Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.

[djulia]

здравеите,, аз съм на 22 г и мисля че страдам от социална фобия ,    аз още от дете винаги съм си била притиснителна но от около една година се чувствам зле и мисля че положението ми с течение на времето се услужнява все повече, ужасно се притеснявам когато съм с хора ,чувствам се зле ,подтисната ,не говоря през цялото време си мълча ,защото си мисля че всичко което казвам е глупаво ,неуместно и безинтересно , почервенявам ,изпотявам се ,имам сухота в устата имам пресипнал глас, даже понякога ми треперят ръцете и страшно много ми личи виждам в очите на хората скрита насмешка мисла ,че според тях съм глупава и неграмотна което само аз си знам че не е вярно, немога да си помогна сама въпреки ,че полагам усилия потърсих помоща на психолог но тои неможа да ме разбере, обясни ми ,че всичко е в главата ми и трябва да се успокоя, споделих със съпруга  си но тои е на същото мнение, имам чувството ,че никои не може а и неиска да ме разбира, от 2 седмици пия ремотив но неми помага незнам какво трябва да направя за да се измъкна от този ад и да се радвам на живота си отново

[Dimcho]

Първо честита Нова година на всички
Не съм писал отдавна затова рекох да се проявя в началото на годината.
Здрасти Джулия,  проблемът ти е решим. Аз се борих с него маса време и сега вече много много не ми пука кой какво ще си каже за мен. Или ако ми пука не е в такава силна форма каквато беше. Важното е да се отприщиш и да си позволиш да правиш грешки. Не си налагай да си перфектна, защото от това няма смисъл пък и хората не обичат перфектните. Това са ми настоящите закони и си ги спазвам и вече не се изчервявам и треперя като за световно.Околните понякога иронизират другите, за да изглеждат по-важни и значими в собствените си очи. Крадецът вика, дръжте крадеца, така де. Не очаквай и от близките ти много много разбиране, те си имат своя свят и са си го приели него за правилен, защото ако се съгласят с твоя все едно да отрекат себе си, така че ако не те разберат не се сдухвай. Пусни му края дето се казва и ще станеш друг човек с когото ще ти е по-лесно да живееш. Весела Нова година!

[didi]

Е-хеее Димчо,ЧНГ и на теб!Радвам се,че не си ни забравил,а още повече за това,че си добре/"не ми пука кой какво ще каже за мен"/ - харесва ми!

[rori]

Здравей Djulia-аз съм на 34 години-моят съпруг също не ме разбира и дори не се и опитва-което е страшно-нали това е най-близкия човек уж?!! Та точно преди 2 дни в заведение ми се случи ПА -имах чувството че всички ме гледат и коментират отрицателно-знам какво е и искам да дам кураж на всички но за съжаление и аз не съм открила формулата.

[djulia]

здравеите, ЧНГ на всички ,Димчо зная ,че си прав зная, че това е правилния начин и се опитвам но немога да се справя сама ,вчера бях на психиатар предписа ми деанксит и предложи да ме запознае с психолог които ще ми помогне да преодолея този стрес ,но ми обясни, че нее социална фобия а пост травматичен стрес  аз доста се очудих защото моите симптоми са досушт като вашите и почти бях сигурна ,чее социална фобия от деанксита малко ми се спи ,което немога да си позволя защото имам момченце на 3 годинки с аутизъм и има огромна нужда от това аз да съм здрава и да съм до него ,може би това постоянно киснене по болниците ме травмира, страхът да неби детенцето ми да неможе да се оправи и да бъде различен от другите деца, чувството е ужасно болезнено 

[djulia]

здравеи, рори моя мъж също неме разбира , положението ми го измъчва разбира се   но неможе да разбере точно какво ми е ,мисли си че ако реша сама мога да счупя всички бариери ,но аз нему се сърдя ,защото просто няма как да ме разбере човек които никога него е изпитвал , опитва се да ме подкрепя до колкото може и аз наистина го оценявам опитвала ли си подробно да му обясниш точно как се чувстваш може би тогава ще промени отношението си.

