Позитивна психодинамична психотерапия - насочена към ресурсите на личността

[hpjon]

Никой не оспорва трайността на постигнатото. Както и това, че вероятно имаш клиенти, които са се справили. Но ти така и не каза някаква приблизителна статистика - в проценти, хайде, не в бройки. Колко процента от клиентите ти са се справили въобще с ПР? Колко от тях трайно? Колко от тях за 1,2,4,6,8,12 или повече месеца. Когато имаме тези цифри можем да правим съпоставки.

Както вече споделих преди време - аз познавам човек, който сам, целенасочено се справи с ПР и вече 10-та година е ОК. Той знае какво и как да прави със стреса си. Трябваше да го научи по трудния начин обаче.

а постна един случай от 5-6 сесии, при който се работеше

Нали нямаш заблуда, че ние не говорим за т.нар case studies (единични, показателни случаи в медицината).

Говорим за общо правило.
Отвори коя да е книга на Р. Бандлър и прочети за страхове и колко време трябва за справянето с тях.

[t.todorov]

В интерес на истината не съм правил статистика.  Обикновено с клиентите, които не са склонни на себерефлексия и самоанализ, работя поведенчески, с да кажем съмнителни ползи, макар че дават различна обратна връзка, че им е било необходимо. Това са главно психопатни клиенти, които така или иначе нямат нуждата да търсят причината в себе, а в света, биологията, късмета и т.н. Отхвърлят всяка възможност причината да е в тях. Което пак си е ресурс де.
Hpjon, може би след краткият случай ще постна и един много дълъг, който е много подобен на първият и сам ще разберете от какво зависят сроковете всъщност. Все пак тук не говорим за терапия която маха страха, която подсилва човек да се бори с него и да го контролира, а с много по-сериозни ползи. Но сега наистина нямам време.

[hpjon]

Да, с времето всички сме кът. Никой с нищо не задължава тук да отговаря моментално - не се притеснявай, нищо не зависи от бързината на отговора

По въпроса за статистиките. Не съм съвсем съгласен, че когато работиш с хора нямаш нужда от статистика. Тя ти е необходима най-малко по две причини:

1) получаваш с времето добър материал за анализ, който е обективен. Съответно внасяш корекции в работата си. Статистиката на ум не помага за един общ поглед, когато понатрупаш малко стаж. Все ще забравиш нещо, ще изпуснеш някоя подробност
Няма безгрешен човек в работата си, дори аз греша понякога

2) поддържаш добро ниво на самочувствие и увереност, когато се сблъскаш с наистина труден случай. Ако нямаш увереността на предишните си успехи, можеш и да не успееш да помогнеш. В увереността тук включвам и чисто фактологически материал, който няма как да синтезираш от опита си, когато не си водиш елементарна сводка на случаите.
В моята работа например това е точно така. Често решавам проблеми само с една справка в "тефтера".

психопатни клиенти, които така или иначе нямат нуждата да търсят причината в себе, а в света, биологията, късмета и т.н. Отхвърлят всяка възможност причината да е в тях. Което пак си е ресурс де.

Тук си на тотално грешна основа както в терминологичен, така и в терапевтичен смисъл. Ако започна обаче да разнищвам рискувам както да се повторя, така и да влезна отново в спор, който може и да ми коства регистрацията във форума.
Все пак сме под карантина тук с теб във форума.

[Ema]

  Аз също смятам, че времето е важно.
  Важен е крайния резултат, но имат значение и някои технически особености.

  В моята терапия не се  изискваше всяка седмица да посещавам психотерапевта.
 Освен това, ако си от по-далеч и живееш в малък град и  в твоя град няма психотерапевт, какво правим?  Ето Илияна е решила да измине не малко разстояние. За терапията  и са били нужни няколко часа, 3-4 часа в една среща. Ами това е идеален вариант.  Дори да е била необходима друга среща, пак с пътуването излиза по-удобно, отколкото да пътуваш всяка седмица.
  При това резултатът е видим още в началото.
 
  Това са много прозаични разсъждения на фона на промените, които настъпват след терапията, но са неизбежни.
   Не  всеки има възможност да инвестира много време и пари в терапията си, особено когато не работи и някой трябва да поеме тези разходи.

  Смятам тези неща за важни и те не бива да се подценяват.

[vladimir]

"По тази логика нима не е възможно и при теб оправянето да е въпрос на спонтанна ремисия."

  Не, невъзможно е! Сроковете са много кратки и промяната настъпва бързо.  При това самия ти участваш активно в тази промяна. При това, както се оказа, доста хора са решили проблема по този начин. Няма как при всички да е спонтанно излекуването.

  Иначе съм склонна да приема двете обяснения на hpjon  за промяната.
 Важна е също давността на оплакванията и  дали си приемал лекарства.

Владимир, ти си много млад човек. Ако смяташ, че можеш да споделиш какви изводи направи през терапията.  Интересна ми е гледната точка на един млад мъж. Освен това казваш, че нищо не се е променило, но ти работиш ли, учиш ли? Не може за 1,5 години нищо да не се промени за един младеж.

За да няма неясноти относно моята терапия ще споделя едно от нещата които съм осъзнал макар и по принцип това да си е нещо мое лично.

Една от причините аз да имам симптоми е това че съм изтласкал гнева си в подсъзнанието. Просто съм си забранил да се ядосвам за каквото и да било и на когото и да било. Това е вселдствие на моето възпитание в ранните години тъй като всеки път когато съм бил гневен като малък съм бил наказван за това поразлични начини и моето ядосване е било силно осъждано.
Затова и хората викаха за мен че имам "железни нерви" или че съм много спокоен и никога не се ядосвам и тн. Не че съм бил по-спокоен от другите-просто не съм си повзволявал да се ядосам. Не съм изпитвал гняв в ситуации в които хората нормално изпитват защото съм го изтласквал.

