evropea.com - форум за паническо разстройство
Август 18, 2019, 02:46:26 *
Добре дошъл/дошла, Гост. Моля, въведи своето потребителско име или се регистрирай.

Влез с потребителско име, парола и продължителност на сесията
Новини:

Картички за Нова година
 
  Начало   Forum   Помощ Търси Календар Вход Регистрация  
* Посетители
Dot Online Guests : 3
Dot Online Users : 0
Dot Hidden Users : 0
Dot Total Users : 3

Рекламите

* НОВИНИ ЗА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КАК РОДИТЕЛИТЕ ДА ПРЕДПАЗЯТ ДЕЦАТА СИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА СТРАХОВЕ
//-->

* АРТТЕРАПИЯ НА ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

* КОИ ХОРА СА ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИ КЪМ ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО

Спонсорирана връзка

Реклама


Спонсорирани връзки

Страници: [1] 2 3 ... 49
  Изпечатай  
Автор Тема: Осъзнай "Себе си"  (Прочетена 62038 пъти)
Sergo1
Newbie
*

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 34


Профил
« -: Март 27, 2012, 05:59:20 »

Здравейте!
Аз съм Серго,момче на 24г. от София.
Не съм влизал и писал в форума от близо 2-3 години насам.
Аз също като вас съм със Паническо разстройство. Но от доста време насам,разшифровам откаде започва всичко за да се стигне до Панически атаки,и съответно Паническо разстройство,което си е и самият връх на Айзберга,на собствената ни деструкция,и оковите на нашата същност. И аз като вас много пъти съм се лутал,и съм си задавал въпроси от сорта...Защо точно на мен ми се случва всичко това?  ; Откаде започна всичко?;Провокира ли го нещо...някакъв момент,или някаква случка;? Има ли лечение ще се оправя ли някога? Така човек се съсредоточава само върху крайният продукт на своята деструктивна същност,а именно Симптома - Паническите атаки,и така той попада в цикличния омагьосан кръг на Паническото разстройтсво.
Несъмнено всичко започва още от детсвото,още от първите 7 години, от възпитанието на родителите спрямо детето.Голяма роля тук играе и Бащата,който трябва да наложи и постави границите на детето,за да може то правилно да изгради своя характер,и също така някой ден когато порастне,да може само да избира и преценява,правилните неща за него. Много е важно Бащата да може да казва - НЕ! И детето да може да свикне с откази а не всичко да му е поднесено на тепсия,и то да бъде "Диктатора" в семейството(както често се получава). Така детето ще се научи че не всичко пада от нбето,и за да получи нещо,първо трябва да си го заслужи.Много е важно в едно семейство да има права и задължения.
За да може Бащата да изиграе своята роля,в семейството,несъмнено той трябва да има подкрепа и от майката. Майката на детето трябва да предразположи и да даде свобода на Бащата да възпитава детето.Така че мъже внимавайте като избирате половинката си! Smiley  Още от 3 годишна възраст детето трябва да премине в ръцете на Баща си,и да се "отдели" от майка си. Като казвам да се "отдели" означава че нетрябва да остава долепен до майка си и под нейното възпитание да стане "мамино детенце",а Бщата трябва да поеме нещата под свой контрол за да изгради правила и граници в живота на детето за да може то от негова страна да изгради и формира правилно своя характер.
Бабите,абсолютно не трябва да се мешат във възпитанието на едно дете,и особено да се мешат в отнушенията на Майката и Бащата на детето. Тук има една много мъдра поговорка,която гласи: Много Баби,хилаво бебе.
Една от основните причините за деструкцията на един човек е именно възпитанието му. Някой не си е свършил работата,както и когато трябва. От там нататък следва деструкция,и изпускане на нещата извън контрол . Следователно в напреднала възраст се появяват и фобиите,като: Панически атаки,страх,натрапливи неврози,...и.т.н
Ученически и тинейджърски години.
Това също са едни от най-важните години за дооформянето на характера на едно дете.
То трябва да се чувства добре в средата,която се учи със своите съучници,и приятели.

