Съчувствие,съпричастност и непоискано добро

[lotxen]

            Това е тема,която,мен лично, винаги ми е била болна,и явно ,че не мога да намеря верния и среден път за социално протичане на този процес !
Дано се поизкажат повече хора,включително и професионалистите,та да се поизбистрят нещата!
   Ментре дорми я захвана,първо реших на лични,но после,се престраших да я отворя за коментари,повече глави,повече мислят!
  Аз имам противоречия,от една страна когато някой споделя-познат ,приятел ,дори и куче,аз винаги се поставям на мястото на отсрещния,и ако той не е добре,аз го усещам,но на негово място,аз самата не бих ПОИСКАЛА да ми се помага,вербално,защото то се усеща /нуждата от помощ/ и оставяш избор на човека,и без да поискаш,той ако има възможност,ще си предложи услугите!Ако замълчи,значи,го затрудняваш,оставяш избора на даващия,защото поискването вербално,го чувствам като манипулация  !Как да се отказва!Не говоря за елементарни услуги,а за дълбоки човешки драми!Тръгнеш да помагаш,но в последствие се разбира,че трудно се дава на някой,който не е узрял,и сам не си помага!
А ако не помогнеш,се чувствам егоистка,дебелокожа идиотка!
    Къде е средата???
 Знам,всеки сам я определя,и в това му е интересното на живота,но поне някакви ориентири да имаше човек!
    Как да не си,като хората,които мислят по начина "Ако мине номера",и как да си полезен,но не на себе си,а на другарчето?
  Еми ,това е!
  Та Ментре дорми,в случаите,когато се поиска,за мен е закон да дадеш,защото ,ако аз съм стигнала до момента да поискам,значи нещата са сериозни!
   Но във всекидневното общуване,поставянето на ориентири кога,на кого да се помага е сложно!Къде е границата между дебелокожите,използвачите,нуждаещите се,но стеснителни, и от друга страна ,даването и помагането,винаги е енергия,средства,време все неща,които  не са безкрайни в човека!

[anonymous]

            Това е тема,която,мен лично, винаги ми е била болна,и явно ,че не мога да намеря верния и среден път за социално протичане на този процес !
Дано се поизкажат повече хора,включително и професионалистите,та да се поизбистрят нещата!
   Ментре дорми я захвана,първо реших на лични,но после,се престраших да я отворя за коментари,повече глави,повече мислят!
  Аз имам противоречия,от една страна когато някой споделя-познат ,приятел ,дори и куче,аз винаги се поставям на мястото на отсрещния,и ако той не е добре,аз го усещам,но на негово място,аз самата не бих ПОИСКАЛА да ми се помага,вербално,защото то се усеща /нуждата от помощ/ и оставяш избор на човека,и без да поискаш,той ако има възможност,ще си предложи услугите!Ако замълчи,значи,го затрудняваш,оставяш избора на даващия,защото поискването вербално,го чувствам като манипулация  !Как да се отказва!Не говоря за елементарни услуги,а за дълбоки човешки драми!Тръгнеш да помагаш,но в последствие се разбира,че трудно се дава на някой,който не е узрял,и сам не си помага!
А ако не помогнеш,се чувствам егоистка,дебелокожа идиотка!
    Къде е средата???
 Знам,всеки сам я определя,и в това му е интересното на живота,но поне някакви ориентири да имаше човек!
    Как да не си,като хората,които мислят по начина "Ако мине номера",и как да си полезен,но не на себе си,а на другарчето?
  Еми ,това е!
  Та Ментре дорми,в случаите,когато се поиска,за мен е закон да дадеш,защото ,ако аз съм стигнала до момента да поискам,значи нещата са сериозни!
   Но във всекидневното общуване,поставянето на ориентири кога,на кого да се помага е сложно!Къде е границата между дебелокожите,използвачите,нуждаещите се,но стеснителни, и от друга страна ,даването и помагането,винаги е енергия,средства,време все неща,които  не са безкрайни в човека!

В никакъв случай не сте егоистка. Според мен не сте длъжна да помагате на някого, ако не искате, дори и той директно да си посика това.
Кога на кого да се помага? Ами аз лично помагам когато изпитам вътрешно желание за това. Ако такова желание няма не помагам дори и да ми се поиска пряко.
Помагам най-вече на хора, които смятам първо че наистина не могат да минат и без мен, както и на хора които по никакъв начин не са виновни за състоянието до което са стигнали. Не помагам на хора, които могат да направят това което искат от мен и сами, на такива които ако аз бях ан тяхно място а те на мое биха ми се изсмели, както и на такива които са прекалено нагли в искането си на помощ от мен.
Ми това е общо взето, ама общо правило няма. Зависи вие как го чувствате вътрешно.

