ПР,НЛП и Хипноза

[skorpi]

Мари, не съм отговорила, защото Орлин си е редактирал поста доста след като съм си легнала Щом държите, ще отговоря:

Какво би станало, ако припадаш отвреме на време? Какво като не контролираш - може би припадането иде, за да те научи да пускаш повечко контрола, ти кажи. Какво би станало, ако докато търсиш решението по реалното си припадане, го приемеш за част от живота си? Може би именно тогава то ще спре да се случва?

Ами какво би станало, каквото си става и сега - припадам си отвреме навреме. После си се свестявам, и така. Приела съм го като част от живота си, откакто се помня. За първи път припаднах, когато бях малка, паднах от фотьойла, защото се прекатурих (май бях на 5) и си ударих главата в един праг. После се събудих на дивана, където баща ми ми биеше шамари и се опитваше да ме свести. След което ми направиха изследване за епилепсия и се оказа първо, че имам, после че нямам.  Грешка на апаратурата! Но след този удар (паднах назад) ми се е случвало да губя съзнание още много пъти. Понякога изцяло, друг път само колабс. Колабирам обикновено в първите дни на цикъла или около него. Случвало ми се е на места, където съм сама и никой не е разбирал (да речем в метрото), но въпреки това за мен си е било гадно самото изживяване. Тогава дойде и страхът, че нищо не мога да направя в такава ситуация. Аз не мисля, че ще спре да се случва така или иначе. Просто се стремя да направя нещата така че да не го мисля през останалото време (примерно ако е веднъж месечно, да е само тогава, не да се стряскам постоянно и така наистина да го провокирам). Освен ниското кръвно, имам нарушение на вестибуларния апарат, шийна лордоза и ошипявания, от които ми казаха, че може да е това чернеене пред очите и пр. В смисъл имам си там някви обяснения, разяснения кое защо се случва, но ми се иска да не го мисля. Като ще става, да става

Какво не би станало, ако не припадаш?

Не биха се вторачвали в мен, сякаш съм музеен експонат!

- Kakво за бога задоволява в теб страха от припадане и тръбенето за него, вместо наистина да го разрешиш? Защото той именно е добавката към ниското ти кръвно, която причинява и реални припадъци. Защо припадаш, тоест защо се страхуваш от това?

Това ако го знаех, нямаше даже да имам регистрация в този форум
Интересувах се от въпроса и аз и попаднах на някакво обяснение, че при проблеми с вестибуларния апарат често се пораждат такива страхове... имаше някакво сравнение с това как ако човек се подхлъзне, започва да се стряска, че ще падне и в този момент се чувства както аз преди да припадна Най-много се страхувах, когато имах вертиго - тогава няма спасение нито като лежиш, нито като седиш, просто си като в лодка, която постоянно се обръща. Ходиш, но сякаш пълзиш. Накрая сядаш на земята, защото просто тялото ти не те слуша. Плашещо е това доста. Обикновено когато вертигото спре, и страхът изчезва. Остава една лека тревожност само да не се повтори.

- Наистина ли си правила всичко възможно, например всичко от по-горе изброеното?

Ами правих си и такива експерименти, да. Станах неволен свидетел и на припадаща на плажа жена - успокоението е само за момента. Тогава ми беше смешно... Приемам го като игра, изигравам си ролята, и после пак.

Какво би станало ако позволиш на някой терапевт наистина да ти помогне?

Опитах. Не веднъж и не с един терапевт. Като социален работник при мен са идвали "предписани клиенти" - да речем хероинозависима, която не само че не иска да разговаря с мен, ами не мога с месеци да я "хвана" да не е друсана, за да си свърша работата и да си напиша оценката. Разбира се, гони я параноята, че искам да й навредя и е меко казано агресивна. Направо да те е страх да стоиш в една стая с нея... какво правим тогава? Ами, не си говорим изобщо за проблема й. Почваме по заобиколни пътища. Първо й казвам малко за себе си, за да ме почуства по-близка и да събудя доверието й. После говорим за странични неща, все едно сме приятелки, седнали на кафе да обсъдят клюките... изведнъж й ставам симпатична и сама започва да споделя. Тогава си влизам в ролята. Всъщност, през цялото време съм си била в нея. Просто не съм й я натрапвала. В края на срещата тя пита кога ще се видим пак  Случило се е в рамките само на една среща огромна трансформация - от предписан клиент тя се превръща в доброволен. Една малка победа в пътя към голямата цел.
Надявам се, разбирате, че това не е отклонение от въпроса, а съвсем илюстриран отговор. Ето го и изводът: може би самият факт, че отивам при терапевт в качеството му на такъв активизира защитните ми реакции и започвам да се държа така че и сама да не се позная (като на интервю за работа или изпит например). За да му покажа какво крия в себе си (дори и от самата мен) май трябва да го приемам повече като приятел, отколкото като терапевт, да имаме известна доза интимност. Като по филмите. Респектът, разговорите на "Вие", това че той с цялото си могъщество застава пред мен и ме гледа като експерт, оценител или не знам какво, ме кара да се свивам на диванчето, на което ме е поставил и да му се обяснявам като на катаджия що не съм видяла знака за ограничение на скоростта От хиляда кладенеца вода ще донеса, ама няма да му кажа истината.

