малко оптимизъм

[Miss kiss]

Привет на всички! От доста време следя форума ви, но досега не съм поствала нищо. Реших да ви споделя за моята среща с паническите атаки и най-вече за това, как притъпих пристъпите им. Смело твърдя, че този форум ми помогна да се справя с този досаден проблем - паник атаките и затова се чувствам някак длъжна да разкажа за опита си в преодоляването им. Ако трябва да съм искрена атаките не изчезнаха напълно, но сега силата им се изразява в леко неразположение.
Получавах паник атаки в продължение на година. В началото нямах представа какво става с мен, мислех, че тялото ми е болно. Минах по ред всички възможни изследвания - нищо ми нямаше естествено. Накрая осъзнах, че душата ми е болна. Не съм посещавала психолог, не съм пила никакви антидепресанти. Вярвам в силата на волята и в силата на положителната мисъл. Само се консултирах със специалист психолог, който ме увери, че мога и сама да се справя с това положение. “Лечението”, което си приложих, е просто. Когато ме беше страх да отида на дадено място, за да не получа пак пристъп - отивах. Когато ме беше страх да направя нещо - правех го. Когато получавах поредния пристъп, просто го оставях да си прави каквото си иска. Не съм се съпротивлявала неистово на пристъпите, изживявах ги. Наложих волята си единствено над страха от очакването на следващата атака. Все пак съм още млада, за да се затворя вкъщи до края на живота си в очакване на най-лошото. Предпочетох атаките да ме спохождат докато съм навън с приятели, отколкото сама между четири стени. И нещо изключително важно – спорт. Фитнес, йога, ходене, гимнастика, колоездене, бокс - няма значение. СПОРТУВАЙТЕ! И така постепенно ужасът взе да утихва. На публични места отново се чувствам комфортно. Вътрешният ми баланс взе да се завръща постепенно. В момента моите паник атаки представляват лек дискомфорт и натрапчиви кофти мисли за смъртта, които мога да прогоня с минута диафрагмено дишане. Убедена съм, че след още малко усилия от моя страна и това ще престане. Това е общо взето. Просто исках да споделя с вас. Щом при мен се получава, значи при всички може. Благодаря ви!

[hpjon]

Поздравления, Miss kiss!

Това, което си направила е възможно най-правилния път, когато човек тръгне да се справя сам. Напълно е възможно това да стори всеки.
Когато не успее, с мъничко помощ от психотерапевт ще се получи.
Важното е да се помни, че който иска да се справи се справя.

Поздрави!

[hpjon]

За да подсиля ефекта на думите ти, ми се иска да споделя ето този текст:

Какво да направя, когато дойде страхът?

„Защо трябва да питаш какво да направиш? Когато има страх, просто се страхувай! Защо да създаваш дуалност? Когато дойдат моменти на страх, бъди уплашен, трепери със страха, позволи на страхът да влезе във владение. Защо е това постоянно питане: Какво да направя? Не може ли да позволиш на живота да влезе във владение?

Когато любовта дойде, какво да направиш? Бъди любящ! Не прави нищо – позволи на любовта да влезе във владение. Когато страхът дойде, трепери като лист при силен вятър. И това ще бъде красиво. Когато си отиде ти ще се чувстваш толкова ведър и спокоен, сякаш силна буря е преминала и всичко след това е станала спокойно и тихо. Защо трябва постоянно да се бориш срещу нещо?

Страхът идва – това е естествено, абсолютно естествено. Да си представиш човек, който е без страх е невъзможно, защото той ще бъде умрял. Ако някой ще свири с клаксона на пътя, човекът без страх ще отиде нататък, защото няма да му пука. Ако змия застане на пътя му, на човекът без страх няма да му пука, а ще продължи натам. Човекът без страх е абсолютно глупав, лековерен.

Страхът е част от твоята интелигентност; няма нищо лошо в него…“

[t.todorov]

Би било добре, като се цитира нещо, да се пише и автора.

