Моите страхове

[Ema]

 Тррр, ако нищо не направиш, нищо няма да постигнеш и ще си останеш само с оплакванията и самотен.  Не се изоставяй!

"Действие" е лечението.

 Облечи се, усмихни се, излез и търси. Предложи  се да работиш нещо  интересно дори и без пари. Ти и сега не работиш и нямаш доходи. Но ако те приемат на работа, ще имаш поне "работна" среда, ще натрупаш малко опит и увереност. Трябва ти увереност, а тя не идва от нищо неправенето.

[Trrr]

 Облечи се, усмихни се, излез и търси. Предложи  се да работиш нещо  интересно дори и без пари. Ти и сега не работиш и нямаш доходи. Но ако те приемат на работа, ще имаш поне "работна" среда, ще натрупаш малко опит и увереност. Трябва ти увереност, а тя не идва от нищо неправенето.

Точно за без пари едва ли, а и не виждам смисъл в това да работя без пари. Още повече, че в условията на малък град това по скоро би предизвикало присмех от страна на хората. Това при положение, че остана в родния град иначе ако отида в друг град нали с работа трябва да се издържам. Иначе преди два-три часа излязох разходих се, но к'ва файда, чувствам се просто чужд и знам, че няма да ме приемат. Поне се познаваме хората и знам какво мога да очаквам от тях.

[Шашмагюл]

-

[Ema]

  , знаеш ли, на 10-тата годишнина от завършването  на средното  образование бяхме изненадани, че тези, които бяхме  класирали като аутсайдери и  задръстени, бяха много променени, ама коренно различни. Едната беше много успешна в мулти левъл компания, а другия съученик беше направил търговска фирма и беше много напред. Говорих с тях ка са се пуснали в тези води, дали им е било трудно? най-общо казаха, че им е било трудно първите няколко пъти да почукат на чужда врата и да поискат  или да предложат. След това не им правело впечатление кой какво си мисли за тях. Пък когато нещата потръгнали - съвсем не се интересували от това. Но и двамата не са имали избор - семейства, деца, и е трябвало да правят нещата.
  Та си мисля, че ти имаш избор  - да работиш или да не работиш, да правиш нещата или не. Тогава остава какво ще избереш. За лудо работи, за лудо не стой.
  При всички случаи обаче, ще загубиш, ако не направиш нещо. 
  Пък и мнението на хората, което за теб е важно, можеш да промениш само с действие.


Аз повече нямам какво да ти кажа.  Желая ти успех!

[Trrr]

......Аз, когато започнах работа най - малката идея ми беше да получавам пари. По - важен беше опитът, както и при следващо интервю да кажа, че имам такъв. Звучиш пораженчески. В твоя град си си изградил един имидж, в другия можеш да направиш нов, по - хубав. Или най - малкото да изчезнеш за известно време от твоя град и да се завърнеш после променен-по друг начин облечен, както ти казах, с друго държание...

Опитът е важен. Да поработиш някой ден така за опит не е лошо, но проблема е, че в опитите до сега дори и такъв шанс няма. Търсят се хора с много опит и може би добре изглеждащи, поне все така пишат в обявите и може във второто да е проблема. Дори аз, все пак където имах опит ( макар и не много) до сега се измислят да те отрежът. От всичко това как няма да съм песимист за някои неща. Колкото до втория проблем аз ако имам шанс да се махна никога повече не бих се върнат тук.

знаеш ли, на 10-тата годишнина от завършването  на средното  образование бяхме изненадани, че тези, които бяхме  класирали като аутсайдери и  задръстени, бяха много променени, ама коренно различни.

А тук просто няма изненада. Всеки ден се знае кой какво прави, къде отива, с кого ходи. Голяма част може би си излизат заедно през дни. Тези годишнини просто ще са една формалност нищо повече. Дори от сега ще кажа, че няма да отида.

Съжалявам, че не звуча добре. Но няма как да е друго яче. Седя през повечето време в къщи ядосвам се, опасността да умра сам след време е много голяма. Просто на мен някои неща са ми непознати от живота, не ми е познато това да не си сам на нова година или на рождения ден. Ежедневието все ми едно и също. Излизам от време на време, но сам и от това ми се губи и желанието да излизам просто няма какво да срещна. Просто проблема е голям.

