Техники за справяне с ПР. Ефективност и начини на приложение.

[Шашмагюл]

-

[hpjon]

И точно, когато тръгна да се гледам отстрани ме хваща страх, срам, че ще видя нещо,

Това е лицето на страха - но спокойно, точно преди да го видиш, той ще изчезне.

Ако мога така да се изразя достъпно - просто трябва да ти писне, че му се даваш на този страх. Когато правиш техниката след самопредизвикана ПА трябва да дойдеш до момент, в който да ти омръзне, да си кажеш, е хайде, стига толкова - тогава страхът ти ще се опита за последно да те уплаши, като ти внуши, че ще видиш нещо, което не искаш да видиш. Ако си настоятелна обаче - той ще изчезне. Това е негова най-характерна черта.

[Шашмагюл]

--

[hpjon]

Привет

Искам малко да поясня по отношение на гледането на себе си отстрани.

Най-важното, което трябва да се помни е, че това не трябва да става с усилие и със зор. Няма как да стане така.
Един (но не единствен) от най-добрите начини, за които се сещам това да стане лесно е описан в книгата на Е. Толе - Силата на настоящето. Там той разказва за капитулацията. Не, не капитулацията да се предадеш въобще, а такъв тип поведение, който предприема човек, така че да се "отдаде" на настоящия момент.

Когато се успееш напълно да се потопиш в настоящия момент, и за момент да престанеш да се тормозиш за бъдещето или да се промъкваш някъде в миналото, то капитулацията се случва - можеш да се наблюдаваш спокойно. Тогава, в точно този един единствен настоящ миг, който се заменя с друг настоящ миг, ако успееш да се държиш само и единствено в настоящия миг, няма как страха да продължи да съществува - изпарява се на мига.

Ще дам един много красноречив пример с мен. Винаги, когато ми предстои полет се вълнувам страшно много. Преди мислех, че получавам ПР, след това просто знаех, че вълнението ми повишава адреналина и усещанията от това съм интерпретирал погрешно, като съм се въвличал все повече в страха. След терапията си вече много рядко успявам да се развълнувам пак така, че да усетя адреналина, но дори и да се случи, вече съм наясно, че няма нищо по-нормално от това, човек да се вълнува. Но не това е най-важното.

От момента на затварянето на вратите, до момента на рулиране на пистата има една ескалация на вълнението (преди на страха), която изчезва на мига, когато се форсират двигателите и скоростта ме залепи на седалката. Това е един вид малко механично поставяне в абсолютно настоящия момент, но точно тогава най-добре се усеща капитулацията. В момента на излитането спокойствието се възцарява буквално за секунди, не остава и следа от бивш страх или вълнение. Просто съм в настоящия момент толкова пълно, че няма как да не съм спокоен.

Това имам предвид с капитулацията - ако човек може да се потапя лесно в настоящия момент страха става излишен. Можеш както да вършиш всичко, което искаш, можеш и да се наблюдаваш, докато го вършиш. Това няма нищо общо с някакво раздвояване - това просто е израз на силна увереност

[t.todorov]

Ей много мощна сугестия бе! Института по сугестология и парапсихология го закриха през .... коя беше? 1980 ли? Там някъде. hpjon ще каже най-точно

Какво означава да се гледаш от страни? Ми използвайте най-добрите методи за тая работа - психодрамата. Това е много полезно дистанциране наистина, само че то идва тогава, когато човек е развил нещо и трябва да го погледне от страни. Най-добрия вариант е да не го правите сами
Ако много иска някой все пак, може да си нарочи някакъв предмет, например каквото ви е около вас и да си кажете този предмет ще играе ролята на мен. Вие пък от своя страна влезте в ролята на страха и вижте какво ще правите с предмета, какво ще му говорите /ако ситуацията не позволява на глас и мислено/, все едно да влезете в ролята на ПА и страха, а предмета да е вас самите. Можете да му говорите различни неща :
 - Сега трябва да се страхуваш, да трепериш, аз съм силен, ще те сграбча ... " и всякакви такива. После станете пак себе си, а предмета нека бъде страха и мислено му отговорете:
 - Мразя те, ти си гад мръсна, аз съм по силен/силна от теб ...." и може да го ритнете даже.
Много често тийнеджърите, които не могат да "набият" родителите и, а много искат, съзнателно, или несъзнателно, удрят възглавници, записват се на бокс, където удрят круши ... Идеята е да имат "обект" извън тях, върху който да излеят гнева. Не случайно арт-ателиетата за девиантни тийнейджъри задължително трябва да включват и боксова круша
С техниката за "в страни", или както е в психодрамата "огледало" наистина се постига подобен ефект. Лошото е, че човек се налага  да говори с предмети и е малко странно, или да си представя. че там ... нещо си. Но действа много добре. Но по-добре е с помощник, а най-добре с дипломиран психодрама-терапевт.

