Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.

[Шашмагюл*]

  Е защо не се появихте миналата година?
До август месец няма да съм в София, а след това най - вероятно при добро стечение на обстоятелствата, се местим да живеем в чужбина.
Иначе много добро като идея.
Аз си мисля, че специално за социалната фобия наред с психоанализата е подходящо провеждането на точно такива групови срещи, на които да се провеждат нещо като театрални постановки, в които всеки един участник изпробва различни роли, с цел след това да ги внесе и в живота си... Например мъжкарско поведение. 
Нали психодрамата включва това - или бъркам, тогава когато четях не бях много на себе си и може да не съм разбрала правилно?

[Todor.L]

Това е единият от вариантите- театралните постановки, но не съм сигурен до колко е подходящ и приложим. Моето мнение е, че, като за начало, възможността човек да сподели и да обсъди с останалите преживяваниятa си, да чуе техния опит, а не на последно място и да се сближи с тях, би било много полезно и добро начало.
С уважение,
Тодор Лaлов

[Ari]

Е защо не се появихте миналата година?
До август месец няма да съм в София, а след това най - вероятно при добро стечение на обстоятелствата, се местим да живеем в чужбина.

В каква чужбина отиваш, без теб форумът няма да е интересен:((

[Шашмагюл*]

  Аз пък си мислех, че по - скоро едва ме изтърпяте.
Децата ми ме правят луда и прехвърчаща от настроение в настроение. Защо имам проблеми с емоциите и за минута мога да премина от смях в плач?
Вие знаете ли за колко секунди могат да скроят бели точно тези слънчеви миловидно и невинно изглеждащи дечица?!
 
Ще ходим, тук е абсурд да издържим. В Германия подкрепят раждането на деца, докато тук се чувствам психично болна, че съм решила да си направя.
Единственото, което ме притеснява е да не вземат, вместо да ми помогнат, ако нещо греша в отглеждането им, да не вземат да искат да ми ги отнемат, защото цялото това тук нали заради това беше... да докажа, че мога да се справя без хапчета в името на децата си.

Е успях де.

Обаче, съм на мнение вече, че нормално им се радвам. И да ви разправям, че с упражненията едно време, четени във Всичко за всеки, да стягам тутурутката, че да се подготвя за брака  , плюс постоянното стягане на корема, препоръка от сестра ми, за да не изглеждам като изсипана, съм се докарала до там да чувствам абсолютно постоянно напрежение долу.  А мо`е и гъби да съм си отгледала, с това пиене на антибиотик без да се консултирам с лекар, когато настина. Независимо от всичко. Ако отида на психотерапевт и му се доверя, ако не знае за тези подробности, може да ме вкара във филми за несъзнателна педофилия.

Зор за аман, аз се чудя защооо ми трябваше мъж, който се държи в кухнята като жена, общо взето ни мъже понасям, ни жени, но мечтаех за Истинската любов.
 
Истински се обичам.
 
Ако по погрешка ме вкарат в някоя психиатрия, мога да се подпичквам... ей, пък ако Димо Станчев е там, с какви щуротии бих му напълнила главата.... Като например: "Ще ме излекувате ли от... моногамията ми?"
 

[Шашмагюл*]

Г-не, ще си отговоря тук сама. Може би малко издребнявам. Обяснимо е, че съм педантична по отношение на децата и правя забележки на близките си за всяко нещо, което счета за нередно спрямо тях, нали не искам да страдат като мен, мисля че това е нормално майчинско желание.
Същевременно, тъй като сама търся причините за мнимо увеличената си сексуалност, по погрешка може да обвиня някого в това.
Тъй като и вие сте толкова, толкова пестелив на отговори, аз пък нямам особено намерение да ходя и да се самонаказвам само да си говоря с психотерапевти  , си избирам собствени истини.
Смятам, че тв е основна причина за всичките ми проблеми.
Плюс неадекватността на майка ми при отглеждането ми, в някои случаи. При условие, че родителството е нещо, което не се учи в училище, не е застрахована от грешки, така че общо взето съм простила всички грешки, само че ако не ме чуе, когато правя забележки плаша с преждевременно тръгване от тук.
Аз ще си информирам децата за опасностите, които крие всеки вид секс, когато му дойде времето за това, а от там нататък те ще си носят отговорността...
Ще бъдат информирани надлежно, че порното не е израз на любов, защото имам един смътен спомен за "Дневникът на червените(или розови) обувки", при който след като ми беше отчетена реакцията на очичките... някъде към 12 годишна възраст... ми беше казано "Фантагиро, на тебе май главата много рано ти взема вятър?"...

Общо взето ще им разясня и паразитната си теория...
 
Макар че... при условие, че сме заобиколени от бактерии и не живеем в стерилна среда, не знам дали ще ми мине номерът.... 

А отгоре на всичко... все се чудя тая Прокопиева що ми беше казала, че моногамията била нормална до определена възраст, след като това е възможно най - безопасният секс?!

