Моите страхове

[Trrr]

Здравейте, зачудих се къде да напиша темата си, дали в ПР или в Социална Фобия. Но реших да пиша тук, защото от известно време получавам може би нещо като панически атаки. Поне до такъв извод стигнах, след като бях на доктор и в две различни кардиограми не откри нищо тревожно, имал съм супер кардиограма, кръвното ми е добре, преслуша ми сърцето и било добре. И аз, когато и да си меря кръвното ми е добре, освен това и кръвната картина е супер. Преди известно време усетих как сърцето ми бие много силно, може би до 140, а когато усетих и се изплаших сигурно се е качило повече. Изплаших се, тогава бърза помощ ми казаха, че кръвното е добре и че е от притеснение. Да вярно характера ми е такъв, притеснен, затворен и какво ли още не. След това през ден или поне веднъж на ден вдигах пулса на горе, но с течение на време запазвах самообладание и това качване на пулс продължава най-много до минута и след това си се връща в ритъм. Може би съм стигнал до състояние когато усетя за миг по висок пулса 110-120 и да се плаша, но иначе през останалото време си е в норма, когато си почивам и спя също. Водя по скоро заседнал живот, но стигнах до състояние, където очаквам да вдигна пулс, защото го правя по веднъж на ден, и в три поредни дни се вдигна точно в един и същи час- около 11:00. Най-вероятно е на психична основа, защото в други моменти спортувам ( макар и рядко), ходя, и не се случва. При болно сърце или нещо друго просто няма как по едно и също време като час да вдигам за кратко пулса. Чувството, когато вдигна е пулса е чувство на безпокойство, на моменти паника, и по забързано дишане, иначе болки и други неща нямам. Трябва бавно по бавно да спря да мисля за тези неща. И другия проблем е, че почти нямам приятели и нямам никакъв личен живот като за 23 годишен. Това на моменти не ми дава и спокойствие, израстнах като характер по затворен, притеснителен и отхвърлен от хората, без да знам защо. На моменти са се държали зле с мен все едно съм говедо. Приятелки пък въобще, липсата на контакти дълго време, може би са се отразили с общуването на живо, и с момичетата. Искам да не съм сам, но не знам как. Регистирах в сайт за запознантва, но нищо. Пиша на едно момиче след второто писмо не ми отговаря( поне аз след като не са ми отговорили не нахалствам или пък да говоря всякакви глупости, както правят повече, викам просто няма смисъл), в такива моменти си мисля много лоши неща за мен, аз ли не почвам добре и си казвам има ли смисъл да се занимава, с какво мога да впечатля, с това, че нямам приятели ли или че съм аутсайдер . Мисля, че изглеждам нормално като другите, нямам външни недъзи или поне аз така си мисля ( тази дума не е хубава, и не ми е целта да обидя някой, но българите я използват тази дума много често и за съжаление това го гледат, в своя избор, изключенията са много малко). Иначе съм студент, но всичко, което се случва е в рамките на университета. Постоянно си мисля, че когато завърша след година ще изгубя и малкото шансове да имам приятели и компания. Ще дойде момент родителите ми няма да ги има, и ще си остана сам. Искам да си намеря работа, но в днешно време и все още без образование това не е най-лесното нещо. Тези панически атаки на моменти, може да са следствие на самотата, която ме мъчи.  Но не знам какво да нарпавя да не съм сам. Когато гледам хората в компании и двойки ми става гадно, защото не съм като тях, чувствам се втора категория човек без самочувствие. Когато се прибирам в родния град не излизам никъде, защото просто няма къде, няма с кого. Хората си имат компания и не им е до теб. И тук там, слушам гадни неща за мен да си говорят, това убива много моето желание за живот. Имам ли бъдеще ?

[hpjon]

РАЗБИРА СЕ, ЧЕ ИМАШ БЪДЕЩЕ!!!

Всичко, което описваш е състояние, което е напълно преодолимо. Можеш да опиташ сам, можеш да се довериш и на психотерапевт и така по-бързо ще се справиш. Независимо от това какъв успех ще постигнеш самостоятелно знай, че дори да не си доволен от постигнатото винаги можеш да "поправиш" резултата към по-благоприятна насока с помощта на терапевт.