Следва продължение...........
Активен
Шашмагюл
Hero Member
*****

Рейтинг: -16
Неактивен Неактивен

Публикации: 2962



Профил
« Отговор #1 -: Март 27, 2012, 06:29:26 »

ММММ, чудесно написано!Досега се говореше повече какво се изисква от майката, а никой почти не говореше за бащата. Чакам с нетърпение продължението.
Активен

Гледам на карти,кафе,виждам аурата,летя през простраството и времето,хвърям боб,лея куршум,ТЕС-ам.
Нека Силата бъде с нас!
Cheesy
Бъди оптимист! Дори в психиатрията!
"г-жа DG" АПРОПО, ПО - ДОБРЕ ДЯВОЛИТА ЖЕНА, ОТКОЛКОТО БОЖЕСТВЕНО ЛУДА! Cheesy
hpjon
Гост
« Отговор #2 -: Март 27, 2012, 10:13:34 »

Серго, братко, както се казва било каквото било.
Осъзнаването... ах осъзнаването Smiley До никакво решение при хората с пр не може да доведе то...
Чета сега една книга - там пише следното:

Цитат
Повечето хора, пушат известно време, разбират, че това е вредно за здравето им. Навярно те дори знаят защо са започнали да пушат - за да изглеждат страхотно пред приятелите си, за да преодолеят някой нервен навик или да ядат по-малко - но въпреки че хората знаят защо пушат, това не ги кара да спрат... Много хора знаят защо имат страхове...
но все пак продължават да се страхуват
Цитат
...Същинския проблем е, че те са си изградили навик да се страхуват, без това да е нужно. Научили са се да следват определено поведение, което само по себе си е деструктивно. То унищожава качеството на живота. Унищожава свободата им...
Цигарите не са по-различни от навика да се страхува човек.

Дай избор на всеки, който е дошъл тук във форума може да се запита как би искал да действа, какъв да е изборът му оттук насетне: да се търси какво не е наред в него или да се потърси какво в него работи Р. Бандлър, когото цитирам по-горе предпочита второто. И жъне вече повече от 3 десетилетия успехи със своите клиенти. Защото това с осъзнаването е такова клише, че без проверка някой може да му се довери и да човърка безплодно в миналото, докато животът му го чака сега.
Какво стана с ресторанта ти?
Активен
vladimir
Full Member
***

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 210


Профил
« Отговор #3 -: Март 27, 2012, 11:54:44 »

Серго, братко, както се казва било каквото било.
Осъзнаването... ах осъзнаването Smiley До никакво решение при хората с пр не може да доведе то...
Чета сега една книга - там пише следното:

Цитат
Повечето хора, пушат известно време, разбират, че това е вредно за здравето им. Навярно те дори знаят защо са започнали да пушат - за да изглеждат страхотно пред приятелите си, за да преодолеят някой нервен навик или да ядат по-малко - но въпреки че хората знаят защо пушат, това не ги кара да спрат... Много хора знаят защо имат страхове...
но все пак продължават да се страхуват
Цитат
...Същинския проблем е, че те са си изградили навик да се страхуват, без това да е нужно. Научили са се да следват определено поведение, което само по себе си е деструктивно. То унищожава качеството на живота. Унищожава свободата им...
Цигарите не са по-различни от навика да се страхува човек.

Дай избор на всеки, който е дошъл тук във форума може да се запита как би искал да действа, какъв да е изборът му оттук насетне: да се търси какво не е наред в него или да се потърси какво в него работи Р. Бандлър, когото цитирам по-горе предпочита второто. И жъне вече повече от 3 десетилетия успехи със своите клиенти. Защото това с осъзнаването е такова клише, че без проверка някой може да му се довери и да човърка безплодно в миналото, докато животът му го чака сега.
Какво стана с ресторанта ти?