[reni1506]

А знаете ли при мен кое е интересното.Аз също като дете(5-6г.) съм припадала веднъж ,но тогава въобще не ми пукаше.После спряха припадъците,защото се научих да ги предотвратявам.Като усетя,че се започва, сядах на земята,затварях очи,изчаквах да преминат ужасяващите симптоми и след 2-3 мин. бях готова.И така чак до преди 2 год,когато не само не успях да ги укротя,ами даже се засилиха толкова много,че не помня как съм се прибрала.В крайна сметка не припаднах,но това въобще не ме успокоява.И така от тогава  ми лепнаха диагноза ПР.Сега пак се научих да си укротявам симптомите,но парализиращия страх си остана!
Какво му казва на това-незнам! 

[skorpi]

Сетих се нещо! Мисля, че е важно... за предизвикателството да бъдеш в центъра на вниманието - защото това се случва, ако ти прилошее или припаднеш на публично място, нали? Всички погледи са в теб! Колко досадно е това
Освен ако... не е забавно! Освен ако не е умишлено, целенасочено и мисля, че Орлин това искаше да ни каже... да вземем за пример пак плажа... първият път, когато установих, че там нямам оплаквания, беше по време на снимки - просто тогава вниманието беше насочено за нещо продуктивно. И страхът се разсея. Колко от нас крият състоянието си зад усмивките и зад театъра, който разиграват... да речем треса се от ужас. Страхът ще ме обладае напълно всеки момент. Имам 2 избора: 1 да му се дам и 2 да го заменя с нещо друго. Ако му се противопоставя, все едно избирам вариант 1. Затова вариант 2: увивам си кърпа на главата като арабка, изправям се и започвам да ходя... докато другите ме зяпат с интерес   Танцувам по улицата или просто правя нещо нетипично за обстановката и ситуацията, което привлича вниманието. Страхът го няма точно в този момент Това значи ли, че трябва да се правя на шут през цялото време, за да не припадам и да не се страхувам от това

[reni1506]

Аз също не обичам да съм център на внимание.
Ох,толкова е сложно...Защо няма кой да ни каже по какво да работим,та да знаем поне,че сме в правилната посока и рано или късно спасението ще дойде.

[t.todorov]

"Ох,толкова е сложно...Защо няма кой да ни каже жпо какво да работим,та да знаем поне,че сме в правилната посока и рано или късно спасението ще дойде.

Няма рецепта, за това няма кой да ви каже каквото и да е. Може и да има такива, които да се възползват от тази ваша нужда да чуете и узнаете за рецепта с главно "р" която е панацеята и "носи" спасението на крилете си, ама такава няма. Само с психотерапия става работата.

[bebe]

Хайде,всички във Варна на психотерапия ,ще е весело надявам се,защото ще се смеем един на друг .Отстрани е смешно,така,че,заповядайте :-*ГРУПОВО

[Ema]

""""""Танцувам по улицата или просто правя нещо нетипично за обстановката и ситуацията, което привлича вниманието. Страхът го няма точно в този момент  Това значи ли, че трябва да се правя на шут през цялото време, за да не припадам и да не се страхувам от това""""""

Знаеш ли, Скорпи, ако наистина направиш това максимум 2 пъти, страхът ти ще изчезне и то завинаги. Номерът е, че не ти стиска. Някъде в нета, четох, че една жена го е направила и знаеш ли,  действа. Дори, доколкото помя,  го бе правила само вднъж и така няколкогодишната паника си бе отишла. Имам прЕдложение: направи го два пъти! От пишещите в тази тема, само ти  можеш да го направиш! И за благодарност можеш да ми преведеш една втора от парите, които си готова да дадеш, за да и във форма на 4-ти август

  ПП Пишеш за припадъци по време на цикъл- на мен също ми пада кръвното и ми прилошава. Преди ползвах ефортил, а сега вивотон(хомеопатично) и съм добре. Ползвам го само по време на цикъла. ( за този съвет не ми дължиш пари

[marriy81]

Здравейте, вчера писах във форума, но нещо никой не ми отговори. Има ли някой, който е ходил на хипноза и тя му се отразила зле?

