Да се запознаем и да си помогнем като споделяме за ПР

[kadife]

 Здравей, 3321. Моите съболезнования за загубата на детето ти...

 Моето ПР се отключи също при подобни събития, за малко да изгубя синът си, когато бе на 4 годинки и от тогава съм на приливи и отливи. Сега той е на 22, но аз имам своите сериозни спадове и слава Богу, стабилизирания. В началото, когато се случи това пих антидепресант. Бе сложен, изтощителен танц с медикаментите, но ме стабилизира и ми даде една ремисия от почти 9 години. През това време съм имала своите страхове, разбира се. Най-вече да не се върнат тези ужасни симптоми, но като цяло бях доста добре. Скоро ПР отново напомни за себе си - няма да изпадам в подробности. Но сега не искам да пия лекарства. Просто опитах и от двете - мисля, че психотерапията е по-добра. Тя завършва някак личността, намества пластовете притеснения и дори архаичното псевдовъзпитание от детството ни. Изкарва на повърхността страхове и смущения. Поне при мен се получи така. Работих с чудесен терапевт, който ми помогна много бързо, а отидох доста обострена и неспокойна. За жалост не довърших терапията, така се случи, че ми се наложи да я прекъсна, но се надявам един ден, когато съм по-силна и способна, да я довърша.

 Разказвам ти това, за да не се плашиш и да не се отчайваш. Както и да не пропускаш един важен факт, не може 14 години да страдаш от разни симптоми, които да те навеждат на мисли за неличими и страшни болести и още да си жива:) На мен тази мисъл ми помагаше доста, знаеш как сериозните болести се развиват понякога и за месец, дори и дни. Това е просто изтощително страдание на дух в тяло. Мога да те посъветвам само едно, намери терапевт и му се довери. Излей страховете, чуй думите си отстрани... и не зная как ес продължава без най-скъпото в този свят, но мога само да ти кажа, че ти се възхищавам. Ти си борец и може би дори не съзнаваш каква сила таиш, каква сила излъчваш! Стискам ти палци и се надявам да намериш своето решение, което почти съм сигурна, че не е в медикаментите, но все пак не съм лекар, а само човек с опит в това страдание. Мнението ми е пристрастно и на лаик, важното е да сториш онова, което трябва, за да си върнеш кондицията. Колкото и да е странно... да, животът продължава... и е прекрасен...

[mss]

Оф, аз незная вечекакво ми е, снощи ми засвириха ушите и ми прилоша сериозно, после цяла нощ ми беше гадно, сега преди малко пак сериозно ми прилоша....(
Какво е това чудо хора, това прилошаване и оставащото гадене са кошмар за мен:(
Има ли други такива като мен, това да им е редовно???

[kadife]

Оф, аз незная вечекакво ми е, снощи ми засвириха ушите и ми прилоша сериозно, после цяла нощ ми беше гадно, сега преди малко пак сериозно ми прилоша....(
Какво е това чудо хора, това прилошаване и оставащото гадене са кошмар за мен
Има ли други такива като мен, това да им е редовно

  Едно си баба знае, едно си баба бае. За какво се хабих да пиша изобщо предния пост Огледай се, това е форум за ПР - пълно е с хора, на които им прилошава.

 Късмет.

[hpjon]

О, не!

Форумът далече не е пълен с хора, които им прилошава.

Тук има много хора, част от които съм аз, на които в миналото им е прилошавало, но вече сме намерили ефективно решение на проблема с ПР и страховете.
Доста от нас са преминали успешна психотерапия, благодарение на която сме оставили зад гърба си всички проблеми, за които се пише тук.

Така че, това е форум, в който при добро желание човек може да намери вярно решение. Но може и да избере да продължи да се оплаква и да търси съчувствие.

Две са възможностите, както се вижда и те са еднакво постижими