И аз да се разкажа :)

[spider]

Ами пропускайки гадните неща в моя живот искам да разкажа как в подема, който изживявах ми се стовари ПР и до къде стигнах в борбата си с него (казвам борба защото имам чувството, че постоянно трябва да се боря с препятствията, които то ми поднася).
И така. Всичко започна през 2009г. работех като ненормален и печелех доста добре за 25 годишен. Шофирах по около 100 км. на ден из София и вършех какво ли не свързано със семейния ни бизнес. В един прекрасен момент обаче започнах да чувствам напрежение докато седя в задръстване, а тогава такива имаше много. Отначало реших, че е някакав стрес, който се е натрупал в мен от многото работа, но нямах време за почивка. И така нещата си вървяха аз малко по малко се влушавах, започнах да заобикалям булевардите със задръствания, карах по малки улички и нещата като чели се закрепиха. После заминах на почивка в Тунис (никога не ходете там - отвратително е), и за пръв път получих паническа атака в самолета на отиване. Тогава не знаех какво е и го отдадох на някакво неразположение. На връщане едвам издържах полета, направо имах чувството, че ще умра. Както и да е, после заминах малко в провинцията, след това на черноморието и нещата се оталожаиха съвсем докато не се върнах в Софията мамо   . И тогава стана страшно. Започнах да получавам ПА докато шофирам, слизах от колата докато чакам на светофар и т.н. Ходих при личната ми лекарка, и тя ми каза, че съм добре и това се дължи на нещо на психична основа. Викам си - да бе на мен баш, аре де. Мислех си, че не съм добре нещо физически и си направих пълна кръвна картина, ЕКГ и т.н., но всичко беше идеално. Една вечер вкъщи имах чувството, че се задушавам, повиках лекар от частна клиника и той след като ме прегледа и си говори с мен повече от час ми каза, че имам ПР. И на него не му повярвах от начало, само, че той ми разказа за много случай като мен които е виждал през годините като е работел в спешна помощ (за мен е по-скоро смешна, но там има и много добри лекари освен ТЪПАНАРИТЕ, които за огромно съжеление са мнозинство). И започнах лечение при частен психятър, където в началото се почувствах много добре вероятно от коктейла от ксанакс, тритико и велаксин. Но по незнайни за мен причини психятъра ми спря лекарствата на третия месец с теорията, че вече нямам ПР, а генерализирана тревожност. ОК. Обаче тук дойде ужаса. Всяка вечер имах тежки атаки които продължаваха с часове с отделни епизоди на засилване и отслабване. Родители ми дойдоха да живеят с мен и приятелката ми. И тримата ми помагаха постоянно, започнаха да четат психиятрична литература, постоянно да са с мен да си говорят по цял ден с мен и да правят всичко по силите си да ме успокоят. Минаха 9 месеца от началото на ;ечението ми и беше станало Юни 2010г. Аз бях отслабнал с над 20 кг. Почти не излизах не можех да работя. Живота ми ми се струваше сюреалистичен. Не можех да спя, заспивах в 4 и се будех в 6 със силна паническа атака, задух, треперене, болки в гърдите. Един ден всичко ми писна. Влезнах в Google харесах си една клиника по психично здраве, обадих се, казах, че съм спешен случай и попаднах на най-невероятната дама доктор. Ако не беше тя вярвайте ми сигурно сега нямаше да се оправя. Веднага ми предписа три медикамента, антидепресант, лекарство срещу хипохондрията която бях развил до умопомрачение и Ривотрил. Каза, че докато не се стабилизирам малко не трябва да ходя на психотерапия за да мога да погледна малко и "отвъд" тревожността и да мога да намеря причините за ПР. И беше абссолютно права. Изпих маса ривотрил за три месеца и нещата започнаха да иглеждат все по-добре. После го започнах само при нужда и започнах терапия в друга клиника при друга дама. Сега е Юни 2011г. Чувствам се страхотно, почти накрая на лечението съм си и вече виждам светлина в тунела която не е от идващия насреща влак. Номера е да имаш желание да го преодолееш, а иначе нямаш избор трябва да се бориш защото и да се предадеш това няма да те остави на мира. И на последно място искам да пратя много поздрави на майките на всички доктори, които казват, че ПР не се лекува, че се пият хапчета до живот и т.н. Ако бяха учили както трябва щяха да знаят, че ПР е 100% лечима при правилно лечение. Дори около 50% от случайте лечението може да е само медикаментозно. ПР не се връщат а рецидивите са от неправилно или недовършено лечение. От сърце желая на всички с този проблем смелост, вяра и много търпение. Това е рецептата за успех.