[wenddy]

Miss kiss благодаря за споделеното! Спортът наистина помага, защото съм чела, че спорувайки и изобщо движейки  се човек отделя серотонин, който именно ни е необходим! Но искам да те попитам, как се справи с вегитативната симптоматика - световъртеж, умора, сърцебиене или ти не си имал такава?

[hpjon]

Прав сте, пропуск е!

Автора е Бхагаван Шри Раджниш (рождено име Раджниш Чандра Мохан Джаин), познат още като Ошо.

Ново:
Всъщност, сетих се и откъде съм взел цитата - от ето този сайт: http://espirited.com/
Там могат да се намерят още хубави размишления от Ошо.

[Miss kiss]

Wenddy, имах вегетативна симптоматика-нали в това се изразяват паническите атаки или греша Всъщност, добре е като за начало да се избере такъв спорт, който да изисква концентрацията ти. Ако се занимаваш с йога или пилатес например, съзнанието ти е напълно ангажирано с това да накара тялото да изпълнява правилно позите и не ти остава време да мислиш с нищо друго. А ако спортуваш нещо по-силово, мозъкът пък постоянно те надъхва да издържиш по-дълго. Всъщност това е ефектът от спорта-по време на тренировка забравяш напълно за всякакви други мисли.А като допълнителен ефект е хубавото тяло А и да си призная -до ден днешен ме наболява областта около сърцето-толкова съм си внушавала, че ще получа удар... Благодаря на всички за вниманието!

[данаил]

честита баба марта на всички.дано ни донесе един хубав и спокоен месец.а мис каприз благодаря ти много за това позитивно зареждане от началото на месеца.супер е и ми вдъхна много увереност.

[Шашмагюл]

-ЧБМ на всички!
-

[Miss kiss]

Честита баба Марта, приятели! Пролетта идва, време е да си доставим повече приятни емоции. Една мертеничка = на една усмивка!

[maxima]

И нещо изключително важно – спорт. Фитнес, йога, ходене, гимнастика, колоездене, бокс - няма значение. СПОРТУВАЙТЕ!
Miss Kiss напълно подкрепям това за спортуването. От 2005год. съм с ПР от който 3 год. ежедневно приемане на ривотрил, къде в по-малки, къде в по-големи дози. Много хора ми казваха, че има опасност вече да съм пристрастена и да не мога да се откопча от него, но един ден просто го захвърлих, заедно с някой други вредни източници и започнах да спортувам всеки ден. Ставах рано сутринта, слагах слушалките в ушите с лека динамична музика и за разгрявак бързо ходене, последвано от няколко дължини бягане сред природата, в парка. Прибирах се в къщи и продължавах с малко наземна гимнастика. И трябва да ти кажа, че освен тялото ми, много се повлия и психическото ми равновесие. Нямах ПА, нямах нужда от успокоителни. В главата ми имаше само позитивни мисли, самоувереност, а след известно време и самочувствието ми се възвърна, отчитайки резултатите от всичко това. И честно казано със сигурност нямаше да се намирам в момента в същата ситуация, ако можех да продължа да спортувам. Но тази зима направих тромбофлебит (повърхностен), който ме мъчи вече повече от месец и половина. ПА се върнаха, но също като теб смятам, че мога да се се справя съвсем сама с тях, и особено когато започна отново да спортувам. Ето пролетта идва, със нея и топлото слънчево време, земята ще се разлисти за нов живот, нова надежда и прилив на енергия. Честита Баба Марта на всички. Много усмивки и положителни емоции. 

[Шашмагюл]

Какво беше тромбофлебит?

[plamen4eto85]

здравейте  има ли някой на линия

[Селена]

Здравей, виж в ляво на "посетители" и ще разбереш. 

[maxima]

Какво беше тромбофлебит?

Тромбофлебита е възпаление на повърхностни или дълбоки вени съчетано с образуване на тромби в кръвта. Гадничко е. При мен предимно е на повърхностните вени на двата крака, а на десния крак е в основата на дълбока вена или поне така ми казаха. Получих след системно премръзване на крайниците и неподвижност, тъй като работя в офис и целодневно съм седнала с кръстосани крака. Сега вече от страх дори не смея да си кръстосам краката