Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.

[Tara]

Имам страх от общуване с хората. Притеснявам се да съм обект на внимание. Ако това става ,особено когато е за по-продължително време, получавам панически атаки. Смятам, че всички са се вторачили и ме преценяват. И убедена съм, че винаги имат лош извод и това ме кара да се треса от нерви постоянно.Ужасяващо е, когато трябва да правя някакъв очет пред колегите и те да ме наблюдават.Усещането е парализиращо. Взимам понякога ривотрил, за да не ме избива на паника.Сега се уча да дишам, за да не губя контрол. Коагто съм на публично място се уча как да концентирарам мислите върху дишането и така отвличам втораването ми в  страха. Случвало ми се е да измислям какви ли не причини, само и само да се измъквам от обществени места. Даже съм си звъняла от втория ми мобилен телефон, за да намирам предтекст за неотложен ангажимент и да напускам разни срещи, събирания и т.н.Не мога да разбера защо толкова се притеснявам от това хората да не ме обсъждат. Нямам отговор.

[Monika]

Здравей,Тара!И аз имам същия проблем,даже като се върна назад във времето и преди ПР пак съм изпитвала срам да бъда център на внимание и сякаш ми се струваше,че каквото и да кажа,другите ще го сметнат за глупаво и ще си създадат погрешно впечатление за мен.Откакто ми се появи паническото разстройство и по конкретно страхът от полудяване,който ме обзе след една криза преди няколко месеца,станах още по неуверена в себе си и се страхувам от това да не се изложа по някакъв начин(с думи или действия) и да не ме помислят за луда.Дори вече се притеснявам като общувам и с най -близките ми хора-приятелите ми и дори родителите ми.Не съм споделяла с никой за този страх,май че само веднъж казах на майка ми,а тя ми отвърна,че ако продължавам да си мисля такива глупости наистина ще се побъркам.От това най-много ме е страх.Никога не съм предполагала,че ще ми дойде това чудо на главата.Ужасно е!!!

[Tara]

Моника, здравей! Случвало ли ти се е да вървиш по улицата и да ти се струва, че всички гледат теб и те коментират отрицателно?Случвало ли ти се е да ти се налага да говориш пред повече хора и да усещаш, че сякаш устните ти замръзват или ти се схващат от напрежение?

[didi333]

здравеите за първи път попадам на такъв саид  благодаря че го има имам проблем с това пред хората мисля си че ме обсъждат всички ме гледат и се смеят избягвам непознати и винаги се иэчервявам испотявам това КАКВО Е И КАК ДА СЕ ИЗЛЕКУВАМ.БЛАГОДАРЯ ВИ

[Monika]

Здравейте,отново!И аз се радвам,че ви има и  че можем да си споделяме,защото хората които нямат такива проблеми,не могат да разберат как се чувстваме.Ами да-случвало ми се е.Даже и днес като се разкарвах по центъра,после минах през градската градина и едни момичета бяха седнали на една пейка  и като минах покрай тях ,нещо се изхилиха.Естествено веднага ми мина през ума ,че на мен се смеят. Струва ми се че ,гледайки ме,хората ме преценят и си създават лошо впечатление.А най- много се притеснявам да не ме помислят за луда,защото от притеснение на няколко пъти ми се е случвало  не само  усещането,че устата ми се вдървява като говоря пред повече хора,но и наистина да завалвам някои думи.Иначе никога не съм имала проблеми с говора,но явно е на нервна почва...Също ми се е случвало като говоря пред хора,да се вслушвам в гласа си,сякаш съм извън тялото си и някой друг говори.Това нз деперсонализация ли е?Да не ви говоря пък скоро как се изложих в университета Имахме едно упражнение и ме изпитваха,но изведнъж от притеснение, май че получих атака и изведнъж както си говорих,сякаш всичко ми изчезна от главата и казах,че съм си забравила мисълта.Всички се изхилиха,а аз потънах от срам.Много кофти.Със сигурност има хора,които ме коментират,но разбрах че като се депресирам няма да си помогна.Те така или иначе хората винаги си говорят и перфектни да сме,тогава сигурно от завист ще говорят,тъй че гледам вече да не се задълбочавам много в това и да не ми пука. ;)Не знам дали успявам,но това е най-доброто решение в случая,защото другото е да се застрелям.Мисля,че проблема си е вътре в мен ,някакъв вътрешен конфликт,който не мога да реша и това ме прави неуверена пред  хората.Иначе си имам самочувствие,но явно имам и комплекси.А на теб,Тара(надявам се,че нямаш против да говоря на ти,макар и да не се познаваме)кога ти се появи тази социална фобия-след появата на  ПР ли?Преди изпитвала ли си срам,като говориш пред много хора?
 