[hpjon]

Ей много мощна сугестия бе! Института по сугестология и парапсихология го закриха през .... коя беше? 1980 ли? Там някъде. hpjon ще каже най-точно

Какво означава да се гледаш от страни? Ми използвайте най-добрите методи за тая работа - психодрамата. Това е много полезно дистанциране наистина, само че то идва тогава, когато човек е развил нещо и трябва да го погледне от страни. Най-добрия вариант е да не го правите сами
Ако много иска някой все пак, може да си нарочи някакъв предмет, например каквото ви е около вас и да си кажете този предмет ще играе ролята на мен. Вие пък от своя страна влезте в ролята на страха и вижте какво ще правите с предмета, какво ще му говорите /ако ситуацията не позволява на глас и мислено/, все едно да влезете в ролята на ПА и страха, а предмета да е вас самите. Можете да му говорите различни неща :
 - Сега трябва да се страхуваш, да трепериш, аз съм силен, ще те сграбча ... " и всякакви такива. После станете пак себе си, а предмета нека бъде страха и мислено му отговорете:
 - Мразя те, ти си гад мръсна, аз съм по силен/силна от теб ...." и може да го ритнете даже.
Много често тийнеджърите, които не могат да "набият" родителите и, а много искат, съзнателно, или несъзнателно, удрят възглавници, записват се на бокс, където удрят круши ... Идеята е да имат "обект" извън тях, върху който да излеят гнева. Не случайно арт-ателиетата за девиантни тийнейджъри задължително трябва да включват и боксова круша
С техниката за "в страни", или както е в психодрамата "огледало" наистина се постига подобен ефект. Лошото е, че човек се налага  да говори с предмети и е малко странно, или да си представя че тама нещо сиа. Но действа много добре. Но по-добре е с помощник, а най-добре с дипломиран психодрама-терапевт.

За протокола:

Техниката, за която аз говоря, няма нищо общо с раздвояващата техника, предложена от т.тодоров ("в страни").

Двете неща са различни - предложената от мен променя из основи.
Съществува куп литература по този въпрос. И то от хилядолетия под различна форма.

Предложената от тодоро освен, че изглежда странно, има само временен ефект на облекчение. Това налага повтарянето и, а подобно поведение на говорене с предмети вече е извън пределите на социално допустимото.

[t.todorov]

Е хайде сега, чак пък извън пределите Нима някое, дете като хване една сопа, тя не може да се превърне в светлинният меч на Скайуокър?
Това е част от психодрамата, няма нищо извън норми. Но все пак тук не става въпрос за това, как да преодолеем някоя от поредните ПА, а как да имаме някакво развитие. Развитието може да се появи само ако на страха се намери реалният обект. Но все пак темата е на hpjon и наистина че това което аз предлагам е малко терапевтично. Но има някои сходства.
hpjon, как ме помириса че съм тук
Махам се от твоята тема.

[hpjon]

само ако на страха се намери реалният обект.

Тук говориш за монофобии - при тях подхода е друг.

При ирационалните страхове, каквито са някои тревожни разстройства, включително ПР, капитулацията (да взаимствам термина, че е по-ясен така от Е. Толе) има своето място. Не твърдя, че това е единствен възможен подход. Но е един от малкото, които с успех може да се практикува самостоятелно.

Темите тук не са лични. Аз поне нямам усещането за нещо мое във форума.

[t.todorov]

Да съгласен съм, но това е метода на "бърза помощ". Когато се получи ПА, да има "оръжие" за ответен удар. А такива просто не би трябвало да има. Те са излишни, освен първоначално да успокоят някой, да го окуражат. Но не там е разковничето. Не е важно как ще се "превържем", а защо се "порязваме".
Но в някой случаи и "превръзката" е важна де. Има много хора, които нито могат да отидат на психиатър, нито на психотерапевт. За тях твоите техники може би са ценни. Може би наистина трябва да отвориш една тема за самопомощ при ПА /не при ПР/ захора без възможност за помощ от специалист.

[Ema]

"Лошото е, че човек се налага  да говори с предмети и е малко странно, или да си представя. че там ... нещо си. Но действа много добре. Но по-добре е с помощник, а най-добре с дипломиран психодрама-терапевт."

Да споделя, че ми изглежда доста тъпичко това занимание.
 
По-добре с боксова круша, отколкото с "дипломиран психодрама-терапевт"


Това, което казва hpjon наистина е различно от театъра, за който говорите.

[t.todorov]

" Да споделя, че ми изглежда доста тъпичко това занимание."

Права сте, така изглежда. А се използва една от най-разпространените теории в анализата - за обектните отношения. Ролевата игра е серизна работа
Тук просто исках някакви сходства да отбележа, но ... психодрамата е терапия, не е самовнушение, там има преживяване на сблъсък с обекта, и после интеграция по нов начин. Но това е за другата тема.

[Шашмагюл]

На мене би ми било интересно да видя как ще реагира мъжът ми ако ме види да се карам на стола...  Докато пиша, се смея. Иначе техниката сигурно си я бива, ама аз се пробвах да говоря сама срещу огледалото, за да тренирам гласа си и не успях. Камо ли на стола...

[t.todorov]

Значи, преди някой да ви каже сте започната Така е, тези техники са абсолютно естествени, просто със специалист стават малко .... по-драматични да го кажем.