Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.

[bebenka]

Здравейте!
 Имам брат който страда от същото нещо ,но най вероятно незнае.Отдавна забелязвам ,че има проблем и като се разрових в нета разбрах какъв е.Той е на 30г. и е много затворен в себе си.Никога не споделя,има само няколко приятели ,но тъй като те са семейни, а той не,все по рядко се виждат.Виждам  как се измъчва и незнам какво да правя? Как да му помогна?
Никога до сега не е имал  приятелка ,което не е нормално.Скоро направи опит за връзка ,но нищо не стана.Всичко идва от ниска самооценка,а е много способно и красиво момче.Дори съм го чувала да си говори сам,когато незнае че има наблизо човек,но да не помислите ,че нещо не е в ред,много  е начетен и интелигентен.Но и много емоционален и приема всичко навътре в себе си и го таи.Когато се притесни заеква. Моля дайте съвет!

[Dimcho]

Здравей bebenka! разбирам какво усеща брат ти. ЗНам, че човек трябва да говори по тея въпроси. И най-доброто средство това е психотерапията. Ние мъжете сме много честолюбиви и само мисълта, че могат да ни оценяват ни докарва лудост. Можем да се откажем от всичко само  и само да не ни оценяват. Същото се отнася и с връзките с жените. Чувството за малоценност ни играе номера и нямаме смелост да създаваме връзки. Аз съм го преживял това и го преживявам. Но се научих да споделям, без да се чувствам унизен. Най-добре това става при психотерапевт, ако това е жена е още по-добре, защото при мъж психотерапевт, неминуемо може да се появи елемент на сравнение и мъжка конкуренция и той няма да е искрен с него до края. Пожелавам ти ,успех!

[anjito91]

Здравейте! Много се радвам, че открих този сайт. Чувствам се много странна и различна. Имам социална фобия от 12 годишна. Нещата с времето все повече и повече се влошиха и сега когато съм на 17 години съм много зле. Имам 2 по близки приятелки и общувам само с тях. Те знаят за този мой проблем, както и родителите ми знаят, но имам чувството, че никой не разбира как точно се чувстам. Те го считат за нещо не толкова важно, а то всъщност малко по малко ме убива. Не излизам почти никъде. Не мога сама да ходя по улиците, защото имам чувството, че всички ме гледат и ми се присмиват и краката ми се подкосяват и си мисля, че ще припадна. Отдъхвам си чак когато се прибера вкъщи. Ако съм с някой, който е до мен сякаш нещата преминават по- леко. Притеснявам се да се храня пред други хора, да пътувам в автобус и също така не ходя да пазарувам, защото като стигна в магазина си глътвам езика и направо не мога да кажа какво искам. Истинско страдание е когато ми трябва нещо или ми се дояжда нещо, а не мога да ида до магазина да си го купя. Мама знае за това и само тя пазарува. Мен не ме кара, но това също много ме измъчва, защото така се чувствам безполезна. А най- големият ужас е когато ме изпитват в училище. Тогава много се притеснявам и гласа ми става много тих, поради което непрекъснато ми правят забележки да говоря по- високо. В класа не общувам с никого. Когато има някакви семейни и училищни тържесва си измислям причини и не ходя, но понякога се пак се налага да отида. Тогава винаги пия алкохол преди това, за да се отпусна. Само той ми помага и това е много притеснително, защото съм на път да се пристрастя към него. Заради всичко това аз вече нямам никакви мечти да стане нещо от мен. Преди бях отличничка, но сега вече не съм. Каква мога да стана при положение, че при всички професии ще се налага да говоря с хора, а аз не мога? Отговора е никаква и затова вече не ми се живее! Извинете ме, че публикацията ми е толкова дълга, но имах нуждата да споделя с хора, които ще ме разберат по- добре. Благодаря Ви!