[Tara]

Здравей,didi333! Това се нарича социална фобия, много хора страдат от нея и се мъчат да я подтиснат. Лекува се най-вече с психотерапия. И аз се питах защо имам усещането ,че всички са се вторачили в мен, но постепенно взех да си го обяснявам. Просто аз се държа притеснително и това им прави впечатление и се вторачват в мен. Опитвам се да свикна с мисълта, че не съм различна от другите, трудно ми е, но опитвам.
Здравей и ти Моника! Можеш да ми говориш на "ти", разбира се! Тая фобия съм я получила като дете в желанието ми да съм перфектна и да зарадвам родителите ми. Често ми правеха забележка и аз съм възприела, че нещо ми има и затова съм започнала да се притеснявам от другите да не ми се присмиват. Една психоложка каза да застана отстрани и да се опитвам да коментирам другите. Излезе,че на всеки човек може да се намери някой кусур, затова да се опитвам да не бъда критична толкова към самата мен.Сега се опитвам да свикна с тая мисъл.Поздрави!

[Monika]

Здравейте,всички! :)Аз мисля,че при мен този проблем с притеснението пред повече хора не е в резултат от детството ми,а през  пубертета,защото тогава нямах много приятели, от училище-вкъщи и комуникирах само с  определен кръг от  хора,в частност родителите ми и една две приятелки.  Може би, когато човек ограничава социалните си контакти и се затваря повече вкъщи, това е причина изведнъж като се озовеш пред много хора,да се стресираш.И се попада в един порочен кръг,защото като се чувстваш неловко в по-голяма компания,гледаш да я избягваш и предполагам,че това води до така наречената социална фобия.Не знам,но аз така си обяснявам нещата.Не съм привърженичка на теорията на Фройд,според която поведението на човека в по-зряла възраст се определя от първите 7 години на живота му.Мисля,че не трябва да се ровим в миналото,а да се съсредоточим в настоящето и да се опитаме да  променим начина си на мислене и да вярваме,че ще се оправим.Трябва да осъзнаем, че сме си напълно нормални,като другите хора и че няма от какво да се притесняваме.И също така трябва да уважаваме самите себе си,защото каквото е мнението ни за  нас самите,може би и другите ще ни възприемат така.Ако ние си мислим,че сме тъпи или имаме някакви комплекси,няма как в очите на хората да изглеждаме добре.Много е важно да си имаме самочувствие.

[Mari]

Здравейте ,момичета!Не се притеснявайте,не сте обект на внимание!На нас външно не ни личи нищо,само си мислим,че другите ни забелязват.В пристъп на ПА съм питала приятели дали ми личи по някакъв начин,и ви казвам,че никой не разбира за това.Завалването на говора и при мен се получава,както и изтръпването,чувството за нереалност и др. симтоми....знаете ги много добре.Така ,че спокойно!С вас съм!

[Monika]

Здравей,Mariqna !И аз се радвам че писа и че ни даваш кураж
 :)Това за завалването на думи при говор не съм го срещала при симптомите на ПР,нито съм чела някой да се е оплакал че му се е случвало и се бях притеснила,но осъзнах че и това е нервна почва и че ще се оправя.Не знам,но аз много често се чувствам като пияна,чувствам мускулите си отпуснати,главата ми се върти,а като прибавя и завалването на думи понякога картинката на алкохолика е готова ;DПисна ми от това ПР.Дано всички се оправим много скоро.Желая ви го от сърце!

[Tara]

Мариянче, това със заваления говор е доста често срещано при мен, особено, когато съм притеснена и в компания на чужси хора. Случвало ми се е да си мисля, че устните  могат да ми се схванат до такава степен, че няма да мога да разговарям изобщо. Хубаво е, разбира се, че след първоначалното напрежение, нещата се оправят

[Mari]

 :)Eто виждате ли,че не само на вас се случва.Всички сме така.Ако имате въпроси питайте.

[Tara]

Здравей,Мари! Искам да те попитам нещо. В разговори с хора мен доста често ме определят като много "отворен" човек, даже, че съм и "душата на компанията". Ама само аз си знам как ми е вътре от напрежение. При теб как е?

[Mari]

И ПРИ МЕН Е ТАКА.НИКОЙ НЕ ПОДОЗИРА КАКВО МИ Е.НАЛИ ТИ КАЗАХ ,ЧЕ ВЪНШНО НЕ НИ ЛИЧИ.ВИНАГИ СЪМ УСМИХАТА...НО САМО АЗ СИ ЗНАМ  .ЕТО ДНЕС ПАК ИМАХ КРИЗА,НО НИКОЙ НЕ РАЗБРА!

[Tara]

Ами и при мен е така, когато почувствам, че ще имам паническа атака казвам на хората около мен, че кръвното ми е паднало и с това обяснявам  "странностите" Ако знаеха обаче какво преживявам !

[Mari]

 :)да и аз така казвам,и не само аз.Не е нужно да даваме обяснения!Ето днес ходих до болницата,но не заради мен.Докато чаках всички ме бяха зяпнали/нямах па/и знаеш ли какво си помислих?Сигурно изглеждам добре,затова ме зяпат.Аз не излизам без прическа,лек грим,маникюр,съчетавам си дрехите ,обувките,чантата.НЕ ИЗГЛЕЖДАМ ЗЛЕ.Не си правя комлименти разбира се,а искам да ти кажа да не се притесняваш като те гледат.УБЕДЕНА СЪМ,ЧЕ ИЗГЛЕЖДАШ ДОБРЕ И НЯМА КАК ДА НЕ ТЕ ЗАБЕЛЯЗВАТ.