Моят въпрос за момента към теб е - искаш ли да опиташ да се справиш сам?
Ако си готов за малко работа със себе си и интересни моменти пиши, ще ти кажа какво можеш да направиш. Ако не чувстваш сили, че можеш сам - кажи - тогава вариантът за теб е психотерапия.

Но все си мисля, така четейки поста ти, че можеш и сам. Или с малко помощ от коуч. Но затова по-късно. Сега е важно да споделиш какво мислиш по отношение на това да се промениш.

[ddiddi]

Trrr, толкова си млад, непозволявай да те обземе и победи отчаянието. Повишения пулс е един от симптомите на ПР и аз съм го имала. Но по- важното е , че си си направил кардиограма и всичко е ок. Просто непозволявай да те обземат вътрешни терзания, така само си вредиш. Казваш, че си студент, имаш колеги. Защо не им предложиш да излезнете някъде да отидете на дискотека, ресторант, бар или ако си студент в София на Витоша, просто да се разнообразите. Имаш колеги, колежки опитай се да се сближиш с тях (ако не си), ходете по кафенета. Както правят младежите. Друг съвет, който мога да ти дам е казваш, че си пътуваш до родния град, ако пътуваш с автобус или влак гледай да седнеш до някое симпатично момиче, заговори го, разменете си телефонните номера. Покани я на среща...ей така се получават нещата. Само не се затваряй в себе си и помни НИКОЙ НЕ Е ПОВЕЧЕ ОТ ТЕБ, за да се чувстваш самотен и непълноценен. Пожелавам ти успех!!!

[Trrr]

Не съм от София, но не знам. Като ги гледам хората всеки си има собствен живот, а курса ни е доста раздробен, не сме единни. Говоря по общи неща, но само това- за три години почти нищо. Искам нещата да се оправят, но на моменти си нямам и представа как. И като пътувам с влак или автобус ако седна до някоя и почна да говоря ще ме гледат странно, ще кажат, кой е тоз изветрел и луд. Просто не мога, още повече, че хората се познават, и аз съм някак си чужд. Още повече, че за мен няма и хубаво мнение не знам защо, нямам пороци в характера, не съм някой наркоман, пиянде. Веднъж чух като си бях в родния град някъкви приказки, че съм бил бавен и това ме съсипва. Ходя без никакво самочувствие. Много често слушам подобни съвети, да седна в автобуса до някое момиче, да му говоря, да потърся телефон, но не мога. Може би в София може и да става, преди по новините имаше едно момче на 25 години, където видяло едно хубаво момиче, така усмихнало му се в някакъв автобус от градския транспорт, било го срам тогава, но след това започнало да го търси чак по новините чрез БТВ, това беше преди около месец, може някои да се сетат. Но тук това не мога да си го представя, може би съм вярно задръстен, но не съм виждал по рейса да се запознават по този начин. То в малките градове хората се познават и аз няма да изглеждам добре пред тях.

[ddiddi]

Аз мисля, че трябва да се справиш и можеш сам. Но ако неможеш по- добре потърси помощ от терапевт, незнам може би психолог. Но по- скоро трябва да спреш да се интересуваш какво казал някой си за теб, бил си бавен и такива глупости. Нали знаеш, че хората са злобни и все се бъркат в живота на другите, абе клюкари. Хич да не ти пука кой какво говори зад гърба ти. Аз ти казах, тези дето те одумват не са повече от теб, за да им се връзваш. Но щом се чувстваш самотен промени нещо в поведението си. Казваш, че курса Ви не е единен, значи са се оформили групички, опитай се да се присъединиш към някоя. Но трябва да си по- смел, а не предварително да си мислиш, че нищо няма да стане.

[hpjon]

Здравей!

Не отговори на въпроса, който те попитах, затова не смятам да настоявам повече.

Искам само да кажеш, разбира се, ако имаш желание какво би помислил ако следните хора се изправят срещу теб и кажат, че ти си "изветрел, луд и бавен".

Моля те, ако решиш да отговориш срещу всяко име да напишеш по скалата от едно до 10 колко засегнат ще се почувстваш - 0 незасегнат - 10 - страшно много засегнат.

