evropea.com - форум за паническо разстройство
Септември 19, 2020, 03:01:59 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 2
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 2

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама


Спонсорирани връзки

Страници: 1 ... 7 8 [9] 10 11
  Изпечатай  
Автор Тема: Социална фобия. Страх от общуване с другите.Страх от това да не се изложиш.  (Прочетена 73033 пъти)
Мегатрон
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 166



Профил
« Отговор #120 -: Март 15, 2013, 01:51:37 »

Цитат
Безспорно всеки със социална фобия може да се възстанови на 100% благодарение на психотерапия.

А къде да открия психотерапевт.
Активен
elibonboni
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 3


Профил Ел. поща
« Отговор #121 -: Май 09, 2013, 02:03:30 »

Здравйте!Наскоро попаднах на една тема в един анонимен сайт в който едно 16 годишно момиче с проблеми  в училище  и общуването се опита да се свърже с мен,но тъй като модераторите не позволяват публикуването на лични данни не успяхме да установим контакт.Надявам се тя да ме намери тук и да се свърже с мен Smiley
Активен
pistolero88
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 8


Профил
« Отговор #122 -: Юни 21, 2013, 10:40:03 »

Здравейте на всички! аз също имам социална фобия и се боря с нея вече около 8 години, макар че още от много малък имам проблеми с общуването, така че може би цял живот ме преследва тази гадост, въпроса е че фобията се промени някак си с годините и сега изпадам в едно необяснимо неадекватно състояние, в което съм почти постоянно вече не е само от време на време когато съм сред хора вече дори когато не съм сред хора не съм добре и затова си мисля че съм уникален и по различен дори от останалите със социална фобия, което още повече ме отчайва, но основната ми грижа е че никога не съм имал връзка от което ме е срам и това адски много ми липсва, пробвал съм какви ли не методи от това в сайт за запознанства до даване на листи на психиатъра ми, които уш да ги раздава на момичета като мен, запознах се с няколко момичета, но те първо че не са с моя проблем и второ или са по-големи от мен или имат гаджета. Абсурд е да заговоря някое момиче на улицата, така че вече незнам какво да правя, видях че и други момчета имат същия проблем, много интересно какво правят такива хора като нас? пускат си куршум може би...
Активен
anonymous
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 246



Профил
« Отговор #123 -: Юни 21, 2013, 11:16:51 »

Здравей, аз не страдам от социална фобия, но преди време имах трудности в общуването с момичетата. Това слава богу е зад гърба ми, успях да си го преодолея по свои си начин, който не знам дали ще е от полза за теб, но ако искаш да го обсъдим ми пиши на лични и дай скайп.  Smiley
Активен

„Делото по спасяване на давещите се е дело на самите давещи се”
                                                    Илф и Петров
pistolero88
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 8


Профил
« Отговор #124 -: Юни 22, 2013, 04:28:58 »

Здравей Anonymous незнам как да пиша на лични, така че ето ми скайпа ivo_keksa (малко е забавен), честно казано надявам се някое момиче със социална фобия да откликне, но предполагам това е твърде тъпа надежда
Активен
pistolero88
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 8


Профил
« Отговор #125 -: Юли 06, 2013, 09:51:06 »

Към всички със социална фобия, мисля че разбрах как да се справим с това, надявам се повече хора с това нещо на главата да прочетат коменрата ми.Първо искам да напиша как може психиатара ми, който уш е добър никога да не ми е предлагал този вариант, а именно ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПРАВИМ СРЕЩУ СТРАХОВЕТЕ СИ, като за начало можете да започнете с един, който и да е ваш страх стига да е голям, примерно страх от излагане, ако сте момчета опитайте се да поканите някое момиче да излезе с вас, аз направих това и придобих малко смелост и самочувствие, сега мога да направя и други неща, тази вечер докато се разхождах реших да направя един експеримент, който ми беше предложил един психолог или психотерапевт не съм сигурен, та да спирам хората по улицата и да ги питам колко е часа, отначало се притеснявах, но постепенно започнах да спирам и хора в групички от по 4 човека и не ми пукаше особено, след това доакто вървях в тълпата обикновенно се притеснявам дали някой няма да ми се засмее или погледне странно или ме помисли за странен или пък помисли че вървя странно предполагам и вие имате някви таквиа филми, но този път минавах горе долу спокойно между хората и колкото и пъти да ми идваха гадни мисли примерно дали ще изглеждам странен си казвах и така да е какво от това да става каквото ще ПРИЕМАХ ГО, но според мен, за да започнете да имате сили да приемате нещата които си мислите, първо трябва да направите нещо, от което ви е страх, то ще ви служи за база. Успех на вас и на мен!
Активен
sempiternal
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1