В процеса на терапията всеки път разказвайки случки от седмицата лека полека гневът беше "отключен", започнах да се ядосвам на най-различни неща за които по-рано съм си мислел че не трябва. Даже преди няколко дена ми се случи за пръв път да се ядосам на приятел.

Моите симптоми всъщност са били заместител на гнева- аз съм изразявал агресивността си по този заобиколен начин. Сега след като вече си повзволявам да се ядосвам симптомите значително са спаднали.

[hpjon]

"По тази логика нима не е възможно и при теб оправянето да е въпрос на спонтанна ремисия."

  Не, невъзможно е! Сроковете са много кратки и промяната настъпва бързо.  При това самия ти участваш активно в тази промяна. При това, както се оказа, доста хора са решили проблема по този начин. Няма как при всички да е спонтанно излекуването.

  Иначе съм склонна да приема двете обяснения на hpjon  за промяната.
 Важна е също давността на оплакванията и  дали си приемал лекарства.

Владимир, ти си много млад човек. Ако смяташ, че можеш да споделиш какви изводи направи през терапията.  Интересна ми е гледната точка на един млад мъж. Освен това казваш, че нищо не се е променило, но ти работиш ли, учиш ли? Не може за 1,5 години нищо да не се промени за един младеж.

За да няма неясноти относно моята терапия ще споделя едно от нещата които съм осъзнал макар и по принцип това да си е нещо мое лично.

Една от причините аз да имам симптоми е това че съм изтласкал гнева си в подсъзнанието. Просто съм си забранил да се ядосвам за каквото и да било и на когото и да било. Това е вселдствие на моето възпитание в ранните години тъй като всеки път когато съм бил гневен като малък съм бил наказван за това поразлични начини и моето ядосване е било силно осъждано.
Затова и хората викаха за мен че имам "железни нерви" или че съм много спокоен и никога не се ядосвам и тн. Не че съм бил по-спокоен от другите-просто не съм си повзволявал да се ядосам. Не съм изпитвал гняв в ситуации в които хората нормално изпитват защото съм го изтласквал.

В процеса на терапията всеки път разказвайки случки от седмицата лека полека гневът беше "отключен", започнах да се ядосвам на най-различни неща за които по-рано съм си мислел че не трябва. Даже преди няколко дена ми се случи за пръв път да се ядосам на приятел.

Моите симптоми всъщност са били заместител на гнева- аз съм изразявал агресивността си по този заобиколен начин. Сега след като вече си повзволявам да се ядосвам симптомите значително са спаднали.

Владимир,

една от най-добре работещите техники за справяне с моментна ПА е човек да вземе да се ядоса, силно и гневно. За каквото и да е. Паниката моментално си заминава.

Не знам защо е било нужно на терапевта ти да изразходиш година и половина, за да разбереш, че страха и гнева са като скачени съдове.

Ядосването в един момент обаче също започва да пречи. Нали не мислиш още година после да се справяш с него? Ами ако прекъснеш терапията си по време на фазата на ядосване? Какво следва - скандализиране с околните, за да не нагнетиш нещо в подсъзнанието?

Някога говорили сте с терапевта си за ролята и мястото на стреса в изявата и симптоматиката на ПР?

[t.todorov]

Оказа се че този случай е набран за други цели. Малко е дълъг.
Hpjon, ти си специалист нали? Не си клиент, но както и да е. Ето, че концепцията за страх и гняв и според теб е като скачени съдове. Това в позитивната терапия се нарича ключов конфликт, който в социален план се разглежда като учтивост/откритост.
Времето в терапията поне за мен, не зависи от статистиката. Опита ми с психотерапия е 8г. Мисля че е достатъчен.

Ето случая:

"1-ва сесия

Жена на 26г. с диагноза ПР от 2,5г. Агорафобия от 1г.  – изключения когато излиза с мъжа си. /омъжена от 5г./

Симптоми ПА: сърцебиене, задушаване, буца в гърлото, в пика и треперене

Симптоми агорафобия: страх от места с много хора, големи магазини с много артикули, пик – кръстовища

Жената беше видимо добре сложена, с обрано поведение, маниери жестове, както и емоционална експресия.

След нейният разказ тя сподели, че ежедневно има сериозни страхове да не получи всеки момент ПА. Обикновено надвечер към 17-19ч. В повечето случаи, след което и получаваше такива атаки.

-   Как бих могла да се справя с това? Не искам да се чувствам така...

На което аз отговорих:
-   Значи имате чудесно тяло, което се грижи за вас.

Погледна ме много учудено и ме пита, какво имам предвид.

В позитивната психотерапия от особено важно значение е да се дава и другата половина на истината, до която клиента по принцип няма достъп. Когато той вижда само страданието от симптома си ние сме длъжни да му дадем другата половина, а тя е, че тялото по един чудесен начин изгаря някои субстанции, които се отделят и които са вредни ако не се „изгорят”, както и някои органи и системи които сигнализират. Основно физиологията на страха както и неговата функция – борба/бягство.

Разказах и вица за заека и лисицата. Един ден на заека му дотрябвала лопата. Сетил се, че лисицата има много хубава лопата и тръгнал към тях. По пътя обаче ми изплувал спомена, че миналото лято заека отказал една услуга на лисицата и се вкарал в размишления...
-   Тя сигурно помни и няма да ми даде лопатата, но пък от друга страна може и да е забравила, но ако все пак помни и ми откаже ..... и така през цялото време докато стигне до дома и. Накрая със сетни сили почукал, а когато лисицата му отворила и изкрещал:
-   Абе дръж си лопатата бе, да не ми е притрябвала толкова ....
Смее се.

Много често човек само през метафората може да се присмее на собственото си поведение. Жената веднага се идентифицира със заека, който без никакво потвърждение от реалността, след силна тревожност е взел неадекватно решение, че нещо ще се случи.


