"Излекувани"

[christian]

Здравейте,

знам че има вече такива теми, но за съжаление са много разводнени и затова реших да отворя нова такава, като бих искал да сложа изискване за публикуване тук, а именно:

само по 1 публикация на човек и то на такъв, който твърди, че се е оправил
Да видим колко сте

[dnil]

Аз съм, но наистина не ми се обяснява пак - писала съм доста.
Просто отбелязвам, че съм жив пример:)

[inna]

Може би трябва да уточним как точно са се излекували - с или без лекарства?

[dnil]

Здравейте,
Реших все пак да напиша този дълъг пост за да не объркам хората, които четат постовете ми как точно съм се справила с ПР. За целта първо ще копирам мои постове от началото и в процес на справянето ми с ПР и накрая ще допиша всъщнист разковничето на справянето ми с проблема.
Април 21, 2009
Здравейте. Ще ви разкажа накратко за моите панически атаки.
Всичко започна когато бях 7-8 месец от бременността. Тогава дори неосъзнавах какво е това. Будех се посреднощ и започвах да се задушавам. Мислех, че е от големия корем, който притиска диафрагмата. Но лошото дойде още първата нощ след като родих. Започвах изведнъж да се изпотявам, да ми треперят ръцете, да се задушавам, имах чувството, че ще умра всеки момент. всичко ми беше като на филм. Не знаех въобще на кой свят се намирам. И така всяка нощ. След като се прибрах вкъщи 2 седмици нямах нищо и после отново се започна. Мислех вече предсмъртни писма да пиша...Реално осъзнавах, че мога да дишам и въпреки това в мига в който пристъпа идваше аз казвах на съпруга ми" Ето, пак се задушавам. Ще припадна, ще умра.."Ставах и започвах да обикалям апартамента скубейки косата си. После започвах да рева и да си мисля, че съм за лудницата. Съвсем наскоро прочетох доста неща за ПА и ПР и доста се успокоих. Пристъпите не са отминали, но вече не са всяка вечер. Мина 3 месеца от раждането, но все още ми е много зле. Не искам все още да ходя на специалист. Искам да се опитам САМА.
Юни 17, 2009
Здравейте! Както писах малко по-горе с надежда да пиша скоро пак в тази тема и ето ме
Момичета и момчета - забравих за ПА, забравих какво е това очакване на ПА, забравих стрес, забравих лошите мисли!!! И всичко това само за няколко седмици. Не вярвах, че мога, не вярвах, че някога ще се почувствам отново човек, но ето ме коренно различна. Преодолях страха си. Изпитвам понякога лека тревожност както kasanena, но до там. Започвам да си мисля хубави неща и всичко отшумява. Толкова съм щастлива. Няма по-голямо щастлие от това да си преодолял ПА. Всичко наистина е в нас. Прочетете "Тайната" на Ронда Бърн. Тя преобърна нещата при мен. Ще влизам рядко тук и ще чета само тази тема. Успех!!!!!!!!
Успях по начина, по който доста хора са споменали из темите - самовнушение и самоконтрол. Още със събуждането си сутрин започнах да подреждам деня си по начина по който искам да премине. Това включва всички любими за мен неща. започнах да правя каквото си поискам и това, което не ми харесваше просто го игнорирах. Докато стана, измия зъбите си, облека се и докато пия кафето си непрекъснато повтарях, че ме очаква един прекрасен ден. Затварях очи за 10 минути и се абстрахирах от АБСОЛЮТНО всякакви мисли. Представях си единствено собствения си образ - щастлив (една усмивка) - един вид медитация. Като настъпеше вечер (болното ми време) си припомнях любимите неща, паля цигара, сипвам си чаша вино и отново затварям очи с усмивка и си повтарям колко добре се чувствам. Припомням си най-хубавите моменти в живота ми и започвам да мечтая. В началото не се получаваше. ПА изчезваше за секунди и после отново нахлуваше, отново започвах да мисля, не се отказвах и не си казах, че това няма да ми помогне. Бях твърда...Отне ми часове в повтаряне колко добре се чувствам, в началото без успех, но след упоритост от около 2 седмици накрая просто се почувствах добре и ПА просто не се появи. Дори се бях улисала в приказки и по едно време погледнах часовника - 23.30. Опулих се и не можех да повярвам, че дори не ми се замая главата. Нямаше и помен от ПА. В мига в който си казах това нещо ПА се опита отново да се върне при мен....Това вече беше последното доказателство за мен, че просто АЗ контролирам всичко с мисленето си и ПА повече и не дойде. Вече дори не ми се вие свят.
Както споменах и по-горе, обаче беше изключително трудно и в началото просто невярвах, че мога да се оправя без психоаналитик и хапчета и докато си мислех това не се и оправих. В мига в който си повярвах ама ИСТИНСКИ, всичко се преобърна. МОЛЯ ВИ ПРОЧЕТЕТЕ КНИГАТА "ТАЙНАТА" НА РОНДА БЪРН. Четете я всяка вечер или сутрин. Повярвайте и ще се оправите.
Март 10, 2010 –/ Обърнете внимание, че това е година по-късно. Междувременно паническите ми атаки пак са започнали и аз бях посетила психиатър, който ми назначи антидепресанти/