Профил
« Отговор #126 -: Декември 08, 2013, 11:07:12 »

Здравейте. Не съм сигурна доколко се ползва все още този форум и дали има смисъл да пиша. Но все пак ще се радвам ако някой отговори.

На 17 години съм. Смятам че имам социална фобия. Като бях малка го наричах "срамежливост" или нещо от сорта, но сега е придобило по-различен характер. Притеснявам се от хора, особено непознати, презентациите пред класа са мъка, ходенето на купони или нещо от сорта също, да не говорим за излизане на сцена, за да говоря или дори само да стоя там, пак притеснението е огромно. Не обичам да се обаждам по телефона, ако трябва да си запиша час за лекар или нещо такова, това е съпроводено от голямо притеснение и обмисляне. Ако съм с приятели е по-добре. Имам сравнително голям приятелски кръг от хора, които не ме притесняват и с които се чувствам комфортно - смятам че при мен това е важен фактор, тъй като това донякъде ми е повишило самочувствието и има определени ситуации, в които вече не чувствам тази социална фобия. Но в други случаи, елементарното возене в пълен автобус или вървенето към училище ако съм сама, не са прости действия - извършват се с постоянно обмисляне как хората наоколо ме гледат, какво ли си мислят за мен, сега дали няма да се спъна и да ми се смеят и т.н. Разчетох се наскоро за тревожните разстройства и в тях намерих и обяснение за някои леки физически проблеми които имам в последните 1-2 години, като затруднено дишане, проблеми в храносмилането. Даже и дреболии от сорта на това, че челюстта ми щрака изключително често или че като съм сама в непозната обстановка си хапя постоянно устните или вътрешността на бузите. Освен това лесто ставам раздразнителна, и съм изключително нерешителна. Мисля си обаче, че ако изобщо имам социална фобия, то тя ще е вероятно в някаква лека форма, но пък в комбинация с депресия. С други думи, чудя се дали си струва да отида на лекар, само за всеки случай, или да не притеснявам излишно родителите си.

Знам ли, най-много да се окажа хипохондрик.
Активен
Шашмагюл
Hero Member
*****

Рейтинг: -16
Неактивен Неактивен

Публикации: 2962



Профил
« Отговор #127 -: Декември 09, 2013, 08:57:14 »

Аз не съм лекар, но мисля,че има какво да ти кажа. 17 годишна си, тоест в пубертета. В момента се оформяш като личност. Тези твои притеснения може да отминат бързо като част от съзряването ти.
 В същото време, обаче съдейки по себе си, имала съм същите проблеми на характера, точно долу - горе на твоята възраст. Смятам, че ако тогава имаше специалисти като сегашните, въобще нямаше да се стигне до това да посещавам този форум, с други думи да се разболея.
Страдаш от ниско самочувтвие според мен, а всъщност не трябва. Всеки човек има положителни и отрицателни качества. Тези с нормално и високо самочувствие залагат на положителните, а тези с ниско - предимно на отрицателните плюс това, че са много самокритични.
Моят съвет към теб е, че е по - добре да посетиш психолог или психотерапевт. Според моето непрофесионално мнение няма кой знае какво да се "работи" по теб Smiley, така че всичко най - вероятно ще се оправи с няколко срещи. Просто някой трябва да ти помогне в това да подобриш самочувствието си. Smiley
« Последна редакция: Декември 09, 2013, 08:59:16 от : ))) » Активен