 

Няма нищо по - хубаво от високи мъже. Същевременно... да му мислят лилипутите, че ще трябва да преборват паразитната ми теория. 

[Шашмагюл*]

Освен това не съм си пуснала... Дневникът сама. Губи ми се моментът кой и защо, но във всички случаи, не ми е ясно защо по телевизията дават най - различни психични отклонения.
Защо в психиатрията груповият секс се счита за психично отклонение, а същевременно порно дават по мъжките канали към днешна дата, едно време... по първа или втора телевизия...?
Защо нещо едновременно ще се нарича психично отклонение, а същевременно пуснато по телевизията оставя впечатление за нещо нормално?
За мене е нормално любовта да наподобява порното, но все пак се разграничава от него по наличието на взаимоотношения и извън секса.
 

[Шашмагюл*]

Освен това, когато децата ми настинат, вече не се паникьосвам като преди. Давам си сметка, че е защото вече знам как да действам при висока температура и т.н. и съм изчела достатъчно литература за това.
Щукна ми, че би било хубаво към БАП да има "Училище за родители", в което родителите да се насочват, да си има регистър на семейните терапевти, а освен това и раздел "Първа помощ" с обяснение и упражнения как да се действа при задавяне, висока температура, припадък и прочие.
Да има статии за отглеждането на деца, които може да са 5 на брой, но да съм сигурна, че няма да ме подведат. Даже и членски внос ще съм готова да си плащам. 
Имам смътен спомен, че едно време в парка тук, на село, се провеждаше обучение как да се дава първа помощ в най - различни случаи и при война, имам спомени за превързани крака, носилки, противогази...

[Шашмагюл*]

И... това, че според тантристи, кундалинита и прочие, човек може и самостоятелно да издигне сексуалната, опа беше божествената  енергия незнайно къде си.
Енерджита, да ви споделя, че малко се страхувам вече да ви псувам, но все пак ви.
Онези от пулс се чудят как ще реанимират след хапчетата, аз пък... след книжките.
 
Нищо ми няма, като мантра трябва да си го повтарям известно време, че паметта ми е една идея по - слаба. Интересното е, че каквото писах тук като цели, го постигнах. Ей така, с цикличност, през известен период от време го осъзнавам, и осъзнавам, и осъзнавам, докато ми се вклини в главата.
На мене за елементарно непослушание ми е казвано, че не е нормално умно момиче да прави така, та седете и се питайте защо цял живот се чудя какво ми е ненормалното, да му се невиди.
По принцип майка ми преди малко ми скри компютъра. Тая жена търси с кого да се скара. Седенето ми пред компютъра не е толкова много, а същевременно как да й обясня тревогите си?
Ще ми каже, че много задълбавам, както винаги.
Между другото баба ми два, три дни, а дали не беше и в деня след операцията, когато казаха, че е доста зле, ходи да копае гробищата, за да не би да кажат хората, че са неподдържани гробовете на близките, нищо,че преди това сума ти време не била ходила, та... чувството е брутално.
Гнус ме е доста често, повече от околните, отколкото от себе си, тъй като знам, че докато не родих, не съм проявявала особен интерес към децата, по - скоро бях студена, непохватна, страхлива с тях, незнаеща какво толкова им се радват, ДС трябва да знаят  , общо взето бях невротизирано дете и това се е виждало със сигурност от учителите.
Сега знам, де, но съжалявам, че държавата не подсигурява нищо за нормален живот, то може би може и да е за добро, защото точно тази баба изключително много се сърди, ако не бъде поканена на рожден ден, че даже и ноти на надменност, тарторство усетих, неща, които са ми убягвали преди.
Тук няма как да не развиеш някое и друго отклонение.

  Тодорооов, понякога чувствам себе си нормална, другите луди. Това беше симптом на шизофрения.
 

[Шашмагюл*]

По - горе говоря за баща ми.

Бремемностите и ражданията са ми вълшебните преживявания,ясно ми е на какво са се радвали преди всякакви пискливи и хапливи лелки и бабки,  които преживявания  обаче пак не останаха неоакани с дружни усилия по най - различни поводи от кого ли не.

Гледам ги тука ще носят потници по врачки, за да лекуват уплах на виделите, обаче.. пааак ме заплашиха с бой, защото тоя уплах няма да откаже никого от пиенето и го казах.

На мене историята ми е достойна за филм. С малко разкрасяване иззето от бар мислите ми, направо съм готова за екшън порно любовна комедия, трагикомедия ли му се казва на това?

[Dimcho]

Здравейте,
Казвам се Тодор Лалов и съм клиничен психолог. Член съм на БПО и в момента се обучавам за психоaнaлитик към Международната Психоaнaлитичнa Асоциaция.
Направи ми впечатление, че няколко пъти се повдигa темата за групова среща с цел обсъждане и взаимоподкрепa. Смятам, че това би била наистина полезна практика и доколкото съм запознат в чужбина е доста отвърденa. Може би тези от вaс, които от по-дълго време са активни в тези форуми и среди, биха могли да организират подобно събитие, което би било много полезно за всички и с времето да се наложи като добра практика.
Заявявам готовносттa си да участвам с каквото мога да бъда полезен и оставам отворен за комуникация.
С уважение,
Тодор Лaлов

Каква е същността разлика между психотерапия и психоанализа? При какви състояния се препоръчва едната терапия и при какви, другата?

