evropea.com - форум за паническо разстройство
Май 20, 2024, 12:45:20 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 3
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 3

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама

* Последно  мнение от форума
xx Wanted to apprehend what your conception is on this point
[Паническо разстройство]
Vjiupstom
Май 16, 2024, 11:11:57

Спонсорирани връзки

Страници: [1] 2
  Изпечатай  
Автор Тема: Хипохондрия  (Прочетена 11983 пъти)
Little Овненце
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 703



Профил
« -: Април 20, 2012, 02:16:38 »

Здрасти мили хора,
нека пишат, ако има такива като мен, които при най леката болежка в тялото или общо неразположение,веднага са мнение,че имат тежка и незиличима болест. Такива,които се страхуват от това и постооянно са преследвани от такива мисли за смърт или страшна болест Sad
Моля да споделите своя опит. 
Активен
hpjon
Гост
« Отговор #1 -: Април 20, 2012, 04:38:31 »

Хипохондрия=здравна тревожност.
Както всяка друга, тази тревожност се третира най-успешно с психотерапия. Още повече, ако е с някакви натрапливи ритуали като мерене на кръвно или нещо подобно.

Ето как си "излекувах" аз хипохондрията:

1) разбрах, че това е страх като всички останали страхове, които съм имал и не е нещо "по-така" или по-специално, а просто проява на страхливо мислене;

2) в другата тема пишеш, че гугълваш всеки симптом. И аз правех така. Решението е - спираш да четеш за всякакви болести, симптоми и прочее. Спираш да четеш също и за здраве. Ако искаш да успееш - оттук нататък това са теми табу.
Това означава също, че ако имаш здравен проблем се доверяваш на хората, които поне 7 години са учили медицина и не търсиш в нета. Ако ли не продължаваш да се вкарваш във все по-интересни "филми" с точно този страх;

3) спираш всякакви натрапливи ритуали, ако имаш такива;

4) изпълних една рецепта, която копирам по-долу като цитат.
Ти, а и всеки, който тръгне да я изпълнява трябва да е много сериозен - точно толкова, колкото и като тръгне да си проверява симптомите. Иначе рецептата няма да работи. При мен стана, знам и още няколко човека, които са се справили по този начин - не виждам причина да не проработи и при теб. Така че, спазвайте предписанието. Ако по някаква причина се наруши - започва се отначало да се брои.

Ето рецептата:

Рецепта на лек при хипохондрия
Лекарство - разказ от Дж.К.Джером – чете се всеки ден в продължения на 17 дни, след това през ден още 13 дни и накрая 32 дни – през 4 дни. Тогава идва ефектът от него. Лекарството се чете в точната последователност и ред, като се разтваря в чашата на съзнанието ви с хумор на вкус! Smiley Smiley Smiley