Имай предвид, че имената и хората са абсолютно реални (съществуват в системата ЕСГРАОН):

Миропа Андонакиева
Пацка Куртаджова
Будка Сапунова
Кутьо Карагьозов
Трошан Жасминов
Чайка Бележкова
Бардолей Стришков
Курти Лападуди
Стоименчо Каманяров
Кинефка Попишка

Подходи към задачата сериозно, нищо, че може и да не изглежда такава. Тя е сериозна! Представи си тези хора с табелка на гърдите на всеки от тях. Всеки от тях ти казва, че си изветрел, луд и бавен. Оцени как се почувства и сподели с нас. Колкото по-живописно си представяш името на човека и едновременно чуваш думите изветрел, луд и бавен, толкова по-истинска ще е оценката ти.

След това има допълнение, но ще ти го дам ако направиш задачата.

[Trrr]

Моят въпрос за момента към теб е - искаш ли да опиташ да се справиш сам?

Това с ПА, мисля, че успявам да го владея и минава най-много за минута, две това безпокойство и ускорения пулс, когато го получа. Но не знам как ще се оправя със самотата, искам да се оправя сам, но дългите моменти сам, моменти, в които няма дори кой да ти звънне на телефона не влиаят добре на мен.

Хубава задача с тези имена, но проблема, е че тези неща съм ги изпитал върху себе си и това, че 90 процента от хората в моя край се познаваме по принцип, не сме някои непознати например. На друго място не бих обърнал много внимание, но тук нещо не ми върви с приятелите, когато не ме имат за човек и направо не знам.

[hpjon]

Здравей!

Най-приятелски искам да ти кажа, че споделяйки тук с нас проблема си вършиш едва 2 % от необходимото, за да промениш ситуацията. Разбира се, че тези 2 % са важни, когато търсиш мъничко съчувствие. Имаш го и от мен - самият аз, когато бях в училише - от 1-ви до 10-ти клас много трудно завързвах добри приятелства. Причината бе, че бях много дебел - всички ми се подиграваха. Все се мъчех да отслабна, вярвайки, че така ще мога да имам повече приятели. Но ми беше трудно да отслабна. Дори, честно казано, надебелявах още и още. Тогава реших, че пътя през отслабването е мноооого дълъг за достигането на приятелството и единственото, което ми оставаше бе да потърся по-приятелски отношения с тези, които ме приемаха дебел. Така в 10-ти клас вече имах няколко добри приятеля. Когато този проблем не бе вече на дневен ред знаеш ли какво стана? - ами отслабнах

Да се върнем обаче на 98-те процента оставаща работа. Нужно е да предприемеш действие.
Сега във форума, а по-късно и навън.

Затова се учудвам, че не си решил задачата от миналия ми пост - бях останал с впечатление, че търсиш пътя за справяне. Аз, предполагам и останалите сме готови да ти посочим няколко възможни решения, като винаги остава възможността да се консултираш и със специалист - психолог или терапевт.

Оправдания могат да се намерят винаги, така че не ги търси - те са лесния път. По-трудния е да се промениш. Но пък е сигурно успешния път.

И така.
Задачата с имената остава - направи я.
Бе изкушен от това да намериш оправдание да не я направиш, но вече разбра, че оправданията са крачка назад.

В допълнение имаш и нова задача.
Тя се състои в следното: по-долу съм ти извадил няколко мисли на мъдри хора. Някои от мислите са от общ характер, други касаят точно приятелството. След като ги прочетеш искам да напишеш с 2, максимум 3 изречения как се виждаш ти в контекста на всяка мисъл - по отношение на мислене, идеи и възможност за действие според това, което си прочел. Прави това непосредствено след всяка мисъл така, че да видим тук какво точно мислиш по всеки един аспект на казаното от по-мъдрите от нас. Но не в светлината на оплакването, а в светлината на възможното, което би могъл да направиш.