Гледам на карти,кафе,виждам аурата,летя през простраството и времето,хвърям боб,лея куршум,ТЕС-ам.
Нека Силата бъде с нас!
Cheesy
Бъди оптимист! Дори в психиатрията!
"г-жа DG" АПРОПО, ПО - ДОБРЕ ДЯВОЛИТА ЖЕНА, ОТКОЛКОТО БОЖЕСТВЕНО ЛУДА! Cheesy
ANONIMNIQ
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 6


Профил WWW
« Отговор #128 -: Февруари 01, 2014, 01:16:13 »

Здравейте и от мен! Аз съм мъж на 30 години, Като по-малък имаше периоди, в които дълго време не излизах от къщи и може би това също много ми е повлияло. Интересното е, че в училище винаги ме избираха да участвам в различни училищни пиеси пред много хора, но тогава не се чувствах чак толкова притеснен. С годините получих един физически проблем, който силно повлия на самочувствието ми и ме направи изключително притеснителен, срамежлив и затворен. Това от своя страна засили нежеланието ми да се показвам на улицата и когато излизах навън, винаги се притеснявах да минавам покрай други хора. Изпадах в ситуации, когато виждам да вървят хора срещу мен и се отклонявам от пътя си, удължавайки го многократно, само за да не мина край тях. Или пък прибирайки се, виждайки хора на пейката пред входа, не смея да се прибера, за да не мина край тях.... и решавам да отида на някоя самотна пейка зад блока и да чакам да се махнат. Понякога, когато вървя срещу някой, вадя телефона си и се правя, че ровичкам нещо... или че говоря с някой, смятайки, че така шанса да ми обърнат внимание е по-малък. Ако не правя нищо, имам чувството, че вървейки изглеждам смешно в очите им. Не обичам да пазарувам в малки магазини, защото се налага да говоря с продавачките. Притеснявам се да гледам непознати хора в очите. В големите супермаркети се чувствам като на разстрел, когато трябва да застана на касата. Не обичам препълнени и силно осветени заведения, на които масите са разположени близо... усещам, че съм изложен на чуждите погледи. Изключително трудно ми е, когато трябва да ходя на гости и там да има непознати за мен хора. Когато например трябва да ходя на рожден ден, или си измислям оправдание, за да не отида, или когато отида гледам да съм поне първи, защото усещането, че трябва да вляза в стая, в която има куп непознати и по този начин да бъда център на внимание не ужасява. Често пъти се изчервявам и изпотявам, когато стоя срещу непознати. Най-ужасното е когато трябва да свърша нещо важно - например да попълня нещо в някоя институция. Имам чувството, че служителите ме гледат в ръцете докато пиша, и това още повече ме притеснява... започвам да треперя и да пиша грозно в опита си да прикрия притеснението. Преди време дори не можех да се храня през близки. Притеснявах се да ям пред майка си и целия се изчервявах. Когато имаше големи семейни събирания, примерно за Коледа, винаги си намирах оправдание да отида някъде другаде, за да не присъствам. Когато сядам някъде, където има много познати, но примерно само един е непознат, гледам да седна така, че да не съм срещу него.
Преди около 3 години получих първата си паническа атака... тогава не и отдадох голямо значение. След година последва втора.... след няколко месеца - отново, този път придружена с безсъние и силна тревожност, ужасно изпотяване и последващи по малки атаки. Засилиха се лошите мисли, че нещо лошо може да ми се случи, натрапчиви мисли за смъртта, че едва ли не ако заспя, може да не се събудя. Потърсих помощ, предписаха ми антидепресанти и започнах да посещавам групови терапии. От тогава имам подобрение и не съм получавал нови атаки. Намалих хапчетата и продължавам да ходя на терапиите, понеже са безплатни, а и ми харесва социалния контакт. Упражнявам и хобито си, което е фотографията, но социалната фобия понякога ми пречи и там, защото когато например трябва да снимам някоя позната, понякога започвам да се притеснявам и да треперя. Освен това любимия ми жанр е уличната фотография, а при него основно се снимат непознати хора и ситуации на улицата... но притеснението ми понякога не ми позволява да вдигна апарата. А ако нямах тези страхове, дори бих заговарял непознати с молба да ги снимам. Много чувствителна и емоционална натура съм и приемам критиката към мен много навътре. Това допълнително изостря ниската ми самооценка, но се опитвам всячески да се боря с нея, като изразявам себе си с това, в което съм добър и ми носи удоволствие. В любовта не ми върви и това на няколко пъти ме беше докарвало до депресии. Днес вече не приемам нещата чак толкова тежко и се опитвам да наблягам върху самоусъвършенстването ми. За съжаление социалната фобия не е напълно отшумяла, но усещам, че вече се справям доста по-добре. Надявам се да се справя напълно, за да мога да бъда пълноценен в живота! Пожелавам го и на всички останали!
Активен
ANONIMNIQ
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 6