По същият начин „страха от страха”  който се предъвква без никаква реална от обективността причина може да доведе до тревожност, която да ескалира в ПА.
Тя видимо успяваше да разбере информацията, но все още не проумяваше как се пуска този „чудесен” механизъм. Твърдеше, че всичко в живота и е наред, няма търкания, проблеми, живее „нормален” живот със съпруга си. Тук разбира се първата задача беше да се открие фактора, който отключва ПА. Така разбрахме, че те най-често се появяват между 17-20ч. Тук за да се ускори процеса аз първо попитах какво се случва обикновено в ежедневието и по това време, макар вече да знаех, че тогава се връща съпругът и от работа. За нея тази връзка не беше формирана /в анализата терапевта не би „подсказал” това, а по-скоро би изчакал клиента сам да направи този инсайт/.  След като не успя да намери нещо определено, аз я попитах кога се прибира съпругът и от работа.
-   Ами ... обикновено към 18-19ч.
-   Какво се случва като се прибере?
-   Ами хапва, гледа телевизия .... той е доста уморен след работа. Понякога и  работи след като се прибере.
-   Как се чувствате вие в тези моменти, когато той се прибира и прави тези неща?
-   Ами приемам ги. Работата му е много важна, разбирам го.
-   Какво ли кара тогава вашите симптоми да се появяват, когато той се прибира? Кой симптом е най-изразения тогава?
-   Ами .... буца в гърлото и сърцебиене. Знаете ли, когато отида в другата стая буцата намалява, но тогава се разтрепервам много силно.
-   С какво мислите че е свързано?
-   Сякаш се страхувам да не стане нещо, когато съм около него.
-   Какво нещо?
-   Ами не зная ... да не го обидя с нещо, или да го упрекна за нещо.
-   Можете да помислите върху това до следващата среща.

Виждаме как в този случай „факторът” много бързо изплува, дори и наполовина в съзнанието на жената. В крайна сметка в първата сесия, тя преработи своите тревожни очаквания към ПА, намери рационална причина, макар и необяснена /която ще я занимава до следващата среща/, за своите ПА.
От терапевтична гледна точка беше ясно, че тази жена има както потребности и желания, които са фрустрирани, така е невъзможност да стигне до тях, поради уважението което изпитваше към съпруга си. Навярно в нейното развитие е отгледана в духа на уважение, смиреност, емпатия към другите, но това още не беше ясно.

2-ра сесия

-   Знаете ли, аз цяла нощ не спах след нашата среща. Мислих за много работи. Замислих се как живея, какви удоволствия си доставям и всъщност нищо не можах да се сетя. Аз живея живот, който трябва да живея, а не който искам да живея.
-   Какъв живот мислите, че искате да живеете.
-   Ами ... искам повече да се забавлявам, искам повече да излизам, искам повече време с мъжа си...
-   Какво ви спира да случите всички тези неща?
-   Ами ... постоянно се съобразавам с неговите дела, че е много зает с работа, че е много ангажиран ... ние се отдалечаваме емоционално! Разбирате ли?

Много важен инсайт, който ще стане и основа на функцията на симптомита на ПА.

-   Как той се държи с вас, когато получите ПА?
-   О, той ме разбира, много даже. Ами гушва ме, пита ме от какво имам нужда, понякога ми прави айрян, за да ми се вдигне кръвното.
-   Прави ли подобни неща, когато нямате ПА?
-    ................

Мълчанието е най-ясният знак, че се преработва информацията по нов начин и че вече функцията на симптома става ясна и за самата нея. Способността да поиска по „легален” начин нежност и внимание, както и да бъде обгрижена беше чрез помощта на симптома.

-   Знаете ли, много пъти съм искала да му кажа, че имам нужда от много неща, но никога не съм си позволявала, за да не го обидя или пък да не помисли, че не съм щастлива с него.
-   А щастлива ли сте?
-   Всъщност не. Никога не излизаме да се забавляваме, а само по работа, никога не правим нещо глупаво, само заради емоцията. Всъщност няма емоция. Всичко е толкова подредено и ... искам нови неща.

Тук  всъщност въпроса беше: - Къде са тези нови неща? – а отговора – Навън. Искам да се забавлявам.
Наистина нещата, които могат да донесат удовлетворение са навън, но и страха, че тези неща нямаше да са със съпруга и бяха развили и нейната агорафобия. Така там където има голям избор, имаше опасност да излезе наяве нуждата от друг партньор. Така агорафобията предпазваше от риска нейните потребности да се задоволят, за сметка на брака, както и на голямата вина, заради концепта който има за семейството и отрязваше пътя към щастието и я тласкаше към живота, който трябва да се води.

-   Но как да му кажа всички тези неща, той е 10г. по-голям и е на друга „вълна”.
-   Имате ли идеи как да се случи това?
-   Много се притеснявам, не искам да го тревожа.
-   Тогава можете да продължите да тревожите себе си
-   Добре, какво бих могла да му кажа?
-   Искате ли да го изиграем? Ето представете си, че на този стол стои съпругът ви. Седнете до него и му кажете всичко, което мислите, че трябва да знае за вашите нужди и потребности и за това как се чувствате.

Така последва един 20мин. монолог, като през него се премина през много, много и различни чувства и преживявания.

-   Как се чувствате сега?
-   10кг. По-лека.
-   Имахте ли ПА, докато говорехте всички тези неща?
-   Само в началото ... усетих, как ми пламна лицето, но после всичко забравих и само говорех, даже не помня, какво точно казах. – Смее се.
-   Може би ще успеете, не всичко, но някаква част от това, което казахте тук, да опитате да му го кажете и в един нормален разговор с него.
-   Да, мисля, че ще поговоря с него.
-   Имате ли идеи за такъв разговор?
-   Мисля че имам вече.