[titti]

Едва сега-на 30години осъзнах истинската причина за симптомите,които имам,а аз ги имам всичките.Първоначално се уплаших,но сега у мен се породи непреодолимото желание да победя страховете си-изправяйки се срещу тях/в резултат на прочетените публикации/.Дали ще успея незнам,но съм на мнение,че Господ помага на онези ,които намерят сили в себе си и направят първата крачка.Вярвам и в това,че във всеки от нас има много повече сила и надежда,отколкото е предполагал,така че МОЛЯ ВИ ,НЕ СЕ ОТЧАЙВАЙТЕ!

[цвете]

zdraveite,az su6to sum sus socialna fobiq boje tova ne6to me ubiva s vseki izminal den,tova e ne6to stra6no .Mnogo vlo6i ka4estvoto mi na jivot i sega kato se zamislq mai si stradam ot tova ne6to ot 15 godi6na.No o6te po golemiq problem e 4e pred nikoi ne sum spodelila problema si.Ina4e sum 6tastlivo omujena imam 2 prekrasni deca jivotut mi te4e normalno nqmam dr problemi osven tazi ujasna fobiq jivveq v 4ujbina i neznam kak da si pomogna molq vi za suvet .ne smeq i pred muja mi da kaja ni6to i nai ve4e ot nego izpitvam pani4eski sram osobenno kogato sednem da se xranim daje izbqgvam da sqdam do nego sqdam po dale4 ..abe ujas i su6to taka i kogato pazaruvame boje stignem li do kasata da pla6tame maiko mila izpadam v panika 4e vsi4ki sa vper4ili pogled v men 6te pripadna nqkoi den.offfffffff o6te mnogo mnogo moga da pi6a ina4e vizualno izglejdam dobre mu4a se da si go povtarqm postoqnno 4e daje i da me gleda nqkoi nqma ni6to lo6o v tova ,,,no uvi ne mi pomaga.6te se poburkam kak da si pomogna,BLAGODARQ VI MILI PRIQTELI 4E ME IZSLU6AXTE pi6ete

[Dimcho]

Цвете и аз съм имал като твоите проблеми. Страхувах се да се храня пред приятелката ми, за да не ме помисли за нескопосан. Абе, мислех че не правя нещата както трябва. Казах и един ден на майтап от какво се смахвам, а тя каза че даже и не ме е забелязала и ме намира даже за възпитан и с добри навици (не се хваля )  и се поуспокоих някак, вече се чувствам по-спокоен в нейната компания и си хапвам юнашки без да се озъртам . Ти от какво се притесняваш от мъжа ти?

[Шашмагюл]

-

[jordan]

Здравейте,прочетох всичко в този форум и намерих много общи неща с останалите.Досега не осъзнавах какво ми е точно,мислех си че всичко ще отмине отсамосебеси,но уви.Реших да се поразровя в интернет за състоянието ми и,така открих сайта.Проблемите ми започнаха след един инцидент.Тренирах футбол,да не кажа че това беше единствената ми цел,но много исках да стана футболист,обаче си счупих крака и трябваше да спра.След тази случка постепенно се затворих в себе си,възтановяването от счупването ми продължи доста време през което не излизах от вкъщи.От там започна всичко,след това започнах да изпитвам страх когато излизам от вкъщи,да ходя на кафе с приятели,да пазарувам и т.н.Естествено нещата с времето се задълбочиха,започнах да губя приятелите си,сега излизам само когато съм на работа или в крайна необходимост.Ако имам нещо за вършене,то преди това мисля само за него с огромен страх.Симптомите който се проявяват при мен са свиване на стомаха,повдигане,сърцебиене,треперене на ръцете и краката(това треперене направо ме убива) имам чувство че мозъка ми изключва.Нещото което най много ме мъчи е,че вече не мога да си намеря приятелка.Когато срещу мене има момиче се спичам и си гълтам езика.Преди бях в другата крайност,доста буен характер.Имал съм доста разпри с родителите ми за това че постоянно вършех някакви глупости.Сега като се информирах повече за проблема разбрах,че е било грешка това да прикривам състоянието си,така да се каже позволих да се задълбочат нещата.Все още обаче нямам куража да кажа на някои или да отида при специалист,но и това че осъзнах проблеме е някакво добро начало.Мисля да започна да тренирам нещо макар и не професионално,може пък това да ми е липсвало.Събрал съм си пари,ще си купувам един страхотен велосипед,ше боря стреса с каране на колело..

