Възможно ли е депресия при ПР?

[bai hui]

-

[hpjon]

А къде си мериш захарта - вкъщи или при лекаря? Колко пъти в годината я мериш  установявал ли си досега стойности, които превишават нормата?

Вероятно терапевтите ти прилагат когнитивно-поведенческа терапия, макар при нея такова нещо като контрамисли няма, но може би ти така си го превеждаш, което за удобство е сравнително вярно.

Самия тип терапия е един от най-успешните при депресия (макар, че приемаме само от твоята декларация, че имаш депресия - тя не е потвърдена от лекар, доколкото помня).
Прекаленото и сухо прилагане обаче може би те отблъсква.

По време на сесиите би трябвало терапевта ти да може да се справи с една незаинтересованост по 2 начина - първо да подходи така, че да те заинтригува и метода да проработи и второ - да признае, че не може да се справи с твоя случай и да те препрати при друг колега.

Как реагират родителите ти на случващото се с теб?

[bai hui]

-

[hpjon]

При баба ми си я меря. По миналата година сигурно съм си я мерил 80-100 пъти. Сега не толкова често. Иначе нашите се чудят какво да правят вече и къде да ходя.

Привет отново

100 пъти за година означава около 10-ина пъти месечно. Това е невъзможно много.
Което, да си го кажем направо е признак за тревожност.
Кръвна захар при млад човек като теб следва да се мери веднъж годишно, дори по-рядко, при положение, че не е установявано някакво отклонение от нормите.
Апропо, на колко години си?

Та имаш прояви на здравна тревожност, която е позната още като хипохондрия. Макар и да не се страхуваш съзнателно от диабета, то страха си стои и се проявява чрез ритуала мерене на захар.

Другото, което ми идва наум предвид това, което казваш е, че на един човек в клинична депресия ще му е точно през ВиК-то колко му е кръвната захар...

затова си мисля, че ти тълкуваш ставащото с теб по един приемлив за съзнанието ти начин, но може би той не отговаря на истината според медицинската терминология.

Това, че родителите ти са ангажирани с проблема е чудесно. Сподели с тях, че във форума си получил съвет да опиташ с няколко терапевта и че при някои хора се постига успех едва на втория или третия опит.

Какво предприема терапевта ти по отношение на ритуала с меренето на захарта?

[bai hui]

-

[hpjon]

Дори е имало моменти да си я меря по 20 пъти на месец. Иначе съм на 21 години. Но ти твърдиш , че нямам депресия , а тревожност така ли?

Хайде, да не го наричаме твърдя, че не съм все пак психиатър, но предполагам с голяма степен на вероятност, че се касае за някакъв тип тревожно разстройство.
И ще ти кажа, че аз също имах ритуал, във времената преди да се излекувам от тревожността си - мерех си кръвното - понякога по много пъти на ден. Също като теб.

Сам разбираш, че няма разлика между това, че аз съм си мерил преди кръвното, пък ти захарта. Ритуала по проверка на здравето е общия знаменател на тревожност. Това е побъркващо, изпитвал съм го.

В тази връзка, лекуващият те психиатър е прав, че третира тревожност, а не депресия.

Ти си много млад - тъкмо започваш да ставаш мъж.

Шанса да се измъкнеш от това състояние при подходящия специалист е много голям. Поговори с родителите си, защото вероятно те плащат терапията ти. Сподели, че общуваш с хора във форум, които са решили този проблем.
Най-важното е да не се отказваш от търсене на алтернативни решения. Постоянството ти откакто си поставил проблема си тук ми дава основание да смятам, че не си безразличен към ставащото с теб. А това е добра предпоставка да намериш пътя към успеха.

[bai hui]

-

[hpjon]

Ами казаха ми , че е плаваща тревожност се наричало това.

Ами казаха ми , че е плаваща тревожност се наричало това.

Да ти кажа честно - не бях чувал такава тревожност. Е, не съм специалист, но съм изчел доста литература. Както и да е, това в крайна сметка няма голямо значение в настоящия момент.