3-сесия

Видимо отчаяна.
-   Как мина седмицата?
-   Никак. Не успях. На няколко пъти опитах, но .... но някак се спрях, отново /тук обаче вече осъзнава какво иска да каже, както и какво я спира/. И пак получих тая буца и се разтреперих.
-   Уплашихте ли се и този път какво се случва с вас?
-   Не аз знаех какво се случва. Чак сега си давам сметка, че е точно така. Спирам се да му кажа каквото имам и ПА идват.
-   Какво ви спира?
-   Ами не искам да го нараня, ще го приеме като обида, аз го разбирам и на него не му е лесно.
-   Като в задъдена улица значи.
-   Да. .... Сигурно за това ме е страх от кръстовища ... там има много посоки.
-   Не ви разбрах?
-   Ами ... мисля, че сега се сещам кога получих първата криза, когато бях навън.
-   Кога?
-   Когато харесах един мъж, който беше прегърнал жена си и се усмихваха. Исках да съм на нейното място. После се почувствах много  ... все едно съм изневерила на съпруга си. Плаче ...

Видно е, че тук клиентката няма да успее да преработи двете противопожни сили на желанието и вината. Тази тема беше твърде чувствителна за нея, сякаш тя беше с концепцията, че „така трябва” много преди да се срещне със съпруга си.

-   Какъв тийнейджър бяхте? Забавлявахте ли се? /търсим изключения кога и по какъв начин клиентака е успявала да задоволи нуждите от разнообразие, забавление, споделено щастие./
-   Ами, моите родители бяха строги, но аз много ги уважавах, слушах ги. Майка ми винаги е казвала да уважавам баща ми, защото живота му е минал да се грижи за нас. Тя никога не е работила, той се грижеше за това.
-   Щастлива ли беше майка ви?
-   Ами ...по-скоро беше спокойна, че всичко си върви както трябва, че не се лишаваме от нищо ...
-   Прилича ли ви на някой?
-   Знам какво искате да кажете .... да приличам на нея в много отношения, но тя не е страдала от това, а аз страдам.
-   Какво смятате тогава да правите с живота си?
-   Аз наистина съм точно като нея! Аз съм друг човек, вътрешно имам съвсем други потребности. А и никога не съм се противяла на баща ми, въпреки че много пъти съм му се ядосвала.
-   Как точно?
-   Ами как .... вътрешно. Сега като се замисля още тогава съм имала ПА – смее се. Но тогава е имало причина.
-   А сега ?
-   И сега има ...
-   Ако се върнете назад във времето и можете да поговорите с баща си какво ще му кажете?

/същата техника с горещият стол, само че тук трябва да има и размяна на роли, за да се интегрира и другата гледна точка за ситуацията, да се влезе и в ролята на бащата/

-   О много работи мога да му кажа .... и за гаджетата ми, които не е одобрявал .... даже и за това, че записах икономика! Аз не исках ама ...
-   На колко години ще сте като си говорите с баща си?
-   На 17г.

Сцената беше подобна и на първата със съпруга, но беше в съвсем друга посока. Тук клиентака за първи път успя да отработи гнева си. Първо с леки притеснения, после с агресия и накрая с чувство за вина. Влезе в ролята и на баща си, за да види „новата”, различната дъщеря. След всичко това и диалога, който тя сама сътвори между собственото си аз на 17г. и образа на баща си тогава в нейното съзнание, тя направи много важни връзки:

-   Учудвам се, че от ролята на баща си не бях ядосан на дъщеря си.
-   Защо това ви учудва?
-   Ами ... той някак винаги е показвал недоволство от някакви мои желания, които не прилягат на плана, който е имал за мен.
-   А сега?
-   Сега, сякаш като бях в неговата роля видях човек със собствено мислене ... почувствах се излишна като баща ...виждах човек, който знае какво иска.
-   А как се почувствахте вие, когато споделяхте всички тези неща от собствената си роля на 17г. /в сцената даже крещеше/?
-   Ами как ...много съм изтощена в момента. Но винаги съм си мислила, че ако съм толкова открита ще нараня хората.
-   Но от ролята на баща си не се почувствахте така.
-   Да, много странно. Даже се радвах, че има голям човек срещу мен.
-   Дали и в ситуацията със съпруга ви няма да се случи нещо подобно?
-   Този път със сигурност ще опитам.

4-та сесия


По тел:
-   Здравейте, може ли да дойдем със съпруга ми. Аз говорих с него за онези неща ....
-   Заповядайте
......................
-   Решихме да дойдем, защото ... защото малко се поскарахме, но сега искаме да направим един договор ... между нас. Т.е. аз искам, а той се съгласи вече. Съпруга кима.
Съпруга има ресурса да поеме промяната на клиентката, а това е показател за много добро и бързо развитие на нещата. Т.е. ако до сега е бил подкрепящ в симптомите /в смисъла на позитивно подкрепление от средата, което провлачва справянето със симптомите/ сега е отворен за нов „договор” в отношенията.
Така през цялата сесия се договаряха и споделяха разни неща, които водеха до все повече и повече идеи. Семейната терапия е с по-дълъг сетинг, така че се случиха много неща. Даже имаше сериозен ентусиазъм, а аз бях ролята на ориентир, и се намесвах, само когато излизаха от правилата за асертивност, относно планирането  Следващата сесия беше уговорена след 2-3 седмици. Имаха много работа за вършене.