Цитат
Бяхме четирима – Джордж, Уилям Самюел Харис, аз и Монтморенси. Седяхме в моята стая, пушехме и се окайвахме един пред друг – от гледна точка на здравето си, разбира се.
Всички се чувствахме неразположени и това почваше да ни плаши. Харис каза, че имал от време на време такова силно виене на свят, че просто не знаел какво върши. Тогава и Джордж каза, че и той понякога имал силни световъртежи и просто не знаел какво върши в такива моменти. Що се отнася до мен, нещо не бе наред с черния ми дроб. Знаех, че черният ми дроб не е наред, защото неотдавна бях прочел едно дълго упътване за някаква панацея срещу чернодробни болки, в което подробно бяха описани различните признаци, по които човек може да познае кога черният му дроб не е наред. Бях открил всички признаци в мен.
Невероятно наистина, но просто не мога да прочета някаква реклама за специално лекарство, без да стигна до неизбежното заключение, че страдам тъкмо от болестта, за която се разправя в нея, и то в най-злокачествената u форма. И във всеки отделен случай диагнозата сякаш съвпада напълно с всички усещания, които съм имал до ден днешен.
Помня, че бях отишъл един ден в Британския музей, за да прочета нещо във връзка с лечението на някаква най-обикновена болест, която ме бе хванала – сенна хрема, ако не ме лъже паметта. Свалих книгата и прочетох всичко, което трябваше, после някак разсеяно запрелиствах страниците и почнах лениво да проучвам разни болести. Не помня вече какво беше първото разстройство, в което се задълбочих – някакъв страшен и опустошителен бич, уверен съм в това, – и още преди да прегледам набързо дори половината “предварителните симптоми”, бях вече напълно убеден, че съм хванал болестта.
Поседях тъй известно време, цял смразен от ужас; после отново запрелиствах страниците, но вече равнодушно, обзет от отчаяние. Стигнах до коремния тиф, прочетох симптомите и открих, че имам коремен тиф. Трябва да съм боледувал месеци наред, без сам да подозирам. Хрумна ми, че навярно страдам и от други болести. Намерих болестта на свети Вит и открих, както и очаквах, че съм пипнал и нея. Моят случай ме заинтригува. Реших да разчопля въпроса докрай и затова започнах по азбучен ред – прегледах “аденопатия” и узнах, че съм заболял наскоро от нея и че острата фаза на болестта ще настъпи след около две седмици. С облекчение открих, че болестта на Брайт ме е засегнала в по-лека форма, тъй че – що се отнася до нея – бих могъл да живея още доста години. Имах и холера – със страшни усложнения, а по всичко личеше, че съм се родил с дифтерит. Добросъвестно прерових двайсет и шестте букви на азбуката и можах да се убедя, че единствената болест, която ме бе отминала, е хронично възпаление на капачето на коляното.
Отначало това донякъде ме натъжи; то приличаше почти на обида. Защо ли не страдах от хронично възпаление на капачето на коляното? Откъде-накъде едно такова оскърбително изключение? Скоро обаче в мен надделяха други, не тъй алчни чувства. Като размислих, че имам всички болести, за които пише във фармацевтиката, престанах да бъда тъй себичен и реших да мина и без възпаление на капачето на коляното. Подаграта, изглежда, ме бе хванала в най-злокачествена форма, без сам да съзнавам това; а по всичко личеше, че страдам от общо разстройство на ензимите още от юношески години. Това бе последната болест в книгата и аз реших, че здравето ми не куца в друго отношение.
Седях и размишлявах. Струваше ми се, че сигурно съм много интересен случай от медицинска гледна точка и че бих представлявал същинска находка за една аудитория от студенти. Те биха се избавили от необходимостта да обикалят болниците по визитации. Самият аз представлявах цяла клиника. За тях би било достатъчно само да обикалят край мен, за да си получат след време и дипломите.
После се запитах колко ли време ми остава да живея. Постарах се сам да се прегледам. Измерих си пулса. Отначало изобщо не можах да го намеря. Сетне той заби просто изведнъж. Извадих часовника и почнах да броя. Преброих сто четирийсет и седем удара в минута. Опитах се да почувствам сърцето си, но не можах да го намеря. Бе спряло да бие. Сега, разбира се, съм на мнение, че трябва да е било на мястото си и да е биело през цялото време, но още не мога да си обясня как и защо. Потупах се навсякъде отпред, започвайки от това, което наричам талия, и свършвайки с главата. Потупах се отсам-оттам и по слабините и дори някъде нагоре по гърба, но нито долових нещо, нито почувствах каквото и да е. Опитах се да прегледам и езика си. Извадих го, колкото се може повече, затворих едното си око и се помъчих да го изследвам с другото. Видях само крайчеца му. Единствената полза, която извлякох от този опит, се сведе до още по-голяма увереност от преди, че имам скарлатина.
В читалнята бях влязъл като щастлив и здрав човек. Измъкнах се навън като същинска развалина.
Отидох да видя лекаря си. Той ми е отдавнашен приятел. Когато ми се струва, че съм болен, той измерва пулса ми, преглежда езика ми и разговаря с мен за времето, при това винаги безплатно; затова реших да го зарадвам и отидох да ме прегледа. “Всеки лекар се нуждае най-вече от практика – рекох на себе си. – Нека ме прегледа: ще натрупа повече практика от мен, отколкото от хиляда и седемстотин обикновени, нищо и никакви пациенти с по една или две болести”. И тъй, отидох право при него.
– Кажи – рече той, – кажи от какво се оплакваш.
– Няма да ти губя времето, драги мой – подзех в отговор, – да ти разправям за болестите си. Животът е кратък, а ти може да умреш още преди да привърша. Ще ти кажа обаче от какво не боледувам. Нямам хроническо възпаление на капачето на коляното. Не мога да ти обясня защо нямам възпаление на капачето на коляното, но истината е, че не страдам от тая болест. Имам обаче всички останали болести.
После му разправих как бях стигнал до този извод.
Тогава той просто ме разпъна върху кушетката и ме заразглежда отвисоко, после сграбчи китката ми, сетне ме тупна по гърдите, и то тъкмо когато най-малко очаквах това – една доста подла постъпка, ако питате мен, – а веднага след това ме блъсна с глава. Накрая седна, надраска нещо на едно листче, сгъна го и ми го подаде, а аз го сложих в джоба и си отидох.
Не го отворих. Отнесох го в най-близката аптека и го представих. Човекът го прочете и веднага ми го върна, казвайки, че не държи на склад такива неща.
– Но нали сте аптекар? – възразих аз.
– Да, аптекар съм – отвърна той. – Ако бях нещо по средата между смесен магазин и семеен пансион, може би щях да мога да ви услужа. Понеже съм само аптекар, срещам известни затруднения.
Тогава прочетох написаното, а то гласеше, както следва:

1/4 бифтек и
1/2 литър горчива бира на всеки 6 часа
1 разходка от 15 километра всяка сутрин
1 легло точно в 11 часа всяка вечер.
И не измъчвай мозъка си с неща,
които не разбираш!

Следвах тези указания с щастливия резултат – ако трябва да говоря лично за себе си, – че животът ми бе спасен тогава и пулсира в мен до ден днешен.
Но да се върна към настоящия случай и упътването за рекламирания чернодробен специалитет – аз безспорно имах всички симптоми, най-важният от които се свеждаше до “определено неразположение към всякакъв труд”.
Никакви думи не могат да опишат мъките ми по тоя повод! От най-ранно детство съм същински мъченик. Когато бях юноша, тая болест не ме оставяше нито за ден. Тогава никой не знаеше, че всичко иде от черния ми дроб. В онова време медицината не беше толкова напреднала и всички отдаваха болестта ми на обикновен мързел.
– Ей, ти, малък некадърнико – казваха ми, – хайде ставай, та да свършиш нещо полезно!
Никой, разбира се, не знаеше, че съм болен.
Не ми даваха хапчета; удряха ме по главата. Колкото и странно да изглежда това, тия плесници често ми помагаха, поне за малко. Имаше случаи, когато само една плесница се отразяваше по-благотворно върху черния ми дроб, отколкото въздействието на цяла кутия с хапчета в днешни дни, и ме подтикваше да скоча начаса и без да губя нито минутка, да свърша работата, която ме караха да върша.
Всъщност това се случва доста често – простите старовремски средства понякога се оказват по-резултатни, отколкото цяла аптека с бурканчета и шишенца.
Седяхме тъй към половин час, описвайки болестите си един на друг. Аз обясних на Джордж и на Уилям Харис как се чувствам всяка сутрин, ставайки от леглото, а Уилям Харис ни разправи как се чувства, когато си ляга; и Джордж, който стоеше върху килима пред камината, ни изнесе същинско представление, за да покаже как се чувства нощем.
Джордж си въобразява, че е болен; но всъщност, между нас казано, той винаги е в отлично здраве.
В този момент госпожа Попетс почука на вратата, за да попита дали сме готови за вечерята. Тъжно се усмихнахме един на друг и си казахме, че все ще е по-добре да се опитаме да хапнем нещичко. Харис рече, че малко храна в стомаха често има свойството да прокужда болестта; и тогава госпожа Попетс донесе подноса, а ние насядахме около масата и хапнахме малко бифтек с лук и торта с ревен.
Трябва да съм бил много слаб по онова време; защото, доколкото си спомням, само след около половин час вече не проявявах никакъв интерес към храната – нещо необичайно за мене – и дори се отказах от сиренето.
Изпълнили това задължение, отново наляхме чашите, напълнихме лулите си и подновихме разговора около здравословното ни състояние. Никой от нас нямаше ясна представа, точно от какво страда; но по един въпрос всички бяхме единодушни – болестите ни, каквито и да бяха, се дължаха на преумора.
– Нужна ни е почивка – заяви Харис.
– Почивка и пълна промяна на обстановката – добави Джордж. – Мозъчната преумора е предизвикала общо разстройство на нервната ни система. Промяната на обстановката и пълната липса на вся
« Последна редакция: Април 20, 2012, 04:41:52 от hpjon » Активен
hpjon
Гост
« Отговор #2 -: Април 20, 2012, 05:09:13 »

Явно има ограничение в размера на всеки пост и се е отрязал края на разказа. Ето го, малко е останало:

Цитат
– Нужна ни е почивка – заяви Харис.
– Почивка и пълна промяна на обстановката – добави Джордж. – Мозъчната преумора е предизвикала общо разстройство на нервната ни система. Промяната на обстановката и пълната липса на всякакви поводи да напрягаме мозъците си ще възстановят умственото равновесие на всекиго от нас.
Джордж има някакъв братовчед, когото обикновено вписват в официалните регистри като студент медик; затова, без сам да ще, той говори донякъде като човек от лекарско семейство. SmileySmileySmiley


Забележка: разказът и дозировката на лекарствената му употреба са предоставени от д-р Тодор Първанов.
Активен
Little Овненце
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 703



Профил
« Отговор #3 -: Април 20, 2012, 05:15:49 »

Благодаря,прочетох. Всичко осъзнавам. Но как по дяволите да спра да мисля за болести и да спра да обръщам внимание на всяка неразположеност?? Иска се търпение и постоянство. Като начало спирам да чета в нета.  Sad
Активен
hpjon
Гост
« Отговор #4 -: Април 20, 2012, 05:18:35 »

Благодаря,прочетох. Всичко осъзнавам. Но как по дяволите да спра да мисля за болести и да спра да обръщам внимание на всяка неразположеност?? Иска се търпение и постоянство. Като начало спирам да чета в нета.  Sad

Точно така - търпение, постоянство и спираш със здравните сайтове Smiley

Изпълняваш предписанието, което както виждаш, отнема малко повече от два месеца.
Няма как да не усетиш разликата Smiley

Чакам да пишеш за резултата към края на юни, ако започнеш от днес.

Успех! Smiley
Активен
Little Овненце
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 703



Профил
« Отговор #5 -: Април 20, 2012, 05:24:13 »

Да ще се опитам,за сега наистина не ми се вярва,че с това четене на тази история ще има смисъл,но нищо не е случайно,така както и преди лекциите на Джон Кехое и книгата му много ми помогнаха,а аз пак не вярвах. Всичко е вътре в мен,но имам чивство,че е пуснало много дебели корени и здраво здраво ме е оплело в тях. Симптомите на ПА не са ми толкова страшни/да не казвам голяма дума де/,колкото страхът от болест и смърт!!!!!
Активен
Little Овненце
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 703



Профил
« Отговор #6 -: Април 20, 2012, 05:32:00 »

По моя преценка ще съм готова на 20.06.Нали така?
 13 дни през ден,това са значи 6 дни,и след това в период от 32 дни чета през 4 дни.
Правилно ли съм разбрала?
Активен
Мая
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 242


Профил
« Отговор #7 -: Април 20, 2012, 05:36:58 »

Първо хипохондрия е относително понятие според мен
Ако в хипохондрията има нещо опасно и тревожно, .....то липсата на здравна култура, здравното  невежество и безхаберие, апатия и безразличието към личното здраве  са също толкова опасни ако не и повече. Истината е по-средата

Може и да няма такова понятие, но аз ей сега ще го измисля. Смятам че има здравословна хипохондрия, както има и здравословна мнителност и  здравословна агресивност.
Здравето НЕ трябва да бъде тема табу според мен, без значение дали става въпрос за профилактика или вече за съществуваща болест! Та има изследвания които са задължителни поне веднъж годишно и това в никакъв случай не е хипохондрия.  Ако човек който не е посещавал от много време доктори и реши да отиде да си пусне профилактично най стандартни кръвни изследвания, това не е хипохондрия!
Не го казвам за да съм в противоречие с hpjon, …..а наистина така мисля. Ако човек има здравословен проблем се доверява на първо място на себе си на своята предприемчивост, инициатива и търсене, и след това на тези които биле учили седем години.....особено пък ако става въпрос за България, има и нормални лекари но като цяло здравеопазването в държавата ни е в трагично състояние и като администрация и като здравни услуги .
Това го казвам при условие че имам роднини онколог, уролог, невролог, зъболекари
Little Овненце,  смятам че ако човек си направи някое и другом изследване не би му навредило, дори може и да го успокои като види черно на бяло че му няма нищо. А и по медиите всеки ден алармират за профилактика, ако беше толкова вредно дали щяха да го правят. Веднъж годишно на теория личния лекар има задължение да изпрати човека на определен набор от профилактични изследвания предвидени за възрастта, и това в никакзв случай не е хипохондрия.

Когато човек има здравна култура и информираност......една евентуална болест не би го стреснала много. Напротив даже ще се ориентира по бързо как да действа.
При липса на дори елементарна здравна култура вероятността да изпадне в хаос, мъгла и шок е огромна.