[raspberry230]

Trrr, млад си, очевидно имаш амбиции, щом продължаваш образованието си, не вдигай бялото знаме, момче! Оползотвори времето, в което стоиш вкъщи, страдаш и мислиш, че "ще умреш сам" , учи езици (дано имаш интерес). Когато отидеш в града, в който учиш запиши се на курс за сервитьор или готвач и си готов за следващото лято.По морето винаги се търсят, има недостиг на кадри, вземат и хора без опит (нямат избор), та дори и квартира ще ти осигурят. Повярвай, че можеш! Никой няма да ти поднесе щастието на тепсия, сам трябва да се бориш. Приеми хората от родното си място такива, каквито са. Ако тези на твоята възраст те подтискат, вземи и обърни внимание на по-възрастните. Те винаги ще ти разкажат нещо интересно и ще  разнообразят ежедневието ти, а ти ще свикнеш да комуникираш без тези порочни мисли, че не те харесват.
Не приемай всичко за предварително загубена кауза, така стигаш доникъде.
Прочети " Подсъзнанието може всичко", гледай "Тайната", промени мисленето си.Ако не можеш да се справиш сам (човешко е) потърси помощ от специалист. Наложително е да повишиш самооценката си.
Успех! Можеш!

[Trrr]

Приеми хората от родното си място такива, каквито са. Ако тези на твоята възраст те подтискат, вземи и обърни внимание на по-възрастните.

И да ги приемам и да не ги приемам все е същата работа. Просто няма смисъл, при положение, че гледат да избягат от мен не виждам смисъл. Града е толкова малък, че всеки се познава, просто няма какво ново да срещна. Всичко е толкова познато, че направи мирише.

[hpjon]

Здравей, Trrr!

Начина по който пишеш ми прилича много на нещо подобно - ти си един гладен човек, но не приемаш нито една идея за това как може да се заситиш.
Извод: ти сам си избрал, макар и да не го признаваш гласно, да седиш гладен, ерго - да си в ситуацията, в която си.

Е. Толе, в една своя книга много добре описва възможните начини (те са точно 3), по които човек може да се справи с една или повече проблемни ситуации в живота си:

1) приемаш ситуацията;
2) променяш ситуцията;
3) напускаш ситуацията.


Сега виждаш защо си позволявам да направя извода, който правя по-горе за теб. При положение, че повечето тук ти дадохме съвети в духа на точки 2 и 3, то ти остава единствен шанс да заживееш според правилото на т.1

Приятен ден!

[Trrr]

Здравей, Trrr!

Начина по който пишеш ми прилича много на нещо подобно - ти си един гладен човек, но не приемаш нито една идея за това как може да се заситиш.
Извод: ти сам си избрал, макар и да не го признаваш гласно, да седиш гладен, ерго - да си в ситуацията, в която си.
и 2 и 3, то ти остава единствен шанс да заживееш според правилото на т.1

НЕ съм го избрал сам, просто няма друг избор. Докато съм тук нищо все ще е така. Преди малко се убедих още повече. Гледам едни кретени дето не те имат за човек. Кажи ми отсреща като не те имат за нормален човек ти какво можеш да направиш ? Когато им говориш нормално, а се хилят все едно са току що излезли от лудницата. При това положение с какво самочувствие ще си сред хората- с никакво. Лесно е да се каже, да не ти пука, не е важно какво ти говорят хората , да не те интересува, но точно обратното е. В условията на малък едно говорене обсебва повечето и хайде след това обяснявай им друго. И не знам как да постъпя. Живееш три години еднотипен живот, ставаш рано, чудиш се какво да правиш през деня, заспиваш с мисълта, че си сам и все така. За това мисля, че няма как да се променят нещата тук. Варианта е да отида в друг град или ако има шанс някъде да отида в чужбина с някоя програма, може да е да береш ягоди, но пак е по добре. Просто процеса на опознаване тук ще е труден, защото повечето, които имат приятели, компании са си ги създали именно през онези ученическите години, които отдавна минаха. Дългото време абсолютно сам е опасно, защото деградираш, но няма как да се чувствам виновен аз.

[hpjon]

Върви си един мъж, намръщен един такъв, намусен и си мисли: “Животът – скапан, жената – смотана, хората – изроди.”
А зад гърба му стои един ангел и записва в тефтера си: “Скапан живот, смотана жена и хора изроди… Странни желания. Но щом поръчва, трябва да изпълнявам.”

[Ema]

Върви си един мъж, намръщен един такъв, намусен и си мисли: “Животът – скапан, жената – смотана, хората – изроди.”
А зад гърба му стои един ангел и записва в тефтера си: “Скапан живот, смотана жена и хора изроди… Странни желания. Но щом поръчва, трябва да изпълнявам.”

Много добро попадение!

[Marlene]

Върви си един мъж, намръщен един такъв, намусен и си мисли: “Животът – скапан, жената – смотана, хората – изроди.”
А зад гърба му стои един ангел и записва в тефтера си: “Скапан живот, смотана жена и хора изроди… Странни желания. Но щом поръчва, трябва да изпълнявам.”

Много добро попадение!

Съгласна!

[Trrr]

Много смешно. Де да беше толкоз лесно.

[lotxen]

     Леле,много сте готини!

[hpjon]

Много смешно. Де да беше толкоз лесно.

О, това не е майтап, но си прав - не е толкоз лесно.
По-лесно е дори!