Как ще не може като аз съм жив пример че може. Зависи все пак какво имате предвид като казвате осъзнаване. В случая с цигарите осъзнаването че някой пуши защото иска да се впише няма да помогне защото това не е осъзнаване в смисъла който влага психодинамичната терапия. Въпросният пушещ и преди е знаел че пуши защото иска да се впише сред другите-това не е осъзнаване. Но той надали може да си отговори защо държи да се впише до такава степен че е готов да си навреди на здравето пушейки. Един евентуален отговор на този въпрос е осъзнаване.
« Последна редакция: Март 27, 2012, 11:59:09 от vladimir » Активен
hpjon
Гост
« Отговор #4 -: Март 28, 2012, 07:54:04 »

Както вече сме говорили, vladimir, аз не само съм приятно изненадан от положително повлияване на ПР чрез аналитична и дълбинна терапия, но и се радвам, че има и други начини за справяне. Правилно поясняваш
Цитат
това не е осъзнаване в смисъла който влага психодинамичната терапия
Ти не си седнал сам да си осъзнаваш всичко нали - от година и половина все пак посещаваш терапевт. Затова имаш успех.

Серго препоръчва да седнеш и да започнеш да се осъзнаваш. Това ми прилича малко на изказване ала К. Вонегът - "да се опиташ да решиш алгебрично уравнение дъвчейки дъвка". Не че математиците не дъвчат дъвки и не успяват да ги решават, но не дъвката им е най-силното оръжие Smiley

Пък и не мисля, че обвинявайки някого, че не си е свършил работата в миналото реално може да си подобриш ситуацията днес. Това само Б.Б. го може (и то със съмнителен резултат), анализирайки Станишев, но това са единици Smiley
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #5 -: Март 28, 2012, 08:10:52 »

" Пък и не мисля, че обвинявайки някого, че не си е свършил работата в миналото реално може да си подобриш ситуацията днес. "

Не това е динамиката в терапията. Ако човек не осъзнае истинските чувства към истинските хора, ако те си останат изтласкани, то той ще ги проектира и днес върху други хора, без да го осъзнава. От това естествено може и да страда после, но може и да не страда, обаче може ли да се каже, че този човек живее осъзнато, след като несъзнавани мотивации определят мисленето и поведението му? Дори определят пътя му в живота. Това е несправедливо спрямо самият човек, особено когато живота му се завърта около поддържане на несъзнаваните защитни механизми, които подкрепят това несъзнаваното да си остане такова. Започването на дълбинна терапия изисква много смелост, защото човек развенчава собствения си образ който е изградил. Но на негово място се ражда истинското му аз, той се запознава със себе си в терапията. Поради тази причина тези методи са най-разпространени. Дори и хора без актуални проблеми често се подлагат на терапия. Винаги има какво да научат за себе си и да използват това знание в живота си по подходящ начин.
« Последна редакция: Март 28, 2012, 08:16:22 от t.todorov » Активен

http://ttodorov.alle.bg
track
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1892



Профил
« Отговор #6 -: Март 28, 2012, 08:14:34 »

Осъзнаването... ах осъзнаването Smiley До никакво решение при хората с пр не може да доведе то...

  че без проверка някой може да му се довери и да човърка безплодно в миналото,

Тука беше "безплодно", а след това стана

аз не само съм приятно изненадан от положително повлияване на ПР чрез аналитична и дълбинна терапия, но и се радвам, че има и други начини за справяне.

И, да, сам също може да осъзнаеш много неща, ама и за това си трябва някакъв умствен капацитет. Не да си сменяш мнението през пост  Smiley


Активен
Ema
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 566


Профил Ел. поща
« Отговор #7 -: Март 28, 2012, 09:35:40 »

    Тодоров както винаги потъна в съзнателно  и несъзнателно.
„Ако човек не осъзнае истинските чувства към истинските хора, ако те си останат изтласкани, то той ще ги проектира и днес върху други хора, без да го осъзнава. От това естествено може и да страда после, но може и да не страда, обаче може ли да се каже, че този човек живее осъзнато, след като несъзнавани мотивации определят мисленето и поведението му?“

По тази логика всеки, абсолютно всеки трябва да се подложи на дълбинна терапия. Но практиката показва, че такова нещо няма. На терапия се ходи по собствено желание и то, когато имаш проблем, който ти пречи. Никой не ходи на психотерапия, когато се чувства добре. Ако иска нещо да развива и променя,  то има такива организирани срещи и  курсове с определена насоченост.

