Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.

[Nelly]

Здравейте, хора. Много хубави съвети сте написали, само докато ги четох се почувствах по-добре:) Но понеже мисля, че и аз имам такъв проблем и не съм го споделяла с други хора, поне не подробно, бих искала да си разкажа случая. На 20 години съм и израстнах в чудесно семейство. От родителите си не мога да се оплача, но имам и по-голяма сестра с доста неприятен характер. Обичам я, но през годините деляхме една стая и тя беше просто невъзможна понякога, има избухлив характер, много е заядлива и вечно мрънка, не искам да я изкарам някакво чудовище, но мисля, че тя ми е повлияла и нейния влиятелен характер е надделял над моя далеч по-благ нрав:) Така съм започнала да се превръщам в едно затворено, срамежливо дете, което не говори ако не го заговорят. Спомням си, че изпитвам това чувство на срам още отпреди първи клас. Влизането ми в училище влоши още повече нещата. Беше ми неудобно да общувам с другите деца, притеснявах се, бях неуверена и те го виждаха. Постепенно започнах да отнасям подигравки, особено от страна на момчета. Това беше вторият удар, тотално загубих самочувствието си...В гимназията нещата започнаха по-добре. Имах добри приятелки(все още ги имам за щастие), но ми липсваше любов от страна на другия пол. Чувствах се безкрайно самотна, особено като видех щастлива влюбена двойка.
В 11 клас започна коренната промяна. Навлязох в голяма компания от хубави хора. Смених прическата, започнах да се обличам по-женствено и съответно да се чувствам по-зряла. После реших и какво искам да уча. Някакси станах малко по-уверена и мисля, че това се дължи точно поради контактуването с много нови хора. И другият важен фактор - срещнах един мъж, който направо промени живота ми. Не допусках, че някой може да ме обича така, той ми показа, че съм хубава, умна, добра и талантлива. Все още съм с него и тази силна връзка ми дава сили да вървя напред.
И до ден днешен се притеснявам от непознати, не знам какво да им кажа, трудно завързвам разговори, особено с хора от противоположния пол, а когато трябва да съм център на внимание, направо замръзвам...Боря се с тези страхове всеки ден, това е една тежка борба със самата мен. Искам да ви посъветвам да не спирате да се борите, обърнете света да намерите това, което ви носи щастие и като го откриета, ще се почувствате доволни от себе си и уверени в собствените си сили. Успех!

[Dimcho]

Мила Нели, имаш много мъдри разсъждения за твоюте 20 години, така че твоя приятел е щастливец Явно той те е мотиирал да откриеш силните черти в характера си, на които да заложиш. А пък ти от своя страна си успяла да ги "разработиш". Моите поздравления за това!

[ru]

      Браво и от мен, Нели! Много ми хареса това, което си написала. Наистина зряло за годините ти, но това не ме учудва, защото "днешната младеж", макар и хулена от всички, се развива доста бързо и има голям потенциал. Имам дъщеря на 10 години и не помня аз на тази възраст да съм имала и половината от нейните мъдри мисли... А що се касае до социалната фобия - страха от общуване се лекува само с общуване, няма друг лек. Много важна е и подходящата среда - приятели, партньор, колеги и т.н., но така или иначе основното е самия контакт с хората. И колкото повече са те, толкова по-добре. Желая ти успех, продължавай смело напред!

[gluhar4e]

zdraveite reshih i az da napisha moq problem ...o6te ot malka sam po svita i plaha s godinite sqkash tova prerasna v silen sram i taka socialna fobiq...sega sa mi nai-hibavite godini i tazi fobiq mi pre4i v mn aspekti na jivota ot tova da otida do kvartalniq magazin do tova da pokaja vazmojnostite si kato 4ovek,da sam v kompaniqta koqto iskam, da rabotq rabotata koqto iskam da zgovorq mom4eto koeto haresvam ....tova e nakratko ako nqkoi ima inateres da obmenim opit kak da se preborim sa scoialnata fobiq da pishe shte se radvam ,za6toto horata koi ne stradat ot tova ne mogat da razberat izcqlo kak se 4uvstavsh

[Dimcho]

Здравей, gluhar4e! Идеята да се борим заедно със социалната фобия не е лоша . Както и друг път съм казвал, аз специално се боря с нея като правя това, от което ме е страх, например страхувам се да общувам с момичета, точно това правя, общувам с момичета . Това беше малка шегичка. А сега сериозно. Спрях да се притеснявам да говоря с хора и да се изказвам на публични места като започнах да си представям, че и другите хора се притесняват от мен, не само аз от тях. И така лека-полека се успокоиха нещата, т.е. аз
Ти от какво на-много се притесняваш?

[gluhar4e]

zdarvei dimcho...kakto kazah kato po-malka bqh svita s po-nisko samu4uvstvie ostavah na horata da me precinqvat v smisal vqrvah pove4e na 4ujdoto mnenie otkolkto na moeto si ne se ocenqvah dostata4no imah nisko samo4uvstvie s vremeto zapo4nah da gledam na sebe si s drugi o4i  4e ne izglejdam zle az sum si obiknoveno momi4e (daje mn hora kazvat 4e sam mn simpati4na) oba4e sqkash straha ot tova nqkoi da ne me obidi ili nagrubi si ostana v men i sega kato vidq nqkoq li4nost koqto me pritesnqva iz4ervqvam se izpotqvam se raztrepervam se vsi4ki tezi simptomi me sasipvat....I MOJE BI TOVA ME PRITESNQVA NAI-MNOGO  DA NE SE PRITESNQ  ....TOVA E  OMAGIOSANIQ KRAG....I VSE PKA VQRVAM 4E IMA IZLIZANE OT NEGO VSSI4KO E V SAZNANIETO I UBEJDENIQTA NA 4OVEKA...AKO SE 4UVSTVASH OB6TITELEN I PRIQTEN HORATA TO ZNA4I SI TAKAV I OBRATNOTO