Профил WWW
« Отговор #129 -: Февруари 01, 2014, 09:26:51 »

Между другото, някой от Бургас със социална фобия (а и не само) ако има желание, може да идва да посещава груповата терапия в Центъра за психично здраве. По принцип терапиите са за хора, които поне имат диагноза от там, но не е проблем да се посетят и така, за да се види какво представляват. Ще се радвам да се запозная с нови хора, имащи този проблем. Терапиите ги води основно Валентина Недева, от която аз лично съм доволен. Няма нищо страшно в самите терапии - протичат приятно и времето почти никога не стига. От тази година се провеждат по 2 пъти в седмицата - вторник и четвъртък, от 10 до 11ч., като във вторник наблягаме на различни занимателни игри.  До колкото разбрах имат идея да се сформират повече групи, за да се провеждат терапии в повече дни от седмицата, като групите да се сформират и съобразно заболяванията и състоянието на различните хора. Безплатно е, но предполагам, че за да се посещават редовно първо ще трябва направление от личния лекар и поставяне на диагноза за състоянието от специалист в Центъра за психично здраве. Има също така веднъж в седмицата и трудотерапия, на която аз така и не съм присъствал още, но до колкото знам там се изработват разни неща... мисля, че сега ще се правят мартеници.
« Последна редакция: Февруари 01, 2014, 10:06:19 от ANONIMNIQ » Активен
beatjunky
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 2


Профил
« Отговор #130 -: Април 11, 2014, 09:06:09 »

Здравейте и от мен. Реших и аз да споделя моите преживявания, както и какво ми помага да преодолея най-трудните моменти (понякога).

Благодаря на всички, които са коментирали преди мен. Това да знаеш, че не си някакво откачено извънземно и има много хора със същите проблеми е наистина голяма утеха и може би първа стъпка към преодоляването на фобията.
На 23 години съм и напоследък колкото повече се замислям, толкова повече случки от детството и тиинейджърските години ми изплуват и ми доказват, че още от малък имам Социална фобия. Като малък никога не съм имал истински приятелства, при които можеш да споделиш всичко и да се чувстваш комфортно с някой на 100%. Прекарвах цялото си време или в училище или вкъщи и това винаги е било нещо от което ме е било срам адски много. По-късно в гимназията нещата се задълбочиха и започнах да усещам непреодолимо напрежение всеки път когато съм сред много хора или в компании над 4-5 души - в заведения, в автобуса, дори когато просто вървя по улицата. Непрекъснато имах чувството, че някой ме гледа, критикува или ми се присмива. На моменти ставаше толкова зле, че проявявах и познатите на всички ви симптоми като треперене, изчервяване и т.н. В гимназията поне успях да създам някои по-дълбоки приятелства, явно все пак се намират и хора, които да те приемат, въпреки че си "странен".  
Някак си криво-ляво успях да "преживея" и следването в университета, интервютата за работа, интимните отношения и т.н.  
Но напоследък  усещам, че съм попаднал в абсолютна дупка - работя във фирма с много малко колеги, не ми се налага да се срещам с много хора, а и допълнително се самоизолирам като не ходя никъде, където не се налага и само от време на време се виждам с приятели (които отново взеха да намаляват). Започвах да избягвам някои семейни събирания, не присъствах на собственото си дипломиране и вече дори не търся любов, защото се чувствам непълноценен за връзка. И така осъзнах, че имам сериозен проблем, който тотално е "ограбил" живота му до тук и продължава да го прави. Но тогава открих имато на проблема си и това, че далеч не съм идинствената му жертва.