[Dimcho]

Мила anjito91! Напълно те разбирам и ти съчуствам. Това е гадно страдание.Човек се чувства като най-нищожния и най-незначителния  на тая земя.
Майсторлъкът му е човек да се научи да споделя, това става с времето.Представяй си, че и другите изпитват това, което чувстваш и ти. Представяй си, че другите хора се притесняват от теб, така както ти се притесняваш от тях. С времето полека - лека ще разбереш, всеки има свойте страхове и се мъчи да ги избегне. Открий в себе си някое важно качество и заложи на него, развивай го и така ще се появи самочувствие, което ще ти помогне да потушиш страховете.Поне аз така се боря с моите и имам някакъв успех. Ако нещо те вълнува ,питай.

[anjito91]

Много благодаря Dimcho за съветите! Ще ги последвам, защото са вече последната ми надежда за някаква промяна.

[raq]

Здравеите и от мен. Аз също страдах от соц.фобия и знам колко е гадно и потискащо. Посешавах психолог за да може да се подобри състоянието ми и мога смело да кажа има ефект. Сега ще ви кажа какво да правите и ще видите че има ефект. Когато усетите страха просто го атакувате. Няма друго лечение повярваите ми.Например когато вие страх да излезете просто излизате, когато вие страх да се изкажете просто се изкажете и т.н Тази фобия се получава от ниско самочувствие за самият себе си.А за да си подобрим самочувствието трябва да се цениме което ние не правим, а се изолираме.Направете нещо което никога не бихте направили, излизаите с колкото се може повече хора дори да ви е страх.АТАКУВАИТЕ СТРАХА!!! ПОвярваите има начин да се спасите.Аз бях жив труп не излизах никъде страх ме беше да излизам на кафе вечер,носех очила за да не ме познаят не излизах на  пазар и т.н, но днес вече не е така.Не става веднага, но съм сигурна че ще стане повярваите ми.Ако някои иска да поговори с мен нека ме потърси на скаип simonabon2  с удоволствие ще му помогна.Успех приятели.

[Dimcho]

Здравей, Рая! Разкажи моля те по-подробно някои от техниките, които си прилагала за всички ще бъде интересно. Колко време се бори с притесненията си? При мен ниското самочувствие се появи още в началните класове и умирах от неудобство в клас.Беше ми адски объркано не знаех какво става с мен ръцете ми постоянно плуваха в пот и се чудех къде да ги държа особено когато ме изпитваха. Бягал съм от час, за да не чувствам унижение и слабост. Вече като голям успях да се справя някак, въпреки че на моменти пак ми изскачат различни усещания. Имам  панически атаки, но те не са породени само от социалната ми фобия.

[raq]

Здравей Dimcho.За да преодолееш каквото и да е било преди всичко трябва да възвърнеш самочувствието.Как? Например направи нещо което преди никога не би направил например запиши се да тренираш нещо, спорт в които трябва да контактуваш с много хора, ако си по голям започни работа където трябва да контактуваш също с много хора, запиши се в университет или курс някакъв, ако трябва се запиши за курс по парашутизъм и скочи с парашут  и за това не се шегувам.Колкото повече се противопоставяш на атаките толкова по добре ще става в началото ще се чувстваш потиснат и ще ти се иска да избягаш,но каквото и да става не го прави.И какво като получиш атака, какво като се притесниш или изчервиш никой няма да те върне.Не плащаш данък за чуждо мнение. Мисли по този начин и леко по-леко ще се оправяш.Друго спасение няма!!!Всичко това ние сме си го изградили в главата и трябва да го пречупим.Знам трудно е, но е възможно.Така направих аз започнах да излизам повече, направих неща които никога преди това не бих направила заради срама си на моменти усещах че ще експлодирам ако не напусна дадено място, до в деня в които не избягах от страха, а просто  го атакувах и ден след ден месец след месец бях по спокоина и почти забравих за това.Успех.

[Dimcho]

Благодаря ти за съветите!При мен най-силно е усещането за ниско самочувствие и това, че всеки миг могат да започнат да ми се присмиват, когато изразявам мнение за нещо пред хората. Винаги си мисля,че казвам глупост и чакам хората да започват да ми противоречат или да ми се присмиват. Това е ситуацията, с която най-сериозно се боря. Станах малко по-спокоен откакто започнах да пиша по форумите и видях, че не е толкова страшно да изразяваш чуждо мнение.

