Място за изразяване на различни мнения във връзка с лечението на ПР

[Ema]

  Браво!  Чудесно!

  Радвай се на новия живот!

[alex_pacev]

Благодаря! Пожелавам го чистосърдечно на всеки!
Надявам се да съм бил полезен!

[hpjon]

Повече гледни точки - по-добре!

Няма как да не си полезен.

Опиши историята си в бялата книга на терапевта тук във форума - виждам, че си доволен от специалистите, които са ти помогнали, а там е тема точно за това.

[raspberry230]

Колко хубаво, Алекс! Радвай се на новия свободен живот! Дай ,Боже ,повече хора да се справим и благодаря, че сподели и обнадежди!

[kendy]

Лечението на ПР е трудна работа и не може да се осъществи само с психотерапия или само с лекарства. Ако трябва е добре да се пият лекарства защото те те правят нормален човек. Психотерапията понякога ти дава само надежда, но не и лечение.

[Dimcho]

Ти пък откъде извади тая сигурност, че психотерапията не лекува. Айде, бе. Говорите понякога глупости за да сте интересни.

[kendy]

Каквото и да ми разправяш психотерапията според мен не е важна, както и там разните му техники ,тес и незнам какво си. Тези неща влияят на хората които са лесно податливи или внушаеми. Един здравомислещ човек не може да се хване на номера "пипни си носа и ти минава"

[temple One]

Доста общо, но за мен има едно решение - трениране на воля и израстване. Когато това е извън силите на човека, антидепресантите помагат. Когато се е случило за първи път - консултация с психотерапевт!

Тренирането на волята е бавно и мъчително, затова трябва да е по изготвен план с ясна цел - забравяне на страха. Всеки трябва сам да си изготви този план за себе си.

[t.todorov]

Това е все едно да имате план, как детето ви ще започне да използва цокала, за да ходи по голяма нужда. Зная че звучи прекалено нагледно, но това си е един точен пример. Както за горното, така и за предходното, не могат да се случват по план. Ако плана е нещо определено, което трябва да се извърви, това е нелепо. Планът се изгажда посредством човека и е динамичен, зависещ от това какви ресурси има и какво му се случва. Ако човек не успява да се справи с плана, не човекът е виновен, а планът. Поради тази причина, няма как да се използва думата "план". Планиране е невъможно. По-скоро се действа според промените които се случват "тук и сега". Да поставим "летва" която "трябва" да се прескочи, означава да поставим "указания които трябва да се спазят". Повечето тревожни растройства се развиват поради горната причина. Терапията няма за цел да окраси причините в по-приятни цветове, за да бъдат изпълнени. Все пак човек е жив "предмет". Няма как да е "план за петилетката"

[temple One]

Да, съгласен съм, че думата план не е подходяща. А може би не бях достатъчно ясен. Имах предвид не план за петилетка , а по-скоро нещо като дневен режим. Неща в ежедневието, които човек си изпълнява или си налага да изпълнява. Така се концентрираш върху нещо. От друга страна правенето на трудни неща, които си налагаме сами, би дало опит със справянето им и проблемите свързани с тях. Например, при социалната фобия, човек би могъл да си наложи да се среща с повече и различни хора. Непознати хора. Осъзнаването, че правенето на обратното на това, което предпочитаме според мен е вид трениране на волята. Все пак ако желанието ни е да нямаме страх от хора, нужно е малко да излезем от "уютното си Аз".

Изпадал съм в много тежки депресии, затова, че съм сам. По-лошо аз имам висока тревожност. В такива моменти потъваш надълбоко и посоката е една надолу към дъното на океана. Трябват много сили, за да се спасиш. Е не си ли струва да се спасиш? В такива моменти имам паники и атаки, с физиологичните прояви, които всички добре познаваме. Тогава просто гледам да се скрия в дън земя и веднага след като това отмине, те "нападат" мислите. За мен "изплуването" на повърхността е да се предадеш на това, че ще те видят че ти е зле. Ще разберат, че си недъгав. Неможе да се скрие това. Нека всички го разберат, пък нека аз след това се чуствам добре сред хора.

[spider]

Малеее, тука машината на времето работи с пълна сила! От толкова време не съм влизал и гледам пак някакви философи си чешат езиците, някакви терапий, овладяване на паническата атака, лекарствата били ужас, никой не се бил излекувал с лекарства.... и тодоров отново се изказва. Е сега да ви кажа. ГОТОВ СЪМ!!! Тодоров с лекарства, не с някакви висши техники да овладявам атаката, да я изживявам и т.н. А да и с EFT и EMDR, които ти отричаш и обясняваш какъв ужас са и ти объркват мозъка. И тъй като се напатих от разни "терапевти" , психолози знайни и незнайни, краткосрочни терапии, иглотерапии и други, сега вече ще се опитам да разкажа в една друга малка тема как го направих и да ще се пробвам да насоча повече хора към професионалистите в областа, а не шарлатани които лекуват с две срещи или с методи "как да овладеем тайните на космическата генекология"!!! Искам да пожелая от сърце на всички в най-скоро време да отидат на риба, плаж, в мола и където си пожелаят без страх и тревожности.

[EvaRAngel]

 "За" и "против" антидепресантите , "за" и "против" терапия при психолог . В крайна сметка всеки си има собствен избор . Това , което аз съм видяла , ми показва че започнеш ли веднъж медикаменти , няма спиране . Много хора казват , че след спирането им състоянието им се влошава още повече . Можеби тук е ролята на психотерапевта .Хубаво  е да се проведе терапия успоредно с лекарствата . За антидепресантите съм чела много негативни отзиви . От тях се надебелява , ставаш като зомбиран , губиш сексуално желание и т.н. Аз не го твърдя , защото не съм взимала никога .

[redjon]

започнеш ли веднъж медикаменти , няма спиране .

Има! Трудно, но има! Малко по-лесно става със специализирана помощ.

[EvaRAngel]

Как действат антидепресантите ? Чувстваш ли се различно ? Аз искам да си бъда себе си , без значение колко ми е зле . Един доктор ми каза че имам много добър мозък , но с малки грешки при функционирането му . ами можеби това съм си аз . Понякога мисля че ако се излекувам ще загубя себе си .

[kasanena]

EvaRAngel, когато пиеш антидепресант пак си си ти, само се чувстваш по-спокоен, животът не изглежда толкова мрачен, изведнъж започват да ти изникват разни решения, коюйто преди не са ти идвали. Случва се да не ти пука толкова много, когато някои те ядосва. Не е задължително да напълняваш, не е задължително да ти изчезва либидото. На мен не ми се е случвало. По-скоро, когато човек е депресиран може да не му се прави секс. Антедепресантите не са нещо страшно, един много известен български лекар скоро ми довери, че и той пие антидепресант, така че всеки се справя, както чувства, че е най-добре за него. Има хора, които временно преживяват някаква криза и може да не се нуждаят от хапчета. Но хора, които по рождение имат химически дисбаланс в мозъка си и често преживяват кризи, не бива да си правят живота тъжен още повече, като избягват лекарствата.