5-та сесия

-   Идвам сама, защото той е на работа. - усмихва се- но утре ще излизаме. Ще се прибере по-рано.
-   Как се чувствате?
-   Чудех се толкова ли е било трудно до сега да се случи това. Просто не съм си давала сметка, разбирате ли ... аз от малка съм приучавана да се съобразявам, че има правила, че ... а сега някак. Започнах да рисувам. Винаги съм искала, но винаги съм си мислила, че е глупаво, или детско. Сега си давам сметка, че съм мислила така, защото може би баща ми го е квалифицирал така. Спомням си един път му показах една картина която нарисувах, а той .... – С това ли се занимава цял следобед! -  много плаках тогава и я скъсах. И знаете ли още колко неща други, които не си позволявам, защото неговия глас звучи в главата ми, че няма да ги одобри. Но като че ли сега това ми става ясно.
-   Какво рисувате сега? Показвате ли го на някой?
-   Ами не, но ми е много приятно, сякаш така си достигам най-пълно до чувствата, до мен си.
-   Как са твоите атаки?
-   Ми ... , като се ядосам на съпруга ми за нещо, например, че не си е спазил обещанието, както сме се разбрали за нещо, ги усещам, но се боря за позицията си. Сега разбирам, за каква борба/бягство ми говорехте в началото. Те атаките са ми като „допинг” да мога да защитавам по-добре себе си.
-   Какво смятате да правите за напред?
-   Ами ... по същият начин. Смятам и да започна работа.
-   Имате ли идеи?
-   Някаква работа с деца.
-   Харесвате деца?
-   Знаете ли, говорихме за дете със съпруга ми. Каза, че сега не му било времето.
-   А вие?
-   Аз му казах открито позицията си. Аз искам дете. Тепърва ще го обсъждаме по-сериозно.
-   Рисуване, работа, дете ...
-   Да. Чувствам се много добре. Какво ще правим от тук нататък?
-   Ами ... ще приключваме. Какво ще си вземете за в бъдеще от нещата до които стигнахме? Ако ще изковете някакъв девиз, какъв ще е той?
-   Никога да не забравям за себе си и нуждите си.
-   Добре ми се струва.


Случаят е документиран с аудио запис, със изричното съгласие на клиентката за използването му с учебни и научни цели.

[vladimir]

"По тази логика нима не е възможно и при теб оправянето да е въпрос на спонтанна ремисия."

  Не, невъзможно е! Сроковете са много кратки и промяната настъпва бързо.  При това самия ти участваш активно в тази промяна. При това, както се оказа, доста хора са решили проблема по този начин. Няма как при всички да е спонтанно излекуването.

  Иначе съм склонна да приема двете обяснения на hpjon  за промяната.
 Важна е също давността на оплакванията и  дали си приемал лекарства.

Владимир, ти си много млад човек. Ако смяташ, че можеш да споделиш какви изводи направи през терапията.  Интересна ми е гледната точка на един млад мъж. Освен това казваш, че нищо не се е променило, но ти работиш ли, учиш ли? Не може за 1,5 години нищо да не се промени за един младеж.

За да няма неясноти относно моята терапия ще споделя едно от нещата които съм осъзнал макар и по принцип това да си е нещо мое лично.

Една от причините аз да имам симптоми е това че съм изтласкал гнева си в подсъзнанието. Просто съм си забранил да се ядосвам за каквото и да било и на когото и да било. Това е вселдствие на моето възпитание в ранните години тъй като всеки път когато съм бил гневен като малък съм бил наказван за това поразлични начини и моето ядосване е било силно осъждано.
Затова и хората викаха за мен че имам "железни нерви" или че съм много спокоен и никога не се ядосвам и тн. Не че съм бил по-спокоен от другите-просто не съм си повзволявал да се ядосам. Не съм изпитвал гняв в ситуации в които хората нормално изпитват защото съм го изтласквал.

В процеса на терапията всеки път разказвайки случки от седмицата лека полека гневът беше "отключен", започнах да се ядосвам на най-различни неща за които по-рано съм си мислел че не трябва. Даже преди няколко дена ми се случи за пръв път да се ядосам на приятел.

Моите симптоми всъщност са били заместител на гнева- аз съм изразявал агресивността си по този заобиколен начин. Сега след като вече си повзволявам да се ядосвам симптомите значително са спаднали.

Владимир,

една от най-добре работещите техники за справяне с моментна ПА е човек да вземе да се ядоса, силно и гневно. За каквото и да е. Паниката моментално си заминава.

Не знам защо е било нужно на терапевта ти да изразходиш година и половина, за да разбереш, че страха и гнева са като скачени съдове.

Ядосването в един момент обаче също започва да пречи. Нали не мислиш още година после да се справяш с него? Ами ако прекъснеш терапията си по време на фазата на ядосване? Какво следва - скандализиране с околните, за да не нагнетиш нещо в подсъзнанието?

Някога говорили сте с терапевта си за ролята и мястото на стреса в изявата и симптоматиката на ПР?

Отнело е много време заради защитните механизми, които трябва да се преодолеят. Целта не е просто да се ядосаш за нещо за каквото и да било, а да си изпитвш гнева по принцип когато си в ситуация която го провокира.

Ядоването започва да пречи ако винаги го показваш. Но човек не може да е 100% открит с другите-понякога се налага да си змълчи заради обстяотелствата.

За стреса не сме говорили. Но все пак стрес не изпитват само мътрвите.

[hpjon]

Но човек не може да е 100% открит с другите-понякога се налага да си змълчи заради обстяотелствата.

В такива обстоятелства какво правиш с гнева, с яда? Как не ги изтласкваш в подсъзнанието, както си го правил несъзнавано преди?

За стреса не сме говорили.

Терапията ти ще приключи на мига, в който поговорите подробно за стреса и научиш за ролята му при изявата на симптомите. Също и когато се научиш да го контролираш.

[hpjon]

Оказа се че този случай е набран за други цели. Малко е дълъг...

По отношение на този случай мога да кажа много работи, но те са все опасни откъм страна на желанието на администраторите на форума

Най-хубавото е, че жената се е справила. Живота и е потръгнал и силно се надявам успеха и да е траен.

Напиши всички успешни терапевтични истории, за които имаш разрешение да споделяш. Така ще вдъхнеш повече кураж на колебаещите се.

[vladimir]

Но човек не може да е 100% открит с другите-понякога се налага да си змълчи заради обстяотелствата.

В такива обстоятелства какво правиш с гнева, с яда? Как не ги изтласкваш в подсъзнанието, както си го правил несъзнавано преди?

