Агорафобията ме кара да се чувствам като завързана

Здравейте, досега само четях сега искам да напиша нещо. Снощи преживях ужасна криза .Прибирах се с колата към 5.30 след обяд. Попаднах на задръстване. Бях примерно n-тата кола от кръстовището, помислих си ,че ще чакам с часове, нещо ме стисна за гърлото. Познах си симптомите, реших да отворя прозореца, за да влезе свеж въздух. Какъв ти свеж въздух! Влезе дизелово-бензинов. Завими се свят ,поисках да се махна веднага от това място. Исках да тичам. Забравих да ви кажа, че до мен седеше мъжа ми и пушеше. Разкрещях му се да загаси цигарата. Той ми отвърна "пак ли с твоите номера".Стиснах зъби, почувствах се виновна и "то" изскочи. Казах на мъжа ми, че трябва да изляза на всяка цена навън, че не мога да стоя повече в колата. Той обобщи на бърза ръка, че от луди като мен може да се очаква всичко. Без да му мисля повече излязох от колата минах пред нея и изтичах на тротоара. После побягнах по тротоара. Тичах, тичах, не гледах настрани, само бягах. В един момент видях едно павилионче от което си взех минерална вода, пийнах, намокрих си челото и започна да ми просветва.Не мислех за нищо, само мислех как да прекъсна симптомите. Тичах в посока към "Младост". Там живея. Не бях много далече.Чувствах краката си разранени. Телефонът беше останал в колата, мъжът ми беше свикнал на моите изпълнения. Той и друг път бе ме виждал да напускам така колата и той да я прибираше. И друг път се бях прибирала пеша и с разранени крака, защото след такава криза ме беше страх да взимам такси, или градски транспорт. Прибрах се пребита у дома и се разплаках, почувствах се хем сигурна, хем ужасно нещастна, че нямам сили да преживея още веднъж подобно нещо. Винаги си казвам така "Няма сили да преживея още веднъж подобно нещо", но всичко се повтаря до следващия път......