Позитивна психодинамична психотерапия - насочена към ресурсите на личността

[t.todorov]

Позитивна психотерапия при Паническо Разстройство

Позитивната психотерапия е един от съвременните методи за психотерапевтично повлияване на много и различни проблематики. Елегантната и структура, и възможността в нея да присъстват множество различни техники от различни теоретични направления, я прави удобен метод, който би могъл да отговори на индивидуалните потребности на всяка личност, като клиент и на всеки специалист, като психотерапевт.
В основата и стои виждането за цялостност и единство на психиката по отношение на значението на различните конфликти и проблеми.
Според създателя и Н.Песешкиан, е неприемливо в конфликта да се вижда само трудност и страдание, без да си дадем сметка, че самият конфликт съдържа в себе си и шанса за неговото разрешаване. В този смисъл, ако успеем да открием позитивното, цялостното послание на даден проблем, или симптом, ние бихме предприели и правилните начини за справяне. Така например страха е способността да се предпазим от някаква опасност, учтивостта е умението да поддържаме на всяка цена социален „мир” с околните, а откритостта е възможността да изразим собствената позиция, дори в разрез с тази на останалите. По подобен начин всяка една проблематика, която обикновено предизвиква страдание в нас, би могла да се разгледа в нейният позитивен, цялостен смисъл, за да се открият съдържанията, които носят печалба на личността. Точно откриването на подобна вторична психологична печалба е и първата задача в психотерапевтичният процес в позитивната психотерапия. Това е и така наречения първи терапевтичен етап – „Наблюдение и дистанциране”.
Когато говорим за справяне с тревожни разстройства и по-специално за паническо разстройство, първата задача е да се проследи, при какви обстоятелства възникват симптомите, от които личността страда. Това е така нареченият актуален конфликт /АК/. Много често клиента е „сляп” за подробностите около ситуациите, при които реагира със симптоми на тревожност и паника, и често казва, че паниката идва изведнъж, без причина. Това от една страна може да са определени интерпретации на телесните функции, които са преувеличени, от друга може да са различни предстоящи дейности и действия, в които човек трябва да се справи по определен начин, и са натоварени със силни значения за него самия, може да са определени взаимоотношения с околните, които човек преживява като застрашаващи и опасни, както и може да бъде преработване на актуални и бъдещи събития чрез средствата на фантазията, през призмата на миналия опит. Така позитивната психотерапия определя и четирите области на конфликта, а именно:
 
 
 
1. Тяло/сетива
2. Дейност/разум
3. Контакти/ традиция
4.Фантазия, бъдеще/интуиция
 