Много е важно да се знае следното-има разлика между това да си изтласкал гнева и между това да не го показваш пред околните.
Когато си изтласкал гнева си ти самият не знаеш за него, не разбираш че си ядосан, мислиш си "моите отношения са напълно ок с този човек".
Когато човек осъзнае гнева си не може винаги да го проявява заради правилата на обществото и трябва да си трае в някои ситуации. Но дали ще си трае или ще се развика няма значение-важното е че знае че е ядосан в конкретната ситуцаия.

[vladimir]

Терапията ти ще приключи на мига, в който поговорите подробно за стреса и научиш за ролята му при изявата на симптомите. Също и когато се научиш да го контролираш.

Това може да е така според твоя тип терапия но не и според използвания от мен.

[hpjon]

Терапията ти ще приключи на мига, в който поговорите подробно за стреса и научиш за ролята му при изявата на симптомите. Също и когато се научиш да го контролираш.

Това може да е така според твоя тип терапия но не и според използвания от мен.

Разбира се, сега вярвай в това, което смяташ, че ще те изведе към успеха.

Някой ден тази идея ще ти потрябва обаче Не я изхвърляй, просто я прибери на достъпно място.


Успех!

[vladimir]

Да се контролираш между другото е важна част от аналитичната терапия. Защото причината гнева да бъде изтласкан е заради презумцията че не можеш да се контролираш и ако го осъзнаеш ще му се отдадеш напълно. Както някъде беше казано-"човек спира да страда от симптомите и започва да страда от живота". Отказът е може би онази финална част която настъпва след като осъзнаеш неприемливите си желания, претеглиш ги съобразно правилата на живота и избереш кое ще изпълниш и от кое ще се откажеш.

[vladimir]

Оказа се че този случай е набран за други цели. Малко е дълъг.
Hpjon, ти си специалист нали? Не си клиент, но както и да е. Ето, че концепцията за страх и гняв и според теб е като скачени съдове. Това в позитивната терапия се нарича ключов конфликт, който в социален план се разглежда като учтивост/откритост.
Времето в терапията поне за мен, не зависи от статистиката. Опита ми с психотерапия е 8г. Мисля че е достатъчен.

Ето случая:

"1-ва сесия

Жена на 26г. с диагноза ПР от 2,5г. Агорафобия от 1г.  – изключения когато излиза с мъжа си. /омъжена от 5г./

Симптоми ПА: сърцебиене, задушаване, буца в гърлото, в пика и треперене

Симптоми агорафобия: страх от места с много хора, големи магазини с много артикули, пик – кръстовища

Жената беше видимо добре сложена, с обрано поведение, маниери жестове, както и емоционална експресия.

След нейният разказ тя сподели, че ежедневно има сериозни страхове да не получи всеки момент ПА. Обикновено надвечер към 17-19ч. В повечето случаи, след което и получаваше такива атаки.

-   Как бих могла да се справя с това? Не искам да се чувствам така...

На което аз отговорих:
-   Значи имате чудесно тяло, което се грижи за вас.

Погледна ме много учудено и ме пита, какво имам предвид.

В позитивната психотерапия от особено важно значение е да се дава и другата половина на истината, до която клиента по принцип няма достъп. Когато той вижда само страданието от симптома си ние сме длъжни да му дадем другата половина, а тя е, че тялото по един чудесен начин изгаря някои субстанции, които се отделят и които са вредни ако не се „изгорят”, както и някои органи и системи които сигнализират. Основно физиологията на страха както и неговата функция – борба/бягство.

Разказах и вица за заека и лисицата. Един ден на заека му дотрябвала лопата. Сетил се, че лисицата има много хубава лопата и тръгнал към тях. По пътя обаче ми изплувал спомена, че миналото лято заека отказал една услуга на лисицата и се вкарал в размишления...
-   Тя сигурно помни и няма да ми даде лопатата, но пък от друга страна може и да е забравила, но ако все пак помни и ми откаже ..... и така през цялото време докато стигне до дома и. Накрая със сетни сили почукал, а когато лисицата му отворила и изкрещал:
-   Абе дръж си лопатата бе, да не ми е притрябвала толкова ....
Смее се.

Много често човек само през метафората може да се присмее на собственото си поведение. Жената веднага се идентифицира със заека, който без никакво потвърждение от реалността, след силна тревожност е взел неадекватно решение, че нещо ще се случи.


По същият начин „страха от страха”  който се предъвква без никаква реална от обективността причина може да доведе до тревожност, която да ескалира в ПА.
Тя видимо успяваше да разбере информацията, но все още не проумяваше как се пуска този „чудесен” механизъм. Твърдеше, че всичко в живота и е наред, няма търкания, проблеми, живее „нормален” живот със съпруга си. Тук разбира се първата задача беше да се открие фактора, който отключва ПА. Така разбрахме, че те най-често се появяват между 17-20ч. Тук за да се ускори процеса аз първо попитах какво се случва обикновено в ежедневието и по това време, макар вече да знаех, че тогава се връща съпругът и от работа. За нея тази връзка не беше формирана /в анализата терапевта не би „подсказал” това, а по-скоро би изчакал клиента сам да направи този инсайт/.  След като не успя да намери нещо определено, аз я попитах кога се прибира съпругът и от работа.
-   Ами ... обикновено към 18-19ч.
-   Какво се случва като се прибере?
-   Ами хапва, гледа телевизия .... той е доста уморен след работа. Понякога и  работи след като се прибере.
-   Как се чувствате вие в тези моменти, когато той се прибира и прави тези неща?
-   Ами приемам ги. Работата му е много важна, разбирам го.
-   Какво ли кара тогава вашите симптоми да се появяват, когато той се прибира? Кой симптом е най-изразения тогава?
-   Ами .... буца в гърлото и сърцебиене. Знаете ли, когато отида в другата стая буцата намалява, но тогава се разтрепервам много силно.
-   С какво мислите че е свързано?
-   Сякаш се страхувам да не стане нещо, когато съм около него.
-   Какво нещо?
-   Ами не зная ... да не го обидя с нещо, или да го упрекна за нещо.
-   Можете да помислите върху това до следващата среща.

