаъчно сериозно, за да се чувства нещастна. Горе-долу от 2 години насам са тези проблеми. Но лятото станаха по-сериозни. Опитахме много неща(психотерапевт, психиатър, йога.....), но нищо не помага.  Прави всичко с нежелание и дори вече се обезкуражава напълно - мисли си най-лошото за решение. Убива ме като я слушам да говори така. Чувствам се безсилна, че не мога да и помогна, а бих направила всичко за нея. Моля ви, ако някой е бил в подобно на нейното положение и е успял да се оправи - нека ми каже как. Наистина ще съм ви ужасно благодарна.

[toni_d]

Ох, умолявам ви за спешна помощ. Дъщеря ми е на 20, ще стане на 21 сега зимата. Тя се притеснява постоянно да общува с другите, от това да не се изложи, ако каже нещо грешно. Не е чак сама да не може да ходи или до магазина, но е достаъчно сериозно, за да се чувства нещастна. Горе-долу от 2 години насам са тези проблеми. Но лятото станаха по-сериозни. Опитахме много неща(психотерапевт, психиатър, йога.....), но нищо не помага.  Прави всичко с нежелание и дори вече се обезкуражава напълно - мисли си най-лошото за решение. Убива ме като я слушам да говори така. Чувствам се безсилна, че не мога да и помогна, а бих направила всичко за нея. Моля ви, ако някой е бил в подобно на нейното положение и е успял да се оправи - нека ми каже как. Наистина ще съм ви ужасно благодарна.

а мислили сте си как започнаха тези проблеми, каква е причината,дали започнаха изведнъж или постепенно според мен там е разковничето, това си е всичко на психологична основа, нещо по-тежко се случило, трябва да намерите добър психолог да говори и да се отпуска, нормално е да го прави с нежелание защото е унила и паднала духом, трудно ще е в началото, но трябва да сте до нея и да я подкрепяте, да и говорите положителни неща но не и да сте досадна, трябва да се вижда с приятели познати да говори за това и за всичко. да намери занимание което ще го прави с желание ще я разведели, не я приямайте на шега а много сериозно. разкажете повече за за нея и за живота й, казвате че се страхува да говори с други хора и това започнало преди 2 години какво се случило.споделете не се притеснявайте

[toni_d]

трябва психолог и то добър, лошото е че вие говорите за нея като едно 9 годишно момиче, на което му се дава всичко, разлигавено и го мързи за всичко, всичко наготово, тя е зряла жена и не трябва да седи само на компа а да си вземи живота в ръцете. характера и е по особен, страх я да е естествена за да не разочарова смотаните си приятели и затова се преструва, а е ужасно когато играеш защото в един момент просто неможеш и се депресираш че не можеш да си естествен изнемогваш. има и социална фобия страх от разочарования да не и се присмеят трябва да се прави на готина позьор за да е приета от лошото си обкръжение, нормално е да се бунтува да е писнало и да пуши пие да има тежка апатия, да няма самочувствие. трябва и отговорност, която ще я разсе работа семейство,
голям страх и паника от всичко това което се е наслагвало през годините а е доста играла толкова време че просто се чуваства като парцал, трябва да бъде естествена и да намери хора които да е приемат такава,да  има самочувствие и смелост да бъде себе си и да е приемат такава, а не да бъде позьор и да се прави на готина, трябва да намери себе си и да спре да е срам от същността си-да бъде естетвена без да е срм и страх че ще се разочарова, по особен характер е явно и трудно може да я разбреш, трябва да положиш усилия, добър психолог и да не се предаваш лечимо е всичко. може да не е попаднала на точният човек, ако бъде естествена и попадне на точното момче всичко ще се нареди от самосебе си. нормално е да няма самочувствие не е така да играе и просто се изтощава, има хора хиени и интриганти умеят да играят явно не е такава, викове  и зов да бъде себе си но е страх много и това я депресира!!!!
поърсете добър психолог психотерапевт ок
успех

[Шашмагюл]

И просто й покажете този форум. Мисля,че ще намери много полезни неща тук.