Много често в ситуации, които се появяват симптомите на ПА, човек инвестира прекалено много енергия в областта „фантазия” и реагира на този конфликт със средствата на тялото. Така много и различни чувства и преживявания не се изживяват спонтанно, а чрез телесни симптоми. Много подходящи в този случай са метафоричните средства, с които много силно борави позитивната психотерапия – езикови картини, пословици и поговорки, приказки и притчи, които чрез народните мъдрости и много богатата си образност хвърлят „мост” към актуалната проблематика, през погледа на метафората. Много често, човек свикнал с начина си на мислене и действие, може да открие тези свои модели само през метафората, която онагледява него самия.
Тъй като позитивната психотерапия работи в психодинамика, след като човек успее да осъзнае своята актуална ситуация, която предизвиква тревожност и начините, по които реагира по отношение на конфликта, си задава въпроса, как се е стигнало до тук. В духа на позитивната психотерапия може да се каже, че човек страда всъщност от своите способности, които е развил в жизнения си път, и които са му помагали, и са били необходими за неговата адаптация към взаимоотношенията му с другите и света по принцип в моментите, когато са се изграждали. Така изследвайки своето минало разбира, защо е било необходимо да развие в себе например една сдържаност и учтивост, или защо импулсивността и борбената откритост с другите е била важна за него, както и много други способности.
Песешкиан разделя тези заложени способности у всеки, на две основни групи – способности за обич и способности за познание, съответно първични и вторични. Така първичните са способностите, които са у човек и благодарение на които успява емоционално да преживява биването си в света и взаимоотношенията с другите, а вторичните са способностите които възприема, за да се впише в социалните норми на времето и обществото, в което живее. Как тези способности ще бъдат развити в жизненият път на всеки зависи от много фактори, но най-вече от ранният опит, който човек има. Така в едно семейство най-важни може да са ред, точност, пестеливост /включително и емоционална/, докато в други семейства на първо място може да се слагат откритостта в отношенията и емоционална топлота.
Изследвайки този ранен опит човек успява да види, как се опитва да напасне своят отдавна създаден модел и в актуалните си ситуации, които имат различни изисквания към него, от времето, в които модела е работел успешно. Така той се изправя пред трудността да живее във време различно от това през неговия ранен опит, с различни правила, да общува с хора, с различни концепции, но да мисли и действа само през способностите и концептите, които е изградил преди. Така се изправя пред задачата да развие и други свои способности, или по друг начин казано, да използва вече развитите в друг различен аспект в своето ежедневие. Така прекалено учтивият и съобразяващият се с другите трябва да пренесе същата тази способност и към себе си. Ако той е винаги учтив с другите това често означава, че е неучтив и прекалено нападателен към себе си /чести самообвинения и ниска самооценка, прекалена ангажираност за образа който се изгражда за пред другите/.Ако е ангажиран да удовлетвори потребностите на другите, много често това означава да загърби собствените си потребности. Така човек започва постепенно и стъпка по стъпка да въвежда баланса по отношение на себе си и другите в зависимост от аспектите на способностите, които е развил в живота си.
Дори симптомите при ПР могат да се възприемат, като начин по който човек се справя с чувствата си с помощта на тялото. В този случай разбира се трябва да се научи, че когато е прекалено учтив с другите, предпазвайки ги от някакви негативни чувства,  той преживява тези чувства на „гърба си” и трябва да намери баланса, като промени съдържанието на своята концепция за откритост. Така например откритостта не бива да се възприема само като нападение над другите. Тя дава шанса за другите да разберат нашата позиция по даден въпрос, да разберат нашите преживявания в дадена ситуация и по този начин те на свой ред да внесат някаква промяна към отношението си  имайки разбирането какво се случва с нас. Не случайно в позитивната психотерапия, като ключов конфликт /КК/, като пусков механизъм, се смята баланса между откритост/учтивост.
 