[Шашмагюл*]

Ако отвориш профила на Лалов, ще видиш, че там най - общо е отговорил каква е разликата... Общо взето, аз видях разлика в интензивността на срещите единствено.
Според мен се припокриват... освен това си мисля, че нито една психотерапия не би била успешна без психоанализа... предполагам, че в хода на разговорите, тя просто няма как да бъде избегната...
Баща ми почина.
Чувството е малко нереално... В мен е все още жив, всичко мина като на сън, на моменти все още очаквам да се появи, мислех си, че ще се сепна в деня на погребението, но всъщност доста съм попораснала... както винаги, най - много ще ми липсва прегръдката му, когато ме посрещаше след като не сме се виждали дълго.
Изпитвам малко яд към него, можеше още да поживее, но се радвам, че генетично съм болна от БАР... това се нарича благородно БАР и го имат хората с голямо сърце.
Не ми се пише вече тук...
Колкото повече хобита има един родител, толкова по - лесно ще преживее отделянето на децата си.

[Dimcho]

Моите съболезнования за баща ти. За момичетата бащите са много важни, така съм чувал. В негово лице те виждат закрилник. Да почива в мир!

[Шашмагюл*]

Благодаря ти... Аз виждах и у него, и у майка ми успокоение, тогава, когато не съм се прибирала отдавна, прибера се, прегърна ги ,целуна ги... Закрила не точно, по - скоро единствените хора, които и да ми навредят по някакъв начин, ще го направят поради невнимание и несъзнателно.
Нали от него имам ненавистта към наркотиците. Едно време ми казваше, че ако тръгна да употребявам, ще ме върже в мазата, ще ме храни, докато не ги откажа... Аз умувах дали не трябваше да му припомня тези думи и да го изпълня това за него... Увреден черен дроб... Иначе мисля, че можеше да изкара късмет с варненския лекар...
Димче, като се сещам за какво правеше панически атаки ти...  годините в един момент започват да се изнизват много бързо... Не губи време в панически атаки. Особено пък за онова, че като се сетя.... 

[Todor.L]

Здравейте,
Извинявaм се за забавения отговор. Психоaнaлизaтa е вид психотерaпия. В днешно време има различнивидове психотерaпии- когнитивно-поведенчески, позитивни, краткотрaйни и т.н. Психоaнaлизaтa е динамичнa, дълбиннa терапия, чиято цел не е поведенческa промяна, а разрешаване на психичните конфликти, които предизвикват дискомфорт в човека. Психоaнaлизaтa е интензивнa и продължителна във времето, докато психоaнaлитичнaтa психотерaпия е веднъж седмично, човекът не лежи на кушеткa. Необходима е ппредварителнa среща за оценка, за да бъде препоръчaнa една от двете или друг вид терапия.
С уважение,
Тодор Лaлов
П.П. Шашмaгюл, съболезновaния за загубата ти

[Шашмагюл*]

Благодаря. Държа да отбележа, че без вяра в суеверията, окр-ритуалите, всичко се приема много по - леко и без допълнителни натоварвания...
За да не ви заблудя г-н Лалов, кошетка се пише, моя е грешката, проверката е с корена - кош. Даже като сравня с колегата ви г-н Тодоров, сте като един филолог... Аз толкова много се впечатлих от него, че тотално си развалих подчерка. 

До живот ще съм ти благодарна, г-н Тодоров, защото този път наистина се справям и най - важното е, че желанието за живот продължава да го има.

Тези дни си мислех как в моето обкръжение се вярва, че:
когато те сърби ръката, ще вземаш пари
като кихнеш - някой те споменава
като те сърби носа, в зависимост от това къде те сърби ще се ядосваш или ще се радваш
когато очите играят - на хубаво или на лошо в зависимост от това кое играе

което когато се замисли сериозно човек е направо смешно... да видиш възрастни, зрели хора да вярват в това.

До преди две години да се ориентирам за живота по "мистични знаци" беше направо начин на живот.

 

Между другото и не сънувам толкова интензивно, както преди... преди сънувах почти всяка вечер. А бях чела, че това е признак на пси разстройство. Сега доста рядко, което сигурно е сигурен признак, че не подтискам нищо и съм добре.

Смъртта на татко съвсем ме подбутна, че за едно дете е много важно какви спомени ще оставят родителите у него. От него спомените ми са добри. Само че са малко по - малко на брой, отколкото ми се е искало да са. До момента въпреки всичко съм чудесна майка, защото винаги, когато ме оставят, се стремя празниците на децата да са хубави и направени специално за тях, а не да няма място за тях на масата от пенсионери.

А какво ще кажете за НЛП, има ли вече специалисти у нас, понеже в пулс срещнах отново приканване за НЛП-терапия?