За мен пътя е да потърсиш добър специалист в тревожните разстройства - някой, който има успешен опит при подобни проблеми.

Представям си колко е трудно да направиш това, при положение, че си се консултирал с именити професори. Но пак ти казвам - без да подценявам техния защитен в годините професионализъм, не винаги един професор има широка база познания за различните типове тревожности.

Аз когато си търсих терапевта се водех от 2 неща: да е психиатър, че да съм сигурен в диагнозата на състоянието, както и да прилага определен набор терапевтични похвати, за които бях чел в научната литература, че водят до успех при състояния като моето.
Потърсих и успях. Вярвам, че всеки може да намери неговото решение, стига да иска.

Ти искаш, нали

[bai hui]

-

[hpjon]

Ми доколкото разбирам повечето от вас имат паник атаки. Аз може би нямам точно такова нещо , но разбирам че това ви мъчи. Другото , което се появява е като съм сред хора и в големи открити пространства ми се вдига тревогата. Не знам какво да правя.

Другото , което и двамата психотерапевти ми препоръчаха е да съм хванел някое момиче за гъза. Това било вид терапия явно. 

Е, от това, което казваш вече съм почти сигурен, че си се настанил трайно в спектъра на тревожните разстройства, а не в депресиите.

Виж, това, че повечето тук разказват за панически атаки не означава, че тревожностите се изчерпват само с това. Има т.нар. генерализирано общо тревожно разстройство (с много готино име на английски - GAD), при което няма паник атака. Последната е познато още като пароксизмална тревожност - неочаквана, пикова.

При теб явно е фоново състояние. Но и това се лекува.

А за задника - така си е

Понякога обаче, за да се узрее за тази идея трябва малко предварителна работа. Търси добър терапевт - ще се оправиш.

[bai hui]

-

[hpjon]

Добре най-много ме притеснява депресивното състояние. На моя доктор му повтарям , че не се чувствам щастлив , а той ми разправя , че ще се почувствам щастлив чак като ми се роди син. Бива ли такава простотия.

Иначи бил съм и при д-р Герджикова. Сигурно някой от вас я знаят. Тя ми каза , че имам обсесивно-компулсативно разтройство.

Това, че ти е казал за сина е било, поне според мен, грешка, тъй като определя щастието ти като зависещо от нещо. А щастието не зависи от такива външни неща. Да, те помагат да се чувстваш прекрасно, но то става тогава, когато човек въобще може да се чувства добре в кожата си. По-късно вечерта щети потърся един цитат от моя доктор, по времето, когато е практикувал в психиатрията.

ОКР е много възможна диагноза за теб, предвид ритуалите. За съжаление нямам нито впечатления, нито съм чул нещо за докторката, която споменаваш. Тя ли те лекува в момента?

[bai hui]

-

[Little Овненце]

Аз от кога ти разправям,че имаш тревожно разстройство:)
Когато не се лекува адекватно, то преминава в депресия. И щом до сега не си намерил изход или твоите терапевти не са , депресията явно се е задълбочила. Аз не съм специалист, моля да не вземеш сега да си го приемеш като поставяне на диагноза. Но аз също съм много тревожна и имам депресия,която обаче не е постоянна. Ако не съм тревожна и нямам тези мъчителни симптоми например,съм потисната,защото очаквам да се появят пак всеки момент.Когато известно време обаче нищо не се появява,или поне не с такава интензивност се поуспокоявам и се чуваствам щастлива.

От София ли си? Ако трябва да давам координатите на моя терапевт,де да знам и аз. Ама нещо ми се струва,че все на едно място тъпчеш и подобрение няма.

[hpjon]

Не. Смених я и нея. Досега съм сменил 3-ма доктори. Проблемът е , че тази депресия или каквото е там депресивно състояние не искат да се махат. 2 пъти досега ми се е махала депресията и съм се чувствал различен човек.

При кого се лекуваш сега?