Виждаме как в този случай „факторът” много бързо изплува, дори и наполовина в съзнанието на жената. В крайна сметка в първата сесия, тя преработи своите тревожни очаквания към ПА, намери рационална причина, макар и необяснена /която ще я занимава до следващата среща/, за своите ПА.
От терапевтична гледна точка беше ясно, че тази жена има както потребности и желания, които са фрустрирани, така е невъзможност да стигне до тях, поради уважението което изпитваше към съпруга си. Навярно в нейното развитие е отгледана в духа на уважение, смиреност, емпатия към другите, но това още не беше ясно.

2-ра сесия

-   Знаете ли, аз цяла нощ не спах след нашата среща. Мислих за много работи. Замислих се как живея, какви удоволствия си доставям и всъщност нищо не можах да се сетя. Аз живея живот, който трябва да живея, а не който искам да живея.
-   Какъв живот мислите, че искате да живеете.
-   Ами ... искам повече да се забавлявам, искам повече да излизам, искам повече време с мъжа си...
-   Какво ви спира да случите всички тези неща?
-   Ами ... постоянно се съобразавам с неговите дела, че е много зает с работа, че е много ангажиран ... ние се отдалечаваме емоционално! Разбирате ли?

Много важен инсайт, който ще стане и основа на функцията на симптомита на ПА.

-   Как той се държи с вас, когато получите ПА?
-   О, той ме разбира, много даже. Ами гушва ме, пита ме от какво имам нужда, понякога ми прави айрян, за да ми се вдигне кръвното.
-   Прави ли подобни неща, когато нямате ПА?
-    ................

Мълчанието е най-ясният знак, че се преработва информацията по нов начин и че вече функцията на симптома става ясна и за самата нея. Способността да поиска по „легален” начин нежност и внимание, както и да бъде обгрижена беше чрез помощта на симптома.

-   Знаете ли, много пъти съм искала да му кажа, че имам нужда от много неща, но никога не съм си позволявала, за да не го обидя или пък да не помисли, че не съм щастлива с него.
-   А щастлива ли сте?
-   Всъщност не. Никога не излизаме да се забавляваме, а само по работа, никога не правим нещо глупаво, само заради емоцията. Всъщност няма емоция. Всичко е толкова подредено и ... искам нови неща.

Тук  всъщност въпроса беше: - Къде са тези нови неща? – а отговора – Навън. Искам да се забавлявам.
Наистина нещата, които могат да донесат удовлетворение са навън, но и страха, че тези неща нямаше да са със съпруга и бяха развили и нейната агорафобия. Така там където има голям избор, имаше опасност да излезе наяве нуждата от друг партньор. Така агорафобията предпазваше от риска нейните потребности да се задоволят, за сметка на брака, както и на голямата вина, заради концепта който има за семейството и отрязваше пътя към щастието и я тласкаше към живота, който трябва да се води.

-   Но как да му кажа всички тези неща, той е 10г. по-голям и е на друга „вълна”.
-   Имате ли идеи как да се случи това?
-   Много се притеснявам, не искам да го тревожа.
-   Тогава можете да продължите да тревожите себе си
-   Добре, какво бих могла да му кажа?
-   Искате ли да го изиграем? Ето представете си, че на този стол стои съпругът ви. Седнете до него и му кажете всичко, което мислите, че трябва да знае за вашите нужди и потребности и за това как се чувствате.

Така последва един 20мин. монолог, като през него се премина през много, много и различни чувства и преживявания.

-   Как се чувствате сега?
-   10кг. По-лека.
-   Имахте ли ПА, докато говорехте всички тези неща?
-   Само в началото ... усетих, как ми пламна лицето, но после всичко забравих и само говорех, даже не помня, какво точно казах. – Смее се.
-   Може би ще успеете, не всичко, но някаква част от това, което казахте тук, да опитате да му го кажете и в един нормален разговор с него.
-   Да, мисля, че ще поговоря с него.
-   Имате ли идеи за такъв разговор?
-   Мисля че имам вече.








3-сесия

Видимо отчаяна.
-   Как мина седмицата?
-   Никак. Не успях. На няколко пъти опитах, но .... но някак се спрях, отново /тук обаче вече осъзнава какво иска да каже, както и какво я спира/. И пак получих тая буца и се разтреперих.
-   Уплашихте ли се и този път какво се случва с вас?
-   Не аз знаех какво се случва. Чак сега си давам сметка, че е точно така. Спирам се да му кажа каквото имам и ПА идват.
-   Какво ви спира?
-   Ами не искам да го нараня, ще го приеме като обида, аз го разбирам и на него не му е лесно.
-   Като в задъдена улица значи.
-   Да. .... Сигурно за това ме е страх от кръстовища ... там има много посоки.
-   Не ви разбрах?
-   Ами ... мисля, че сега се сещам кога получих първата криза, когато бях навън.
-   Кога?
-   Когато харесах един мъж, който беше прегърнал жена си и се усмихваха. Исках да съм на нейното място. После се почувствах много  ... все едно съм изневерила на съпруга си. Плаче ...

Видно е, че тук клиентката няма да успее да преработи двете противопожни сили на желанието и вината. Тази тема беше твърде чувствителна за нея, сякаш тя беше с концепцията, че „така трябва” много преди да се срещне със съпруга си.

