Може ли съзнанието да влияе върху реалността

[Мегатрон]

Може ли съзнанието да влияе върху материалната действителност и как става това?

[hpjon]

Защо мислиш, че има рецепта, която до момента е останала скрита за теб и ние сега ще разкрием голямата тайна точно тук в този форум и точно в тази тема?

Не мисля, че подобни теми са подходяща за форум за ПР - просто е неприложимо дискутирането им във връзка с проблема с паника и страхове.

Плюс това не съм съвсем сигурен дали си напълно наясно какво представлява съзнанието и какво е материалната действителност.
Всъщност, защо задаваш този въпрос?

[Мегатрон]

За да постигна успех в живота си. Всички хора се стремят към нещо.

[track]

Влияеш върху действителността като правиш избор

[ddiddi]

Според мен съзнанието може да влияе върху всичко. То е най- голямото ни оръжие за спреяване с проблемите, трудните ситуации и дори някои болести. Много е важно как мислим, какво мислим и как гледаме на живота ни. Всичко това се отразява на качеството ни на живот. Живеем така, както мислим. Ако винаги сме скептични към хората и живота, отчаяни и намръщени, няма начин да сме щастливи. Ако ли пак сме по- ведри, усмихнати и положително настроени със сигурност ще сме и по- щастливи. Нашето  съзнание е нашата реалност. Ние го определяме. Ние го избираме. 
Тази тема ми харесва. Според мен е и много важна за хора с ПР, защото ПР ни кара да се отчайваме, да се загубим като начин на мислене, да будем други, а не себе си. Но ние си оставаме с нашето си съзнание, че искаме да си върнем предишния си живот. Онзи нашия, хубавия. И съзнанието ни памага, то е в основта на нашия дълъг път към борбата с ПР-то. Един човек е уязвим, много крехък, но в някои ситуации човекът може да бъде нечовешки силен. Не физически, разбира се, а волево. Всичко е съзнание. Целият ни живот. Това е нашата сила...
мога да пиша още, но спирам...Благодаря на автора на темата че я е пуснал, найстина ме накара да се замисля !!!

[hpjon]

Но ние си оставаме с нашето си съзнание, че искаме да си върнем предишния си живот. Онзи нашия, хубавия. И съзнанието ни памага, то е в основта на нашия дълъг път към борбата с ПР-то.

Никога нищо не се връща. Всичко се променя. Винаги се сътворява нещо от нов порядък.
В тази връзка, съзнанието по-скоро пречи на борбата с ПР, защото иска да се върне нещо старо. А нищо старо не може да се върне. Може да се съгради само нещо ново, което впрочем да е по-велико и вълнуващо от толкова желаното старо. Промяната означава именно това - да съжрадиш нещо ново.

[ddiddi]

Съгласна съм. Но когато не можеш да излезнеш навън или да се качиш в автобуса, искаш повече от всякога да можеш, както си го правил преди. А когато имаш ПР единстената ти база за сравнение е ПРЕДИ. И когато успееш да го постигнеш на ново, да го съградиш, успехът на кого е? На другите хора около теб, на докторите, на лекарствата. В много голям процент-ДА! Но преди всичко е наш, собсвен, че сме си върнали онзи хубавия живот преди ПР,  съграден наново.

[hpjon]

Да, диди, права си - успехът е изцяло наш.

Както има една много хубава приказка в психотерапията:

ако психотерапията е успешна, то причината за това е клиента, а ако не е, то причината за провала е в терапевта.

Аз не бих казал, че след като се справих с ПР-а си си върнах живота от преди. Най-малкото, защото вече бяха минали 10 години. Всичко се променя и всичко се променя за наше най-голямо добро. Дори понякога да трябва да страдаме малко, като например този момент с ПР-а.

Запомни - всичко винаги се случва за наше най-голямо добро! 

[anonymous]

Това определено е много популярна идея-влиянието върху действителността чрез съзнанието.
От една страна действителността е възприемана от субекта през призмата на неговите сетива.
От друга, ако очакването за дадено явление да се реализира предизвикваше самото явление, никой никога не би се изненадал от нищо.
Страхувам се, че независимо колко дълго анализираме този въпрос той ще остане без отговор.

[hpjon]

Не страхуйся, както се казва по тоя край на нета 

[anonymous]

Не страхуйся, както се казва по тоя край на нета 

Това е хипербола .

[anonymous]

Но ние си оставаме с нашето си съзнание, че искаме да си върнем предишния си живот. Онзи нашия, хубавия. И съзнанието ни памага, то е в основта на нашия дълъг път към борбата с ПР-то.

Никога нищо не се връща. Всичко се променя. Винаги се сътворява нещо от нов порядък.
В тази връзка, съзнанието по-скоро пречи на борбата с ПР, защото иска да се върне нещо старо. А нищо старо не може да се върне. Може да се съгради само нещо ново, което впрочем да е по-велико и вълнуващо от толкова желаното старо. Промяната означава именно това - да съжрадиш нещо ново.

Точно така. Всяко наше поведение трябва да е ново и уникално ако искаме то да бъде адаптивно, тъй като старото поведение е било адаптивно в ситуация от миналото, която вече не е актуална.
От друга страна, не всяко ново поведение представлява развитие, а само това ново поведение, което увеличава адаптивността на субекта. Ново поведение, което намалява адаптивността се нарича деградация.

[hpjon]

В психотерапията деградация няма как да стане, освен ако терапевта ти е толкова некадърен и неук колкото е тодоров.

Затова е всъщност психотерапията - за да се промениш и да станеш по-адаптивен.

Деградацията е съвсем друго нещо - то не е поведение, а липса на такова.

[anonymous]

В психотерапията деградация няма как да стане, освен ако терапевта ти е толкова некадърен и неук колкото е тодоров.

Затова е всъщност психотерапията - за да се промениш и да станеш по-адаптивен.

Деградацията е съвсем друго нещо - то не е поведение, а липса на такова.

За професионалните способности на господин Тодоров аз няма да коментирам тъй като не познавам лично въпросния човек. Все пак предполагам, че след като е получил диплома не е това, за което го смятате.

Иначе за деградацията-тя е процес на намаляване на адаптивността на човека към околната среда. Тя не е липса на поведение. Липса на поведние се наблюдава само в мъртвите.

[hpjon]

е, аз вече добре познавам тодоров - не се притеснявай, преценката ми е доста близо до неопровержимата истина.

Не си чел достатъчно форума.

Вземи прочети малко повече, тогава ще разбереш много неща.