 Колкото до ПР – има достатъчно  бързи начини за справяне и задаването на всички тези въпроси стават излишни. Откъде?, защо?. Кой?  Абсолютно губене на ценно време за един общо взето лимитиран живот от около 70-80 години(в оптимистичния вариант). Не стига, че се губят години докато стигнеш до психотерапия, че и да отделиш още толкова в терапия….?
Ето Владимир ходи 1,5 години на терапия и не знае кога ще свърши. Мима ходи около година и все още е нервна и се дразни-тя също не знае края на терапията си. За съжаление не са малко тези хора, които не знаят кога ще свърши терапията им.

  А дали за толкова дълго време човек не става зависим от психотерапевта си и терапията си, при условие, че той слага край на лечението си? 
Активен
hpjon
Гост
« Отговор #8 -: Март 28, 2012, 09:41:52 »

Цитат
Не това е динамиката в терапията. Ако човек не осъзнае истинските чувства към истинските хора,

Серго, доколкото разбирам, не говори за терапия. Говори за това да си осъзнаеш нещо сам.
Иначе дълбинната терапия е инструмент за търсене на проблеми. А както е известно - който търси - намира.

Казвате
Цитат
Дори и хора без актуални проблеми често се подлагат на терапия. Винаги има какво да научат за себе си и да използват това знание в живота си по подходящ начин.

Да де, но тук не е форум за себепознание, а за ПР.
Мисля, че е излишно да обяснявам, че фобии, страхове и т.нар. ПР не са грешки в себепознанието или непознаване на себе си.
Една фобия може да се развие буквално за минути (и няма причина, да не може и да се излекува също за толкова - цитат по спомен Р. Бандлър) - каква проекция на непознаване на себе си в миналото може да е това?

Така че, себепознанието е ОК като практика, но който иска да започне да излиза от дома си спокойно и да пътува не му е нужно да рови в миналото и в себе си - нужно му е да се намери начин да преодолее страха си.

Обвиняването на възпитателните мерки в детството му няма да го избави. Ако има някой, който успешно си е оправил страховете по този начин - да сподели - веднага ще преосмисля схващането си.
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #9 -: Март 28, 2012, 10:06:06 »

" По тази логика всеки, абсолютно всеки трябва да се подложи на дълбинна терапия. Но практиката показва, че такова нещо няма."

Така е наистина. Само малко над 10% от хората имат тази нужда, да работят със себе си дълбинно, без това да е наложено от някаква обективна проблематика - болест, проблем, симптоми. Това всъщност са хората, които по пирамидата на Маслоу за степенуване на потребностите са достигнали последните две нива, особено последното - самоактуализация.

Тук е важно да разграничим условно фобиите на прости и сложни. ПР е сложна. Не случайно не е фобия, а е по-скоро тревожност. Тя е сигнал за нещо. Изобщо телесните симптоми не са във фокуса.
Агорафобията също е сигнал, функция на нещо. Ако се изкорени, нейният позитивен смисъл, който освен страдание, е и да доведе човек до някакво развитие, осъзнаване, той няма да може да осъществи тези ползи. Или ще се появи нещо друго, което отново ще му "напомня", че "не си е свършил работата". Така несъзнаваната психиката ще измисля все по-гъвкави варианти за да "подскаже" на съзнанието, какво трябва да свърши, а то на свой ред все по-гъвкави форми на съпротива, за да не се случи това. Подобна съпротива виждаме дори и тук, "сублимирана" /наименованието на тази съпротива е всъщност е по-различно/ под формата на елиминиране на аналитичната терапия. Което отсрани погледнато наистина изглежда странно, но това е всъщност начин за самосъхранение. Проблема е че тези механизми на съпротива се налага да се простират все повече и повече за да се поддържа тази сублимация и най-вече никога да не се осъзнаят от използващият ги.
« Последна редакция: Март 28, 2012, 10:21:47 от t.todorov » Активен

http://ttodorov.alle.bg
track
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1892



