Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.

[invicta]

Здравейте. Зачервят  ми се очите понякога даже сълзят и се изчервявам когато говоря с непознати или въвря на публично място и ме гледат хора.Дали това е социална фобия моля ви кажете ? Защото много е неприятно да вървиш по улицата и все едно ревеш . Дори когато говоря с някой не мога да го погледна в очите веднага ми се насълзяват от притеснение не знам защо така ! Моля ви кажете какво да правя много е неприятно .

[pet_plus_pet]

прочетох поста на Амбрили и искам да кажа, че за пръв път някой описва толкова добре това, което аз самата изживявам... Сякаш ставам друг човек и самата аз не мога да се позная, когато съм в група от типа на училището или университета. Държа се неадекватно, думите се губят, дори изобщо не ми идва нищо на ум да кажа и ако изобщо се насиля да кажа нещо то звучи толкова изкуствено и отвратително банално, че съжалявам, че изобщо съм си отворила устата. Ужасно е. Така беше в училище, особено когато се преместих след 7ми клас в ново училище с нови хора. Казах си, че когато отида в университета ще е по-различно, ще се постарая повече да се сближа с всички, но не се получи. Там изкарах 2 години и смених специалността, сега като се замисля донякъде е и заради това, че просто нямаше място за мен там, отново както и в класа се оформиха групички по интереси, а мен сякаш ме избягваха. Не можех да не мисля за това, да не го чувствам по този начин, че съм аутсайдер, че аз го знам и че всичко го знаят. В новата специалност, като последна надежда да се справя с проблема с изолираността ми, се постарах наистина много. Не се вписах в цялостната обстановка отново, но за най-огромен късмет се сближих много с няколко човека, с които станахме страхотни приятели. Не мога да бъда по-благодарна на съдбата.
Но така или иначе проблема остава, а напоследък май започва и да се задълбочава- когато съм в група, по-голяма от 6-7 човека усещам, че пак започвам да се затварям и да се държа странно и неадекватно. Страх ме е, че ще продължа да попадам в групи, в които да се чувствам объркана, подтисната и абсурдна без никаква реална причина.
Най-парадоксалното е, че обожавам да се запознавам с нови хора, да ходя на места където никой не познавам и да се запознавам първа/но май само там където от мен зависи дали ще си тръгна или ще остана/. Понякога си мисля, че проблема ми идва от там, че в групите се поражда някакво негласно очакване от другите, което някак си не мога да изпълня и дори не желая да изпълня.
Съжалявам че не мога да дам никакъв съвет, а и ми се струва, че темата така или иначе е позабравена. Но само заради нея си направих регистрация тук, с едничката идея, че би било прекрасно да си поговоря най-накрая с някой който би могъл да ме разбере, просто да разбере...и да си помогнем!

[anonymous]

Това, което ще напиша тук е мое лично мнение за социалната фобия, формирано вследствие четенето на Жак Лакан.
Забелязвам, че при почти всички когнитивният мехзниъм на социалната фобия е един и същ-страх да не се изложим, породен от страх от подигравки, породен от непоносмост към неодобрението на другия. Непоносимостта към неодобрението на другия е основният двигател на този проблем.

Но защо едни имат непоносимсот към този иначе така неприятен аспект от живота, докато т. нар. "дебелокожи" хора нямат този проблем?
Жак Лакан говори за "символичната кастрация". Вероятно наименованието би накарало голяма част от интересуващите се да спрат да четат. Затова е важно да уточня, че тя няма нищо общо с физическата кастрация. Самият термин "кастрация" е останал в употреба най-веорятно заради Фройд.
Под "символична кастрация" Жак Лакан разбира един процес, през който е необходимо да премине всяко дете ако иска успешно да се впише в околността. Това е процесът, при който то спира да бъде обект на желание на майката и се превръща в субект със свои собствени желания. Това става под натиска на "Законът на бащата".
Преди това да се извърши детето е обект на желанието на майката, нейният символичен фаос, както го нарича Лакан. Детето получава удоволствие от самият факт, че е желано от своята майка. В един прекрсен момент на по-късна възраст се появява бащата, чиято функция е точно да раздели детето от майка му, показвайки му че той вече е заел това място-да бъдеш обект на желание на майката.
Ако това стане успешно детето се отказва от това да бъде обект на желние и възхищение, спира да се притеснява от мнението на околните за него. Всъщност то тотално спира да обмисля този фактор, планирайки своето поведение и започва да се мотивира единствено от своите собствени желания.
Ако детето не успее да премине този етап, то продължава да функционира като обект и в зряла възраст-да желае да бъде харесвано и желано, дори за сметка на своите собствени желания.
Най-често този процес не успява да се премине или при отсъствие на бащата или при много властна майка, доминираща бащата във връзката, както и при прекалено "добра" майка избягваща да подложи на каквито и да било лишения детето си.

Естествено ние няма как да върнем времето назад, за да поправим грешките на родителите, но страдащите от социална фобия биха могли да преимнат този процес сами макар и на по-късна възраст. Основното е отказът-отказът от това да бъдеш обект на желание и от удоволствието което получаваш от това. Това от своя страна би довело до повече място за собствените желания на субекта и съответно по-пълноценен и щастлив живот.