[Dimcho]

gluhar4e, всички тия симптоми са ми познати ;)Като малък бях толкова зле, че се криех под леглото, когато у нас идваха непознати хора. Голям майтап се вихреше. А пък друг път, за да не се срещна с други непознати така побягнах по стълбите, че се премятах от площадка на площадка и едва не си счупих глахата Изприщвах се само от мисълта, че ще говоря с непознати, ама реално изприщване с пъпки и всичко както му е реда Но после се заинатих и  си представях, че и другите се притесняват от мен като общуват и така лека-полека страха намаля, сега даже минавам за душа на компанията

[Dimcho]

Ravik, братко по съдба, здрасти! Прав си, ама толкова си прав,че нямаш идея. Особено с тези сайтове за запознанство напрво умопомрячават и без това по-"специалната" ни психика. За да се поразчупим ни трябва живо общуване. Моята приятелка, която от време на време все решава да ме зареже, но пак си идва при мен ми е хапчето, което ме кефи най-много. Забивал съм се и аз по разни сайтове, ама се крия да не ме спипа, щото не искам да я губя. Та, брат сайтовете за запознаство само ме натоварват и ми засилват комплексите.

[Dimcho]

Проблемът е, че не винаги имам спокойствието и нервите да й обръщам достатъчно внимание. Е, това е. Чувства се пренебрегната и самотна. А, аз вечер като се прибера имам нужда малко да се събера мислите, абе затварям се, така почивам, иначе ще изперкам.А тя иска внимание да ходим насам натам, а мен понякога ме е и шубе и отклонявам желанията и това напряга ситуацията.

[Dimcho]

Брат, разбрал съм го, жените искат внимание и време. Това е начина, ама пусто не винаги става и като не й обръщаш внимание тя си търси друг. В службата има забрана за ползването на скайп от администратора. Сега ще изляза да хапна нещо.Благодаря, брат и пиши!

[gluhar4e]

zdraveite pak ot mene...saglasna sam s vas 4e ob6tuvaneto i otno6enieto s horata e do nqkade vaprso na trening predi godini kogato bqh o6te u4eni4ka hem u4ih i raboteh v edno zavedenie i rabotata mi iziskvashe da ob6tuvam i obslujvam horata....i taka ot rabota na u4ili6te ve4er po kafeta disko sqkash bqh pretrapnala darjah se esteveno rqdko nqkoi moje6e da me pritesni i posle ne6ty se obarka mislq 4e az se sabotirah sama vnu6ih si nqkvi ne6ta i pak na novo ama sega sam mn zle samo mislata da sum s hora me pla6i i sega rabotq varhu sebe si vsqki pat kogato moga si predtavqm mene si uverena i sas samo4uvstvie i misleno vlizam v tqloto na taq uverena li4nost i taka si q predstavqm uverena o6te po uverena naduhvam se....mislq 4e pomoga probvaite predstavqite si se to4no takiva kakvito iskate i vlizate v tova tqlo...

[Dimcho]

gluhar4e, идеята ти е добра. И аз така се взех в ръце. "Влязох" в тялото, което ми харесваше и взех д аимам повече самочувствие.Моята приятелка от време на време се мъчи да ме свали на земята, но бързо взимам нещата под контрол 

[gluhar4e]

dimcho radvam se za tebe horata trqbva da se obi4ame i uvajavame takiva kakvito sme....btw sam zabelqza 4e horata kato nas sa po-specialni nqkak si po inteligenti ....az naprimer sam mn 4uvstvitelna...

[Dimcho]

Права си,  gluhar4e, хората, които имат подобни проблеми са много интелигентнии чувствителни към заобикалящия свят.

[plamenaf]

Здравейте на всички от този форум радвам се ,че го има защото иначе незнам към кого да се обърна,а в момента нямам пари за да се обърна към лекър и психотерапевт,майка ми има сериозен проблем с алкохола категорично ми е казала ,че няма пари за лекари и т. н.Аз също имам сериозем проблем с общуването,когато съм сред хора дори и много близки изпитвам огромно притеснение от тях мълча постоянно не споделям нищо и обикновено всички ме питат за какво се притеснявам .Това че толкова се притеснявам много ми пречи при работата това е причина да ме уволняват навсякъде където отида да си търся работа .Аз съм на 25 год. искам да уча ,но нямам възможност .Завършила съм специално училище с профил дърворезба и рисуване .За съжаление от както завърших почти не съм рисувала заръди това ,че все търся работа- то все някакви дето не мога да ги върша почвам.Имам още много да разказвам за себе и за своите проблеми ,за своята самотност ,неразбирането на близките ми -те ме мислят ,че не съм добре понеже такъв им е манталитета .Ако някой иска да ми зададе някакви въпроси и да се запознае по-добре с мен ще се радвам.Ако никой не пише нещо за мен ще се включа по-нататък пак в темите ,чувствам се по-добре като виждам ,че не съм само аз.И последно забравих да кажа ,че съм пред уволнение -хванах се в промаркет като продавач-консултантка ,но ми казаха ,че ако не се променя,ако не стана по-отворена и да не се притеснявам ще ме махнат защота според тях притеснението ми пречи ужасно-и са много прави. Иначе работата не ми и харесва но в момента нямам избор.