И сега да погледнем и от положителната страна
Нещата, които съм открил, че ми помагат донякъде са медитацията, здравия сън, дълбокото дишане. Скоро пробвах и да са опитам да измисля недостатъци за всеки човек, с който се размина, просто за да си докажа, че може да не съм перфектен, но хората, които срещам също ИЗОБЩО не са перфектни. Щом на тях това не им пречи да имат висока себеоценка и да си живеят живота спокойно, значи няма причина това да е проблем и за мен. Самите смешни определения, които измислих ме развеселиха и отпуснаха до някъде ;]  Също така в моментите , когато се опитвам да спра цигарите мисля, че се чувствам по-спокоен, но точно заради всичките нерви с тази фобия, спирането им завинаги се оказва доста трудно....
 
В никакъв случай не съм преборил фобията, а по-скоро едва сега започвам с опитите, но всичко това, както и някои съвети във форума ме карат да съм поне обнадежден за бъдещето. Ако не успея сам съм готов да потърся и специалист, защото с този проблем живота наистина се превръща в едно безсмислено съществуване, а на мен това със сигурност ми омръзна вече...
« Последна редакция: Април 11, 2014, 09:30:29 от beatjunky » Активен
Шашмагюл
Hero Member
*****

Рейтинг: -16
Неактивен Неактивен

Публикации: 2962



Профил
« Отговор #131 -: Април 12, 2014, 08:06:19 »

"Като малък никога не съм имал истински приятелства, при които можеш да споделиш всичко и да се чувстваш комфортно с някой на 100%. Прекарвах цялото си време или в училище или вкъщи и това винаги е било нещо от което ме е било срам адски много."
- Защо не си излизал след училище никъде? За приятели никога не е късно да си намериш нови, но тези от университета съм убедена, че остават най - добрите.
 
 "Непрекъснато имах чувството, че някой ме гледа, критикува или ми се присмива."
- Я се виж сега - завършил висше, работещ, поводи за присмех няма.


 В гимназията поне успях да създам някои по-дълбоки приятелства, явно все пак се намират и хора, които да те приемат, въпреки че си "странен".  
- Ами то всички са странни. Аз един човек "на място" около себе си не виждам. Smiley

"Някак си криво-ляво успях да "преживея" и следването в университета, интервютата за работа, интимните отношения и т.н. " 
- Това малко ли е?! Предполагам, си бил сред отличниците... : )) Тези, които са се шлаяли и са ходили на църква за измолване на късмет по време на изпит, да му мислят! / Grin Тоест, аз/

"Започвах да избягвам някои семейни събирания, не присъствах на собственото си дипломиране и вече дори не търся любов, защото се чувствам непълноценен за връзка. "
- Защо се чувстваш непълноценен в една връзка?


"Нещата, които съм открил, че ми помагат донякъде са медитацията, здравия сън, дълбокото дишане. Скоро пробвах и да са опитам да измисля недостатъци за всеки човек, с който се размина, просто за да си докажа, че може да не съм перфектен, но хората, които срещам също ИЗОБЩО не са перфектни. Щом на тях това не им пречи да имат висока себеоценка и да си живеят живота спокойно, значи няма причина това да е проблем и за мен. Самите смешни определения, които измислих ме развеселиха и отпуснаха до някъде ;]  "
- Медитацията е хубава, но няма да ти помогне най - вероятно да откриеш всички причини за състоянието ти. Чел ли си за метода на Бутейко? При него, обратно, не се залага на дълбокото дишане. Най - кратко - дишаш два три пъти дълбоко и после издишваш до край, но не вдишваш до край. Нещо подобно на спокойното дишане преди сън. Това успокоява. Когато съм дишала дълбоко, уж медитирайки, после си бях при жълтяла, така изглеждах.

"Също така в моментите , когато се опитвам да спра цигарите мисля, че се чувствам по-спокоен, но точно заради всичките нерви с тази фобия, спирането им завинаги се оказва доста трудно.... "
- За какво ти е да ги спираш?!  Grin Шега.
 