Моят личен съвет е задължително да отидеш на психиатър. Дори само за една проста консултация. Той ще ти разкаже подробно за антидепресантите при бременност, какви рискове крият те за плода, а също и другото важно нещо - как влияят атаките ти на плода когато не вземаш лекарства, защото това също е от голямо значение. двамата ще претеглите плюсовете и минусита и на двете страни и ти сама ще решиш кое според теб би било по-добро за теб и твоето бебенце.Както споменах вече моят психиатър има доста бременни пациентки на антидепресанти (включително и моя приятелка), ако искаш ще ти изпратя на лични координатите му. Аз откакто се лекувам с ципралекс съм нов човек. вече повече от половин година нямам ПА, само симтоми на ПР от време на време, които овладявам с лекота:) Станах двойно по-силна и си казах, че повече никога няма да се предам колкото и време да ми отнеме. След още 2 месеца бях възвърнала предишното си ниво - без ПА, но с ужасна апатия и другите му там... Тогава си спомних, че именно тук се бях предала, бях спряла да се боря. И тогава надъхана продължих. Правех всичко, което ме караше да чувствам замаяност, апатия, сърцебиене и тревожност, изправях се със страховете си очи в очи. Изкарах така още няколко месеца без видима промяна, но не спрях. Изведнъж осъзнах, че лека полека като, че ли всичко това започна да отшумява. Някак си от самосебе си престанах да мисля за състоянието в което до скоро бях и хоп....след още няколко месеца нямаше и помен от ПР. Имаше дни в които се чувствах прекрасно и после...бум! Настъпваше ПА с нея и отчаянието и после всичко наново докато не се научих да не се отчайвам и да бъда постоянна. В момента в който го направих и всичко си дойде на мястото:) Всичко е въпрос на време. Още със събуждането си сутрин започнах да подреждам деня си по начина по който искам да премине. Това включва всички любими за мен неща. започнах да правя каквото си поискам и това, което не ми харесваше просто го игнорирах. Докато стана, измия зъбите си, облека се и докато пия кафето си непрекъснато повтарях, че ме очаква един прекрасен ден. Затварях очи за 10 минути и се абстрахирах от АБСОЛЮТНО всякакви мисли. Представях си единствено собствения си образ - щастлив (една усмивка) - един вид медитация. Като настъпеше вечер (болното ми време) си припомнях любимите неща, паля цигара, сипвам си чаша вино и отново затварям очи с усмивка и си повтарям колко добре се чувствам. В началото не се получаваше. ПА изчезваше за секунди и после отново нахлуваше, отново започвах да мисля, не се отказвах и не си казах, че това няма да ми помогне. Бях твърда...Отне ми часове в повтаряне колко добре се чувствам, в началото без успех, но след много упоритост накрая просто се почувствах добре и ПА просто не се появи. После много плавно спрях ципралекса, придружен с всичките неприятни симтоми на спирането.  Целият този процес, който описвам трая общо 2 години. ). Най-голямото щастие в моя живот бе когато осъзнах, че съм се "излекувала" от ПА. Сега, след като знам какъв може да е живота (преди и след ПР) се радвам и на най-малките неща. Колкото и глупаво да звучи съм благодарна, че преминах през всичко това за да оценя живота, да се радвам и на най-малките неща  и да съм щастлива всеки ден!
........................................................................
И тук спрях да пиша във форума, сигурна в моето „излекуване“. Година и нещо след това (3 месеца след спирането на ципралекса) познайте какво се случи? Всичко отначало!!! Наново ПА, наново страх и ужас. Пак започнах ципралекса (на своя глава), но отидох и при психолог. За щастие попаднах на човек-професионалист с много опит. Резултатът беше мигновено спиране на ципралекса (без никакви схеми и без никакви „симптоми на отнемане“), само 4 посещения в рамките на около 2-3 месеца и много разменени имейли. И мисля тук наистина да приключа с моята история за ПР. Изводите, които си направих за всичките тези години са:
1.   Хапчетата не могат да те“излекуват“. Самовнушението, че ти помагат докато ги пиеш ти помага.
2.   В различен етап от борбата си с ПР човек разбира, че той сам е разковничето на справянето с проблема, но въпреки всичко все нещо не ни достига за да се преборим сами.
3.   Знаем какво е ПР и ПА, но не го осъзнаваме. Осъзнаем ли го просто няма как да го получим повече.
4.   Евала на всички, които са успели без психолог, но моят извод е, че обърканите ни мозъци просто имат нужда от напътствия от специалист.
В заключение няма да ви казвам, че съм сигурна в моето „излекуване“ като сами се убедихте по-горе, че на няколко пъти съм се заблуждавала в това. Просто ще кажа, че вече съм достатъчно уверена в способността си да овладявам стреса, да разбирам симптомите на ПА и да не се плаша от тях. Тоест – с много, много хъс и мотивация + специалист (НО НАИСТИНА СПЕЦИЛИСТ) изходът може да бъде само един – СПРАВЯНЕ С ПРБЛЕМА ПР.