След като направиш това със същите неща те очаква нова задача. Както виждаш - ако искаш промяна трябва работа. Запретвай ръкави

Виждаш вече, че приятели се намират лесно - някои от нас тук ще говорят с теб от позицията на съчувствието, други, като мен ще опитаме да ти помогнем да излезеш от омагьосания кръг. Така че - ти си на ход


Ето мислите:
Ако вярваш само на това, което виждаш, значи възприемаш нещата ограничено и повърхностно. Щом вярваш само на това, което виждаш, защо плащаш сметката си за електричеството?

Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш какво става вътре в теб.

Никой не е способен да предизвика в теб гняв или стрес, само ти самият можеш да го сториш, в зависимост от начина, по който възприемаш твоя свят.

Не си закрепостен в сегашното си положение, докато не решиш да бъде така.

Всички твои съмнения са препятствия, които ти пречат да влезеш в царството на истинската магия.

Откажи се от „нуждата". Почувствай със сърцето си, че нищо повече не ти е необходимо, за да постигнеш цялостност, а после ще се убедиш, как всички външни неща стават все по-маловажни в сърцето ти.

Колкото повече се стараеш да извлечеш някаква полза за себе си, толкова по-малко ще се радваш на онова, което отчаяно търсиш.
Уейн Дайър

За два месеца можеш да си създадеш много повече приятели като се интересуваш от другите хора, отколкото за същото време като ги караш да се интересуват от теб.
Дейл Карнеги

Не е богат онзи, който има много, а онзи, който раздава много.
Ерик Фром

Какво е приятелят? Ще ти кажа - това е някой, пред който се осмеляваш да бъдеш самия себе си.
Франк Крейн

Не е възможно да се здрависваш със стиснати юмруци.
Голда Мейер

Изграждането на едно приятелство може да е работа за цял живот.
Сара Джует

Изгубих седем добри приятели, което значи, че Бог се е смилил над мен 7 пъти без да го осъзнавам. Дал ми е приятелство, после ми го е отнел, но ми е изпратил друго.
Жан Кокто

Приятелството е подарък, който правим на себе си.
Робърт Луи Стивънсън

Истинското приятелство никога не е спокойно.
Маркиз дьо Севини

Ролята на приятеля е да застане на твоя страна когато грешиш, защото почти всеки би го направил, когато си прав.
Марк Твен

[Trrr]

Знам, че ще изглеждам така, че само се оправдавам. Но тук в малкия град е много по трудно, при положение, че хората се познава, излизат от 16-17 годишни, дори и по рано и аз съм някак си чужд. Всеки си има собствен живот и нещата стават трудно + дълги периоди, през които оставам сам. Накрая на учебната година съм и предстоят вероятно нови 2-3 месеца напълно сам. През годините много неща ме отблъснаха, тези в махалата се държат доста зле с мен, гледат да те изложат пред другите, пред момичетата и при това положение никой не би искал да тръгне с мен. На уважение са пияниците и наркоманите, а останалите гледат да ги мачкат, аз така се чувствам. Не искам да ме уважават ( не съм постигнал нищо, за да го правят), но към мен няма нормално отношение все едно съм някой добитък. Бих искал да се махна колкото се може надалеч, но остана още една година да уча, не мога да остава образованието, може да не струва, но по добре с някаква диплома, отколкото без нея. Но не знам колко време ще издържа така сам, сега, когато повече са някъде кой на бал, кой на дискотека, като слушам колите как бучат с абитуриенти ми става гадно.

[hpjon]

Здравей, Trrr!

Истински съм развълнуван от проблема ти и го приех доста присърце. В голяма степен приятелски дори. Затова и положих усилия, за да направя нещо, което истински приятел би направил - да ти помогне да си пооблекчиш малко негативното мислене, а защо не и да предприемеш някои стъпки към промяна.

За мое най-голямо съжаление констатирам, че 8 дни и 4 отговора от твоя страна откакто си поставил проблема си ти заемаш пораженческа позиция, от която не виждам особено желание от твоя страна да се избавиш.
Основание да смятам така ми дава твоето отношение към относително леките и дори забавни неща, които споделих с теб за размишление и малко действие от твоя страна. Те биха те променили, поне мъничко, но ето, че поне тук в този форум ти явно не търсиш промяна.