От гледна точка на психосоматична реакция, вторичната социална норма „учтивост”, съответства на първичната емоция „страх”, а вторичната норма „откритост” на първичната емоция „агресия”. Така в психосоматичен план учтивостта е свързана със страх, а откритостта с агресия.
В сложните социални взаимоотношения човек много често опитва, поради ранният си опит и концепциите, които е изградил, да „преглътне” своята агресия, като на повърхността това, което показва е прекалена учтивост към другите. В този случай единственият начин, по който да се преживее агресивността е собственото тяло. Погрешната интерпретация на тази способност пък на свой ред предизвиква страх от телесните симптоми, които се свързват с някаква болест, или смърт. Разбирайки всичко това, човек започва да използва собствените си способности, които е развил и в своя полза. Така ако някой е прекалено учтив и винаги поднася на другите това което искат да чуят, той често обвинява себе си и е твърде критичен към собственото си поведение. Ако успее същата тази учтивост да пренесе и към себе си в стремежа си да достави и на себе си това, което опитва чрез учтивостта си да достави на другите, би могъл да внесе баланс и да „погали” себе си по същият начин както е ангажиран изцяло да „погалва” другите. Ако пък е прекалено открит и нападателен с другите, може би често се лишава от необходимата самокритичност, която му е нужна в социалните взаимоотношения. Така ако тази откритост и честност приеме и за себе си, би могъл да изгради и по-обективна самооценка, както и да доразвие концепцията за себе си. /”Който не се доверява на другите, често се предоверява на себе си” – ориенталска поговорка/
С внасянето на другата гледна точка по отношение на собствената си конфликтна ситуация, човек се насочва и в ситуации, които са изключения, и в които използва и други, различни от конфликтният, начини за справяне. Много често човек е учтив към конкретни хора, където трябва да влезе в определен социален образ, но към близки и роднини е открит, често и конфликтен. В този случай е широко разпространен примерът за човекът, който е ядосан на шефа си, но въпреки това е учтив към него, а после, когато излезе от тази ситуация да си го "изкарва" на някой от семейството, или роднините. Така човек вместо да влиза в крайности и в едната, и в другата ситуации, може да преосмисли поведение си, което би му носило печалба и в единия, и в другия случай. Това отново ще е свързано с баланса, който ще опита да изработи преразглеждайки съдържанията на своя ключов конфликт учтивост/откритост.
Важни в позитивната психотерапия са и така наречените „недоразумения”, които неминуемо се случват на човек, поради факта, че по различен начин е развил своите първични и вторични способности, както и начина по който си взаимодействат. Така например човек, който е изградил концепцията, че получава обич и внимание от другите само ако се представя успешно в дейността си, ще изпада в кризи, когато има опасност да не се справи с нещо, респективно това, да получи обич и внимание е под въпрос. Така всяка подобна ситуация ще бъде натоварена с тревожно очакване и преработвана само през средствата на фантазията в случая с ПР, което ще предизвика и телесен отговор на тази тревожност. По подобен начин всяка една способност може да бъде натоварена със съдържания, които да създават недоразумения в общуването с другите.
В крайна сметка позитивната психотерапия е съвкупност от няколко терапевтични идеи, като това, което ги обединява е позитивният подход – идеята да се види ползата от симптома и неговата функция, както и да се развиват тези области, които не са натоварени с конфликта, но и не се използват за неговото разрешаване. Така много често, ако човек преживява проблема си само със средствата на фантазията, той пропуска възможността да използва и други средства, с които разполага. Точно тези ресурси се разкриват в психотерапевтичната работа. В този смисъл тази терапия е насочена по-скоро към ресурса на личността и към развитие на потенциала, който „дреме” у всеки, отколкото към „санкциониране” на досегашният модел за справяне, или определянето му като „грешен”, или неправилен.

[hpjon]

Звучи лекичко описаното, но с уговорката обаче да нямаш проблем с ПР и страх на главата за решаване.
Изхода тук се губи - а той е най-важния за хората с ПР.

Това, което споделяте в този пост освен утопично пожелание прилича малко и на метод за излизане от една джунгла (каквато образно например е ПР) по пътя на осъзнаване, че се намираш в нея и чрез непосилни преходи из нея да се опиташ да намериш изхода в някои от краищата на лабиринта.

Терапевтичните методи, които имат огромен процент успех при ПР се основават на коренно различни подходи (например краткосрочната стратегическа терапия или когнитивно-поведенческата терапия), които също имат за цел изход от джунглата, но предлагат инструменти това да се случи бързо, приятно и отново с осъзнаване на джунглата, но по друг, по приятен начин.

Можем с голяма точност да оприличим начина на действие при краткосрочната терапия като изваждане от джунглата с хеликоптер - бързо, ефективно и представящо цялата картина (джунглата) от височината на полета, което дава достатъчно база за т.нар. осъзнаване.

Така човек не губи време в различни лутания и си спестява умората от безплодното търсене на изход в лабиринта.

Аз съм пример за това, как краткосрочна стратегическа терапия ме извади от джунглата на страха и ми позволи да реализирам заложения в мен потенциал. В допълнение - терапията ме научи как да се измъквам от ново попадане в джунглата, ако се случи това.

В заключение: предлаганата тук позитивна психодинамична терапия звучи омайно, но е тотално неприложима при тревожни разстройства, причинени от стрес, каквото е ПР.