[lotxen]

     Напълно съм съгласна с Анонимус!Всеки един индивид с този проблем,а и с много други,трябва да си зададе въпроса:Наистина ли моите родители ми мислят доброто,а дали това не е тяхното добро,и дали доброто за родителите ми е добро и за мен?

[anonymous]

     Напълно съм съгласна с Анонимус!Всеки един индивид с този проблем,а и с много други,трябва да си зададе въпроса:Наистина ли моите родители ми мислят доброто,а дали това не е тяхното добро,и дали доброто за родителите ми е добро и за мен?

Не забравяйте и отказа-отказа от това да задоволявам чуждите желания, от това да бъда обичан от другите (и удоволствието, което получавам от факта че съм обичан).

[lotxen]

   Анонимус,много си прав!Аз не го забравям,но не се справям с тази част на нещата,а имам огромна нужда!Имам проблем с казването на "Не",с отказа да задоволявам другите!На 36 се справих с родителското тяло,и само с това да си остана съм доволна,но ако ме насочиш къде да чета,ще съм ти благодарна!Сега съм на 45,може би имам сили и време да кача още едно стъпалце!Сега отивам да търся този Жак Лакан,че много добре е обяснил символичната кастрация!

[anonymous]

  Анонимус,много си прав!Аз не го забравям,но не се справям с тази част на нещата,а имам огромна нужда!Имам проблем с казването на "Не",с отказа да задоволявам другите!На 36 се справих с родителското тяло,и само с това да си остана съм доволна,но ако ме насочиш къде да чета,ще съм ти благодарна!Сега съм на 45,може би имам сили и време да кача още едно стъпалце!Сега отивам да търся този Жак Лакан,че много добре е обяснил символичната кастрация!

Мисля, че във всяка по-голяма библиотека има негови книги, особено ако библиотеката е към универистет, в който се изучава психологията. Ако искате конкретни заглавия мога да проверя и ще ви пиша отново. Иначе за най-добри резултати бихте могли да започнете психотерапия. Може и сама да изпробвате да се промените, като знайте че това е труден и бавен процес.

[lotxen]

   Благодаря,но си имам няколко житейски принципа,така си оцелявам и в тях не влизат психотерапевти и лекарства!

[toni_d]

   Благодаря,но си имам няколко житейски принципа,така си оцелявам и в тях не влизат психотерапевти и лекарства!

сподели за тези твой принципи, че ми стана наистина интересно

[lotxen]

   Много са,и идват в точния момент!Все още не съм ги побликувала/майтап/,но точно в този случай,а бе ето най-често използваните,любимите дето се казва
1,За вълка,дето сам си върши работата
2,Помогни си сам ,за да ти помогне и друг
3,Господ дава,но в кошара не вкарва!
4,Закрито мляко ,мачка го не лочи
Не звучат като принципи,сега като ги чета,май са поговорки,които са ми определящи!Съжалявам за отговора,но това беше най-доброто ,което дадох от себе си!
А много важно-Безплатен обяд няма,пазя се като от огън при получаване и взимане на нещо,било съвет,пари,възможност!Първо си мисля какво ще ми струва,и най-лесно се навивам да плащам с пари,щото с време и емоции ми излиза през носа!Айде Чао!

[toni_d]

   Много са,и идват в точния момент!Все още не съм ги побликувала/майтап/,но точно в този случай,а бе ето най-често използваните,любимите дето се казва
1,За вълка,дето сам си върши работата
2,Помогни си сам ,за да ти помогне и друг
3,Господ дава,но в кошара не вкарва!
4,Закрито мляко ,мачка го не лочи
Не звучат като принципи,сега като ги чета,май са поговорки,които са ми определящи!Съжалявам за отговора,но това беше най-доброто ,което дадох от себе си!
А много важно-Безплатен обяд няма,пазя се като от огън при получаване и взимане на нещо,било съвет,пари,възможност!Първо си мисля какво ще ми струва,и най-лесно се навивам да плащам с пари,щото с време и емоции ми излиза през носа!Айде Чао!

имаш сериозни проблеми:)но са личими , проблема ти е че много мислиш:))няма нищо лошо да грешиш просто го преживяваш много тежко поради причината спомената по-горе...много мислиш и точно този който се пази най-много се пари  най-много, човешката същност е такава че напада винаги този който е най слаб-този който е слаб физически емоционално душевно финасово чувствителен е, виж на врачките кои им се лепят, а нищо не се решава с пари просто си мислиш че като даваш пари и си решаваш проблемите и се скриваш зад тях, а за времето съм съгласен че ни е много ценно там вече трябва да си далновиден

[Neli333]

Здравейте!
Случайно попаднах на този сайт и разбрах как се казва моя проблем и че не съм единствената. Социалната фобия на пръв поглед безобидна, но може да създаде доста неприятности както с отношенията с хората, в работата, така и доста здравословни проблеми, затова не е за подценяване и трябва да се борим с нея.
Много хубави съвети сте написали и се надявам да са от полезни както за мен така и за останалите с този проблем.
Благодаря ви.

[mihok]

 

[anonymous]

 

[mentre_dormi]

Здравейте на всички! Пиша по-специално на mihok  - има много други като теб, аз например
Най-важното е - дръж се за себе си. Не мисли за самоубийство, защото има хора, които искат да останеш, сигурна съм, и даже ми се иска да те опозная по-добре. Не знам дали това ти вдъхна кураж, но поне се опитах