Място за изразяване на различни мнения във връзка с лечението на ПР

[t.todorov]

Именно. Интуицията не лъже. Най-важното е да има съюз между двамата. Давам ви пример с една съседка, която имаше ПР. Нямаше как да работи с мен, за това поработи с други терапевти. Частичен резултат. Едно лято изкараха на своето село, където се запознала с бай Георги. По комшулък. Така постепенно от приказка на приказка успяла да му се довери, успяла да довери истинските си проблеми, забравила да говори за симптоми, а за това какво и тежи всъщност в живота, в реализацията и, как заради майка си предприела един път, който не и бил на сърце ..... След това лято 8-ма година, не че няма ПР, а е щастлива. Пренесе тези разговори и теми и със съпруга си. Е? Какъв терапевт е бай Георги?

[hpjon]

" че вашата терапия им е помогнала за ПР и затова се проточват във времето."

Не помогнала им е за ПР, но имат проблем с партньора си например. Защото ако до сега вместо да отстояват позицията си когато се е налагало са изпитвали ПА, сега вече я отстовяват иимат нужда да изградят партньорски взаимоотношения от нов тип, защото вече няма един партньор, който "напада" и друг който търпи, с цената на ПА, а двама които отстояват позиция. Ако партньорството е започнало в първата ситуация сега е в нова ситуация. И така нататък. Когато човек осъзнае ролята на симптомите си това винаго води до някаква промяна в различни аспекти - взаимоотношения с другите, професионални амбиции, основани на нужда а не на логика и т.н.

По тази логика неизменно достигаме до приказката клин клин избива, но последния винаги остава. Вие сам не си вярвате на теориите - няма празно място, разбирате ли - ако си мислите, че ПР пълни нещо и като го махнете там нещо се изпразва, тооооо.... направо не им завиждам на клиентите ви - наистина ще трябва да си се терапевтират с вас поне няколко десетки години.

В случая с бай Георги, който описвате няма терапевтична намеса. Няма план за работа, съседката просто спада в онези повече от половина случаи със спонтанни ремисии. При нея има риск някой ден отново да не може да се справи със стреса, докато при успешните терапии такава опасност няма.

[t.todorov]

" В случая с бай Георги, който описвате няма терапевтична намеса. Няма план за работа, съседката просто спада в онези повече от половина случаи със спонтанни ремисии."

Мда, има човешка намеса Не спада към случаите с ремисии. Може би спада към онези случаи в които е успяла да внесе себе си по-подходящ начин в брака си и да подобри взаимоотношенията със сипруга си, майка си .... и много други неща. Та, как е помогнал бай Георги?
Не е нужно да го разбирате.

[hpjon]

" В случая с бай Георги, който описвате няма терапевтична намеса. Няма план за работа, съседката просто спада в онези повече от половина случаи със спонтанни ремисии."

Мда, има човешка намеса Не спада към случаите с ремисии. Може би спада към онези случаи в които е успяла да внесе себе си по-подходящ начин в брака си и да подобри взаимоотношенията със сипруга си, майка си .... и много други неща. Та, как е помогнал бай Георги?
Не е нужно да го разбирате.

Е, от начина, по който го описвате и излиза най-достъпно да се разбере става ясно, че пращате хората да се изч...т с бай Георги на село и да им се мирне главата.
Освен, че правите мазало професията си дотука, сега взехте да склонявате хората и към изневери. Чудесно, терапевте! Равен нямате на себе си.

Много съм щастлив, че когато мислех дали да идавм при вас на терапия, по времето, когато ме облъчвахте и мен във форума съм взел правилното решение и не съм дошъл.

Аз вече няма как, ама с тия съвети ще си изкарате някое пошляпване, да не кажа и нещо повече от някой доволен от терапията на съпругата си мъж.

Пуу, чудесно развитие на нещата. Май наистина няма да има смисъл да казвам каквото и да е повече - сам както може да се изложите няма кой друг да ви помогне за това повече.

[t.todorov]

" ... да се изч...т с бай Георги на село.."

Да се смея ли вече ... да плача ли .... Бай Георги е бил на 86г., съседката е била тогава на 26г. с 5г. стаж в ПР.

[hpjon]

Ами смейте се и плачете едновременно, защото след всяко ваше включване си подритвате хляба все по-далече.

Пишете нещо и оставяте хората с някакво впечатление. Вероятно и като говорите става така. След това обаче има нужда да се доуточнявате, защото или не сте казал всичко, което трябва или сте останал неразбран.

Това в терапевтичната  практика = ПРОВАЛ. Получавам още едно обяснение, защо влачите хората с дълги терапии - щото нито знаете как, нито знаете какво да правите с тях.

Трак ви е емблемата тук в това отношение, впрочем.

Случая с бай Георги ви осветли напълно. По-добре пращайте клиентите си при него.

П.П. Вие ако на 35 имате проблеми, не ги прехвърляйте на по-възрастните. Хората си го могат и до дълбока старост. Още повече, когато е с по-млади

[Мая]

Именно. Интуицията не лъже. Най-важното е да има съюз между двамата. Давам ви пример с една съседка, която имаше ПР. Нямаше как да работи с мен, за това поработи с други терапевти. Частичен резултат. Едно лято изкараха на своето село, където се запознала с бай Георги. По комшулък. Така постепенно от приказка на приказка успяла да му се довери, успяла да довери истинските си проблеми, забравила да говори за симптоми, а за това какво и тежи всъщност в живота, в реализацията и, как заради майка си предприела един път, който не и бил на сърце ..... След това лято 8-ма година, не че няма ПР, а е щастлива. Пренесе тези разговори и теми и със съпруга си. Е? Какъв терапевт е бай Георги?