Не са изключение случаите (дори за съжаление често се наблюдават напоследък), когато някой, доверил се на метод, приличащ на лутане в джунглата да смени подхода и в крайна сметка да потърси помощта на стратегическата терапия, която да го извади от състоянието на страх бързо, трайно и ефективно.

Много полезна информация, безспорно, ако я разглеждаме в светлината на това какво човек с ПР или фобии не би трябвало да предприема.

[t.todorov]

" В заключение: предлаганата тук позитивна психодинамична терапия звучи омайно, но е тотално неприложима при тревожни разстройства, причинени от стрес, каквото е ПР."

Моля, само когато правите подобни констатации, да обясните от ролята на какъв специалист по психотерапия ги правите, за да звучи като някаква обоснована критика. В противен случай, просто изказвайте собствената си гледна точка, без да обобщавате.
Това е втория по разпространение метод в България след психодрамата. В голяма си част съдържа идеи от психоанализата, когнитивната психотерапия и поведенческата психотерапия /които са различни, но обединени от скоро в еклектичен метод/.
Позитивната психотерапия работи в сетинг от около 20 сесии и постига обективни резултати особено при тревожни разстройства с изразена вегетативна симптоматика и други психосоматични болести. Това е метод, приет в Германия и други страни в здравните им каси /застрахователите не са глупави все пак/. В Германия е приета по 3 различни пътеки.

[Ema]

"В Германия е приета по 3 различни пътеки."

Естествено, след като създателя на позитивната терапия е работил и живял в Германия. Няма нищо  странно. Уважават си хората, това е.

  Ако погледнете в нета, позитивната се развива основно във Варна. Защо е така?

[t.todorov]

Аз без да погледна в нета мога да ви кажа, че се развива и в София, Пловдив, Велико Търново, Шумен, Бургас и т.н.
Не само в Германия е приета от здравната каса, казах и в други европейски и не до там европейски страни /например Индия/.
Вместо отново да отричате нещо, пак, опитайте да изкажете някаква лична позиция относно кратката информация за метода. Не заради друго, а защото "позитивно мислене", "ресурс", "бързо справяне" и други подобни често се появяват в речите на Алексей Бъчев, виждаме и в неговите последователи. Добре са започнали навремето психодрама при Давид, ама защо не са я позавършили, поне до някъде. Отпеснах се, та по темата. Личи си, че някой е бил и на някой курс по позитивна психотерапия, на някой тренинг явно, на някой тренинг по КПТ, 2-3 книги по НЛП и за Милтън Ериксон /който няма нито една написана книга за метода си!/ и готово - имаме нов метод за сбъдване на мечти Айде по-сериозно, няма балами тука.

[hpjon]

Бе кой го интересува кой е Давид, Алексей, Тодор и прочее имена?

Най-важното е, че тези, а и други умни хора предоставят качествена психотерапевтична услуга - бърза, трайна и ефективна при хора, страдащи от ПР и фобии.

Примерите тук, а и в други форуми са много.

Вие да нямате някакви комплекси от тези мъже?

[t.todorov]

От кои мъже? Давид е психодраматист Той ме е обучавал в известна степен. Другите нямат нищо общо с него и с психотерапията.

[hpjon]

От кои мъже? Давид е психодраматист Той ме е обучавал в известна степен. Другите нямат нищо общо с него и с психотерапията.

Ха-ха-ха!

Мен ако са ме обучавали "в известна степен" във втори курс по фармация, досега да съм изтрепал половин България

Отговора ви подсказва комплекса. Не се притеснявайте - мъж можете да станете и оттук насетне

[t.todorov]

Разбира се, че в известна степен. В обучението по психодрама е задължително специалисттите да са обучени и от гостуващи психодраматисти-терапевти, за да изучат и наблюдават, колкото се може повече стилове на водене и терапевтично поведение. Така в моето обучени са присъствали Давид Йерохам, Евгений Генчев, Димо Станчев, Светлана Николкова ..... и т.н. Така не се "гуру"-нясваме

[Мая]

цитат: " " "Когато възприемам развитието на моето съзнание като цяло, аз го виждам като поход в планината до върха на щастието. При това обикновено виждам само моя път и тези, които пред и зад мене искат да се качат на върха. Онези, които са преди мене, викат непрекъснато отгоре: оттука се минава, а аз от моя страна казвам на следващите къде да вървят, сякаш се катерим само в тъмното по единствения възможен път.