"Ако не успея сам съм готов да потърся и специалист, защото с този проблем живота наистина се превръща в едно безсмислено съществуване, а на мен това със сигурност ми омръзна вече..."
- Ако можеш да си позволиш специалист, не отлагай.
/Моля, не обръщай внимание на името ми. Изчаквам определени екземпляри да се появят, за да си го сменя с някое от обичайните  Grin/
« Последна редакция: Април 12, 2014, 08:08:32 от Психоложка » Активен

Гледам на карти,кафе,виждам аурата,летя през простраството и времето,хвърям боб,лея куршум,ТЕС-ам.
Нека Силата бъде с нас!
Cheesy
Бъди оптимист! Дори в психиатрията!
"г-жа DG" АПРОПО, ПО - ДОБРЕ ДЯВОЛИТА ЖЕНА, ОТКОЛКОТО БОЖЕСТВЕНО ЛУДА! Cheesy
beatjunky
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 2


Профил
« Отговор #132 -: Април 12, 2014, 11:23:52 »

Благодаря ти за отговора, Психоложке ;]
Ами, на повечето ти въпроси мога да отговоря просто с "не знам"...  Това е някакъв ирационален и съвсем безсмислен страх от общуване, осъзнавам го. Знам, че съм постигнал неща с които да съм горд и не се имам за грозен или глупав, но въпреки това страха си се появява и не мога да си отговоря защо. До някъде съм си виновен и сам, защото, както писах, сам се изолирам и постепенно нещата стават по-зле. Преди време имаше момент, в който работех в магазин, през две минути влизаше нов клиент и ми се налагаше да съм много по-комуникативен. Колкото и да ми беше трудно, дори свикнах и се отпусках много по-лесно сред хора. (междувременно свалих 5 кг само от нерви  Grin) Явно това е част от решението - сам да се насилиш да общуваш с повече хора и да ходиш на различни места, нищо че отвътре нещо те спира.
Ще проуча и този "метод на Бутейко", за който спомена   Wink
« Последна редакция: Април 12, 2014, 11:25:25 от beatjunky » Активен
Шашмагюл
Hero Member
*****

Рейтинг: -16
Неактивен Неактивен

Публикации: 2962



Профил
« Отговор #133 -: Април 12, 2014, 11:42:34 »

Относно Бутейко, на мене ми допадна, защото последното, което бях чела за медитациите е, че има такива, които са вредни./Не че практикувам и този метод сега, но когато ми е учестено дишането, ако се сетя, една идея насилствено дишам, без да вдишвам до край/
А Бутейко пак е някакъв вид медитация, но според мен е безвредна, защото всъщност е близка до нормалното, спокойно дишане преди заспиване.
Иначе, аз не вярвам, че с медитация можеш да преодолееш проблем, ако е по-сериозен, защото няма фобия, която да се появява ей така от нищото. Поне така знам аз, де.
С психотерапевт ще можеш да откриеш причините за това и евентуално да промениш тези черти и нагласи, които ти пречат.
Активен

Гледам на карти,кафе,виждам аурата,летя през простраството и времето,хвърям боб,лея куршум,ТЕС-ам.
Нека Силата бъде с нас!
Cheesy
Бъди оптимист! Дори в психиатрията!
"г-жа DG" АПРОПО, ПО - ДОБРЕ ДЯВОЛИТА ЖЕНА, ОТКОЛКОТО БОЖЕСТВЕНО ЛУДА! Cheesy
Todor.L
Newbie
*

Рейтинг: 2
Неактивен Неактивен

Публикации: 22


Профил Ел. поща
« Отговор #134 -: Юни 28, 2015, 03:40:50 »

Здравейте,
Казвам се Тодор Лалов и съм клиничен психолог. Член съм на БПО и в момента се обучавам за психоaнaлитик към Международната Психоaнaлитичнa Асоциaция.
Направи ми впечатление, че няколко пъти се повдигa темата за групова среща с цел обсъждане и взаимоподкрепa. Смятам, че това би била наистина полезна практика и доколкото съм запознат в чужбина е доста отвърденa. Може би тези от вaс, които от по-дълго време са активни в тези форуми и среди, биха могли да организират подобно събитие, което би било много полезно за всички и с времето да се наложи като добра практика.
Заявявам готовносттa си да участвам с каквото мога да бъда полезен и оставам отворен за комуникация.
С уважение,
Тодор Лaлов
Активен
Страници: 1 ... 7 8 [9] 10 11
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1