 
 
« Последна редакция: Април 20, 2012, 05:43:21 от Мая » Активен
Little Овненце
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 703



Профил
« Отговор #8 -: Април 20, 2012, 05:51:37 »

Мая,разбрах те.
Но за да си поставя сама тази диагноза,не е случайно.
Във фирмата веднъж годишно ни се правят профилактични прегледи. През годината ако имам някакви оплаквания също посещавам лекар. Спортувам, спрях да пуша,алкохол почти не пия,освен чаша вино вечер понякога. Може да се каже,че водя кажи речи здравословен начин на живот. Живяла съм дълги години в чужбина,там здравната култура е на много високо ниво.Искаш не искаш,доктора ти сам те кани на изследвания ,когато му дойде времето,гинеколог не пропускам веднъж годишно.Научена съм както да се грижа за здравето си,така и при нужда да пускам някое и друго изследване.
Положението обаче в момента не е изобщо такова. Аз съм преследвана от един огромен страх от тежки болести,като тумори,злокачествени,рак на всичко почти.Като преглътна понякога от сухия въздух в офиса ми пари на гърлото-еми дали нямам рак на гърлото? Разбираш ли колко ве зле положенито. Хпджон много добре ме разбра. Аз имам проблем и знам,че го имам. Ти си нямаш на идея как оглеждам тялото си,ако можех и вътрешните си органи бих преглеждала така Smiley Ужасно е и много страшно е да имаш само такива мисли. Например като се уговаряме с приятели за нещо,аз на ум винаги си мисля: ама дали ще съм жива до другата седмица?? Абсурдни и страшни неща са това. Трябва ми помощ!!!
Активен
Мая
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 242


Профил
« Отговор #9 -: Април 20, 2012, 06:05:31 »

Нямам нищо против да приложиш метода на Първанов, който е копирал хпжон!

Просто ми дойде от вътре да изразя несъгласие с абсурдите които е написал. Че четенето за здраве трябва да е тема табу, и че трябва да се подчинява човек послушно на лекарите.
Тласкане от едната крайност към другата според мен не е нормално.
« Последна редакция: Април 20, 2012, 06:23:12 от Мая » Активен
1vo000
Jr. Member
**

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 83


Профил Ел. поща
« Отговор #10 -: Април 20, 2012, 07:51:19 »

Ами то значи и аз съм с хипоходрия ... имам ПР , въпреки че от месец някъде нямам кризи ( да чукам ) ... обаче винаги ме преследват лоши мисли , много наподобяващи на твоите.  И аз искам да се оттърва от тях.
Активен
kadife
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 577



Профил
« Отговор #11 -: Април 20, 2012, 07:57:15 »

По моя преценка ще съм готова на 20.06.Нали така?
 13 дни през ден,това са значи 6 дни,и след това в период от 32 дни чета през 4 дни.
Правилно ли съм разбрала?

 Както можеш и да включиш крилца от комар,  зъб от бяла акула, кръв от прилеп и череп от индонезийска мравка-убиец. Пиеш отварата от сместа на едри глътки три пъти на ден, като след всяко отпиване, плюваш три пъти през дясното рамо. Завършваш с танц в бяла роба. По мои изчисления, до две седмици си ток.  laugh
Активен
hpjon
Гост
« Отговор #12 -: Април 20, 2012, 08:38:28 »

По моя преценка ще съм готова на 20.06.Нали така?
 13 дни през ден,това са значи 6 дни,и след това в период от 32 дни чета през 4 дни.
Правилно ли съм разбрала?

 Както можеш и да включиш крилца от комар,  зъб от бяла акула, кръв от прилеп и череп от индонезийска мравка-убиец. Пиеш отварата от сместа на едри глътки три пъти на ден, като след всяко отпиване, плюваш три пъти през дясното рамо. Завършваш с танц в бяла роба. По мои изчисления, до две седмици си ток.  laugh

Кадифе, защо саботираш опита на литъл овненце да започне да се справя?
Активен
kadife
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 577



Профил
« Отговор #13 -: Април 20, 2012, 10:11:01 »




      Защото е време да си извадиш пръстите от контакта?  laugh
Активен
hpjon
Гост
« Отговор #14 -: Април 20, 2012, 10:15:37 »



Нито констатацията ти, нито отговорът ти имат пряка връзка с темата.

Форумът е за взаимопомощ - с какво помагаш в случая?

Аз питам сериозно, защото ти сериозно саботираш начинанието.
Активен
Страници: [1] 2
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1