[dar83]

Здравейте,
Реших все пак да напиша този дълъг пост за да не объркам хората, които четат постовете ми как точно съм се справила с ПР. За целта първо ще копирам мои постове от началото и в процес на справянето ми с ПР и накрая ще допиша всъщнист разковничето на справянето ми с проблема.
Април 21, 2009
Здравейте. Ще ви разкажа накратко за моите панически атаки.
Всичко започна когато бях 7-8 месец от бременността. Тогава дори неосъзнавах какво е това. Будех се посреднощ и започвах да се задушавам. Мислех, че е от големия корем, който притиска диафрагмата. Но лошото дойде още първата нощ след като родих. Започвах изведнъж да се изпотявам, да ми треперят ръцете, да се задушавам, имах чувството, че ще умра всеки момент. всичко ми беше като на филм. Не знаех въобще на кой свят се намирам. И така всяка нощ. След като се прибрах вкъщи 2 седмици нямах нищо и после отново се започна. Мислех вече предсмъртни писма да пиша...Реално осъзнавах, че мога да дишам и въпреки това в мига в който пристъпа идваше аз казвах на съпруга ми" Ето, пак се задушавам. Ще припадна, ще умра.."Ставах и започвах да обикалям апартамента скубейки косата си. После започвах да рева и да си мисля, че съм за лудницата. Съвсем наскоро прочетох доста неща за ПА и ПР и доста се успокоих. Пристъпите не са отминали, но вече не са всяка вечер. Мина 3 месеца от раждането, но все още ми е много зле. Не искам все още да ходя на специалист. Искам да се опитам САМА.
Юни 17, 2009
Здравейте! Както писах малко по-горе с надежда да пиша скоро пак в тази тема и ето ме
Момичета и момчета - забравих за ПА, забравих какво е това очакване на ПА, забравих стрес, забравих лошите мисли!!! И всичко това само за няколко седмици. Не вярвах, че мога, не вярвах, че някога ще се почувствам отново човек, но ето ме коренно различна. Преодолях страха си. Изпитвам понякога лека тревожност както kasanena, но до там. Започвам да си мисля хубави неща и всичко отшумява. Толкова съм щастлива. Няма по-голямо щастлие от това да си преодолял ПА. Всичко наистина е в нас. Прочетете "Тайната" на Ронда Бърн. Тя преобърна нещата при мен. Ще влизам рядко тук и ще чета само тази тема. Успех!!!!!!!!
Успях по начина, по който доста хора са споменали из темите - самовнушение и самоконтрол. Още със събуждането си сутрин започнах да подреждам деня си по начина по който искам да премине. Това включва всички любими за мен неща. започнах да правя каквото си поискам и това, което не ми харесваше просто го игнорирах. Докато стана, измия зъбите си, облека се и докато пия кафето си непрекъснато повтарях, че ме очаква един прекрасен ден. Затварях очи за 10 минути и се абстрахирах от АБСОЛЮТНО всякакви мисли. Представях си единствено собствения си образ - щастлив (една усмивка) - един вид медитация. Като настъпеше вечер (болното ми време) си припомнях любимите неща, паля цигара, сипвам си чаша вино и отново затварям очи с усмивка и си повтарям колко добре се чувствам. Припомням си най-хубавите моменти в живота ми и започвам да мечтая. В началото не се получаваше. ПА изчезваше за секунди и после отново нахлуваше, отново започвах да мисля, не се отказвах и не си казах, че това няма да ми помогне. Бях твърда...Отне ми часове в повтаряне колко добре се чувствам, в началото без успех, но след упоритост от около 2 седмици накрая просто се почувствах добре и ПА просто не се появи. Дори се бях улисала в приказки и по едно време погледнах часовника - 23.30. Опулих се и не можех да повярвам, че дори не ми се замая главата. Нямаше и помен от ПА. В мига в който си казах това нещо ПА се опита отново да се върне при мен....Това вече беше последното доказателство за мен, че просто АЗ контролирам всичко с мисленето си и ПА повече и не дойде. Вече дори не ми се вие свят.
Както споменах и по-горе, обаче беше изключително трудно и в началото просто невярвах, че мога да се оправя без психоаналитик и хапчета и докато си мислех това не се и оправих. В мига в който си повярвах ама ИСТИНСКИ, всичко се преобърна. МОЛЯ ВИ ПРОЧЕТЕТЕ КНИГАТА "ТАЙНАТА" НА РОНДА БЪРН. Четете я всяка вечер или сутрин. Повярвайте и ще се оправите.
Март 10, 2010 –/ Обърнете внимание, че това е година по-късно. Междувременно паническите ми атаки пак са започнали и аз бях посетила психиатър, който ми назначи антидепресанти/