Профил
« Отговор #10 -: Март 28, 2012, 10:21:56 »

Ема, че аз съм се дразнела много преди да се появи ПР при мен и дори съм била къде-къде по-избухлива. Ако беше преди 7-8 годинки, сигурно л*****а на hpjon в другите теми щяха да ви се сторят като цвете в градинка в сравнение с думите, които бълваше моята гневна уста Grin  Не виждам логиката тук. Означава ли, че някъде съществува идеален живот без капка дразнение. Иска ми се, ама няма.

Ако трябва да навлизам в подробности за моята терапия, ще споделя, че наскоро мислех да се отказвам, точно защото вече не виждах смисъл от нея, въпреки че имам какво да решавам в себе си, аз вече нямам ПА.

И, да, в момента се дразня, че имам да пиша курсова работа на приятелка и съм на съвсем друга вълна за условия и безопасност на труда, и вместо да отида до офиса, да взема документите на мъжа ми за фирмата, които ще ми помогнат да се справя със задачата, че срокът е до довечера, аз се обяснявам на някой, който решава вместо мен, че аз не знам кога да прекратя терапията си, защото това би следвало да се усети от мен, а не от терапевта ми и т.н. И нищо не е безкрайно в този живот най-вече.

И още нещо - на моменти несъзнателно се агресирам, защото агресията ми помага да мисля бързо и да върша нещата бързо. Както в случая с това, което трябва да свърша до довечера. Може да звучи глупаво, но мъжът ми неведнъж ми е казвал, че съм най-продуктивна, когато съм нервна. Сигурно и затова ме дразни на макс ежедневно  laugh

Когато нямам ПА, се плаша от себе си. Ставам като дракон, който бълва огън на посоки. Просто агресията ми взема връх над всичко. Най-вече я усещам с ръцете си - в пръстите ми. Сигурно и затова ми е добре да я освобождавам, пишейки на компа   Evil
Активен
hpjon
Гост
« Отговор #11 -: Март 28, 2012, 10:25:17 »

Ха-ха Smiley

Сублимации, пермутации, вариации - наистина изкарвате толкова сложни нещата, че този, който за първи път чете направо ще се отчае, че му се е стоварила да речем агорафобия на главата.

Цитат
Агорафобията също е сигнал, функция на нещо. Ако се изкорени, нейният позитивен смисъл, който освен страдание, е и да доведе човек до някакво развитие, осъзнаване, той няма да може да осъществи тези ползи.

Не! Агорафобията не е сигнал. Това е просто фобия, страх да излизаш и да пътуваш. Аз имах агорафобия 10 години. 10 години! Не разбрах сигнала, не разбрах скрития смисъл, не разбрах конспирацията на моето подсъзнание. Не ги разбрах, просто защото няма такива.

Аз много добре знам как съм си развил фобията - стъпка по стъпка, час по час, в най-големи подробности. Мислил съм, обмислял съм - нищо.
Зеро, както казват по филмите.
Колко ли начини не търсих с разбиране да я преодолея - е не ставаше. Включително и психотерапевтични техники, които се опитвах сам да си прилагам.
Когато обаче започнах психотерапията си - нека съм коректен - краткосрочната стратегическа психотерапия - се справих с фобията си за 4 часа.
Наложи се веднага след това да пътувам - оттогава досега си пътувам чудесно. Така и ще бъде занапред. А, да допълня - на мястото на агорафобията не се появи нищо друго, освен една голяма удовлетвореност от факта, че съм свободен и мога да се радвам на тази свобода.
Активен
track
Hero Member
*****

Рейтинг: 0
Неактивен Неактивен

Публикации: 1892



Профил
« Отговор #12 -: Март 28, 2012, 10:30:22 »

hpjon, терапията ти от 4 месеца на 4 часа ли стана  Shocked След седмица да не стане 4 минути 
Активен
t.todorov
Hero Member
*****