-   Какъв тийнейджър бяхте? Забавлявахте ли се? /търсим изключения кога и по какъв начин клиентака е успявала да задоволи нуждите от разнообразие, забавление, споделено щастие./
-   Ами, моите родители бяха строги, но аз много ги уважавах, слушах ги. Майка ми винаги е казвала да уважавам баща ми, защото живота му е минал да се грижи за нас. Тя никога не е работила, той се грижеше за това.
-   Щастлива ли беше майка ви?
-   Ами ...по-скоро беше спокойна, че всичко си върви както трябва, че не се лишаваме от нищо ...
-   Прилича ли ви на някой?
-   Знам какво искате да кажете .... да приличам на нея в много отношения, но тя не е страдала от това, а аз страдам.
-   Какво смятате тогава да правите с живота си?
-   Аз наистина съм точно като нея! Аз съм друг човек, вътрешно имам съвсем други потребности. А и никога не съм се противяла на баща ми, въпреки че много пъти съм му се ядосвала.
-   Как точно?
-   Ами как .... вътрешно. Сега като се замисля още тогава съм имала ПА – смее се. Но тогава е имало причина.
-   А сега ?
-   И сега има ...
-   Ако се върнете назад във времето и можете да поговорите с баща си какво ще му кажете?

/същата техника с горещият стол, само че тук трябва да има и размяна на роли, за да се интегрира и другата гледна точка за ситуацията, да се влезе и в ролята на бащата/

-   О много работи мога да му кажа .... и за гаджетата ми, които не е одобрявал .... даже и за това, че записах икономика! Аз не исках ама ...
-   На колко години ще сте като си говорите с баща си?
-   На 17г.

Сцената беше подобна и на първата със съпруга, но беше в съвсем друга посока. Тук клиентака за първи път успя да отработи гнева си. Първо с леки притеснения, после с агресия и накрая с чувство за вина. Влезе в ролята и на баща си, за да види „новата”, различната дъщеря. След всичко това и диалога, който тя сама сътвори между собственото си аз на 17г. и образа на баща си тогава в нейното съзнание, тя направи много важни връзки:

-   Учудвам се, че от ролята на баща си не бях ядосан на дъщеря си.
-   Защо това ви учудва?
-   Ами ... той някак винаги е показвал недоволство от някакви мои желания, които не прилягат на плана, който е имал за мен.
-   А сега?
-   Сега, сякаш като бях в неговата роля видях човек със собствено мислене ... почувствах се излишна като баща ...виждах човек, който знае какво иска.
-   А как се почувствахте вие, когато споделяхте всички тези неща от собствената си роля на 17г. /в сцената даже крещеше/?
-   Ами как ...много съм изтощена в момента. Но винаги съм си мислила, че ако съм толкова открита ще нараня хората.
-   Но от ролята на баща си не се почувствахте така.
-   Да, много странно. Даже се радвах, че има голям човек срещу мен.
-   Дали и в ситуацията със съпруга ви няма да се случи нещо подобно?
-   Този път със сигурност ще опитам.

4-та сесия


По тел:
-   Здравейте, може ли да дойдем със съпруга ми. Аз говорих с него за онези неща ....
-   Заповядайте
......................
-   Решихме да дойдем, защото ... защото малко се поскарахме, но сега искаме да направим един договор ... между нас. Т.е. аз искам, а той се съгласи вече. Съпруга кима.
Съпруга има ресурса да поеме промяната на клиентката, а това е показател за много добро и бързо развитие на нещата. Т.е. ако до сега е бил подкрепящ в симптомите /в смисъла на позитивно подкрепление от средата, което провлачва справянето със симптомите/ сега е отворен за нов „договор” в отношенията.
Така през цялата сесия се договаряха и споделяха разни неща, които водеха до все повече и повече идеи. Семейната терапия е с по-дълъг сетинг, така че се случиха много неща. Даже имаше сериозен ентусиазъм, а аз бях ролята на ориентир, и се намесвах, само когато излизаха от правилата за асертивност, относно планирането  Следващата сесия беше уговорена след 2-3 седмици. Имаха много работа за вършене.


5-та сесия

-   Идвам сама, защото той е на работа. - усмихва се- но утре ще излизаме. Ще се прибере по-рано.
-   Как се чувствате?
-   Чудех се толкова ли е било трудно до сега да се случи това. Просто не съм си давала сметка, разбирате ли ... аз от малка съм приучавана да се съобразявам, че има правила, че ... а сега някак. Започнах да рисувам. Винаги съм искала, но винаги съм си мислила, че е глупаво, или детско. Сега си давам сметка, че съм мислила така, защото може би баща ми го е квалифицирал така. Спомням си един път му показах една картина която нарисувах, а той .... – С това ли се занимава цял следобед! -  много плаках тогава и я скъсах. И знаете ли още колко неща други, които не си позволявам, защото неговия глас звучи в главата ми, че няма да ги одобри. Но като че ли сега това ми става ясно.
-   Какво рисувате сега? Показвате ли го на някой?
-   Ами не, но ми е много приятно, сякаш така си достигам най-пълно до чувствата, до мен си.
-   Как са твоите атаки?
-   Ми ... , като се ядосам на съпруга ми за нещо, например, че не си е спазил обещанието, както сме се разбрали за нещо, ги усещам, но се боря за позицията си. Сега разбирам, за каква борба/бягство ми говорехте в началото. Те атаките са ми като „допинг” да мога да защитавам по-добре себе си.
-   Какво смятате да правите за напред?
-   Ами ... по същият начин. Смятам и да започна работа.
-   Имате ли идеи?
-   Някаква работа с деца.
-   Харесвате деца?
-   Знаете ли, говорихме за дете със съпруга ми. Каза, че сега не му било времето.
-   А вие?
-   Аз му казах открито позицията си. Аз искам дете. Тепърва ще го обсъждаме по-сериозно.
-   Рисуване, работа, дете ...
-   Да. Чувствам се много добре. Какво ще правим от тук нататък?
-   Ами ... ще приключваме. Какво ще си вземете за в бъдеще от нещата до които стигнахме? Ако ще изковете някакъв девиз, какъв ще е той?
-   Никога да не забравям за себе си и нуждите си.
-   Добре ми се струва.


Случаят е документиран с аудио запис, със изричното съгласие на клиентката за използването му с учебни и научни цели.

Как така hpjon не е клиент, а специалист. Нещо не разбрах.