Ако поискам да се отклоня от пътя си, цялата колона ми предрича сигурно сгромолясване в пропастта. Ставам предател. Прави се всичко възможно, за да ме върнат в пътя - линията на моята бивша група. Ако собственият път се обяви за догма, избухват кавги относно посоката, насажда се нетърпимост, шири се фанатизъм, насилието няма дълго да се чака, семето на войната е посято.

Ако догматиците бяха в състояние поне веднъж да огледат планината, биха видели, че от всички страни водят пътища към върха на щастието. На всеки път има указателни табели с различни наименования на върха. При едните той се нарича просветление, при другите - Бог или Аллах, при трети да си в единение, да намериш мир, висшето или вътрешното си аз, ...прибавям от мен различните видове психотерапия... и така нататък. Едва когато стигне горе, човек вижда, че е връх, на който можеш да се изкачиш от всяка една страна. Отвсякъде идват хора. Само малцина, които са започнали да се изкачват нагоре, виждат нещо повече от своя собствен път." " "

[Мая]

Бе кой го интересува кой е Давид, Алексей, Тодор и прочее имена?

Най-важното е, че тези, а и други умни хора предоставят качествена психотерапевтична услуга - бърза, трайна и ефективна при хора, страдащи от ПР и фобии.

Недей да обобщаваш за фобии!!!. Пример за фобия която Учителят ти и бързият му метод е доста съмнително дали може да ИЗлекува - логофобия
Аз съм сигурна че не може!

[hpjon]

Бе кой го интересува кой е Давид, Алексей, Тодор и прочее имена?

Най-важното е, че тези, а и други умни хора предоставят качествена психотерапевтична услуга - бърза, трайна и ефективна при хора, страдащи от ПР и фобии.

Недей да обобщаваш за фобии!!!. Пример за фобия която Учителят ти и бързият му метод е доста съмнително дали може да ИЗлекува - логофобия
Аз съм сигурна че не може!

Първо, фобиите не са болести, че да се лекуват. Така че, права си, никой не може да те излекува от нещо, от което не си болна. И второ, не знам за кой учител говориш, но психотерапевт с добра практика и опит в областта на  фобиите би ти свършил чудесна работа.

[Мая]

Стига си се правил на ударен, много добре разбираш че съм използвала думата "болест" образно.

психотерапевт с добра практика и опит в областта на  фобиите би ти свършил чудесна работа.

За какво да ми свърши работа?!  Съвет ли ми даваш......... и за какъв проблем..?!?!

Не твоя,  ....другия психотерапевт от онзи форум е доказателство че има фобии които НЕ могат да се преодолеят напълно. Той няма да може да преодолее неговата фобия  в следствие на заекването напълно до края на живота си, ако ще и 10 школи да завърши.  Проблема му е от типа фобии  които човек трябва да приеме и да живее с проблема си в хармония.

Недей да се месиш в неща от които и грам НЕ разбираш.
Така наречената краткосрочна стратегическа терапия, НЕ може да лекува всички фобии!!!
.

[hpjon]

другия психотерапевт от онзи форум

Някога нещо конкретно ще прочета ли от вашата велика група терапевти и помощен форумен персонал?

Нещата имат имена и когато разговаряш е добре да ползваш имената (когато ги знаеш със сигурност де )

Иначе говорите неубедително. Поне за мен. пък и още около няколко десетки души, от които имам обратна връзка от този форум.

[Мая]

Много добре знаеш кой е другия психотерапевт редовно пишещ в онзи форум – Ор. Б.
То ако беше толкова лесно до сега Т.П.  да го е отървал от "проблема му", .......но разбира се О.Б не приема проблема си като проблем от много отдавна, а като учител.