Рейтинг: 25
Неактивен Неактивен

Публикации: 2258


Профил WWW Ел. поща
« Отговор #13 -: Март 28, 2012, 10:34:29 »

"Аз много добре знам как съм си развил фобията - стъпка по стъпка, час по час, в най-големи подробности. Мислил съм, обмислял съм - нищо. "

Това сигурно е така и е било много тежко за вас в тези моменти. Тук всъщност изниква и необходимостта да уточним каква е ролята дълбинният терапевт. Неговата роля е на един своеобразен "преводач", чрез който човек успява да осъществи контакт между съзнаваната си и несъзнаваната си структури. Така е, сам не успява да направи това. Дори аналитичният терапевт не може да осъществи контакта между собствените си структури пълноценно. Има нужда от друг терапевт.
В подобна ситуация човек или трябва да засили защити срещу осъзнаване, каквато е ролята на кратките терапии, или трябва да си "поговори" с несъзнаваното, каквато е ролята на дълбинните терапии. При всички положения засилването на защитите, или работа по "покриването" на вътрешният психичен конфликт си има своята цена, както и дълбинната работа си има своята цена. В първият случай, човек се задоволява с някакво функциониране, с което му е добре. Някои хора нямат нужда от повече. В другия случай, докато човек работи с несъзнаваните си мотивации, да го кажем по-общо, минава през много трудни периоди и истини, които после обаче се отплащат с лихвите.
Активен

http://ttodorov.alle.bg
hpjon
Гост
« Отговор #14 -: Март 28, 2012, 10:46:46 »

Правя изключение и отговарям, за да уточня:

Психотерапията ми продължи 4 месеца. Повече от половината успех при нея се случиха в първите 4 часа - това имах предвид справяне с агорафобията за 4 часа - те бяха най-важните в това отношение. Разминаване няма - просто говоря за различни аспекти.

Цитат
В подобна ситуация човек или трябва да засили защити срещу осъзнаване, каквато е ролята на кратките терапии, или трябва да си "поговори" с несъзнаваното, каквато е ролята на дълбинните терапии.

За пореден път въвеждате в тотална заблуда, особено тези, които са далече от познаването на областта психотерапия. Не ми е известно друга такава тотална невежест от страна на, ужким, професионалист - дано да сте изключение в бранша...

Няма да се втурвам в нови обяснения - вече въртяхме доста обясненията за типовете терапии, тяхната приложимост и успеваемост.
Активен
Страници: [1] 2 3 ... 49
  Изпечатай  
 
Отиди на:  


Реклами

* EU Directive

* Сподели във Facebook
Споделете

* ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО 2017

* Следвайте ни във Фейсбук

* МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА
    hyperlink МАГНИТНИТЕ БУРИ СЕГА
МАГНИТНИ БУРИ В МОМЕНТА

* ХОРОСКОПИ 2017
    hyperlink
ХОРОСКОПИ НА ВСИЧКИ ЗОДИИ ЗА 2017

* КОГА ЛЕКАРЯТ ЩЕ ВИ ПОСТАВИ ДИАГНОЗА "ПАНИЧЕСКО РАЗСТРОЙСТВО"?

* ЗАЩО ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА НЯМА ДА ПОЛУЧИТЕ ИНФАРКТ?

* КАК ДА РАЗБЕРА КАКВА Е ПРИЧИНАТА ЗА ПАНИЧЕСКОТО МИ РАЗСТРОЙСТВО?

ЛАБИРИНТИТЪТ Е ВИНОВНИК ЗА ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО

КАКВО Е СОЦИАЛНА ФОБИЯ?

* ХИПОГЛИКЕМИЯ ПО ВРЕМЕ НА ПАНИЧЕСКА АТАКА

Powered by PHP Powered by PHP Powered by SMF 1.1.15 | SMF © 2006-2009, Simple Machines Валиден XHTML 1.0! Валиден CSS!
SimplePortal 2.1.1