Последното нещо, което искам да споделя с теб, след което ще те оставя да си бъдеш все така самотен и видимо нещастен от този факт е следното:

Ако не станеш приятел сам на себе си няма как да станеш приятел с други хора. С такова поведение, демонстрирано тук във форума не мога да кажа, че си приятелски настроен към себе си. Защо тогава го изискваш от другите?

Искрено ти желая успех, да се подредят хората и събитията така в живота ти, че да не страдаш повече от това, което споделяш в момента. Но никога не забравяй, че за да ти помогне Бог или който и да е било друг трябва да помогнеш първо сам на себе си!

Успех!

[vladimir]

Здравей, Trrr!

Истински съм развълнуван от проблема ти и го приех доста присърце. В голяма степен приятелски дори. Затова и положих усилия, за да направя нещо, което истински приятел би направил - да ти помогне да си пооблекчиш малко негативното мислене, а защо не и да предприемеш някои стъпки към промяна.

За мое най-голямо съжаление констатирам, че 8 дни и 4 отговора от твоя страна откакто си поставил проблема си ти заемаш пораженческа позиция, от която не виждам особено желание от твоя страна да се избавиш.
Основание да смятам така ми дава твоето отношение към относително леките и дори забавни неща, които споделих с теб за размишление и малко действие от твоя страна. Те биха те променили, поне мъничко, но ето, че поне тук в този форум ти явно не търсиш промяна.

Последното нещо, което искам да споделя с теб, след което ще те оставя да си бъдеш все така самотен и видимо нещастен от този факт е следното:

Ако не станеш приятел сам на себе си няма как да станеш приятел с други хора. С такова поведение, демонстрирано тук във форума не мога да кажа, че си приятелски настроен към себе си. Защо тогава го изискваш от другите?

Искрено ти желая успех, да се подредят хората и събитията така в живота ти, че да не страдаш повече от това, което споделяш в момента. Но никога не забравяй, че за да ти помогне Бог или който и да е било друг трябва да помогнеш първо сам на себе си!

Успех!

hpjon, ти вече терапевт го раздаваш.

[Trrr]

До някъде си прав, но си има причина през всички тези години да стигна до това положение днес. Преди не бях чак така, бях по оптимистично настроен, но някои неща ме съсипаха. Дори съм слушал неща от сорта, как един не желаел да ходи с мен по центъра, за не го видял някой, че е с мен. Е при това положение какво да си мисля ? Такива случаи не са само единични. Много често, когато видя някой от класа и поне да му кажа здравей, ми се е случвало, когато е с някой да се прави, че не ме познава. И такива неща също не са единични. При това положение няма какво да правя освен и аз да си обърна главата на другата страна следващия път- не съм мазохист, за да тръгна току така да правя евала на който и да е ощв повече пък на такива дето гледат да те стъпнат и изложат с някаква кретейнщина, Нищо ново сигурно не казах, но не мога да се чувствам виновен за всичко. Дълго време сам човек деградира социално, но какво да направя ? Просто ме отблъснаха всички тук. Няма да ти хареса и последното, което ще кажа, но през семестъра, просто се радвам, когато срещам по малко хора от моя тъп град.

[track]

констатирам, че 8 дни и 4 отговора от твоя страна

  Работата е по-зле, отколкото си представях   Той си водел и статистика 

[hpjon]

констатирам, че 8 дни и 4 отговора от твоя страна

  Работата е по-зле, отколкото си представях   Той си водел и статистика 

Трак, колко се радвам да те видя тук - дано се включиш с нещо ценно да помагнеш на човек в беда

Разбира се, че си водя статистика, когато съм се ангажирал с решаването на проблем на съфорумец. Аз не пиша на празни обороти тук. И не пиша преди да съм обмислил това, което казвам.

Отправяме предупреждение за мило и толерантно отношение към съфорумците, в случая Trrr. А не назидателен менторски тон, който само стресира момчето допълнително. В случая Trrr  се нуждае от  разбиране. Тук хората са с различен жизнен опит и това има значение при решаването на проблема. По един начин се мисли на 20 години, по друг на 30. Вече уведомихме къде може да изразявате различни мнения и да себеутвърждавате егото си. Спазвайте те го!
Без спам по темите !