[skorpi]

Знаеш ли, Скорпи, ако наистина направиш това максимум 2 пъти, страхът ти ще изчезне и то завинаги. Номерът е, че не ти стиска. Някъде в нета, четох, че една жена го е направила и знаеш ли,  действа. Дори, доколкото помя,  го бе правила само вднъж и така няколкогодишната паника си бе отишла.

Не че не ми стиска, наистина правя го, за мен не е проблем, защото от малка години наред съм ходила на танци и си реперирах стъпките в метрото или докато ходя... въпросът е, че докато го правя, пак знам, че приковавам вниманието и очаквам ответната реакция. Помага наистина, но до известна степен. Или трябва да се прави постоянно, не знам. Защо реши, че само аз мога да го направя? Всеки може

ПП Пишеш за припадъци по време на цикъл- на мен също ми пада кръвното и ми прилошава. Преди ползвах ефортил, а сега вивотон(хомеопатично) и съм добре. Ползвам го само по време на цикъла. ( за този съвет не ми дължиш пари

Хаха, мерси! Имам ги тези капки

[Mari]

Абе ,хора аз винаги съм център на внимание.И не се притеснявам от това! Ако знам ,че с това ще изчезне ПР и гола мога да тръгна по улицата! Сериозно ви казвам! Аз слава богу  не съм припадала ,макар като малка много често да съм падала и да съм си удряла главата .То дебела тиква бе ,от нея патя!

[lora]

Всичко е възможно!  Заявката ти е съвсем резонна, макар и малко агресивна! Плащаш и получаваш! Зряла заявка, която обаче изисква работа от много добър терапевт в тревожните разстройства. В Б-я познавам трима такива обаче и те са в София и Плевен ... Себе си не броя, аз имам много да уча...

   Аз съм от София и ще съм благодарна да разбира за някой от тук.Няма да го приемем за реклама

[орлин баев]

Здравейте!

За добър терапевт по тревожни р-ва в София: Алексей Бъчев. Не съм много сигурен дали още се занимава интензивно с психотерапия обаче. Другият, когото наистина бих препоръчал, е Тодор Първанов. Специално що се отнася до хипнозата и нлп, аз се уча от тях. Има и още един двама - чувал съм добри отзиви за Рали Димитров. Аз макар и да се справям добре и все по-добре, се прекланям пред такива наистина опитни специалисти, виртуози в когнитивната промяна и знам, че имам още много да уча. Затова не се поставям всред тях.

Сърдечни поздрави: Орлин

[hpjon]

Много хубаво го е казал Л. Розенщайн - цитирам:

"За мен разликата между промиване на мозъци и мозъчното програмиране е много ясна: когато се извършва без твое знание, когато те води към цел, за която не си даваш сметка и която не е твоя цел, и може би не е полезна за теб, но полезна за онзи, който го извършва, когато приспива, стеснява възможностите ти да отговаряш на постъпилата отвън информация – това наричам промиване на мозъци. Когато знаеш какво правиш, какво искаш да постигнеш, когато си готов да разшириш границите на опита си, за да се научиш да използваш информацията по най-добрия начин – това някой наричат невролингвистично програмиране, но аз го наричам по-простичко – мислене. Мисленето не е да разсъждаваш „умно“ и да знаеш много факти, затова и способността да мислиш не се измерва с дипломи и оценки. Мисленето е да можеш да създаваш във всеки момент най-ефективните мозъчни връзки и във всеки момент от цялата информация, с която разполагаш, да можеш да си осигуриш достъпа към точно онази, която сега е съществена – подредена по начина, по който сега може да е най-полезна за да можеш да вземеш най-верните решения и в най-голяма степен да можеш да осъществиш своето предназначение в живота. Мисленето разширява свободата ти."