Благодаря за вниманието!

[lemana]

Здравей Spider, много изчерпателна история. Поздравления, че си един от не многото оправили се от тази болест, ако мога така да я нарека. Аз също мисля, че ПР има лечение и ти явно си голям късметлия да попаднеш на човек,който да ти назначи точното лечение. Лошото е ,че при повечето от нас изпробват разни медикаменти, пиеш ги по 2-3 месеца, ако не помогнат ги сменят с други и така като опитно зайче докато не ти помогне някое,ако въобще ти помогне. Та и аз започнах в началото да ходя при една психиатърка,която ми назначи лечение и каза, че до месец трябва да почна да усещам ефекта, но минаха 3 месеца и аз ходих на 14 дена при нея и и обяснявах как нищо не се променя, ама абсолютно нищо и тя ми казваше, че трябва време и така един ден и тя видя, че няма оправяне и ми каза , пий ги още месец и ако няма промяна ще ги сменим. Обаче на мен ми писна и реших повече да не ходя при нея. Записах си часм при един психиатър, за когото бях чувала много добри отзиви и мога да кажа, че не сгреших. Отидох при него, обясних му, той ме изслуша внимателно, изписа ми други лекарства и каза, че всичко ще се оправи. Все още не съм се оправила, но мога да кажа,че се чувствам много по-добре. Преди не можех да излизам от нас, не можех да карам кола, получавах криза постоянно и то много силни, е вече си излизам от нас, даже и пътувам, кола карам отвреме навреме,но там все още имам проблем. Искам да кажа,че като цяло се чувствам по-добре и вярвам,че ще се оправя, не знам кога ще е , може и да е след години, но знам, че ще стане. ПР има лечение, но не трябва да разчитаме само на лекарствата, ако не си помогнем и ние, няма да се получи.

[spider]

Като чета какво пишеш все едно си чета моята история на проблемите. Радвам се, че имаш напредък. Най-важното е да не губиш вярата в това, че ще се оправиш, защото мотивацията трудно се задържа постоянно. А това за медикаментите и особено за комбинацията им е доста индивидуално, така, че може и първия лекар с, която си работила да не е толкова грешна. Просто тук има момент на проба и грешка.

Желая ти много успех и съм сигурен, че ще успееш.
Само не спирай да дерзаеш.

[spider]

ъп

[kadife]

  А аз тичам и пищя от буболечки, но като цяло имам арахнофобия:))


п.с. оф, твърде сте сериозни, така не може, така дори и дядо Боже не ще ни поможе!

[seskata]

Много е права това което пише leman за лекарствата и, че всеки сам може да си помогне. Мога да ви препоръчам една нова книга, защото организма като привикне към лекарствата е много тежко и зле. 

[Шашмагюл]

Ами хайде препоръчай яяя 

[t.todorov]

Много се злоупотребява с лекарствата, като мнения. Всяко крайно мнение не е удачно. Крайните мнения са 2:
- само с лекарства може
- само без лекарства може

И двете мнения не са правилни, или обективни. Лекарствата понякога са много необходими. Те са спешната помощ. Те притъпяват малко симптомите, но това малко за някои хора е всичко. Но е важно да не се премине в другата крайност - лекарствата да са всичко. Те са просто средства, които осигуряват някакъв светъл период, през който трябва да се случат много  неща. Главно с психотерапия.