Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.

[Шашмагюл*]

И ето един конкретен въпрос - в горния пост съм сбъркала и вместо правопис съм писала подчерк, често ми се случва и докато говоря да сбъркам думи, при които значението е сходно, но все пак отразяват различни аспекти на едно и също нещо - в случая писането, нормално ли е, при условие, че цял живот е така, симптом ли е на психично отклонение или го имат и нормалните хора?
 

[Шашмагюл*]

Сигурна съм, че точно този симптом си има наименование... Дали не е дефицит на вниманието, произтичащ от това, че като цяло имах тежък начин на мислене, от там тогава, когато не съм обръщала внимание какво пиша, или съм била силно притеснена и вниманието ми е раздвоено, се появява това? ? ? Има ли си има това или не?
Освен това в случая Фантагиро смяташе, че не е редно да се бъзика за правописа, обаче Шашмагюл беше на друго мнение, влязоха в конфликт появи се и ДГ, реши, че мълчанието трябва да бъде наказано...  Г-н Лалов, начинът, по който се чувствам всеки път, когато си пиша с вас, въпреки че е явно, че сте по - млад от мен, наподобява едно точно определено чувство, което е сигурен признак, че ще сте един чудесен член на БАП след известно време.

Така и не си получих виртуалното потупване по рамото, че вече мога да се конкурирам с Фройд относно анализирането на сънищата, психозите, налудностите и халюцинациите, но като че ли вече няма особено значение дали ще ми ръкопляскате или не.
 

[Ст]

Имам социална фобия, тъкмо събирах смелост да направя по-обширен пост описвайки моя проблем, четейки историите на други с моя проблем, но сега когато виждам, че подобми постове са секнали, се разколебах.
Единствено ще посоча, че съм момче на 28 години, ако някой с социална фобия има нужда от комуникация, нека да ми пише.
Бих бил благодарен, ако някой ми посочи активен форум където се разисква този проблем, моите опити да намеря такъв са безплодни 

[Dimcho]

Здравей, приятел, аз имам социална фобия. По принцип съм срамежлив, но години наред вече "тренирам" да ставам по отворен, получавам ПА понякога, но не се отказвам да се боря. Имам приятелка, която много ми помага. Трудно говоря пред много хора, запъвам се понякога, но както ти казвам, не се отказвам. За да стана по-смел и лекарства взимам. Моята приятелка е безценна, благодарение на нея постигнах голям напредък. Бях много смотан с момичетата, но с нея се чувствам жив. Разбира се, тя не е с мен навсякъде. Има моменти, когато си мисля дали всички не ме гледат мен и не ме обсъждат, факт, от който настръхвам и се чувствам много зле, но си повтарям, че всеки човек се притеснява по своему, а моето притеснение е да не ме обсъждат и не да си Боже - да ме критикуват. Смело  можеш да пишеш за всичко, което те вълнува , ще помагам с каквото мога.

[Шашмагюл*]

Димче и сега кво? Дразня те,тъпа съм ти и по добре да мълча? Един на времето беше казал на приятелката си да мъллчи, че изглежда по -умна...?
Социалната фобия се лекува с говорене.
На мен зъбите ми се очертаха като основен проблем.

[Nik]