Моят личен съвет е задължително да отидеш на психиатър. Дори само за една проста консултация. Той ще ти разкаже подробно за антидепресантите при бременност, какви рискове крият те за плода, а също и другото важно нещо - как влияят атаките ти на плода когато не вземаш лекарства, защото това също е от голямо значение. двамата ще претеглите плюсовете и минусита и на двете страни и ти сама ще решиш кое според теб би било по-добро за теб и твоето бебенце.Както споменах вече моят психиатър има доста бременни пациентки на антидепресанти (включително и моя приятелка), ако искаш ще ти изпратя на лични координатите му. Аз откакто се лекувам с ципралекс съм нов човек. вече повече от половин година нямам ПА, само симтоми на ПР от време на време, които овладявам с лекота:) Станах двойно по-силна и си казах, че повече никога няма да се предам колкото и време да ми отнеме. След още 2 месеца бях възвърнала предишното си ниво - без ПА, но с ужасна апатия и другите му там... Тогава си спомних, че именно тук се бях предала, бях спряла да се боря. И тогава надъхана продължих. Правех всичко, което ме караше да чувствам замаяност, апатия, сърцебиене и тревожност, изправях се със страховете си очи в очи. Изкарах така още няколко месеца без видима промяна, но не спрях. Изведнъж осъзнах, че лека полека като, че ли всичко това започна да отшумява. Някак си от самосебе си престанах да мисля за състоянието в което до скоро бях и хоп....след още няколко месеца нямаше и помен от ПР. Имаше дни в които се чувствах прекрасно и после...бум! Настъпваше ПА с нея и отчаянието и после всичко наново докато не се научих да не се отчайвам и да бъда постоянна. В момента в който го направих и всичко си дойде на мястото:) Всичко е въпрос на време. Още със събуждането си сутрин започнах да подреждам деня си по начина по който искам да премине. Това включва всички любими за мен неща. започнах да правя каквото си поискам и това, което не ми харесваше просто го игнорирах. Докато стана, измия зъбите си, облека се и докато пия кафето си непрекъснато повтарях, че ме очаква един прекрасен ден. Затварях очи за 10 минути и се абстрахирах от АБСОЛЮТНО всякакви мисли. Представях си единствено собствения си образ - щастлив (една усмивка) - един вид медитация. Като настъпеше вечер (болното ми време) си припомнях любимите неща, паля цигара, сипвам си чаша вино и отново затварям очи с усмивка и си повтарям колко добре се чувствам. В началото не се получаваше. ПА изчезваше за секунди и после отново нахлуваше, отново започвах да мисля, не се отказвах и не си казах, че това няма да ми помогне. Бях твърда...Отне ми часове в повтаряне колко добре се чувствам, в началото без успех, но след много упоритост накрая просто се почувствах добре и ПА просто не се появи. После много плавно спрях ципралекса, придружен с всичките неприятни симтоми на спирането.  Целият този процес, който описвам трая общо 2 години. ). Най-голямото щастие в моя живот бе когато осъзнах, че съм се "излекувала" от ПА. Сега, след като знам какъв може да е живота (преди и след ПР) се радвам и на най-малките неща. Колкото и глупаво да звучи съм благодарна, че преминах през всичко това за да оценя живота, да се радвам и на най-малките неща  и да съм щастлива всеки ден!
........................................................................
И тук спрях да пиша във форума, сигурна в моето „излекуване“. Година и нещо след това (3 месеца след спирането на ципралекса) познайте какво се случи? Всичко отначало!!! Наново ПА, наново страх и ужас. Пак започнах ципралекса (на своя глава), но отидох и при психолог. За щастие попаднах на човек-професионалист с много опит. Резултатът беше мигновено спиране на ципралекса (без никакви схеми и без никакви „симптоми на отнемане“), само 4 посещения в рамките на около 2-3 месеца и много разменени имейли. И мисля тук наистина да приключа с моята история за ПР. Изводите, които си направих за всичките тези години са:
1.   Хапчетата не могат да те“излекуват“. Самовнушението, че ти помагат докато ги пиеш ти помага.
2.   В различен етап от борбата си с ПР човек разбира, че той сам е разковничето на справянето с проблема, но въпреки всичко все нещо не ни достига за да се преборим сами.
3.   Знаем какво е ПР и ПА, но не го осъзнаваме. Осъзнаем ли го просто няма как да го получим повече.
4.   Евала на всички, които са успели без психолог, но моят извод е, че обърканите ни мозъци просто имат нужда от напътствия от специалист.
В заключение няма да ви казвам, че съм сигурна в моето „излекуване“ като сами се убедихте по-горе, че на няколко пъти съм се заблуждавала в това. Просто ще кажа, че вече съм достатъчно уверена в способността си да овладявам стреса, да разбирам симптомите на ПА и да не се плаша от тях. Тоест – с много, много хъс и мотивация + специалист (НО НАИСТИНА СПЕЦИЛИСТ) изходът може да бъде само един – СПРАВЯНЕ С ПРБЛЕМА ПР.