[rioto]

zdraveite! slu4aino popadnah v tozi sait imam sotzialnan fobia. ujasna rabota:) ot skoro sam i v sf. po rabota dosta napregnato 6te se radvam da se zapoznaya i da spodelim tova koeto ni valnuva

[Dimcho]

Здравей, приятел! Разкажи малко по-подробно за твоите изживявания, какво те притеснява най-вече?

[lananina]

rioto, социалната фобия маскира само нашето ниско самочумствие.  Сигурна съм, че човек ако повиши самочувствието си ще оправи и фобията.Успех!

[rioto]

zdr. tara mai sme dosta horata s podobni sastoyania:) az sam na 36g. ot dosta vreme stradam ot tova. a za6to stradam li zaradi ba6ta mi toi prosto mi po4erni jivota no tova e dalga istoria. mojeh da se razvia mnogo dobre v toz jivot no uvi. otdavat mi s emnogo ne6ta kompoziram pi6a pezia,tekstove za pesni no ni6to ne sam postignal i zatova mnogo me e yad no tova e istinata kolkoto i da  egadna. ne sam se otkazal imam nadejdi 4e 6te s eopravya no e mnogo trudno imam nujda ot podkrepa no neznam kam koi da se obarna a i v balgaria 6te ti obarnat vnimanie ako ima6 pari. skype mi e rioto_72

[rioto]

dzr. dim4o  ami ot kakvo da se oplakvam nemoga da izlizam sam na ob6testvenni mesta trudno mi e ili pak kato vlyaza v nyakoi supermarket dosta nepriateni situatzii se polu4avat. znam 4e vsi4ko e zaradi nisko samo4uvstvie.

[rioto]

iskam sa6to da kaja nyakoi vajni ne6ta  koito sam 4el i sam si dokazal. no vsi4ko e vapros na uporitost i jelanie. mozajat na 4oveka moje da bade dresiran kakto iskame nie stiga da znaem kak?  Naprimer;  ako si povtaryame edno i sa6to ne6to mnogo pati to stava istina  taka e i pri nas kogato obra6tame vnimanie na tezi sastoyania i strahove estestvenno e mozakat ni da ni servira tova. az go probvah li4no varhu men si i prosto stana 4udo. kakto edno lekarstvo deistva sled opredelen period taka e i s mislite razlikata oba4e e golyama za6toto za mislite ne dava6 pari i ne se trovi6. i taka az okolo dve sedmitzi si sledyah mislite kogato usetya 4e mislya za ne6to koeto ne otgovarya na realnosta  spiram i po4vam da si mislya za hubavi ne6ta koito mi dostavyat udovolstvie kakvito i da sa te.  ve4er si lyagam i si predstavyam ili 4e sam na ribolov (tova mi e hobito)  i4ist vazduh priateli  i takiva natatak...  kazvam si sa6to 4e s kakvo drugite hora me nadvi6avat 4e nyamam samo4uvstvie s ni6to!  kakto te moje da me prevazhojdat   s nyakoi ka4estva taka i az imam ka4estva s koito gi prevazhojdam. daje ponyakoga sam si mislil 4e sam mnogo pove4e ot drugite i aka dve sedmitzi.  i znaete li kakav be6e rezultata  neveroyaten! nikoga ne se byah 4uvstval taka  doide mi nyakakvo samo4uvstvie strahotno, ni6to ne me pla6i mislya si za tezi ne6ta ot koito sam se strahuval nyama i pomen ot tyah nepoznato 4uvstvo. predstavih si za moment 4e tryabva da hodya pri prezidenta da vidya dali 6te usetya nyakakvo pretisnenia  abso;utno ni6to.  tova e lekarstvoto na 6tastieto koeto tarsim s godini i s mnogo pari to e v glavite ni bezplatno.  tryabvat samao malko kuraj i uporitost.  uspeh!   skype;  rioto_72