Здравейте! Не знам, дали някой влиза още тук. Кой знае, може да сте се излекували, което Ви го пожелавам с цялото си сърце, но реших да пиша пък ако някой го прочете добре, ако не пак добре. Със сигурност в този начин на комуникация ме бива повече и социалната фобия е почти заличена, но само тук,което е временно за съжаление, предполагам и при Вас е така. Тук няма притеснението, което спохожда всички ни в изброените от Вас ситуации и което ни пречи да бъдем щастливи. Аз съм момче на 22 години и изчетох вече доста за този тип състояние и истината е, че докато четях една статия видях себе си в нея и това ме срази напълно. Все едно някой ме беше разкрил напълно, всичките тези въпроси, съмнения, притеснение, това, какво ще помислят другите за мен, ако постъпя по определен начин, който смятам за правилен и накрая просто оставаш пасивен, защото никога не можеш да отговориш на непрекъснато възникващите въпроси в съзнанието ти, винаги търсиш подходящите думи, които смяташ, че ще паснат в дадена ситуация и това непрекъснато те ограничава. Чувствам се като затворник, роб, на който пазач или господар съм самия аз или както искате го наречете, който иска да надигне глас и да промени положението, в което е изпаднал, но този глас е прекалено тих и обречен и състоянието не се променя. Заживяваш с него, една, втора ситуация все същото, нещата се повтарят и това докога? Най-интересното е, че понякога има проблясъци и дори аз се учудвам как съм успял да се справя в даден момент, но те са рядкост, а това не е задоволително, а и усилията са били огромни за нещо толкова просто. Ако следваме метафората със затвора , която ми хрумна, докато пиша това. Все едно си намерил начин да избягаш и да се спасиш, но след краткотраен престой на свобода отново те хващат и връщат на същото място и започваш всичко наново, ако са ти останали изобщо сили. Не знам подобно ли е усещането при Вас или аз съм прекалено тежък случай ...Истината е, че си мислех, ако искате и има хора тук в сайта от София, същото е и за другите райони разбира се, можем да направим нещо като срещи, ще се опознаем, ще си поговорим, ще разкажем за проблемите си, със сигурност ще има за какво да си говорим, все пак имаме обща житейска тема , а и за други неща разбира се. Ще ни бъде доста по-лесно да се отпуснем, като знаем, че всички имаме общ проблем и това би ни сближило, колкото и странно да звучи, със сигурност бихме създали добри и истински приятелства и взаимоотношения, а това не е ли стъпка в правилната посока? Като цяло всичко написано тук във форума е първата стъпка, която сме направили, убеден съм в това, а и радостното е, че не сме се отказали да опитваме да променим нещата. Просто го давам като идея, ще ходим на различни места, ще се сблъскваме с хора и ситуации, все едно ще се изпитваме, но няма да сме сами в това начинание, а ще знаем, че имаме хора зад гърба си, които ни подкрепят. Все едно ще бъде като обучение. Ще има неуспехи, притеснение разбира се, но заедно, колкото и клиширано да звучи, може и да успеем. Истината е, че така не се живее, годините минават, а после като се обърнем назад и видим какво е било, ще съжаляваме, че сме пропилели всичко и виновни за това, колкото и да е жалко, ще сме самите ние, а болката от това е неизмерима. Може идеята да е илюзорна, но все пак ако има желаещи да опитаме, няма да изгубим нищо, най-много да спечелим. Ако има желаещи ще дам скайп, а също и тук може да се разберем. skype   kolio_baros15. Аз влизам тук, така че ако има нещо към мен ще го прочета със сигурност. Поздрави на всички и успеххххххх!

[Шашмагюл*]

  Съгласна. Едно сериозно пътуване ми се отложи.... така че чакам час за среща, обаче предпочитам на първата да присъства и психотерапевт. Би било хубаво да се сформира група "социална фобия" тъй като по стечение на обстоятелствата си имам и това в малка степен.

[nelka_R]

Ако искате да се справите със социалната фобия четете много книги за духовно усъвършенстване, тръгнете на психолог и дайте всичко от себе си за да се преборите със срама. Преди много време и аз имах социална фобия и се радвам че със сигурност мога да кажа че тя е лечима и че всеки може да се справи с нея. Сега живота ми е прекрасен и общувам с лекота с хората, обичам да излизам и да се забавлявам. Най-важното е да не се отказвате и да вярвате в себе си,

[mihok]

za6to ne pi6ite

[mihok]

i na li4ni saob6teniq ne moje da se pi6i

[Dimcho]

Социалната фобия е нещо като импулс срещу самия себе си, срещу това да се чувстваш незначителен и неуважителен срещу самия себе си. Аз я боря тази фобия от години и смятам, че съм се справил с нея на около 80 процента. Смених мисленето си и отношението към себе си. Имайте самочувствие и бъдете себе си

[evridica]

Димчо, даде много точно определение на социалната фобия. наистина е импулс насочен срещу себе си.