[az]

Здравейте, искам да споделя как се чувствам. Прочетох всичко до тук и откривам много общи неща.. Сега съм на 25. С годините съм установила, че се страхувам да говоря пред хора. Обикновено когато съм с група от хора предпочитам да мълча. Страхувам се, че когато се опитам да кажа нещо никой не ме чува. Думите ми остават да висят в пространствого Случвало ми се е много пъни и затова вече предпочитам да мълча. Преминавала съм през различни етапи. Понякога се отпускам да общувам. И ми харесва много. Но в един момент се стряскам. Ами ако се изложа? Ами ако отново остана нечута? Тези страхове може да се каже че се притъпиха с годините. Но сега повечето хора ме мислят за затворена. Страхувам се да говоря по телефона. Днес например ми се обади братовчедка на майка ми. Изпаднах в паника. Незнаех какво да кажа. Получи се сконфузно. Жената ме пита как съм. А аз исках да затворя възможно най-бързо. За себе си съм установива, че е по-лесно и по-безболезнено да съм затворена и да не позволявам на хората да ме опознаят. Усещам, че се озлобявам към света. Мразя всичко. Дразни ме всичко. Някой от вас изпитва ли подобни чувства?
Мисля, че се пристрастих към интернет. Мога с часове да чета форуми, статии...........Също така установих, че ми е много по-лесно да общувам по скайп. Тогава се отпускам, говоря, мисля. А наживо понякота просто незнам какво казвам.
Извинявам се за дългия пост. Имах нужда да споделя. Половинката ми усеща страховете ми. Постоянно ме побутва и в заведението ми казва „Ти поръчай”, В магазина ме побутва „Хайде де попитай, не се срамувай”. Но аз се страхувам дали ще ме разберат, когато попитам, дали ще ме чуят, дали няма да ме накарат да повторя, дали няма да кажа глупост.................
Социална фобия ли е това? Вече си мисля, че ми харесва да не общувам, а понякога са мразя 

[toni_d]

не е социална фобия а ниско самочувствие неувереност и страх от разочарование и подиграване/изложиш, нормално е когато ти липсва социализация да се озлобяваш. страх те е да не се изловиш или да не те чуят. съвета ми е не бъди намръщена затворена а бъди весела и жизнерадостна, нормално е да се изловиш или да не те чуят. каза че като се отпуснеш и ти харесва да общуваш, значи всичко идва от страх да не станеш за смях изловиш или не ти обърнат внимание, трябва ти тренинг и непукизъм. тренинг- отиваш в друг град или в друг квартал където не те познават и няма шанс да те видят повече и се отпускаш първите пъти ще се изложиш но после след третият път ще видиш че не си се изложила, след това продължаваш, влез във всички магазини питай на вояч и постепенно ще придобиеш чушстшо и умение става от само себе си. а за това че си казала нещо и е останало във въздуха да не ти пука непукизъм все едно не си го споменала, лека полека ще придобиеш увереност и няма да обръщаш внимание, тренинга е много важен и само на места където не те познават и няма да те видчт повече, а когато се ядосаш че не са те чули или обърнали внимание излей си гнева, да видиш как ще те чуят, хората са малко прости и трябва да си по нахален и ядосан и уверен и веднага ще те чуят. бъди себе си и да не ти пука не се затваряй защото на теб ти харесва да говориш а този глупав страх си го избии от кратуната. по-нататък ще видиш как ти ще дразния другите дори изнервяш като се правиш че не си ги чула, но само на тези на който си заслужава, няма нищо страшно и колкото повече те е страх да говориш толкова повече говори, колкото и да се пазиш ще се излагаш, изложи се няколко пъти в началото и после като свикнеш ще видия колко е лесно, един бърз скандал и повишаване на тон ще задейства всички служители, ако оставяш да те тъпчат ще го правят.успех не всичко ни е вродено трябва да го придобием. адаптирай се и да не ти дреми никой не може да ти вземи дипломата щастието късмета същността ти душата чувствата будността и т.н. всеки колкото и да се пази става за резил рано или късно и президенти и премиери и всякакви не се пази няма за кога, жизнен човек си общителен бъди себе си

[meri_06]

Здравейте, за първи път се включвам в този форум. Имам подобен психологически проблем, свързан със социална фобия и депресии, който става все по-задълбочен и искам да потърся помощ от подходящ психотерапевт от Варна. Моля, ако сте посещавали такъв ми пишете за него и ако е възможно оставете някакви координати. Благодаря предварително 

[djulia]

здравеите страхотно форумче  :)много се радвам че ви има по късно и аз ще се вклиуча за да ви разкажа моята историа