Аз нито за секунда не съм си помислила че между двамата от примера се бил "осъществил" секс ...както му се е сторило на hpjon......

Примера не е признак на професионален провал и излагация. Напротив признак е на лична и професионална обективност!!!

Да, психотераията по неписани закони съществува.....и това е един пример за нея.     Споделящия този пример има финансовата изгода да не го споделя.

*Постинга е този който съм изкала да цитирам, не съм се объркала.

[hpjon]

" В случая с бай Георги, който описвате няма терапевтична намеса. Няма план за работа, съседката просто спада в онези повече от половина случаи със спонтанни ремисии."

Мда, има човешка намеса Не спада към случаите с ремисии. Може би спада към онези случаи в които е успяла да внесе себе си по-подходящ начин в брака си и да подобри взаимоотношенията със сипруга си, майка си .... и много други неща. Та, как е помогнал бай Георги?
Не е нужно да го разбирате.

Мая, осъществяването на секса... как да ти кажа

Цитираш грешния постинг - ето в този вече, по-горе, става ясно, че... нищо не става ясно

Опижо и пендихте ни тука, ама вие сте много по-забавни. Щафетното надбягване е опасно, защото един издъни ли се, дънят се всички. Но, разбираемо е, защо се асоциирате с него. Силните се асоциират със силните - слабите - със слабите.
Улична психология - тя е по-реална от тази в дългите теории на тодоров психолога-психотерапвет!.

[Ema]

   Хора, ще повторя.

 ПРОГРЕСА Е ГЕОМЕТРИЧЕН!

  Когато промениш мисленето, ти променяш възприемането, тогава променяш отношението и променяш и действието.


    След това всичко се променя. толкова е просто.  Когато приемаш нещата такива, каквито са, а не си мислиш този или онзи какво ще си помисли ако направиш така или иначе. реагираш нормално оттам следва нормална реакция и от ответната страна.

[вико]

Тук може да  изразявате различни мнения относно лечението на ПР.

Здравейте.....има ли някой на линия трябва ми мъничко помощ и кураж....от 8 дни пия золофт 1 сутрин и ксанакс с удължено действие вечер преди лягане но направо е ад кога ще почнат да действат поне малко тези химии

[karindar]

Вико, въоръжи се с малко търпение, ако от скоро си започнал антидепресанти, в началото те засилват симптомите, докато тялото свикне с тях, след като се понатрупат, състоянието на тялото се стабилизира и силата им намалява.

[track]

Вико, да, действие на антидепресантите ще усетиш след минимум 2 седмици. През това време се поинтересувай за психотерапевт и започни терапия

[hpjon]

Тук може да  изразявате различни мнения относно лечението на ПР.

Здравейте.....има ли някой на линия трябва ми мъничко помощ и кураж....от 8 дни пия золофт 1 сутрин и ксанакс с удължено действие вечер преди лягане но направо е ад кога ще почнат да действат поне малко тези химии

Говориш достатъчно красноречиво за "химиите". Мисля, че има шанс да не ги пиеш дълго
Прочети във форума мненията за хаповете.
Можеш да пиеш ксанакса докато намериш добър терапевт. Само това лекарство временно може да ти помогне, но пък рискуваш да развиеш зависимост след 3-тата седмица.

Затова почети тук и виж как хората решават проблема с ПР-а.  И действай. Сам, с терапевт, трябва действие

Успех!

[vladimir]

Добре стана, че се отвори нова тема специално за начините за справяне с ПР защото предишната не беше предназначена точно за това.

Аз досега съм поствал доста по въпроса за психоанализата на която ходя и не виждам смисъл да повтарям едно и също. Ще кажа само че от "намалелите симптоми" през последните три дена няма и помен и си живея на 100% нормално-като хората без ПР. Преди около месец пак имаше такъв период на тотално или почти тотално затишие на симптомите за около 7 дена.

Това го отдавам изцяло на терапията си тъй като не взимам лекарства.

Всъщност, нещо което може да изненада hpjon но терапевтката ми каза, че за успеха на терапията не се съди само по симптомите. Може например някой още в началото, преди въобще да е навлязъл в дълбините на несъзнаваното си да му минат симптомите като проява на защитен механизъм само и само човек да спре да ходи на терапия. (което не означава че после няма да се върнат).
Възможно е и обратното-симптомите да се засилят за да разсеят човек от нещата които обсъжда там, отново като защитен механизъм.

[hpjon]

Всъщност, нещо което може да изненада hpjon но терапевтката ми каза, че за успеха

Не можеш да ме изненадаш  това е за очакване да го чуеш. Терапията ти е такава, че няма как да не ти каже терапевтката точно тези думи. Няма как иначе да обясни няколкодневните затишия и последващите по-леки симптоми.

Аз не мога да си обясня как може да имаш дни като 100% без ПР, а после да не си 100% - осъзнаването само в някои дни ли работи? Мислите по какво се различават по отношение на осъзнаването?

Защото при моята терапия нещата вървяха градирано напред и към все по-голямо подобрение. Разбира се, имаше връщане малко назад, но следващата успешна крачка компенсираше и цялостно се усещаше бързо напредване.