[badabing633]

predpolagam vece otgatnahte kakvo me e dovelo tuk, kakto i da e horata cesto razbirat drugite edva kogato vednuj vliazat v tehnite obuvki..
uspiah da se uprelica s mnogo ot neshtata vuv forumat i ne mislia, ce imam sotz. fobia znam go, prosto sega znam kak da naricam svoeto psi. rastroistvo.
ne sum spetzialist, no tova dosta mi napomnia na dvata vida diabet (vroden i pridobit),  mislia ce az samiat sum ot vtorite, tui kato ne vinagi sum bil takuv i za razlika ot vrodenite da, pri pridobitite ima pricina zashto covek e osobniak, drupnat, zatvoren.. naricaite go kakto iskate, no tova nai-dobre go opisva, spored men.
az samiat sum muj, koeto pravi neshtata oshte po trudni da govoria po temata, oshte povece shto se otnasia do custva i podobni (osobenno s napulno nepoznati).
interesno mi beshe, dali niakoi drug tuk, vuspriema sebe si kato takuv s pridobita soc. fobia? custvaite se dobre doshli da spodelite, skypat mi e badabing633

[Stareternity]

Ех, Campanula, Campanula,
да ти имам проблемите.  
Една среща например с кадърен психотерапевт много ще ти помогне - няма нищо срамно, не се и налага да криеш от приятелите си - дори може да е повод за гордост пред тях - виждате ли какъв "окумуш" съм! Не искам да ти давам акъл, нито съм аз човекът, нито пък съм специалист, но ми се струва, че трябва да смениш начина си на живот - казваш, че нямаш работа, не учиш и т.н. Ами започни. Изкарвай си пари, запиши се на спорт, танци, учи чужд език, рисувай, фотографирай, грижи се за животните, какво ли още не. А за мисленето и премислянето - и при мене е така. Сега ще си търся една книга за медитация, та дано се науча да не ги "мисля" нещата въобще, че то тъкмо от това "мислене" гледай докъде съм се докарал!

[anonimen_]

Днес грабнах един чадър и излязох да се поразходя за 1-2 часа из града. После се замислих, как изглеждам отстрани (за пореден път).

"Беше облачно.
Човекът с чадъра крачеше забързано, сякаш закъсняваше за някаква среща. Беше около 170 см висок, сравнително слаб, с дънки и синьо спортно горнище с някакви жълти надписи отзад.
Малко преди подлеза до Гарата спря, огледа се наляво и тръгна да пресича трилентовия път. После по същия начин погледна на дясно, и след малко вече крачеше по отсрещния тротоар.
Хората не знаеха дали усещаше че някой го следва и затова вървеше бързо, или просто така си ходеше. И не ме интересуваше. Свикнала съм на походката му, след толокова дълги години с него.
Опитваше се да не прави резки движения с глава, уж е спокоен, но аз усещах че се притеснява разминавайки се с хората по тротоара. Хвърляше им бегъл, отработен поглед, уж спокоен и неангажиращ, и след секунда го отклоняваше напред към хоризонта. Надяваше се да не срещне някой познат от близкото или далечното минало, за да не се почувства неловко от нещо, което е направил или казал преди време. Чувстваше се сам, и се опитваше да си внуши, че всичко зад него е вече минало. Но знаеше, че не е.
Малко преди големия супермаркет до светофара, той се обърна, за да види дали не крачи някой наблизо зад него, и продължи. Правеше се за пореден път, че не ме вижда. Мен, социалната му фобия. "

[Nans]

Здравейте, аз съм на 20 години и близо от година и половина ме измъчва това заболяване. На първо време не знаех какво е, имах симптомите но не можех да си отговоря на какво се дължи. Случайно попаднах на форума и разбрах че състоянието ми си има име "социална фобия". Наистина много ми пречи това, чувствам че не живея пълноценно  Моля помогнете .... надявам се да намеря хора с такъв проблем и такива които вече са се излекували, да си попишем. Благодаря предварително