[mentre_dormi]

Здрасти, lotxen Ще ми се да дам един дълъг цитат от книгата на Милан Кундера - "Непосилната лекота на битието", не съм напълно сигурна според правилата на форума може ли така, ако ли не - ще се коригирам после

" Всички езици, произхождащи от латинския, образуват думата „състрадание“ с помощта на представката „съ-“ (com-) и на думата passion, която е означавала първоначално „страдание“. На други езици, например на чешки, на полски, на немски, на шведски, тази дума се превежда със съществително, съставено от представка със същото значение като „съ-“, следвана от думата „чувство“ (на чешки — sou-cit; на полски — wsp??-czucie; на немски — Mit-gef?hl; на шведски — med-k?nsla).

В езиците, произхождащи от латински, думата compassion означава, че не можем да наблюдаваме хладнокръвно чуждото страдание; тоест съпреживяваме страданието на другия. В една друга дума с приблизително същия смисъл — на френски piti? (на английски pity, на италиански piet? и т.н.) — се долавя дори нещо като снизхождение към страдащия. Френското „avoir de la piti? pour une femme“ — „жал ми е за някоя жена“, означава, че сме в по-облагодетелствано положение от жената, че се принизяваме, за да се изравним с нея.

Това е причината, поради която в произлизащите от латински езици думата „compassion“ поражда недоверие; на човек му се струва, че тя означава низше, второкачествено чувство, което има малко допирни точки с любовта. Да обичаш някого от състрадание, означава да не го обичаш истински.

В езиците, в които тази дума не е производна от „страдание“ (passion), а от „чувство“, тя се употребява в приблизително същия смисъл и все пак не би могло да се каже, че означава второкачествено, низше чувство. Скритата мощ на нейната етимология я озарява с друга светлина и й придава по-широк смисъл: да съчувстваш, означава да умееш да съпреживееш с другия неговото нещастие, но и да споделиш всяко друго чувство: радост, тревога, щастие, болка. Така че съчувствието (в смисъл на wsp??czucie, Mitgef?hl, mad-k?nsla) означава максимална способност за емоционална фантазия, дарба за емоционална телепатия. В йерархията на чувствата съчувствието заема най-високото място. "

А за непоисканото добро, ще кажа само, че понякога усещам как се налагам на някого, защото си мисля, че знам кое е най-добро за него, но напоследък се опитвам да не правя нищо - после е малко по-трудно да се заличат последствията. Ако някой ме помоли нещо, тогава обикновено изпълнявам молбата му, но и тук се старая да не прекрачвам границата, а тя е именно моя интерес - понякога човек трябва да може да каже "Не." Другите може и да те помислят за егоист и сигурно ще го направят, тогава от теб зависи кое е по-добре - винаги да изпълняваш всяка молба или да не го правиш, за сметка на някаква гузна съвест. Мисля, че ключът е да мислиш повече(но не само) за себе си.
Това, което казва anonymous за наглите хора и аз го споделям

[mentre_dormi]

И да  допълня само, че на някои места вместо буква от съответния език, са излезли въпросителни, съжалявам за което

[lotxen]

     Към Анонимус,чакаш ли да ти поискат,тези нуждаещите се и невиновните,с думи?
    Към Ментре дорми,благодаря за цитата,и източника,ще трябва да помисля,че ми стана пълна каша,какъв ми е проблема,кои са ми собственните отговори и да си поискам ли мнение за помощ!Обаче страхотно цитатче,пък и заглавие с оксиморонче-непосилна лекота!
  Всъщност аз се опитвам да направя баланс,при помагането,м/у да не си увреждам на мен,и дали помагам наистина,или го правя за себе си,евентуално ,ако помагането ме кара аз да се чувствам по-добре,или пък си търся морални и философски извинения за развитието на здравословен егоизъм!
 

[anonymous]

     Към Анонимус,чакаш ли да ти поискат,тези нуждаещите се и невиновните,с думи?
    Към Ментре дорми,благодаря за цитата,и източника,ще трябва да помисля,че ми стана пълна каша,какъв ми е проблема,кои са ми собственните отговори и да си поискам ли мнение за помощ!Обаче страхотно цитатче,пък и заглавие с оксиморонче-непосилна лекота!
  Всъщност аз се опитвам да направя баланс,при помагането,м/у да не си увреждам на мен,и дали помагам наистина,или го правя за себе си,евентуално ,ако помагането ме кара аз да се чувствам по-добре,или пък си търся морални и философски извинения за развитието на здравословен егоизъм!
 

Не чакам.