 

[brumbarina]

Здравейте,

Реших да споделя с вас за метода, който помогна на мен да се излекувам от паническите атаки 
В началото бях доста скептична, но вложих желанието и мотивацията, които се изискваха от метода. В продължение на два месеца и половина посещавах биофийдбек тренинги - по един час, два пъти седмично. Искам да споделя, че резултатите са чудесни, много съм доволна от метода, паническите ми атаки изчезнаха.
Същността на този метод е че те учи да владееш себе си. Чрез тренинг на ума и централната нервна система човек се научава да владее процесите в организма и психиката си.
Методът представлява видео игра, която се играе само с мисълта, без клавиатура и мишка, под ръководството на терапевт. Измерват се и се записват мозъчните вълни - чрез ЕЕГ и мозъкът се тренира да генерира правилните мозъчни вълни.
Малко е сложно за обяснение, но пък е много интересно и забавно. Поздрави и много любов! Боряна.

[hpjon]

Здравейте,

Реших да споделя с вас за метода, който помогна на мен да се излекувам от паническите атаки 
В началото бях доста скептична, но вложих желанието и мотивацията, които се изискваха от метода. В продължение на два месеца и половина посещавах биофийдбек тренинги - по един час, два пъти седмично. Искам да споделя, че резултатите са чудесни, много съм доволна от метода, паническите ми атаки изчезнаха.
Същността на този метод е че те учи да владееш себе си. Чрез тренинг на ума и централната нервна система човек се научава да владее процесите в организма и психиката си.
Методът представлява видео игра, която се играе само с мисълта, без клавиатура и мишка, под ръководството на терапевт. Измерват се и се записват мозъчните вълни - чрез ЕЕГ и мозъкът се тренира да генерира правилните мозъчни вълни.
Малко е сложно за обяснение, но пък е много интересно и забавно. Поздрави и много любов! Боряна.

Здравей, Боряна!

Методът, по който си се справила наистина е много ефективен. Аз преди време се чудех дали да се подложа на биофийдбек или класическа психотерапия. Избрах второто по ред причини, но това сега е без значение. Сигурен съм, че и с неврофийдбека щях да се справя пак.

Метода е страхотен, но наистина се иска доста воля и упоритост. При добра мотивация обаче ето, че се постигат чудесни резултати.

Преди време, когато търсих специалисти трудно успявах да намеря координати и имета, камо ли положителна обратна връзка от клиенти. Но и тогава беше много нов - сега вероятно вече има понатрупан опит.

Та молбата ми е, независимо дали в тази тема или в темата, наречена Бяла книга на терапевта да споделиш къде и при кой специалист проведе тренинга. Това е с цел да могат хората да се ориентират по-добре в този специализиран форум.

Още веднъж поздравления и ти желая много успехи!

[brumbarina]

Здравейте,

Моите сесии се провеждаха в "Адеа - Център за ум и знание". За повече подробности ето сайта им:
http://adea-bg.com/

Много съм доволна от отношението и професионализма им.
Поздрави.